Определение по дело №596/2019 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 януари 2020 г.
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20191610100596
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 06.01.2020г.

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 06 януари….………………………………………… през две хиляди и двадесета  година………….…………………………в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА

 

при секретаря ……………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА……………..…………… гражданско дело 596 по описа за 2019 г……….……..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

        

При проверка на допустимостта и редовността на исковата молба и след изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, съгласно чл.140 от ГПК, съдът намира за установено следното :

 

Предявен е иск от Г.Д.К., по който е конституиран като ответник И.Г. Ташков.

Ищецът твърди, че в периода 2015-2017 година заемал длъжност Главен секретар на МВР. Твърди, че предложението на МС към Президента за освобождаването му от длъжност било мотивирано с това, че според изявление в новинарската емисия по БТВ и БНТ на 22.02.2017 година, К. е накърнил интересите на МВР и на обществото, като принуждавал директори на Областни дирекци да напускат „доброволно”, обяснявайки им, че върху него се указва политически натиск. Твърди, че един от тези директори е ответникът, който по това време заемал длъжността Директор на ОД на МВР – Монтана. Твърди, че на 22.02.2017 година в централната новинарска емисия по Нова телевизия било излъчено интервю с последния, в което описвал среща между двамата, в която К. му казал, че се налага да се разделят по политически причини.

Твърди, че ответникът е изказал клеветнически и неверни твърдения, масочени срещу личността на ищеца, които са го злепоставили пред обществото и колегите му, което в крайна сметка е довело и до освобождаването му от длъжност. Всичко това довело до нарушаване на емоционалното, здравословно и психическо състояние на ищеца, допринесло за изживяни от него негативни емоции, напрежение и неудобство, били уронени честа, достойснството и авторитета му в обществото. Мотивиран от горното, предявява настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното й изплащане. Претендира и направените в производството разноски.

 

В срока за отговор ответникът И.Г. Ташков оспорва предявения иск. Твърди, че никога и по никакъв повод не е разпространявал неверни и клеветнически факти, насочени персонално към ищеца. Подробно обяснява фактите около пенсионирането си. Убеден е, че по никакъв начин изказването му в излъченото на 22.07.2017 година интервю не е повод за освобождаване на ищеца от длъжност, нито пък е заявил неверни обстоятелства, които да са причинили неудобство на последния. Моли съда, да постанови решение, с което отхвърли предявения иск и му присъди сторените в производството разноски.

 

От твърденията на ищеца съдът обосновава извода си за правното основание на предявения иск –чл.45 ЗЗД. Искът е осъдителен и чрез него увреденото лице търси обезщетение за причинените му от непозволеното деяние вреди. Чрез този иск се реализира деликтната отговорност на причинилия вреда, възникнала в резултат на неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. Следва да е налице деяние – действие или бездействие, което да е квалифицирано като противоправно, т.е. да противоречи на предписано в закона дължимо поведение; да е налице вреда за ищеца, която може да бъде както имуществена, така и неимуществена и тази вреда да е пряка и непосредствена последица от непозволеното деяние. Законът презюмира виновност на ответника, поради което в негова тежест е да установи чрез предвидените в ГПК способи противното. Всички останали елементи от фактическия състав подлежат на доказване от ищеца.

 

Съдът намира предявения иск за допустим с оглед очертания от ищеца правен интерес.

 

Представените  писмени доказателства следва да бъдат приети като относими към спорното право. Основателни са и останалите доказателствени искания, направени от страните.

        

         С оглед гореизложеното и на основание чл.140, ал.1и ал.3 във връзка с чл.146 от ГПК, съдът

 

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства: указ 37/11.03.2015 г., указ 92/22.02.2017 г., заповед  от 22.02.2019 г., както и представените с отговора копие на лична карта на И.Г. Ташков.

 

         НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.02.2020 година от 09.30 часа, за която да се призоват страните.

 

         ПРЕДСТАВЯ на страните проекта си за доклад.

         ДАВА възможност за становище в двуседмичен срок от получаване на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че ако в предоставения им срок не направят доказателствени искания, губят възможността да направят това по – късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.

 

         НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

 

         УКАЗВА на страните възможността да ползват правна помощ, ако имат право и необходимост от това.

 

         УКАЗВА на страните, че присъждането на разноски се извършва съгласно чл.80 от ГПК след представяне на списък най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай страната няма право да обжалва решението в частта му за разноските.

        

            Копие от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и копие от отговора.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :