№ 3463
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно гражданско
дело № 20211100514248 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20106795/27.04.2021г., постановено по гр.д. №79370/2018г.
по описа на СРС, 29 състав, са отхвърлени предявените от „Д.“ ЕООД срещу
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД (с ново наименование „Е.М.З.“ ЕАД) и „В.-02“ ООД искове с
правно основание чл.109 от ЗС да бъдат осъдени ответниците да премахнат
изкоп с дължина 20 метра и дълбочина 1 метър, разположен в собствения на
ищеца ПИ с идентификатор 68134.1505.2301 и ПИ с идентификатор
68134.1505.2300 (от който ищцовото дружество е собственик на 2/3 ид.ч.),
находящи се на административен адрес гр.София, ж.к. „*******, шахта,
находяща се от южната страна на изкопа, като премахнат и съществуващите в
изкопа и шахтата ПВС тръби и кабел за 0,4 кВ., собственост на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД
(с ново наименование „Е.М.З.“ ЕАД) и да възстановят първоначалното
състояние на имотите, като възстановят настилката от гранитни павета.
Осъдено е на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Д.“ ЕООД да заплати на „В.-02“
ООД сумата от 900 лева разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ищеца „Д.“ ООД, чрез
пълномощника адв. И. Л.. Излагат се оплаквания, че решението е
1
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Поддържа
се, че ищецът е доказал, че е собственик на имота, за който търси защита по
съдебен ред, че ответниците са нарушили изцяло или частично правата му на
собственик и/или са упражнили неоснователно въздействие върху имота,
както и че осъщественото от ответниците въздействие пречи на собственика
на имота. Незаконосъобразно и противоправно издаденото разрешение за
строеж не променяло нищо, тъй като СО, район Искър не бил собственик на
ПИ с идентификатор 68134.1505.2300 с площ от 73 кв.м. Твърди се, че в
имота на ищеца 68134.1505.2300 с площ от 73 кв.м. било извършено без
съгласие на собственика незаконно строителство, което, макар да не е
завършено, можело и следвало да бъде премахнато по реда на чл.109 от ЗС. С
оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Постъпили са писмени отговори на жалбата от насрещните страни „ЧЕЗ
Р.Б.“ АД (с ново наименование „Е.М.З.“ ЕАД), чрез пълномощника
юрисконсулт Н.И., и „В. 02“ ООД, чрез адв. В. Ц., с които се поддържа, че
решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Били обсъдени
събраните по делото доказателства и бил приложен правилно материалния
закон, както и не били допуснати твърдените процесуални нарушения.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
2
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата
инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от
първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и
с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят
установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по
делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правна квалификация
чл.109 от ЗС.
Нормата на чл. 109 от ЗС предоставя защита на правото на собственост
и ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, което без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на
пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му.
Уважаването на предявения иск по чл. 109 от ЗС е предпоставено от
положителното установяване на следните факти: 1/че ищецът е собственик на
вещта или е носител на ограничено вещно право върху нея; 2/че е извършено
неоснователно действие върху вещта; 3/че неоснователното действие пречи,
ограничава или смущава собственика на вещта да упражнява правото си на
собственост спокойно и в пълен обем, макар да не накърнява владението.
В ТР № 4/2015 на ОСГК на ВКС е посочено, че за уважаване на иска по
чл. 109, ал. 1 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), а също, че това действие или бездействие на ответника създава
за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от
обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи
от обикновените и поради това са недопустими е конкретна по всяко дело.
