№ 637
гр. Пазарджик, 09.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20245220103014 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Ищецът ** ** ЕАД, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е постъпила молба с вх. № 9153/28.03.2025 г., от ищцовото дружество,
с която се моли да се даде ход на делото в случай, че не са налице процесуални
пречки за това. Изразено е становище, че се поддържа исковата молба по
съображенията, изложени в нея, както и, че се поддържат и становищата,
изложени в депозираните молби. Моли, в случай, че ответникът се яви в
днешното съдебно заседание, представи доказателства или направи
доказателствени искания или изрази становище по основателността на
предявените искове, да му бъде дадена възможност да се запознае със същите,
да вземе становище, както и да направи нови доказателствени искания.
Излагат се доводи по съществото на спора. Представен е и списък по чл. 80 от
ГПК.
Ответникът Г. Б. Л., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
Р. П., редовно упълномощен с пълномощно приложено по делото.
Явява се вещото лице М. Л..
АДВ. П.: - Няма пречка да се даде ход на делото.
Съдът, счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. П.: - Поддържам писмения отговор, искам само да добавя, че на
основание тълкувателно решение № 1 от 2022 година по търговско дело 1 от
2020 година, съдът е длъжен служебно да следи за неравноправните клаузи и
нищожни, така, както сме изложили в отговора си. Освен тях, бих желал да
добавя, че приложените документи и по-точно потвърждение за вземане на
съгласие, и всички други документи касаещи приложението на договора са в
нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, с шрифт много по-малък от 12. Това е в
допълнение на твърдението ми, че на доверителя ми са връчени, на практика,
един куп документи да ги подписва, и той не е давал съгласие за сключване на
всичките тези допълнителни договори за застраховка за живот, за
безработица, с дружество свързано със застрахователно с банката. Нарушен е
и чл. 10а, ал. 2, като твърдим, че в годишният процент на разходите (ГПР) – не
е в съответствие с Приложение №1 на договора – в него не са включени
всичките тези такси и допълнителни суми, които са за заплащане премиите по
различните видове застраховки. Останалото го поддържам. Ще имам въпроси
към вещото лице.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА СИ ПО ДЕЛОТО В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
Искът е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК,
както и във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
В подадената искова молба от ищеца„** **“ ЕАД, с ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: гр. ** представлявано от изпълнителния
директор Зорница Сергеева Банкина, чрез юрисконсулт К. Г., пълномощник на
„** **“ ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК – ** срещу Г. Б. Л., с
ЕГН: **********, с настоящ адрес: обл. Пазарджик, общ. **, с цена на иска:
16527,83 лв. /шестнадесет хиляди петстотин двадесет и седем лева и
осемдесет и три стотинки/, се твърди, че на 30.11.2022 г. бил подписан
Договор за продажба и прехвърляне на вземания, на основание чл. 99 от ЗЗД,
между „**к“ ЕАД и „Инов**, по силата на който вземането, произтичащо от
договор за потребителски кредит № ** от дата 27.06.2019 г. между „**к“ ЕАД
и Г. Б. Л. е било прехвърлено в полза на „**и“ ООД изцяло с всички
2
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Твърди се, че от своя страна „**и“ ООД прехвърлило процесното вземане в
полза на „** **“ ЕАД, ЕИК ** по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.10.2023 г., както и, че Договорът за
кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът е бил
уведомен за станалата продажба на вземането от името на първоначалния
кредитор „**и“ ООД, чрез пълномощника „** **“ ЕАД, за което се сочи, че се
представя известие за доставяне. Алтернативно е формулирано искане, в
случай че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за
ненадлежно, на ответника да бъде връчено представено към исковата молба с
молба за приемане Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ТБИ/** от
28.06.2024 г. Сочи се, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС)
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни
относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива
95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) Приложение
№ 1 се предоставяло със заличени лични данни на физическите лица, които не
участват в настоящия съдебен процес, поради което в извлечението на
Приложение № 1 били включени само и единствено личните данни на
участващите в настоящия правен спор субекти, а личните данни на другите
физически лица били заличени. Сочи се, че в Приложение № 1 и Договора за
цесия е била заличена и търговската информация, която според ищеца също
била ирелевантна за процесния случай. Моли се, в случай че съдът прецени
нуждата от представяне на приложение № 1 в цялост, ищецът да бъде
уведомен за това с нарочен акт на съда. В исковата молба се твърди, че на
27.06.2019 г. „**к“ ЕАД, като Заемодател и Г. Б. Л. като Заемател бил сключен
договор за потребителски кредит с № **, при спазване разпоредбите на Закона
за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит, както и, че
договорът за потребителски кредит съдържал съгласие на
Кредитополучателят, че бил запознат и приемал Общите условия към
договора за потребителски кредит, които били неразделна част от същия, като
това обстоятелство било удостоверено с подписване на последните от страна
на Кредитополучателя. Твърди се още, че съгласно сключения договор за
потребителски кредит, Заемодателят се бил задължил да предостави на
3
Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 7243.98 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на кредита, както и, че Кредиторът
бил превел кредитните средства по лична банкова сметка на
Кредитополучателя, който от своя страна се бил задължил да върне
дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което
общата стойност на плащанията по кредита се твърди, че била в размер на
13272.62 лв. Така, според ищеца, договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 6028.64 лв. Твърди се още, че на основание
сключения между страните договор, Кредитополучателят се бил задължил да
върне сумата по кредита в срок до 05.08.2019 г., на 48 броя месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежът
на всяка отделна погасителна вноска, като първите 47 броя вноски били в
размер на 276.52 лв. всяка, а последната погасителна вноска била
изравнителна и била в размер на 276.18 лв. Твърди се, че срокът на договора
бил изтекъл на 05.08.2019 г. с последната погасителна вноска и не е бил
обявяван за предсрочно изискуем. Твърди се, че при забава в плащането на
месечна погасителна вноска, Кредитополучателят дължал обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница,
както и че на длъжника била начислена лихва за забава за периода от
27.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като общият размер
на начислената лихва за забава била 903.23 лева. Посочва се, че за периода
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е била начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Моли се съдът, след като се запознае с всички доказателства по делото и
приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да постанови съдебен акт, по силата
на който да признае за установено, че Г. Б. Л., с ЕГН: **********, в качеството
на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № ** от
27.06.2019 г., дължи на „** **“ ЕАД, с ЕИК **, следните суми, присъдени в
издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1827/2024 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, а
именно: 7170.72 лв. /седем хиляди сто и седемдесет лева и седемдесет и две
стотинки/ - представляваща неизплатена главница по Договор за заем; 8453.88
лв. /осем хиляди четиристотин петдесет и три лева и осемдесет и осем
стотинки/ - представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за
периода от 27.06.2019 г. до 05.08.2019 г.; 903.23 лв. /деветстотин и три лева и
4
двадесет и три стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, начислена за
периода от 27.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в районния съд;
с уточнението, че за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана
лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИПОРНС; законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга. Претендира се
присъждане и на сторените разноски по ч.гр.д. № 1827/2024 г., по описа на
Районен съд - Пазарджик. Сочи се, че ответникът може да заплати дължимите
суми по следната банкова сметка на ** ** ЕАД: IBAN: ** ; Обединена
Българска Банка АД. Моли се съдът да присъди на ищцовото дружество и
направените съдебно деловодни разноски и в настоящото производство.
Формулирани са искания. Направено е възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от
ГПК, в случай, че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от
насрещната страна в настоящото дело и същите са в размер над минималния
адвокатски хонорар, като се моли съдът да намали същия при съобразяване на
дадените разяснения в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари
2024 г. по дело С-438/22. В случай че съдът осъди ** ** ЕАД да заплати
разноски на ответника по делото, в съответствие с принципите на
добросъвестност, равенство на страните и законност, изразени в чл. 3, чл. 5 и
чл. 9 от ГПК, за да бъдем равнопоставени в съдебното производство, се моли
съдът да даде указания на ответника да посочи банкова сметка, по която да му
бъдат изплатени присъдените разноски по делото. Сочи доказателства.
Формулирани са доказателствени искания.
Постъпила е и допълнителна молба от ищеца с вх. № 4315/12.02.2025г.,
чрез юрисконсулт Б** пълномощник „** **“ ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39
ал.1 от ГПК гр. ** 4, подадена във връзка с отстраняване на нередовност, като
във връзка с указанията на съда е направено уточнение, че в исковата молба е
допусната грешка при посочване на размера на договорната лихва, като се
моли съдът да приеме, че се претендира договорна лихва в размер на 6028,64
лв. (шест хиляди и двадесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки) за
периода от 05.08.2019 г. до 05.07.2023 г., както била посочена в издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1827/2024 г. по описа на Районен съд -
Пазарджик.
5
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от д-р Р.
П. - адвокат, с личен № **********, в качеството на пълномощник на
ответника Г. Б. Л. от гр. Септември, със съдебен адрес: ** в който е изложено
становище, че исковата молба относно установителния иск по чл.422 от ГПК
е, на първо място, допустима за сумите 7170.72лв. (неизплатена главница по
договор за заем), заедно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ПIK в съда (02.05. 2024г.) до окончателното
погасяване на дълга) и 903.23лв. (лихва /обезщетение/ за забава за периода от
27.06.2019г. до 02.05.2024г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда/), но на следващо място, недопустима за разликата над 6028.64лв.
до 8453.88 лева (неизплатена договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за
периода от 27.06.2019г. до 05.08.2019г.). т.е за 2425.24лева, тъй като с
установителният иск не можело да се претендира различна сума (в случая по-
голяма) от тази по Заповед № 1109/16.05.2024г., както и за различен период.
На основание чл.130 от ГПК, се моли съдът да прекрати производството в тази
част и да бъдат присъдени деловодни разноски (адвокатски хонорар), съгласно
приложения ДИЗС от 21.08.2024г., в минималния размер по Наредба №
1/2004г. на ВАдвС. Съгласно заявлението на ищеца в ИМ е посочена
адвокатската банкова сметка, по която да бъде платено адвокатското
възнаграждение, а именно: ТБ „**ИЯ” АД, Бизнес център Пазарджик, IBAN:
**; BIC: **, Адвокат Р. Ц. П..
Алтернативно, в случай, че съдът не уважи горното възражение, е
изложено становище, че исковата молба е неоснователна, както и, че същата
се оспорва по основание и по размер за следните суми:
- 7170.72лв. - главница, заедно със з.л. от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда (02.05.2024г.) до изплащането й;
- 8453.88лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
27.06.2019г. до 05.08.2019г.;
- 903.23лв. - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 27.06.2019г. до
30.04. 2024г.;
- разноските по гр.д.№ 1827/2024г. на ПзРС.
Относно обстоятелствата, се твърди, че ответникът бил вземал на 3 пъти
потребителски кредит (пкт) от „**к“ ЕАД (Банката), като договорите (ДПКт)
бил сключвал в офиса й в гр. Пазарджик и винаги бил получавал в брой и
6
винаги по-малко от посоченото в тях, тъй като му били удържали някакви
такси. Твърди се, че никога не са му били превеждани пари по негова банкова
сметка, каквато се твърди, че същият имал в „ЦКБ“ АД към този момент.
Твърди се, че първият ДПКт № ** бил от 2018г., който бил погасил напълно по
банков път на 09.01.2019г., чрез рефинансиране от „Пощенска банка“ АД
Пазарджик. Твърди се, че вторият ДПКт № **********/26.03.2019г. в размер
на 2500лв., получена част в брой, както и че същият бил погасен напълно на
27.06.2019г. по банков път, чрез рефинансиране от самата Банка с третия
ДПКт № **/27.06.2019г. в размер на 4900лв., като част oт заема се твърди, че
отново е бил платен в брой в офиса в гр. Пазарджик. Твърди се, че му бил
даден само абонатен № 1218705, но не му били дадени други документи и
така, по твърдения на ответника, било останало да дължи само по последния
ДПКт от 27.06.2019г. Твърди се още ,че към момента на сключване на ДПКт
ответникът бил в трудово правоотношение , след което от 20.05.2020г. до
24.11.2021г. бил останал без работа, като от 24.11.2021г. до 22.08.2022г. отново
бил в трудово правоотношение, но след тази дата и до момента бил
безработен, а на 23.09.2022г. бил пострадал при ПТП злополука (като
пешеходец бил блъснат от МПС), от което и до момента не можел да се
възстанови и е бил инвалидизиран/нетрудоспособен на 100% - пенсионер по
инвалидност, с пенсия от 495лв. Твърди, че чрез сестра си (й Л.а) се бил
свързал с обявения му телефонен номер 02/** (г-жа **), която била уточнила,
че следвало да се плаща по абонатен номер. Твърди се още, че междувременно
бил получавал съобщения от различни фирми и от различни градове («Хит
Инкасо» ЕООД. «Макроадванс Дат Мениджмънт» ЕООД) за дължимост на
различни суми. Твърди се, че поради оставането му без работа и ПТП
злополука, ответникът (лично или чрез сестра си) бил връщал заема
спорадично, като били запазени документи, че в периода 21.04.2021 г.-
02.08.2023г. бил погасил 5833.20лв. и по пощата получил писмо изх.№ УАСВ-
23-01833-1/ 09.08.2023г.. че по този ДПКт всичко било погасено и нямал
задължения. Твърди се че с него бил уведомен, че задължението му към
Банката било прехвърлено към «** **» ЕАД /АСВ-ЕАД/. С оглед изложеното,
ответникът считал, че не дължи суми към Банката или която и да било друга
финансова институция, независимо дали и кога е било прехвърлено вземането.
Изложено е становище, че не се спори, че ответникът е подписал: ДПКт №
**/27.06.2019г., Застрахователна полица № 81001NLB2011 от 27.06.2019г. за
7
застраховка „Живот/Нежелана безработица/Хоспитализация“ с „Уника“ АД;
Потвърждение за приемане и съгласие по Застрахователна полица №
81001NLB2011 от 27.06.2019г. за застраховка „Живот/Нежелана
безработица/Хоспитализация“; Заявление за рефинансиране на задължение по
ДПКт № ********** - 2362.15лв. от 27.06.2019г. в офис № 9970 на Банката;
Известие за доставяне на 24.11. 2023г., както и, че е получил на 19.08.2024г.
приложеното към ИМ уведомително писмо изх.№ УПЦ-С-ТБИ/** от
28.06.2024 г, но е заявено, че се спори, че дължи по ДПКт № **/27.06.2019г.
общо 16527.83 лева, от които 7170.72лв.-главница, 8453.88лв.-договорна
/възнаградителна/лихва и 903.23лв.-лихва /обезщетение/за забава и другите
акцесорни вземания, съгласно ИМ. Спори се също така, че ищецът АСВ-ЕАД
е правоприемник и носител на материалното право на вземане по ДБКт от
27.06.2019г. от Банката, чрез договор за цесия (ДЦ) от 30.10.2023г., както и се
спори, че ответникът информирано е бил уведомен за свободното право да
избере дали да сключи свързани договори за застраховки (живот, безработица,
хоспитализация) със свързани финансови субекти (банка и застраховател),
както и да са му били връчвани екземпляри от тях, за да ги ползва при
евентуално настъпване на застрахователен риск. Оспорва се също така от
ответника, че са били осъществени всички останали факти и обстоятелства,
посочени в ИМ.
Изложени са възражения, че Банката не били уведомявали ответника за
цедиране на вземането си по ДБКт № **/27.06.2019г., на „**и“ ООД /ИФ-
ООД/. съгласно ДЦ от 30.11.2022г., което от своя страна било цедирало
вземането на ищеца АСВ ЕАД с ДЦ от 30.10.2023г., също без да се уведоми
ответника, т.е твърди се неизпълнение на чл.25.5 и чл.25.6 от ДПКт от
27.06.20219г.. Твърди се, че по делото няма приложени уведомления по чл. 99
от ЗЗД и доказателства за връчването им от трите финансови институции за
двете цесии. Твърди се, че приложената обратна разписка от 24.11.2023 г.
нямала връзка с уведомление в тази насока. На следващо място се твърди, че
АСВ ЕАД не била носител на материалното право (вземането) и нямало
основание да предяви заявлението по чл. 410 от ГПК и иска по чл. 422 от ГПК,
тъй като нямала ДЦ, с който ИФ ООД да му е цедирало вече цедираното
вземане по ДПКт. Твърди се още, че след 30.11.2022г. Банката не можела и
нямала какво повторно да цедира на 30.10.2023г. на АСВ ЕАД, защото вече
била цедирала вземането на 30.11.2022 г. на ИФ ООД. Твърди се още, че към
8
ИМ нямало приложени Общи условия (ОУ), потвърждение за съгласие за
приемането им, Рамков договор по чл.14.1 от ДБКт от 27.06.2019г.,
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по
чл.25.13.1 от ДПКт от 27.06.2019г. и Пълномощно от представляващите
Банката към 27.06.2019г. за К.** да сключва ДПКт., т.е, според ответника,
последният бил относително недействителен, с които ответникът да се бил
запознал и подписал. Твърди се още, че нямало приложено искане-декларация
за отпускане на ПКт към 27.06.2023г., а само заявление за рефинансиране на
задължение на ДПКт № ********** за 2362.15лв.. какъвто се твърди, че
ответникът не бил сключвал. Формулирано е искане, на основание чл. 190 от
ГПК да бъде задължен ищеца да представи цялото кредитно досие по ДПКт №
********** за 2362.15лв., за да се установяло дали изобщо съществува и дали
е бил подписан от ответника Л., респ. има ли и каква връзка с ДПКт от 27.06.
2019г.
Твърди се, че било неясно как с ДЦ от 30.11.2022г. Банката е цедирала на
ИН ООД вземане към Л. с главница 4900лв., а се твърдяло, че ИН ООД било
цедирало на АСВ ЕАД вземане към Л. с главница 7170,72 лв., т.е че нямало
цедиране на цялото вземане по ДПКт от 27.06.2019г. Сочи се, че към ИМ няма
приложени доказателства, че ДПКт на ответника Л. е бил включен в предмета
на непредставен ДЦ между ИФ ООД и АСВ ЕАД.
Твърди се още, че било неясно каква е претендирана договорна
/възнаградителна/лихва в размер на 8453.88 лв. за краткия период 27.06. -
05.08.2019г. и върху каква главница, съгласно ДПКт. респ. как е бил
определен/изчислен размерът й, независимо дали е бил 8453.88лв. или
6028.64лв., и дали са били направени в съответствие с ДПКт, респ. дали с
цедирано цялото вземане (с лихвите).
Твърди се, също така, че било неясно как в ДПКт било посочено, че
размерът на кредита бил 4900лв., с общ размер на застрахователна премия-
1567,84 лв., BANK Комбо Живот-776.16лв. и BANK Комбо Безработица-
791.68лв., а общият размер на кредита бил 7243.98лв.
