№ 1
гр. Б., 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Н.П.П.
при участието на секретаря М.К.П.
като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело №
20211810200483 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по повод жалбата на "***" ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Б., ул. „***“ № 23, представлявано от ПЛ. ИВ. Д. –
Прокурист, против Наказателно постановление № *** г., издадено от
Началник Сектор „***“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. с чл. 118, ал. 4
ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е
наложена "Имуществена санкция" в размер на 3000/три хиляди/ лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Сочи се, че неправилно е била приложена
материалноправната разпоредба на чл. 182, ал. 2 ЗДДС, вместо разпоредбата
на чл. 182, ал. 1 ЗДДС.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател се
представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли за
отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган – ЦУ на НАП, редовно призован,
1
не изпраща представител. Депозирал е писмена защита, в която молил съда да
остави жалбата без уважение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН - видно от разписката (л. 11) - НП е
връчено на представител на жалбоподателя на 01.10.2021 г., а жалбата е
депозирана на 12.10.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна, по следните съображения:
Не се спори, че към *** г. жалбоподателят е бил регистриран като
данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски обект по см. на пар. 1,
т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за месо, находящ се в гр. Б., бул. "***" № 23.
На *** г. в 11,40 часа св. ЛЮБ. В. БЛ. –инспектор по приходите в ЦУ на
НАП, съвместно с колегата си – КР. Д. ИВ., осъществил контрол за спазване
на данъчното законодателство в посочения търговски обект. При проверката
се установило, че дневния оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, модел
„Eltrade A3 KL“ с ИН на ФУ № ЕD*** и ИН на ФП № *****, съгласно
междинен „Х“ отчет № ***/*** г., е в размер на 938,87 лева. Фактическата
наличност в касата на обекта била в размер на 1092,90 лева, съгласно
изготвения опис на паричните средства от ПЛ. ИВ. Д. – прокурист на
дружеството. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно
въведени“ и „служебно извадени“ суми. Установената положителна разлика в
касовата наличност била в размер на 154,03 лева.
За извършената проверка и констатациите от нея св. Б. съставил
Протокол за извършена проверка Серия АА и бланков № *** от *** г. копие,
от който връчил на представител на дружеството.
На 10.04.2021 г. бил съставен АУАН с № ***. Актосъставителят описал
в акта констатираното при проверката на *** г. нарушение, в това число, че
фискалното устройство притежава функциите "служебно въведени" и
"служебно изведени" суми. Така описаното деяние св. Б. квалифицирал като
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118,
ал. 4 ЗДДС, като предявил и връчил екземпляр от акта на прокуриста на
дружеството – ПЛ. ИВ. Д., при съставянето му, срещу подпис. В срока по чл.
**, ал. 1 ЗАНН не били депозирани писмени възражения.
2
В последствие на 17.09.2021 г., въз основа на акта за установяване на
нарушението, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което
АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната
квалификация на нарушението и на основание чл. 185, ал. 2, вр. с чл. 185, ал. 1
ЗДДС търговецът бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 3000
/три хиляди/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени
доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са
безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за
това процедура и от компетентен орган /видно от Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на Изп. директора на НАП/. Както в акта, така и в НП е
отразено, че административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН
и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи
нарушителя и нарушението елементи. Наличието на тези елементи са
достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на
чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, При съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на
административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си
всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е
съставен от св. Б., инспектор по приходите, който дава пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази
насока са и показанията на свидетеля И., чрез които се установява спазване на
процедурата по съставяне на АУАН. Чрез изпълнение на изискванията на чл.
42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на
3
нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на
жалбоподателката. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е
редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът
счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се
явява възражението в тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е
описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна
на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП
правна квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с
която се определят: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на
типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите
и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност, техническите и функционалните
изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. Предвид
изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а
посочените от жалбоподателя не са такива, които да са довели до
ограничаване на правото на защита.
Според настоящият състав в този случай е неприложима и разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на
административнонаказващия орган и съда, при наличие на
материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да
не наложи административно наказание. Съдът не констатира обстоятелства,
4
които да сочат на такава незначителна обществена опасност на деянието,
която да го отличава от обикновените случаи на нарушения от същия вид,
като за такова обстоятелство не може да бъде счетен и размерът на
нерегистрираната сума. Касае се за неизпълнение на административно
задължение, насочено към охраняване интересите на фиска, чрез
предотвратяване извършването на касови операции без съответната за това
отчетност и произтичащата от това възможност за укриване на данъчни
задължения. Всяка една разлика между наличните и документираните
средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Поради
това самият законодател е определил този вид деяние като такова с висока
степен на обществена опасност, видно от размерите на предвидените санкции.
