РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Русе, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Въззивно гражданско дело
№ 20224500500337 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
ИВ. ПЛ. ИЛ. от с.Николово, обл.Русе чрез редовно упълномощен процесуален
представител обжалва решение №278/08.03.2022г.на Районен съд-Русе, постановено по
гр.д.N5556/2021г., с което е осъден да заплати на ЕВТ. Г. В. сумата от 1 500.00лв.
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и неудобство, в
резултат от причинени на 29.06.2021г. травматични увреждания, ведно със законната лихва
от датата на деликта – 29.06.2021г. до окончателното изплащане и разноските по делото.
Излагат се доводи за неправилност на решението и се иска въззивния съд да го отмени и
вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска.
Въззиваемата страна ЕВТ. Г. В., чрез редовно упълномощен процесуален
представител в о.с.з. на 28.06.2022г. оспорва жалбата и моли да не се уважава.Претендира
разноски за въззивното производство.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по спора, в
законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се
явява неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба ЕВТ. Г.
В. против ИВ. ПЛ. ИЛ., с която е предявен иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от
1
1500.00лв.- неимуществени вреди претърпени болки, страдания и неудобство, в резултат от
причинени й от страна на ответника на 29.06.2021г. травматични увреждания.
Въззивният съд споделя установената от РРС фактическа обстановка, в частта, в която
е прието, че на 29.06.2021г., в автобус пътуващ по линията гр.Русе-с.Просена, ищцата е била
обиждана, заплашвана и удряна от ответника. От нанесените й удари, ищцата е получила
охлузване, одраскване и кръвонасядане по дясната скула и носа, кръвонасядане на
долночелюстния ръб, кръвонасядане и одрасквания на гръдния кош, кръвонасядания и
охлузване на ляв горен крайник, охлузване на дясна предмишница.
Гореизложеното се установява изцяло от приложеното по първо- инстационното дело
АНД № 1919/2021г. по описа на РРС, съдебномедицинска експертиза, както и от
неопроверганите от страна на ответника свидетелски показания.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните изводи
:
На първо място следва да се отбележи, че жалбата е бланкетна - в нея липсват
конкретни оплаквания в какво се състои неправилността на обжалваното решение.Това
ограничава възможността на съда за проверка правилността на решението предвид
правомощията му по чл.269, пр.2 ГПК, според които извън проверката за валидност и
допустимост на обжалваното решение той дължи произнасяне само по поставените в
жалбата въпроси.
Както бе посочено, настоящият състав на съда не споделя изложеното в жалбата, че
не е изяснена правилно фактическата обстановка.
Целта на иска по чл.45 ЗЗД е да се репарират в относително пълен обем виновно
причинените от дадено лице вреди, като чл. 45 ал.2 ЗЗД презумира вината, а наличието на
причинна връзка между поведението на деликвента и настъпването на вредоносния
резултат, трябва да се докаже от ищеца. Последният черпи основанието на иска си по чл. 45
ЗЗД именно от тази причина. Съдът приема, че са налице правопроизводящите за
процесната претенция факти: има извършено деяние – нанесени удари, в резултат на което
са настъпили вреди за ищцата – леки телесни повреди. Същата е била обиждана и
нагрубявана на публично място. Т. е. наличието на конекситет между поведението на
ответника по настоящия спор и настъпилия вредоносен резултат, се явява безспорно
установен по делото факт, потвърден от доказателствения материал.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД при всички случаи на непозволено увреждане вината като
субективен елемент от фактическия състав, се предполага до доказване на противното.
Настоящата въззивна инстанция намира, че в това производство тази презумпция не е
оборена. По делото са установени и вредните последици, настъпили за В., вследствие
действията на И., изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобство. В тази връзка
правилно и в съответствие със закрепения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост,
първоинстанционният съд е определил дължимото обезщетение в размер на 1500.00 лв. Така
определеният размер съответства на продължителността и интензитета на страданията,
2
преживени от ищцата, поради което обжалваното решение като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора, разноските за въззивната инстанция следва да се
присъдят в полза на ЕВТ. Г. В..
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 278/08.03.2022 г., постановено по гр. д. № 5556 по
описа за 2021 г. на Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА ИВ. ПЛ. ИЛ., ЕГН ********** от с. Н., обл. Р., ул. „О.“ №** да заплати на
ЕВТ. Г. В., ЕГН ********** от с. П., обл. Р., ул. „Р.“ №* сумата от 300.00лв.- разноски във
въззивното производство
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3