Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 14.08.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на четиринадесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 1405 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20190715153211
на „П.Б.Б.” ЕООД, с ЕИК *******, чрез управителя
Л.П.П.-Т., срещу отказ рег. № 20190619154534/09.07.2019г., постановен по
заявление образец Б7 с вх. № 20190619154534 , съгласно който от длъжностно лице
по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписване на
обстоятелствата по заявлението, с основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4
от ЗМИП.
Заявлението е било отхвърлено, тъй като не са
били заявени за вписване обстоятелства по отношение на притежавани права в поле
550, както и в декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП не е попълнено описанието
на притежаваните права на действителния собственик; не е представен документ,
удостоверяващ съществуването на чуждестранното юридическо лице, чрез което
непряко се упражнява контрол, съответно на изискванията на чл. 50а, ал. 2, т. 3
от Наредба
№ 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и
регистъра за юридически лица с нестопанска цел; както и не е представен
документ за внесена държавна такса по заявлението.
Жалбоподателят възразява основно, че не
са били дадени указания за отстраняване на нередовности относно дължимата
държавна такса и представянето на документ,
удостоверяващ съществуването на юридическото лице, чрез което се упражнява
контрол, хипотезата по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ не е изпълнена и отказът е
незаконосъобразен. Същевременно притежаваните от действителния собственик права
са описани и поради това също не е можело да бъде постановен отказ.
По
жалбата съдът намира следното:
Жалба
е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и при интерес от
обжалването, с нужните приложения.
По
същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от
ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението на търговеца за вписване или заличаване не са
приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена
дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на
заявителя за отстраняване на нередовността. Длъжностното лице постановява отказ,
ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
В
случая от длъжностното лице по регистрация е била констатирана липсата на
документ за внесена дължимата държавна такса по
заявлението на жалбоподателя
образец Б7 с вх. № 20190619154534, но в нарушение на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ не се били дадени указания за представянето на документ за плащането в
срок от три работни дни. Даването на такава възможност на заявителя не е
обвързано със срочността при обработката на заявленията от длъжностните лица
при Агенция по вписванията, съответно неспазването на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ от тях, а е императивно изискване на закона.
Постановеният отказ е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен, с
даване на указания на длъжното лице по регистрация да упражни
правомощията си по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Същевременно
не са били налице посочените от длъжностното лице останали нередовности по
заявлението.
В
обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при
извършването на вписвания, заличавания и обявявания, се включва, освен другото,
проверката дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или
обявяване при спазването на предвидените за това форма и ред (чл. 21, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ).
След
въведените със ЗМИП изисквания (чл. 59, ал. 1,
чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от
ЗМИП) за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на
юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за
събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания на
подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици,
чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, за такива вписвания при Агенция по вписванията е предвидено подаването на заявление образец
Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици (чл. 6, ал. 1
от Наредба № 1 от 14.02.2007г. да водене, съхраняване и достъпа до търговския
регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел). В случая заявлението на жалбоподателя е било
попълнено в достатъчна степен съответно и на данните по декларацията и не е имало основание за отказ по чл. 21, т. 1
от ЗТРРЮЛНЦ. Липсата на заявени и допълнителни обстоятелства по вписването е било в тежест на заявителя – жалбоподател, при
предвидената отговорност по чл. 40, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно разпоредбата, за незаявяване за вписване на данните по чл.
63, ал. 4 от ЗМИП се налагат санкциите по ЗМИП.
Не е
било необходимо и допълнително представяне на доказателства за правосубектност
във връзка с юридически лица, посочени в представената декларация и заявлението
на жалбоподателя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, за производството, редът и сроковете за
вписването на обстоятелствата относно действителните собственици по ЗМИП се прилагат
съответно ЗТРРЮЛНЦ и ЗРБУЛСТАТ, като в съответния регистър се вписват данните
по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, съгласно декларация с форма и съдържание, определени
с правилника за прилагане на закона.При предвиденото в специалния ЗМИП
съответно приложение на ЗТРРЮЛНЦ и изричното посочване, че вписването на
обстоятелствата с основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП е въз
основа на декларация, в обхвата на
проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при извършването на
такива вписвания не се включва проверка за съществуването на заявените за вписване обстоятелства
и съответствието им със закона, включително не е необходимо установяване на
съществуването и представителството при юридическите лица или другите правни
образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол.
Разпоредбата на чл. 50а, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1
от 14.02.2007г., изискваща представянето на такива документи при вписването не
съответства на специалния ЗМИП и не може да бъде прилагана (чл. 15, ал. 3 от ЗНА).
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20190715153211 на
„П.Б.Б.” ЕООД, с ЕИК ******* и със
седалище и адрес на управление ***,
отказ рег. № 20190619154534/09.07.2019г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с
вх. № 20190619154534.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да
изпълни правомощията си по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ и да даде възможност на заявителя да окомплектова заявлението си, съгласно мотивите
към настоящото решение.
Решението е окончателно (чл. 537,
ал. 1 от ГПК).
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
Съдия: