Определение по дело №1/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 януари 2009 г.
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20091200600001
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 януари 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Определение № 248

Номер

248

Година

13.04.2009 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.13

Година

2009

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Васка Динкова Халачева

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Васка Динкова Халачева

дело

номер

20095100100115

по описа за

2009

година

Настоящото производство е с правно основание чл.390 и сл. от ГПК.

От С.Х.Г., в качеството му на управител на „К. 55” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., хххх, Р. И., ж.к. „Д.”, бл. хх, вх. „х”, ет.х, ап.х, е депозирано искане с правно основание чл.390 от ГПК, за обезпечаване на бъдещ иск. В искането си молителят твърди, че представляваното от него дружество и "Б. 95" ЕООД, имали помежду си неуредени облигационни отношения, произтичащи от сключен между тях на 11.11.2007 г., Договор за покупко- продажба на машини и оборудване за хранително вкусовата промишленост, с продавач - "Б. 95" ЕООД, и купувач -"К. 55" ЕООД. Предмет на договора, съгласно чл. 1 от същия, била покупко-продажба на машини и оборудване за хранително вкусовата промишленост и по-конкретно за обработка на месо и месни продукти, като продаваните машини били подробно изброени в Приложение №1 към договора. В „глава II" на договора били описани размерът и начина на плащане, а именно, че купувачът дължал на продавача, продажната цена в размер на 1 037 761.40 лева, като в чл. 2.2, бил уговорен и самият начин по който щяло да се извърши плащането, а именно със срок за изпълнение от страна на купувача, в който срок същият да заплати дължимата от него цена на периодични вноски. Уговореният в договора срок бил за 7 години, считано от датата на сключването му. Молителят твърди, че вследствие на сключения договор "К. 55" ЕООД, бил придобил собствеността на описаните в Приложение № 1 от договора, машини, като се задължил да изплати продажната цена в уговорения срок. Твърди също, че представляваното от него дружество било добросъвестна страна по сключения договор, изпълняваща всички произтичащи от договора задължения, поради което за него било огромно учудването, когато получил информация, че на машините и съоръженията, собственост на представляваното то него дружество, бил направен опис и оценка, и същите били изнесени на публична продан в производството по изп.д. № 0041/2009 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812 - Р.Сираков, с Р. на действие Окръжен съд, гр. Кърджали. В аспекта на изложеното молителят твърди, че представляваното от него дружество ще предяви иск, с правно основание чл. 440 от ГПК, против „НАТКИС-ГАЛИЯ" ООД и "Б. 95" ЕООД, „...относно установяването и констатирането от съда по отношение на собствеността на имуществото, описано и обявено за продажба чрез публична продан”. Молителят изтъква, че бъдещият иск е допустим, а представените писмени доказателства го правили и основателен, че била налице обезпечителна нужда , както и че обезпечителната мярка - спиране на изпълнителното производство по изп.д. № 0041/2009 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812 - Р.Сираков, с Р. на действие Окръжен съд, гр. Кърджали, била и подходяща. Предвид изложеното моли да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 440 от ГПК, чрез спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 0041/ 2009, по описа на ЧСИ Росен Сираков, вписан под № 812 в Регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, с Р. на действие Окръжен съд, гр. Кърджали.┼НИЕ направеното от С.Х.Г., в качеството му на управител на „К. 55” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С. хххх, район ПРЕДСЕДАТЕЛ : стна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от връчването му на молителя.а бъдещ иск с правно основание чл.440 от ГПК, против „НАТКИС-ГАЛИЯ" ООД, гр. Стара З.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

Съобразно разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер. Т.е. обезпечение на иска се допуска при наличието на няколко предпоставки , поставени при това в отношение на кумулативност помежду им,а именно наличие на допустим и вероятно основателен бъдещ иск, при който без допускането на поисканото обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то ако искът е подкрепен с относими писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер. Нещо повече аз. 3 на цитираният член императивно предпоставя, че исканата в производството обезпечителна мярка - спиране на изпълнението, се допуска само срещу представяне на обезпечение.

Съобразявайки законовата рамка на настоящото обезпечително производство съдът констатира следното : В настоящото производство от представеното писмено доказателство- договор за покупко-продажба с отложено плащане от 11.11.2007 г., се установява , че "Б. 95" ЕООД, в качеството му на продавач и молителят в това производство „К. 55” ЕООД, в качеството му на купувач, са сключили договор, с който продавачът продава на купувача свое собствено движимо имущество - машини и оборудване за хранително-вкусова промишленост, за обработка на месо и местни продукти, описано в приложение № 1 от договора. В чл.1.4 от договора страните са уговорили клауза, че приемат, че прехвърленото имущество по време на срока на договора е собственост на купувача. Независимо от тази клауза, която определено е юридически неизрядна, която обаче според молителя следва да предполага , че по този начин се решава окончателно въпросът за прехвърлянето на собствеността и риска, в чл.3.4 от договора, страните в още по-голямо противоречие с цитираното до тук, уговарят, че задължение на купувача за в бъдеще е да купи имуществото и плати цената в уговорения седмогодишен срок на действие на договора. Последното определено навежда на извода, че страните свързват факта на преминаване на собствеността с факта на плащане на пълната стойност на уговорената цена за машините и съоръженията. В подкрепа на този извод е и клаузата на чл.3.6 от договора, в който страните са се договорили, че купувачът се задължава да не прехвърля правата си или част от тях върху предмета на този договор на трети лица. Т.е. в случай , че страните уговаряйки клаузата на чл.1.4 от договора, са изразили воля да прехвърлят на купувача правото на собственост върху машините и съоръженията, остава въпроса защо в противоречие на тази воля продавачът е поел такова задължение. Или казано с други думи съдът счита, че бъдещият иск, подкрепен с цитираното писмено доказателство – договор от 11.11.2007 г., на този етап, не се явява вероятно основателен. Успоредно с това следва за изчерпателност на изложението да се посочи и следното : Цитираното приложение № 1 съдържа изброени в 153 точки машини,съоръжения и инвентар, за които молителят твърди, че са собственост на представляваното от него дружество. При извършения от съда подробен прочит и съпоставяне на тези машини,съоръжения и инвентар, с изброените в приложеното уведомление,в 16 точки, машини и съоръжения , изнесени на публична продан, ПРИБЛИЗИТЕЛНА / доколкото това е въпрос на доказване с вещи лица/ ЧАСТИЧНА идентичност, с оглед приблизително описание, предназначение, марка или приблизителна стойност, се установява само по отношение на шест пункта . На фона на това сравнение и обезпечителната мярка се явява явно не подходяща. Съдът намира, че не е налице и изискуемата се обезпечителна нужда. И това е така защото молителят в това производство може да защити правата си по друг правно регламентиран ред, а именно по реда на чл.435, ал.4 от ГПК. Ако същият по своя воля /поради пропускане на срокове /, се е лишил от тази възможност това е още една косвена релевантна индикация за отсъствие на обезпечителна нужда в казуса.

Водим от изложеното и на основание чл.390 и сл. от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от С.Х.Г., в качеството му на управител на „К. 55” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С. хххх, Р. И., ж.к. „Д.”, бл. хх, вх. „х”, ет.х, ап.х, ЕИК , искане с правно основание чл.390 от ГПК, за обезпечаване на бъдещ иск с правно основание чл.440 от ГПК, против „НАТКИС-ГАЛИЯ" ООД, гр. С.З., и "Б. 95" ЕООД, гр. П..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Определение

2

ub0_Description WebBody

3649A2BB1D1AB766C22575970049261E