Определение по адм. дело №2713/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166, ал.4 вр. с ал.2 от АПК.

Образувано е по съдържащото се в жалбата на К. Д. Б. особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона (чл.172, ал.6 от ЗДвП ) предварително изпълнение на оспорената от него заповед за прилагане на принудителна адм. мярка № 25-0460-000428/12.11.2025 г., издадена от ВПД Началник група към ОДМВР-Варна, РУ 05 Златни пясъци, с която за нарушение на чл.140,ал.1,пр. 1 от ЗДвП и на основание чл. 171,т.1,б.з)ГГ) от ЗДвП му е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Изложени са съображения, че жалбоподателят Б. е управител на дружествата „СК Груп Бургас“ ООД и „Варна Транс 2013“ ЕООД, във връзка с което отнемането на СУМПС го лишавало от възможността да изпълнява трудовите си задължения и да обслужва клиентите на същите дружества и тъй като трудовото му възнаграждение било единственият доход за него и семейството му, то отнемането на СУМПС го лишавало и от възможността да изкарва прехраната на семейството си.

Съдът намира искането за процесуално допустимо – процесната заповед действително се ползва с предварително изпълнение по силата на закона - чл.172, ал.6 от ЗДвП , а по нейното оспорване в АС-Варна е образувано адм. дело № 2713/2025 г., по което няма влязло в сила решение.

Разгледано по същество, съдът намира искането за неоснователно.

Релевантните предпоставки за исканото спиране на предварителното изпълнение са уредени по препращане от разпоредбата на чл.166, ал.4 в ал.2 на същата разпоредба от АПК и се състоят в наличието на установена възможност предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като предполагащите спиране на изпълнението обстоятелства следва да са нови, т.е. настъпили след издаването в случая на оспорената заповед.

Доказателствената тежест за установяване на тези предпоставки е за молителя, но от страна на същият няма съответстващо на приложимия закон твърдение за характера и вида на вредите , които предварителното изпълнение на оспорената заповед би му причинило, още по-малко са представени от него доказателства в тази насока. Приложените към жалбата писмени доказателства касаят професионални ангажименти на горепосочените две дружества, както и качеството на жалбоподателя Б. като управител на същите. Доколкото управленската дейност на търговското дружество е ръководна такава , в който смисъл тя не съвпада с изпълнителската трудова дейност на която Б. се позовава отправяйки особеното си искане, то последната остава абсолютно неясна, поради липсата на представени в тази насока доказателства. В тази връзка, не са установени каквито и да било данни за необходимостта лично управителя Б. да осъществява присъщата за длъжността „шофьор“ дейност, за изпълнението на която би било необходимо отнетото с оспорената заповед СУМПС.

В този смисъл, жалбоподателят Б. не се е справил със съществуващата за него доказателствена тежест да установи наличието на възможност допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната заповед да му причини значителна или трудно поправима вреда, доколкото не е установено, че отнемането на СУМПС пряко би повлияло за преустановяване или затрудняване дейността на въпросните две търговски дружества, което пък от своя страна да доведе до лишаването му от доходи, които иначе би получил.

По тези съображения за недоказаност от страна на молителя на законовите предпоставки за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение, искането на Б. не следва да бъде уважено.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ УВАЖАВА особеното искане на К. Д. Б. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на издадената от ВПД Началник група към ОДМВР-Варна, РУ 05 Златни пясъци Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка № 25-0460-000428/12.11.2025 год.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя Б..