Разяснено е, че има хипотези, при които от самото естество на извършеното
от ответника нарушение е ясно, че с него се пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем. Пример за това е случаят, при който
3
ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа
създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този
имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право,
което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било
въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да
търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово
съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово
съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие,
представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
По делото не е спорно и се установява от събраните по делото
доказателства, че третото лице – помагач „У.С.“ ООД е собственик на
следните самостоятелни обекти в стопанска и административна сграда,
находяща се в гр. София, ж.к. „*******, а именно – шоурум №2, находящ се
на партера на сградата, със застроена площ от 52,21 кв.м., заедно с 0,751%
ид.ч. от общите части на сградата и 0,635 ид.ч. от правото на строеж, шоурум
№4, находящ се в партера на сградата със застроена площ от 36,38 кв.м.,
заедно с 0,518% ид.ч. от общите части на сградата и 0,438% ид.ч. от правото
на строеж, склад №3, находящ се на партера на сградата, със застроена площ
от 252,45 кв.м., заедно с 3,638% ид.ч. от общите части на сградата и 3,079%
ид.ч. от правото на строеж, а ищецът „Д.“ ЕООД е собственик на ПИ с
идентификатор 68134.1505.2301, в който е построена процесната сграда с
търговски помещения, складове и подземни гаражи. С влязло в сила решение
№245868/16.10.2019г., постановено по гр.д. №80331/2018г. по описа на СРС,
34 състав, допълнено с решение №5459/08.01.2020г., по отношение на
Столична Община е било признато за установено на основание чл.124, ал.1 от
ГПК, че „Д.“ ООД е собственик на 2/3 ид.ч., която част е с площ от 73 кв.м.,
от ПИ с идентификатор 68134.1505.2300.
В случая ищецът твърди, че са извършени от ответниците действия,
които нарушават правото му на собственост, тъй като на 11.12.2018г. без
предварително уведомяване работници на ответника „В. 02“ ООД са
разрушили с малък багер настилката от гранитни павета от запад пред
сградата на ЕС „Бизнес Център Дружба 2“ в участък с дължина от около 20
метра по оста север – юг (успоредно на уличното платно) и започнали в
същия диапазон да правят изкоп с дълбочина от около 1 метър и ширина от
4
около 0,80-1,00 метра. Установява се от събраните по делото доказателства,
че посочените действия са извършени по възлагане от ответника „ЧЕЗ Р.Б.“
АД (с ново наименование „Е.М.З.“ ЕАД) на основание сключен с третото
лице – помагач договор за присъединяване №**********/04.10.2017г. на два
обекта, собственост на „У.С.“ ООД, находящи се в сградата „Бизнес Център
Дружба 24“, съгласно издадено на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД (с ново наименование
„Е.М.З.“ ЕАД) разрешение за строеж №5/08.08.2018г., одобрен
инвестиционен проект, съставени възлагателен протокол, протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
на строежи на техническата инфраструктура, акт за предаване на строителна
линия (площадка), акт за установяване на количествата и качеството на
извършените работи, които подлежат на закриване. Съгласно разпоредбата на
чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята, на която
не е собственик, само доколкото това е необходимо за използването на
постройката според предназначението й. Според тълкуването, дадено в
Решение № 270/19 г. по гр. д. № 3976/18 г. на ВКС, IV г. о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК, достъпът до сградите следва да се разбира като
възможност за влизане в тях, а обслужването им - като възможност да бъдат
непосредствено ползвани, поддържани и ремонтирани. В този смисъл третото
лице – помагач като собственик на самостоятелни обекти в процесната сграда
има право да ползва земята за достъп до имотите си, както и за захранването
им с електричество. На следващо място се установява от събраните по делото
доказателства, че процесните СМР са преустановени, на място не съществува
незакрит изкоп, а настилката от павета е възстановена със задоволително
качество. Стълбът с електромерно табло бил премахнат, изкопът зарит, а
новоизградената шахта на тротоара на ул. „******* ****“ е иззидана и плътно
покрита с капак. Поради това въззивната инстанция намира за правилен
извода на първоинстанционния съд, че не са налице действия, неоснователно
засягащи собствените на ищеца имоти и пречещи му да упражнява правото си
на собственост върху тях. Предявените искове се явяват неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
5
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемите страни направените разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция, както следва: на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД
(с ново наименование „Е.М.З.“ ЕАД) юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева, и на „В. 02“ ООД адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20106795/27.04.2021г., постановено по
гр.д. №79370/2018г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „Д.“ ООД да заплати на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД (с ново наименование
„Е.М.З.“ ЕАД) разноски за въззивното производство в размер на 150 лева.
ОСЪЖДА „Д.“ ООД да заплати на „В. 02“ ООД разноски за въззивното
производство в размер на 400 лева.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД (с ново наименование „Е.М.З.“ ЕАД) трето лице – помагач
„У.С.“ ООД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6