Твърди се, че както и да се събират тези отделни суми сборът не бил
7243.98лв., като се сочи и претенцията от 7170.72лв., и за еднократната такса
за оценка на риска от 776.14лв.
Твърди се, че било неясно каква сума е преведена по посочената в
9
чл.11.2. от ДПКт банкова сметка **, респ. дали, кога и как ответникът Л.
изрично се бил разпореждал с нея, вкл. със сумите по чл.7.2.2., във вр.с чл.19 и
дали бил получил в брой пари при сключване на ДПКт.
Твърди се, че ответникът бил накаран да подпише накуп редица
документи, без да има възможност за информирано запознаване с тях и
евентуално направен свободен избор по чл.19 от ДПКт. Твърди се, ЧЕ няма
подписано изрично приемане и съгласие за разпореждане със суми по тази
банкова сметка, вкл. от самата Банка, както и, че ответникът не бил знаел, че
имал сключени застраховки, за да се възползва от тях при оставането му без
работа на 05.05.2020г. и след ПТП на 23.09.2022г.
Твърди се, че било неясно и основанието за начисляване и претендиране
договорната /възнаградителна/ лихва и/или лихвата /обезщетението/ за забава,
с оглед автоматичната предсрочна изискуемост по чл. 16.2 от ДПКт, както и
противоречие на отделните елементи от претенцията, когато бъдат
съпоставени тези по ДПКт, заявлението и ИМ, поради което ищецът следвало
сам да си ги изясни и тогава да предяви претенции, и да ги докаже.
Твърди се, че поради неуведомяването на ответника за цедиране на
вземането, същото е било оформено по ДБКт от 26.03.2019г. и 27.06.2019г. в
едно вземане с абонатен № 1218705, което било погасено, съгласно писмото от
09.08.2023г. на АСВ ЕАД.
Изложено е становище, че така посочените възражения и противоречия
са основание за оставяне на ИМ без движение.
На следващо място се твърди, че ответникът не бил уведомяван за
евентуалните едностранни промени в лихвите и таксите, както
начина/поредността на погасяване на правените вноски и дали са извършвани
промени в лихвите преди/след прекратяване - с обявяване предсрочната
изискуемост на ДПКт.
Твърди се още, че ДПКт и неразделните от него ОУ съдържат
неравноправни и нищожни клаузи относно определяне/формиране на
главницата, лихвите и анюитетните вноски (47 вноски по 276.52лв. и 1 от
276.18лв. или общо 13272.62лв.). Твърди се, че било нарушено правото на
информирано съгласие и свободна воля за сключване на допълнителни
договори със свързани дружества на кредитодателя за допълнителни услуги
(застраховане), които утежнявали размера на искания заем. респ. връщане с
10
лихви на застрахователни премии, без получателят да знае за евентуалните
ползи от тези застраховки, а и кредитодателят да погасява с тях задълженията
по ДПКт. Посочва се, че това било изцяло в противоречие с императивните
изисквания на чл.4 и чл.5 от Закона за защита потребителите (ЗЗП),
вменяващи в задължение на търговеца, вкл. и на търговец, предоставящ
финансови услуги, да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин
вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема информация относно параметрите на
предоставяната услуга. Твърди се, че с това са били нарушени правата на
ответника, като равнопоставен субект с банката в един двустранен договор
(чл.430-431 от ТЗ във вр.с чл. 83 от ЗЗД).
Твърди се, че в ДПКт са били уговорени неравноправни условия за
едностранни действия от страна на банката, които не отговаряли на
изискванията за добросъвестност и били нищожни - чл. 143 от ЗЗП, както и, че
след като в ДПКт изрично е разписан съответният ред за получаване на всички
уведомления и изявления във връзка със сключения договор, то в случая
нямало твърдения и доказателства, че евентуалните едностранни промени в
лихвите и вноските са били надлежно връчени, респ. получени от страна на
кредитополучателя. Твърди се, че при това положение не могли да се
претендират, като дължими от страна на ищеца на погасителни вноски в
размер, различен от първоначално договорения между страните, но
неуточнени в ДПКт/ОУ. Сочи се, че в този смисъл било неясно какъв бил
размерът на главница и различните видове лихви. Твърди се, че в случая
начинът на формиране на месечните погасителни анюитетни вноски
претендирани от ищеца и ненадлежното изпълнение на задълженията на
кредитора по ДПКт, на практика обективирали настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, както от обективна, така и от субективна страна.
Изложено е становище, че въобще се претендирали твърде странни и нямащи
нищо общо с ДПКт вноски, застраховки, такси и др., които превръщали
ответника Л. във вечен роб на банката/финансовата институция-цесионер.
