Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
16.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 18231 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т.Т.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“ АД,
регистрирано в Търговската палата – Истанбул с № 75184/014968, с която е
предявен иск по чл. 7, т.1, б. „б“, вр. чл. 5, т.1, б. „в“ от Регламент №
261/2004 г. на Европейския парламент и съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за
заплащане на сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за отмяната на
полет с номер TK1069 на превозвача „Турски
авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“, който е следвало да излети на 24.04.2018г. от
летище Истанбул Ататюрк за летище Варна и за който ищцата е имала закупен
самолетен билет като част от пътуването й от Женева до Варна през Истанбул,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В исковата
молба са изложени твърдения, че ищцата е сключила договор с ответното дружество
за превоз от летище Женева до лещите Варна през летище Истанбул. Част от пътуването й, а именно от летище Истанбул до
летище Варна е следвало да бъде извършено с полет TK1069 от летище Истанбул Ататюрк до летище Варна за дата
24.04.2018г., за което имала потвърждение по имейл от туристическа агенция „Юзит
Калърс“ (Usit Colours). След като пристигнала на Летище Истанбул Ататюрк, за
да излети, ищцата установила, че полетът е отменен, за което тя не е била
уведомена. Предложен й бил полет за следващия ден – 25.04.2018г., с който достигнала
до крайната си дестинация – летище Варна. Вследствие на отмяната на полета си,
ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно безпокойство и
неудобство, както и необратима загуба на време. Ищцата чрез „Аероиск“ ЕООД се
свързала с ответника, за да поиска обезщетение, но изплащане на такова й било
отказано с мотив, че отговорна е туристическата агенция, чрез която е закупен
билетът. Ищцата се позовава на правата, които счита, че има по Регламент №
261/2004г. за получаване на обезщетение.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че
Регламент № 261/2004г. не е приложим в настоящия случай. В условията на
евентуалност твърди, че ответникът е направил всичко възможно да уведоми ищцата
за отмяната на полета, която е била факт още от 06.04.2018г., на която дата
надлежно бил уведомен посредникът при закупуване на билета, „Ю.к.Б.“ ООД.
Твърди се, че и от името на ответното дружество е отправено уведомление до
ищцата по телефон за отмяна на полета. В
условията на евентуалност се оспорва размерът на обезщетението от 400
евро. Сочи се, че следва да се вземе
предвид отменения полет Истанбул - Варна, който е по малко от 1500 км., а
именно 264 км., като в този случай дължимият размер на обезщетението е 250
евро.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора и оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от
представения електронен самолетен билет № 235-********** за пътуване на г-жа Т.И.,
че ищцата е имала закупен самолетен билет за превоз от страна на ответното
дружество по маршрут Варна – Женева с прикачване в Истанбул на 07.04.2018г. и
обратно по маршрут Женева – Варна с прикачване в Истанбул на 23-24.04.2018г.
Безспорно е, че последният полет, а именно полет TK1069 от летище Истанбул Ататюрк до летище Варна, който е
следвало да излети в 01:30 на 24.04.2018г. е отменен.
Не е спорно, а и се установява от представената бордна
карта, че ищцата е пътувала от летище Истанбул Ататюрк до летище Варна с полет
от 25.04.2018г., излитащ в 1:30 от Летище Истанбул Ататюрк.
От ищцата е представено искане от 27.04.2018г.,
отправено чрез „Аероиск“ ЕООД до ответника за обезщетение съгласно Регламент №
261/2004г. в размер на 400 евро. Представен е и отговор от ответното дружество
до ищцата от 02.05.2019г., с която е уведомена, че предвид че е закупила билета
чрез туристическа агенция, отговорност на съответната агенция е да информира
пътника за промени в разписанието, закъснения или отмяна на полети, а с ново
писмо от 31.05.2019г. е уточнено, че промяната в разписанието е възникнала 15
дни преди полета, за което туристическата агенция е информирана, с оглед на
което е отказано изплащане на обезщетение.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предвид, че са наведени твърдения за един договор за
превоз между ищцата и ответното дружество по маршрут от Женева до Варна със
свързващ полет през Истанбул съдът намира, че процесният случай попада в
приложното поле на Регламент № 261/2004
г. Съгласно споразумение между
Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт
Регламент № 261/2004 г. на Европейския парламент се прилага и за Швейцария като
към държава-членка на Европейската общност. В този смисъл съдът намира, че
случаят попада в приложното поле на чл.3, т.1, б „а“ от Регламента.
Предявеният иск е с правно основание чл. 7, т.1, б.
„б“, вр. чл. 5, т.1, б. „в“ от Регламент № 261/2004г. на Европейския парламент
и съвета относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети е процесуално допустим.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената
тежест ищецът следва да докаже твърденията си, че е имал закупен билет по
дестинацията Женева – Истанбул – Варна, че полета от Летище Истанбул до Летище
Варна е бил отменен и че разстоянието по дестинацията е над 1500 км. Ответникът
следва да докаже твърдението си, че ищецът е бил своевременно уведомен за
отмяната полета или че е заплатил дължимото обезщетение.
Безспорно по делото е обстоятелството, че ищцата е
имала закупен самолетен билет за превод от Женева до Варна, като пътуването е
следвало да се осъществи с два полета – първият от Женева до Истанбул и втория
от Истанбул до Варна, както и че вторият полет, който е следвало да излети на 24.04.2018г. в 01:30 часа е бил отменен,
като ищцата е превозена до Варна с полет от Истанбул до Варна на 25.04.2018г.,
излитащ в 01:30 часа, т.е. 24 часа по-късно.
Не се доказа ищцата да е била уведомена за отмяната на
полета.
Единствените ангажирани от ответника
доказателства за твърдяното уведомяване на ищцата са отправените молби за
събиране на информация от мобилни оператори за входящи разговори от страна на
ответника и посредника „Юзит Калърс“ към телефонния номер на ищцата, каквато
информация е отказана предвид разпоредбите на ЗЕС и обстоятелството, че такива
данни се съхраняват само шест месеца. Предвид изложеното съдът намира, че не е
налице някое от посочените в чл. 5, т.1, б. „в“ от Регламент № 261/2004г.
основания за отпадане отговорността на превозвача да заплати обезщетение. Следователно
за ищцата е възникнало правото да търси обезщетение за отмяната на полета.
По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът
намира, че същото следва да е претендираното такова по чл.7, т.1, б. „б“ от
Регламента, а именно 400 евро. Съгласно съдебната практика на СЕС, ако два (или
повече) полета са запазени с една-единствена резервация, както в настоящия
случай, тези полети съставляват едно цяло с оглед на правото на обезщетение на
пътниците. Следователно тези полети следва да се считат за един-единствен и
един и същи „директно свързан полет“. В този смисъл е решение c-11/11 и решение c-573/17.
В настоящия случай за релевантно
следва да се приеме разстоянието между началната и крайната точка на маршрута
на ищцата, а именно между Летище Женева и Летище Варна. Не е спорно между
страните, а и се установява от представената от ищеца справка (извършена и
служебно от съда), че разстоянието между посочените две летища (изчислено по
метода на дъгата) е над 1500 км.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 50 лева за платена държавна такса и 600 лева за платено адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“ АД,
регистрирано в Търговската палата – Истанбул с № 75184/014968 да заплати на Т.Т.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за
отмяната на полет с номер TK1069 на
превозвача „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“, който е следвало да излети
на 24.04.2018г. от Летище Истанбул Ататюрк, Турция, за летище Варна, България,
и за който ищцата е имала закупен самолетен билет като част от пътуването й от
Женева, Щвейцария до Варна, България, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 03.12.2018г. до окончателното плащане, на
основание чл. 7, т.1, б. „б“, вр. чл. 5, т.1, б. „в“ от Регламент № 261/2004г.
ОСЪЖДА „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“ АД,
регистрирано в Търговската палата – Истанбул с № 75184/014968 да заплати на Т.Т.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 650
лева, представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: