№ 121
гр. София , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л в закрито заседание на първи юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100508049 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба, вх. № 1173/09.06.2021 г. по
описа на ЧСИ С.С., регистрирана с вх. № 5704/23.06.2021 г. по описа на
Софийски градски съд, подадена от Гаранционен фонд - гр. София, ул.
„******* срещу постановление от 21.05.2021г. за разноските по изп. д. №
20218590400180/2021 относно претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, в размер на 360.00 лева., с което
ЧСИ С.С. отказва намаляване размера на разноски в рамките на
принудителното изпълнение по изп. дело 20218590400180.
Сочи се, че претендираното възнаграждение е прекомерно и
несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата), както и с ТР № 6/12 на ОСГТК на
ВКС. Поддържа се още, че процесното възнаграждение не било съобразено с
липсата на каквато и да е правна и фактическа сложност на изпълнителното
дело и с извършените до момента изпълнителни действия за събирането на
дължимата сума, които от страна на взискателя се състоят единствено в
изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело. В жалбата се
отбелязва също, че Гаранционен фонд е юридическо лице с публична
дейност, като събирането на дължимите от него суми не е свързано с никаква
фактическа и правна сложност, като издирване на длъжник или проверка за
налично имущество или парични средства, запориране на банкови сметки и
т.н., както и че седалището и банковите сметки на Фонда са публични и
общоизвестни и спрямо същият не се налага осъществяването на каквито и да
1
било принудителни действия за реализиране на вземанията.
Подробно в жалбата са изложени съображения.
Предвид изложеното моли съда да постанови определение, с което да
отмени постановление на ЧСИ от 21.05.2021г. за отказ на намаляване на
адвокатския хонорар на взискателя, както и да бъде изменено разпореждане
на ЧСИ peг. № 859 за разноските по изп. д. № 20218590400180/2021, като се
намали претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до
законоустановения минимум в размер на 200.00 лева. Евентуално ако бъде
преценено, че на взискателя се следват разноски за водене на изпълнителното
производство, то се моли да се намали същото до законоустановения
минимум, съобразно правилата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Евентуално ако се
редуцира размерът на адвокатското възнаграждение се моли да се измени и
размерът на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съобразно размера на
дълга.
Моли се и за присъждане на направените разноски, както следва: 25.00
лв. държавна такса; Юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК; Авансови такси в размер на 48.00 лева за администриране на
подадената жалба.
Взискателят по изпълнителното дело К.М.Н. не е депозирал писмени
възражения по чл. 436, ал. 3 ГПК.
Частен съдебен изпълнител С.С., подробно в представените мотиви, е
изложила съображения за неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и становището
по нея, както и обясненията на частен съдебен изпълнител С.С., прие
следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице,
легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол
изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Разгледана по същество, същата се явява и основателна по следните
съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но същият не
може да бъде под минимално определения такъв съобразно чл. 36 ЗА, като
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения определя минималния размер на възнаграждението за
съответния вид правна помощ.
2
Възнаграждението за представителство и правна помощ по
изпълнителни дела се определя по реда на чл. 10 от Наредбата - 200 лв. за
образуване на изпълнително дело, а за водене на делото и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните
възнаграждения по чл. 7, ал.2 от Наредбата.
В настоящия случай жалбоподателят - длъжник дължи на взискателя
адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело,
което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото,
приема, че следва да бъде в минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а
именно в размер на 200 лева /в случая 240 лв. с ДДС. Преценката за правната
и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед
всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В
конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното
производство освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран
частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е
извършил никакви други процесуални действия, насочени към
удовлетворяване на паричното вземане. Действително в молбата по чл. 426
ГПК взискателят е посочил начина на изпълнението, а именно - запор върху
банкови сметки. Следва да се има предвид обаче, че съгласно разпоредбата на
чл. 426, ал. 2 ГПК, реквизит от съдържанието на молбата за образуване на
изпълнително производство е и посочване от взискателя на начина на
изпълнението, какъвто е настоящият случай. Отделно от това, задължението
по изпълнителния лист е платено в срока за доброволно изпълнение.
Адвокатът на взискателя не е извършил никакви други необходими действия
по процесуално представителство, поради което уговореното с взискателя
възнаграждение за такова не следва да се възлага на длъжника. В тази връзка
начислените от ЧСИ С.С. разноски по изпълнителното дело в размер на 360
лв. за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, следва да
бъдат намалени до 240 лв. с ДДС на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав намира
следното: съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на
посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително
дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи, т.е. таксата не се
начислява върху заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за
защитата в изпълнителното производство, респ. върху юрисконсултското
възнаграждение. При това положение следва да бъде намалена и таксата по т.
26 от ТТРЧСИ от 1753.34 лв. с ДДС лв. с ДДС на 1718.18 лв. с ДДС
(изчислена върху сумата по изпълнителния лист заедно със законната лихва
до 18.05.2021 г., когато сумата по задължението е преведена изцяло съгласно
3
платежно нареждане на л. 9 от изп.д.)
По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против процесното
постановление на ЧСИ е основателна и следва да бъде уважена.
Относно претенцията за разноски на жалбоподателя, настоящият
съдебен състав намира, че в настоящото производство разноски не следва да
се присъждат, а такива следва да бъдат търсени по реда на чл. 441 ГПК, вр.
чл. 45 от ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА сумата от 360 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя К.М.Н., ЕГН *******, по изпълнително дело №
20218590400180 по описа на ЧСИ С.С., на 240 лв. с ДДС.
НАМАЛЯВА сумата от 1753.34 лв. с ДДС, представляваща такса по т. 26
от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително дело №
20218590400180 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ, на 1718.18 лв.
с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Гаранционен Фонд - гр. София,
ЕИК *******, за присъждане на разноски в производството по ч. гр. дело
-ви
№8049/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І въззивен брачен
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4