№ 1876
гр. Плевен, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20254430104546 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от М. И. А. - В.
ЕГН ********** с адрес в *** срещу Ж. Й. Ц. ЕГН ********** с адрес за
призоваване в село Горни Дъбник иск с правно основание чл.34 ЗС за делба
на следното МПС, а именно: лек автомобил марка ***, модел **** с рег. №
****, рама № TMBPF16Y064601989, двигател № ASY316065, цвят: ***
Твърди се, че по време на й с Й.Ц.В., починал на ***. закупили
процесното МПС, което стояло в гаража им. Излага, че след смъртта на
съпруга й се изнесла от семейното им жилище в гр. Д. Дъбник и живее в ***.
Сочи, че разбрала, че ответницата без нейното знание е закарала автомобила
на друго място – в село Г. Дъбник. Счита, че ответницата следва да върне
автомобила в гаража. Твърди, че с ответницата не могат да се поделят
доброволно, поради което моли съда да постанови решение, с което да уважи
ИМ и да допусне делба при квоти -3/4 идеални части за ищцата и ¼ идеална
част за ответницата.
В проведеното по делото о.с.з. ищцата, чрез процесуалния си
представител моли съда да уважи предявения иск и да допусне до делба
процесното МПС при квоти: ¾ за ищцата и ¼ за ответницата.
В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск, както и твърденията на ищцата за
„отнемане“ на процесния автомобил, тъй като същия се съхранява с цел
неговото опазване. Твърди, че ищцата е тази, която е напуснала семейното
жилище с общия им наследодател на 11.10.2024 г. и то с целия си личен багаж
и не се е връщала никога след това. Излага, ,че от този момент тя не е живяла
1
със съпруга си, нито се е грижила за него. Сочи и, че тя е подала сигнал на тел.
112, заявявайки, че е изгонена от него, с което фактически е прекъснала
всякакви съпружески отношения. Твърди, че през януари 2025 г.
наследодателя им Й.Ц.В. подал искова молба за развод с ищцата поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но починал малко след това.
Излага, че това негово действие показва, че самият той е желаел да прекрати
брачната им връзка. Сочи, че след като ищцата е напуснала семейното им
жилище тя ежедневно се грижила за баща си - за здравословното му
състояние, медицински прегледи, храна и всичко необходимо до края на
живота му. Твърди и, че ангажирала жена, която посещавала дома му
ежедневно в определени часове, за да е сигурна, че се храни и приема
лекарствата си в моментите, когато тя не можела да е там.не оспорва факта, че
автомобилът е придобит по време на брака, поради което е част от
съпружеската имуществена общност. Излага, че ищцата притежава 3/4 ид.
Части, а тя - 1/4 ид. Част, факт който не оспорва. Оспорва като неверни
твърдения относно фактическите обстоятелства и "отнемането" на
автомобила. Моли съда при необходимост на назначи САТЕ, която да
определи действителната пазарна стойност на автомобила. Оспорва и
твърдението на ищцата, че не могат да се поделят доброволно. Сочи, че на
13.08.2025 г. изпратила писмена покана чрез частен съдебен изпълнител до
ищцата за получаване на съсобствения автомобил, като я уведомила, че ако в
14- дневен срок от получаването тя не се яви, ще приеме, че не желае да
упражни правото си на ползване, и ще продължи да съхранява. Автомобила.
Излага, че първоначално било трудно връчването на поканата, но че
впоследствие същата е връчена на процесуалния й представител. Твърди, че
на 18.03.2025 г. ищцата е дарила своята 1/2 ид. част от семейния имот в гр.
Долни Дъбник, заедно с гаража, на В.Б., като по този начин тя вече не
притежавала никакви права върху имота и гаража, поради което и искането й
автомобилът да бъде „върнат в гаража“ е напълно неоснователно и
недопустимо, тъй като гаражът вече не бил нейна собственост. Счита, че като
съсобственик има право да съхранява автомобила на безопасно място и да се
грижи за неговото състояние, а единствено съдът може да се произнесе
относно бъдещото му разпределение.Излага, че именно тя е платила
задължителната застраховка ГО на процесния автомобил. Твърди, че тя е
организирала и платила погребението на наследодателя им, а ищцата дори не
е присъствала, като я е поканила и да заплати половината от разходите. Не
оспорва, че не е плащала годишен технически преглед за автомобила, както и
че електронната винетка е издадена на името на баща й на основание
намалена работоспособност, като с неговата смърт същата е прекратена и
автомобилът не можел да бъде ползван законосъобразно.
В проведеното по делото о.с.з. ответницата чрез процесуалния си
представител моли съда да допусне до делба процесното МПС при квотите,
заявени в ИМ.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
2
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от представеното по делото Удостоверение за регистрация
на МПС от 12.07.2024 г., че Й.Ц.В. е собственик на следното МПС, а именно:
лек автомобил марка ***, модел **** с рег. № ****, рама №
TMBPF16Y064601989, двигател № ASY316065, цвят: ***
От приложеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак
се установява, че Й.Ц.В. и М. И. А. са сключили граждански брак на ***. в гр.
Долни Дъбник.
Видно е от приложеното по делото Удостоверение за наследници, че
Й.Ц.В. е починал на ***. и е оставил за наследници: М. И. А. – В. и Ж. Й. Ц..
По делото са представени и други доказателства, касаещи втората фаза
на делбата, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящето решение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За да се яви основателен предявеният иск за делба, следва да се
установи, че е налице съсобственост между страните по делото, възникнала на
посоченото основание – наследяване и покупко - продажба
Не е спорно по делото, че по време на брака си с ищцата наследодателят
на страните е придобил процесното МПС.
Страните не спорят и, че като наследници на починалия Й.Ц.В., ищцата
притежава ¾ идеални части от процесното МПС, а ответницата ¼ идеална
част.
Така установената съсобственост между страните по отношение на
заявения имот, мотивира съда да приеме, че предявеният иск за делба е
основателен и следва да бъде уважен съобразно формираните изводи, като
делбата бъде допусната при следните квоти:
От наследството, оставено от Й.Ц.В., починал на ***., бивш жител на
град Долни Дъбник, М. И. А. - В. ЕГН ********** получава ¼ идеална част, а
Ж. Й. Ц. ЕГН ********** с адрес за призоваване в село Горни Дъбник
получава ¼ идеална част. Ищцата от своя страна притежава като съпруга на
починалия собственик и ½ идеална част от МПС-то, доколкото същото е
закупено по време на брака им.
С оглед на изложеното съдът намира, че делбата следва да се допусне
при следните квоти:
- ¾ идеални части за М. И. А. - В. ЕГН ********** и
- ¼ идеална част за Ж. Й. Ц. ЕГН ********** с адрес за призоваване в
село Горни Дъбник
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следното
МПС, а именно: лек автомобил марка ***, модел **** с рег. № ****, рама №
TMBPF16Y064601989, двигател № ASY316065, цвят: жълт
между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях,
както следва:
- ¾ идеални части за М. И. А. - В. ЕГН **********
- ¼ идеална част за Ж. Й. Ц. ЕГН ********** с адрес за призоваване в
село Горни Дъбник.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4