Твърди се, че с нарушение на ДПКт от банката длъжникът е бил поставен в
неяснота и невъзможност да изпълнява точно задълженията си, респ. да
изпада в забава и заплаща точно. Твърди се, че наред с това, ищецът не можел
да определи какво било погасено от главницата, кои редовни лихви са
платени, останало ли е задължение и как да се определят наказателните
лихви, съответно как било свързано това със задължението по ДПКт да
11
уведомява писмено кредитополучателя за всички промени, за да може да бъде
изряден платец. На основание чл. 120 от ЗЗД е направено възражение за
погасяване по давност на отделните вноски преди 02.05.2021г. Изложено е
становище, че по тези съображения искането на ищеца се счита за
неоснователно и неподкрепено с доказателства, при условията на главно и
пълно доказване. Изложено е становище по доказателствата. Формулирани са
доказателствени искания. Моли се съдът да остави без уважение исковите
претенции и да присъди деловодните разноски. Заявено е, че в зависимост от
становището на ищеца, по реда на чл.146, ал. 3 от ГПК, ответникът ще вземе
допълнително отношение и ангажира доказателства. Формулирано е и
особено искане.
По делото е постъпил и писмен отговор от процесуалния представител
на ответника, във връзка с уточнителната молба на ищеца, в който е заявено,
че направеното уточнение е в съответствие със заявлението и Заповед №
1109/16.05.2024г., за сумата 6028.64лв. и периода 05.08.2019г. - 05.07.2023г.,
като в този смисъл е изложено становище, че исковата молба е допустима в
тази част, но неоснователна, както и, че се оспорва този иск по основание и по
размер. Поддържат се възражения изложени в отговора, като се моли съдът да
остави без уважение исковите претенции и се претендира присъждане на
деловодните разноски.
Изложените в писмените отговори доводи по основателността и
допустимостта на исковата претенция, се поддържат от процесуалния
представител на ответника, като тези доводи се допълват в днешното съдебно
заседание с възражения относно нищожност на процесния договор.
Във връзка с разпределението на доказателствената тежест, съдът при
условията на чл. 146, ал. 1 ГПК УКАЗВА на ищцовата страна, че носи
доказателствената тежест за установяване и доказване на твърдените факти и
обстоятелства, от които черпи претендираните си права.
Съдът УКАЗВА на двете страни в производството, че независимо, че
част от възраженията не са изложени в писмения отговор на ответника, а се
мотивират и се излагат в днешното съдебно заседание, съдът е длъжен да се
занимае с тях тъй като поначало съгласно установената съдебна практика дори
и да не са налице тези възражения, а те касаят твърдения за нищожност
поради противоречие с императивни разпоредби на закона, а именно ЗПК и
12
ЗЗПотр., съдът е длъжен и служебно да се позове на тези императивни
разпоредби и да извърши проверки във връзка с тяхното приложение. В този
смисъл тези възражения не са преклудирани, тъй като съдът е задължен и
служебно да извърши такава проверка. Затова и на осн. чл. 146, ал. 2 от ГПК,
съдът УКАЗВА на ищцовата страна, че съдът ще извърши проверка за
наличието на неравноправни клаузи и спазването на особените изисквания на
закона, включително и относно приложението на разпоредбите посочени днес
от процесуалния представител на ответника – чл. 10 от ЗПК, чл. 10а, и чл. 11
ал. 1, т. 10 от ЗПК. В тази връзка УКАЗВА на ищцовото дружество, че следва
да сочи доказателства, че договорните клаузи, на които се позовава, са
индивидуално уговорени.
Ответната страна също носи доказателствената тежест за установяване и
доказване на твърдените факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици, а именно, относно приложението на правни
норми, от които черпи положителни за себе си последици, включително и
възраженията за давност – за погасяване на вземанията за лихва в давност.
Съдът с Определение по чл. 140 от ГПК е приел представените от
страните писмени доказателства и е допуснал, по искане на страните,
изслушване на съдебно-икономическа експертиза, заключението по която е
представено по делото и е при спазен срок по чл. 199 от ГПК.
АДВ. П.: - Държим на доказателствените си искания да се съберат
гласни доказателства – моля, да се допусне до разпит на един свидетел, както
и да се приложат всички тези доказателства, които съм поискал да бъдат
приложени. Да изслушаме заключението.
ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА,
КОЯТО Е ДЕПОЗИРАНА ПО ДЕЛОТО НА 30.12.2024 г. Г., ПРИ СПАЗЕН
СРОК ПО ЧЛ. 199 ОТ ГПК.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
М. М. Л.: – на 49 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство и служебни взаимоотношения със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
13
В.Л. Л.: – Известна ми е наказателната отговорност. Поддържам
представеното заключение.
АДВ. П.: – В поставените задачи, които са в две групи, първите 4
въпроса са представени от ищеца, а останалите 10 въпроса са поставени от
мен, и затова питам: По проверени документи, в частта, проверили ли сте
първичните счетоводни документи в банката, в инвестиционния фонд, ** **
като ищец, включително офисът в Пазарджик, кредитното досие и
предишните договори – дали сте ги проверили, или сте проверявали само
този, който е по делото?
