Определение по дело №8614/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264408
Дата: 16 ноември 2020 г. (в сила от 29 декември 2020 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20201100508614
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О    П    Р    Е    Д    Е    Л    Е    Н    И    Е

                                                   

                                                      ……..

                                     

                                            гр.София, 16.11.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети  ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

 ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ

                     НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

                                                                

като разгледа докладваното от  съдия  Вранеску ч. гр. д. №8614/2020 г.

за да постанови определение, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. с чл. 32а ПВ.

Образувано е по частна жалба от Г.А.П. срещу определение № 950/21.07.2020 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано разпореждането на действия по молба вх. № 38760/21.07.2020 г. по описа на Служба по вписванията – гр. София.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен.  Твърди, че са допуснати процесуални нарушения. Счита обжалвания акт за необоснован. Твърди наличие на правен интерес за вписване на решение №6314 от 28.05.1999 г. на Общинска служба земеделие и гори Панчарево. Моли обжалваният отказ да бъде отменен и да бъде постановено исканото вписване.

СГС, като обсъди данните по делото и направените доводи, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е  неоснователна.

Със заявление за вписване, отбелязване или заличаване вх. № 38760/21.07.2020 г. жалбоподателят е отправил искане до Службата по вписванията към Агенция по вписванията да разпореди вписване на решение № 6314/28.05.1999 г., влязло в сила на 17.04.2001 година. С посоченото решение на ОСЗГ Община „Панчарево“ е признато правото на собственост на наследниците на Й.Б.П.на нива от 1.76 дка, V категория, находяща се в местност воденицата/дзуката, имот 010002 по плана за земеразделяне при граници (съседи): № 010001 Нива на Й.Я.Ч., № 010201 Полски път на км.с. Герман, № 010003 Нива наял. На В.М.С., № 010007 Нива насл. На Й.С.К./М., № 010008 Нива насл.         на М.К.З., № 010010 Нива насл. на Г. Т.Г./Д./, № 010011 Нива насл. на М.Т.Г..

Представено е удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК, издадено на Г.А.П. в уверение на това, че съгласно нормите за оценка по Приложение №2 от ЗМДТ за имот находящ се в 1186 с. Герман р-н Панчарево, описание на земята: м. Воденицата /Дзуката/ и представляващ - земеделска земя, вид земя Ниви, идентификатор 14831.6530.227, Категория- V, Площ 1180 кв. м., с данъчна оценка 144.60 лева.

Представено е удостоверение за наследници от 02.12.2015 г., съгласно което жалбоподателят Г.А.П. е син на починалия на 14.06.1971 г. Й..Б.П..

Представени са също така скица на поземлен имот №15-2521-05.01.2016 година, с идентификатор 14831.6530.2, с номер по предходен план №010002 и скица на поземлен имот №15-567465-01.07.2020 г. на поземлен имот с идентификатор 14831.6530.227 с предишен идентификатор 14831.6530.2.

С обжалваното определение, постановено на 21.07.2020 г., съдията по вписванията при СРС е отказал разпореждането на действия по молба вх. № 38760/21.07.2020 г. по описа на Служба по вписванията – гр. София. В обжалвания акт е посочено, че заявление по вх.№ 38760 от 21.07.2020 г. е за вписване на Решение № 6314 от 28.05.1999 г. на Общинска служба земеделие и гори Панчарево, подадено е от Г.А.П. в лично качество, и към същото са приложени и докладвани за разпореждане: 2 бр. преписи от посочения акт, копие на удостоверение за наследници, оригинал и копие и на кадастрална скица, удостоверение за данъчна оценка както и платежно нареждане за платена държавна такса. Съдията по вписванията е приел, че молбата от Г.П., не изхожда от лице с правен интерес да иска образуване на съдебно-охранително производство, тъй като молбата е подадена в лично качество молителя. Прието е също, че представеното копие на удостоверение за наследници не се кредитира като доказателство за наличие на представителна власт молителя да извършва действия по образуване на охранително производство от свое името и за своя сметка. Съдията по вписванията сочи, че към Решение № 6314 от 28.05.1999 г. на Общинска служба земеделие и гори Панчарево  не е представена заверената скица на имот с 10002. Доколкото скицата на имота, издадена към решението е неразделна част от същото, то следва извод че не е представен целия акт, а само част от него, което го прави негоден за вписване.