По тези съображения разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима
в настоящото производство.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя е
осъществил от обективна страна нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, издадена от МФ: извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Това означава, че
лицата, регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, са длъжни
да регистрират във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на
продажби, а когато ФУ не притежава посочените технически характеристики,
търговците са длъжни да отбелязват всяка промяна в касовата наличност в
книгата за дневните финансови отчети в момента на извършването й в
точност до минута - чл. 33, ал. 2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. Нормата
има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и
от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един
5
момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Този начин
на регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен
във всички случаи, когато ФУ притежава /поддържа/ такива функции.
В конкретния случай, от приетите по делото доказателства е
установено, че в проверявания обект се е намирало фискално устройство.
Монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство е
притежавало функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми,
поради което търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка промяна
на касовата наличност, както и всички служебно изведени " извън случаите на
продажби.
Самата касова наличност се формира от средствата, с които е започната
работа в началото на деня, средствата които са постъпили от продажби за
съответния ден, както и средствата, които постъпват или излизат от касата
във връзка с извършени разплащания с други търговци. Търговецът е
задължен да регистрира във ФУ чрез операцията "служебно въведени"
сумата, с която се започва работа в обекта за деня /начална сума/ и всяко
друго служебно въвеждане или извеждане на пари в касата. От съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства се установи, че на *** г. във
фискалното устройство на проверявания обект няма "служебно изведени"
суми /било като начална сума или въведени пари / в размер на 154,03 лева,
установена като разлика между дневния оборот от монтирания в обекта
ЕПАФП в размер на 938,87 лева, и фактическата наличност в касата на обекта
в размер на 1092,90 лева. Бездействието на жалбоподателя да отрази
промяната в касовата наличност осъществява от обективна страна състава на
административното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г., поради което възраженията в обратна насока са неоснователни.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана в качеството му на ООД при условията на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН -
за неизпълнение на задължение към държавата или общината при
осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и
безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент на
деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на
6
обсъждане.
След като правилно е приел, че е извършено нарушение по чл. 33, ал. 1
от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., административнонаказващият орган
законосъобразно е наложил на жалбоподателя административно наказание
съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС,
Нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата /в редакцията ДВ, бр. 111/2013 г. /
не води до неотразяване на приходи /арг. от чл. 33, ал. 1 и чл. 3 от Наредбата/,
поради което размерът на санкцията в случая е този по ал. 1 на чл. 185 ЗДДС.
Неотразяването на приходи е елемент от фактическия състав на нарушението
по чл. 185, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, но не и в казуса по
делото, доколкото само по себе си нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. няма тази последица. Попада в приложното поле на
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, след като изр. 1 определя
като наказуеми и нарушения на нормативни актове по прилагането на закона
– Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В тази връзка, наказуемостта на
неизпълненото от жалбоподателя задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. по посочения текст на закона в наказателното
постановление не е неправилно определена и позоваването на чл. 185, ал. 2
ЗДДС не съставлява прилагане на погрешна санкционна правна норма.
Наказващия орган правилно е приложил закона и при определяне размерът на
имуществената санкция – в минималния за юридически лица размер по чл.
185, ал. 2 от ЗДДС размер. Поради което и съдът намира, че наложената
санкция е правилно определена и индивидуализирана. При определяне на
наказанието е съобразена и разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като при
индивидуализацията му са взети предвид степента на обществена опасност на
деянието и дееца и като е определил минималния размер на имуществената
санкция от 3000 лв. по чл. 185, ал. 2 ЗДДС, е постановил законосъобразен акт.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участие в делото съдът счита същото за основателно. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва на ЦУ на
НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.
37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
7
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото продължи в три съдебни заседания, с разпит на
трима свидетели, като фактическата и правна сложност не е значителна,
поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г., издадено от
Началник Сектор „***“ в ЦУ на НАП, с което на "***" ЕООД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „***“ № 23, представлявано от
ПЛ. ИВ. Д. – Прокурист, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. с чл. 118, ал. 4
ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена
"Имуществена санкция" в размер на 3000/три хиляди/ лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА "***" ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Б., ул. „***“ № 23, представлявано от ПЛ. ИВ. Д. – Прокурист, да заплати
на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд- София
област, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8