№ 263
гр. София, 08.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Н. Атанасов
Членове:Петър Н. Славчев
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600226 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. XXII НПК.
Образувано е по частна жалба от 08.10.2021 г., подадена от адв. М.Г. Д. – САК, в
качеството на служебен защитник на Г.И.Г., срещу определение от 15.09.2021 г.,
постановено по НОХД № 9709/2020 г. по описа на СРС, Н.О., 94-ти състав, с което същият е
осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от 450.00 лева за
предоставена правна помощ по делото.
В жалба се твърди, че районният съд не е преценил материалните възможности на
лицето. Моли въззивната инстанция да разпореди присъдената сума да бъде платена от
бюджета на Министерството на правосъдието или от бюджета на СРС.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От приложените по делото материалите по НОХД № 9709/2020 г. по описа на СРС,
Н.О., 94-ти състав се установява, че производството пред първата инстанция е приключило с
присъда, с която подсъдимият Г.И.Г. е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2
във вр. с ал. 1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три (3)
години при първоначален „строг“ режим.
На подсъдимия Г.Г. е била предоставена правна помощ под формата на процесуално
представителство чрез назначаване на служебен адвокат по досъдебно производство №
511/2020 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 3775/2020 г. по описа на СРП, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с
чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.
С постановление от 21.03.2020 г. разследващият орган е назначил на основание 25,
ал. 1 и ал. 4 ЗПП във вр. с чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК адв. М.Г. Д. – САК, определена от
Адвокатския съвет при Адвокатска колегия – гр. София, за служебен защитник подсъдимия
Г.Г..
С Решение изх. № СФ-842-2365/2021 г. от 12.02.2021 г. на Председателя на
Националното бюро за правна помощ за предоставената от адв. М.Д. на Г.Г. правна помощ
1
по НОХД № 9709/2020 г. по описа на СРС е определено и изплатено възнаграждение в
размер на 450.00 лева, като е направено искане за присъждане на разноските за адвокатския
хонорар.
В производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК СРС е постановил обжалваното
определение, с което е осъдил Г.И.Г. да заплати в полза на държавата по сметка на
Националното бюро за правна помощ сумата в размер на 450.00 лева за предоставена правна
помощ по НОХД № 9709/2020 г. по описа на СРС, Н.О., 94-ти състав.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Настоящото производство е образувано по жалба, подадена от активно легитимирана
страна в законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
като същата е отправена до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се
явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, разноските по делото се възлагат в негова тежест. Присъждането на сторените по
делото разноски не е обусловено от материалното положение на подсъдимото лице, а зависи
единствено от изхода на делото. В този смисъл е и тълкувателната практика на ВКС.
Съобразно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г.
по т. дело № 4/2009 г. на ОСНК на ВКС, цитираната разпоредба има императивен характер и
не предвижда изключение от правилото за присъждане на сторените по делото разноски, в
т.ч. и разноските за служебно назначения защитник, независимо от конкретното основание
за назначаване на служебна защита. В тази връзка законодателят изрично е вменил като
задължение на съответния компетентен орган да разяснява задължението за плащане на
адвокатската защита при осъждане на лицето (арг. от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗПП).
С оглед гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че за
разлика от гражданския процес, правната помощ по наказателни дела не е безплатна (вж.
разпоредбата на чл. 94 ГПК, която изрично регламентира, че правната помощ по граждански
дела се изразява в осигуряване на безплатна адвокатска защита). В процесуалния закон не
са предвидени хипотези, при наличието на които подсъдимият, който е признат за виновен,
да бъде освободен от задължението да възстанови разходите за служебна защита. Трайната
съдебна практика също не извежда такива. Следователно при осъществена правна помощ за
процесуално представителство по наказателни дела, когато изхода на производството е
неблагоприятен за лицето, получило правната помощ, то следва да възстановява на
Националното бюро за правна помощ направените разноски за възнаграждението на
адвокат. В този смисъл при правилно приложение на закона и съобразно практиката на ВКС
районният съд е формирал извода за дължимост на сторените по НОХД № 9709/2020 г. по
описа на СРС разноски, като е възложил същите в тежест на Г.И.Г..
Доколкото правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната
жалба – оставена без уважение поради нейната неоснователност.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от 08.10.2021 г., подадена от адв. М.Г. Д.
– САК, в качеството на служебен защитник на Г.И.Г., срещу определение от 15.09.2021 г.,
постановено по НОХД № 9709/2020 г. по описа на СРС, Н.О., 94-ти състав, с което Г.И.Г. е
2
осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от 450.00 лева за
предоставена правна помощ по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3