С молба от 11.09.2020 г., жалбоподателят е представил копие  на удостоверение за наследници №РСЦ20-УГО01-4046 от 08.09.2020 г., с нотариална заверка от 11.09.2020 г. на помощник-нотариус Л.Е., рег. №627 на НК, Районен съд София, с което се удостоверява, че преписът е снет от оригинал представен от Г.А.П.. Представени са копия на скица на поземлен имот №15-2521-05.01.2016 година и скица на поземлен имот №15-567465-01.07.2020 г. и двете с нотариална заверка, с удостоверяване верността на преписите снет от оригинал.

С молба от 01.10.2020 г., жалбоподателят е представил заверено копие от Общинска служба по земеделие на Решение №6314 от 28.05.1999 г. на поземлената комисия от Община Панчарево, както и Скица №691/24.05.1999 година на имот с номер 010002 в землището на с. Герман, общ. Панчарево, като същата е заверена с печат на Общинската служба по земеделие с положен подпис и удостоверено- вярно с оригинала.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

На първо място настоящият състав на съда намира, че неоснователно съдията по вписванията приема, че подаденото заявление не изхожда от лице с правен интерес да иска образуване на съдебно-охранително производство. Съгласно чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗКИР вписването в имотния регистър може да се извършва по молба от заинтересуваното лице, като не е налице нормативно предвидено определение за заинтересовано лице. В случая заявителят е представил удостоверение за наследници, от което е видно, че същият се явява наследник на Й.Б.П.. Не е спорно, че заявителят не е посочил в какво качество е подал заявлението, но това обстоятелство не е нужно да бъде сочено, а и същото по никакъв начин не може да обоснове извод за липса на правен интерес от образуване на производството. В този смисъл настоящият състав на съда намира, че неправилно съдията по вписванията приема, че заявлението не изхожда от лице с правен интерес.

 На следващо място съдията по вписванията правилно приема, че към заявлението не е представена скица на имот 010002, която съгласно решение №6314/28.05.1999 г. е неразделна част от същото. Възстановяването на собствеността се извършва с решение на общинската служба по земеделие въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне. В решението се описват размерът и категорията на земеделските земи, тяхното местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота /чл. 17, ал. 1, изр. 5 ЗСПЗЗ/, от което следва извод, че само решението без скица няма сила на констативен нотариален акт.

В случая, обаче разглеждането на настоящата жалба става по реда на чл. 278, ал. 2 ГПК, поради което се явява допустимо събирането на нови писмените доказателства. Както бе посочено по-горе с молба от 01.10.2020 г., жалбоподателят е представил официално заверена скица №691/99 г. на имот с номер 010002, която е неразделна част от процесното решение от 28.05.1999 г., поради което следва да се приеме, че е изпълнено изискването предвидено в чл. 17, ал. 1, изр. 5 ЗСПЗЗ към решението да е приложена и скицата на имота и съответно е налице редовен акт за възстановяване правото на собственост. Същият обаче, е представен само в 1 екземпляр.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 4, б. „а“ от ПВ се вписват всички актове, с които се прехвърля правото на собственост, както и актове, с които се признават такива права- констативни нотариални актове и актове, които имат силата на констативни нотариални актове, какъвто е настоящия случай / чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ/. В чл. 8, ал. 2 пък е предвидено, че за вписване на актовете по чл. 4 ПВ следва да се представят оригинал и официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът. Безспорен факт в разглеждания случай, е че заявителят не е представил в оригинал решение №6314/28.05.1999 г. и скицата към него, което обстоятелство се явява неизпълнение на изискванията на чл. 8 ал. 2 ПВ и същото представлява пречка за вписването му. Представени са 2 официално заверени преписа от решение без скицата към тях. Пред съда с молбата от 01.10.2020 г., е представен и официално заверен препис от скицата №691/99 г., но само в 1 екземпляр, от което следва извод, че не са изпълнени всички изисквания за редовно вписване. По изложените съображения съдът счита, че действително е налице нередовност на молбата за вписване на представеното от жалбоподателя решение на ОСЗГ, което обстоятелство не може да бъде санирано нито в настоящото производство, нито в производството пред службата по вписванията /така ТР № 7 ОТ 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 Г., ОСГТК на ВКС/, поради което частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Следва да бъде посочено, че за частният жалбоподател няма пречка отново да поиска вписване, като уточни в какво качество подава молбата и представи 2 официално заверени преписа от решението на поземлената комисия и към всяко официално заверено копие на скица №691/99 г., неразделна част от това решение, наред с останалите необходими документи като удостоверение за наследници и скици за имота от действащия кадастър и др..

Воден от гореизложеното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Г.А.П. срещу определение № 950/21.07.2020 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано разпореждането на действия по молба вх. № 38760/21.07.2020 г. по описа на Служба по вписванията – гр. София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.