В.Л. Л.: – За изготвяне на заключението са използвани данните по
делото, както и представени ми от ** **та справки за начислени задължения,
платени суми, и погасени с тях задължения, извлечение предоставено за
движението по банковата сметка и преводни банкови нареждания към
„УНИКА“.
АДВ. П.: – Кои от тези документи са първичните, ни интересува, сте
проверили, защото извлеченията и всички други справки за вторични
счетоводни документи?
В.Л. Л.: – Движението по банковата сметка е вторичен счетоводен
документ, защото описва първични счетоводни операции.
Платежните нареждания за плащания към „УНИКА“ са първичен
счетоводен документ, тъй като отразяват за първи път стопанска операция.
Обобщените справки за начислени и платени суми са вторични
документи, които изразяват извършени стопански операции.
АДВ. П.: – В точка 4, констативно-съобразителната част, може ли да
кажете, посочената банкова сметка от кого е открита – от ответника Г. Л. или
служебно от банката?
В.Л. Л.: – Отговорът е на въпроса „На коя дата е предоставена“. Данни
за открИ.е на сметката и кой я е открил, не са търсени, съответно, не са
проверени, нямат отговор в заключението.
АДВ. П.: – Може ли да ни разясните какво означава това референтен
1992075 – на същата пише усвояване на кредит, нали, основанието което е
записано за 7243, предполагам референтен номер, но основанието – с код от
смартфон инфо и една дълга цифра ** – какво означава?
14
В.Л. Л.: – В отговора на този въпрос е направен цитат, тоест, преписано
е основание от извлечението по банковата сметка. Банката е отразила
усвояване на кредит, и изписването след това. Не мога да кажа какво означава
това. Усвояване на кредит – буквално е цитирано записаното от банката
основание. Не знам дали е номер на кредита – не мога да кажа какво е. Не съм
ги сравнявала дори – основанията. Цитирам основанието на банката, какво
има тя предвид – нямам представа.
Такива данни съм поискала в конкретика – данни за процесния кредит, и
банката е предоставила точно това извлечение като данни за процесния
кредит. В такъв смисъл съм дала и отговор на този въпрос. Не мога да кажа
обаче, дали тези записвания в извлечението от банката, съвпадат като
идентификация с процесния договор.
Като номер не мога да кажа какво е. Вероятно касае процесния договор,
не съм ги сравнила. Поискала съм данни за този кредит, предоставено е това
извлечение, цитирано е основанието, сравнила съм дата и сума. Аз лично не
съм го проверила, защото съм работила по техни извлечения.
АДВ. П.: - В следващия въпрос – „Има ли внесени суми за погасяване?“
сте посочили, че на 27-и юни доверителят ми е внесъл на каса 276 лева, с
които са погасени определени възнаградителни лихви. Може ли да кажете, как
в деня на сключване на договора, на 27.06., се погасяват 73 лв. главница, и
защо е посочено, че 73 лева са платени на 03-и август, в приложението, което
сте дали?
В.Л. Л.: – Подробно ще обясня, само от началото на въпроса да започна.
В извлечението за движението по сметка на 27.06.2019 г. е отразено от
банката, че с бордеро № – няма да цитирам, дълъг е, са вноска на каса, като
вносител е трите имена на Г. Б. Л., ЕГН – цитирано, и основанието е договор
*********, като е отразено внасяне на сума в брой, в размер на 276 лева.
Отразени са като вноска на каса от титуляря на сметката, с посоченото вече
основание. Те са вноска по сметката, а не по кредита. Те остават налични в
сметката до падежа на първата вноска. На 5 август е първият падеж, на
първата погасителна вноска по кредита, в резултат на тази внесена сума има
налични средства, от които да се погасят вземанията, възникнали с падеж
05.08., така е направено, това е отразено в Приложение едно към
заключението. Тоест предварително е внесена първата вноска, която да е на
15
разположение и да могат да бъдат погасявани с нея задължения с по –късен
падеж. От нея е погасено 73,26 лв. – главница по процесния кредит и 203,26
лева редовна лихва по процесния кредит. 26 е на 05 август, като остават
налични 33 стотинки, които са над размера на вноската, и с тях са погасени
лихвите за втора месечна вноска с падеж 05-и септември – един месец по-
късно. 33 стотинки остават повече, които банката използва за следващата
погасителна вноска. Затова общият размер на погасените лихви е 253,59 лв. –
като с тях погасено изцяло задължението по първа погасителна вноска и
частично лихвата по втора погасителна вноска.
АДВ. П.: – В по-следващият въпрос, Какъв е размерът на лихвата за
забава, в следствие на забавено плащане – последната част на тази страница
втора. Може ли да обясните, тези суми какви са, какъв е произходът – 2898,64
и 1487,11?
В.Л. Л.: – Начислено е обезщетение за забава за периода от 05.09. до
27.10.2022 г.
22-ра година – това е краят, приключва договорът, тоест или е цесията
или е предсрочна изискуемост, в момента не мога да цитирам. Данните от
банката за движението по кредита приключват тогава, а от цесионера са
останалите, след този период, така, че вероятно е цесията. Момент да проверя.
Банката приключва този кредит на 27.10.2022 г., в резултат, месец след
това е сключена цесията. Престанала е да начислява задължения по него на
27.10.2022 г.
27.10.2022 г., това е датата на която банката е приключила да начислява
дължими договорни лихви, приключила е кредита, макар че срокът на кредита
е 2023 година.
Данни за предсрочна изискуемост не съм търсила и затова не съм
открила такива. Затова на страница втора, последния абзац от заключението
съм посочила, че от стария кредитор за периода 05.09.2019 г. – до 27.10.2022
г., както посочих, че банката е престанала да начислява задължения, но за този
период обезщетението за забава начислено от банката е в размер на 2898,64
лв., но това не е възнаградителната лихва по договора, това е обезщетение за
забава.
Последният абзац, на страница втора, начислената законна лихва за
16
забава за периода 30.10.2023 г. до 01.11.2024 г., в размер на 1487,11 лв. това
вече е начисление на цесионера, тъй като е след договора за цесия – това са
начисленията за законна лихва, не е обезщетение, не е възнаградителна.
Плащане по този договор, освен тези 276,85 лв., няма друго плащане –
това е единственото плащане, няма следващо плащане. И затова, от датата на
първата забава на вноската 05.09.2019 г. банката започва да начислява
обезщетение за забава.
АДВ. П.: – На страница трета, най-отгоре, въпросът: „По коя банкова
сметка и в какъв размер са преведени заемите на Л. от 26-и март 19-та и 17-и
юни, тоест десет дни преди това има друг договор?
В.Л. Л.: – Процесният кредит е цитиран, вторият абзац, коя е банковата
сметка, а данни за кредит на Л. от 26.03.2019 г. са поискани два пъти, такива
не са предоставени, като обяснението – поискани са и от банката и от
цесионера – и отговорът е, че такъв кредит не съществува и не им е познат. От
„Ти би ай“ няма никакъв отговор въобще, от цесионера има отговор, че такъв
кредит, с такава дата не им е известен, и съобразно следващия въпрос за
рефинансирането, има тяхно предположение, че е грешен номерът, който
търсим, и обясняват за друг номер, който не влиза в този въпрос.
Има рефинансиране на 27.06. – на основание цитирано е, и тук
референтен номер Договор 7 така 25912.
Говорим за рефинансирането на стр. 3, предпоследен абзац, 2362 лв. –
това е отразено като рефинансиране с процесния кредит. Процесният кредит
погасява друг кредит, завършващ на 12 като референтен банков номер.
Сметката на получателя е цитирана към кого е отправен преводът.
Процесният кредит е постъпил по сметката с основание „усвояване на
кредит“ размерът на постъпилата сума е 7243,98, след това основанията съм
ги цитирала – рефинансиране, теглене на каса, плащане на застраховки –
различни видове операции са извършвани с постъпилата сума.
АДВ. П.: – За този кредит, за който говорим, завършващ на 569 – това е
процесният договор, ние за него твърдим, и те са приложили, че няма искане
за такъв кредит, а е приложено заявление за рефинансиране на кредит
завършващ на 912, за 2362 лева, и точно това е установило вещото лице, че
парите са постъпили и служебно са платени веднага за погасяване на този
17
кредит, а той е получил в брой само 2000 лв., това е и договорът за четири
хиляди и кусур лева, всичко останало е за застраховки и т.н.. Към този въпрос,
има ли възможност да се провери, след като „Ти Би Ай“ не са Ви отговорили,
съществуват ли тези договори, защото те са с „Ти Би Ай“ от 26-и март и 17-и
юни 2019 г.
В.Л. Л.: – Получена е сумата. Направена е само една вноска.
На страница седма, заключителната част, общо по този договор, така
както е сключен ще се дължи 13272,62 лв. – това са задълженията общо, които
трябва да се погасят, в началото на кредита.
Тази главница, която съм посочила 7243,98 лв., е тази, която съвпада с
това, което е получил като превод.
Тази главница, която съм посочила като разбивки е отразена в самия
договор. Това, което съм посочила се включва всичко, което е отразено в самия
договор, и като сума и като основание.
Възнаградителна лихва се явява 6028,64 лв. – това е по договора, ако е
бил изпълняван, трябвало да е да се плати 6028,64 лв. възнаградителна лихва .
Анюитетните вноски са 47 от по 276,52 лв.
Има два варианта на внесени суми, като в единия случай е обсъждано
Приложение 2.
От ответника са представени разписки на платени суми, това е отразено
в Приложение 2, към заключението, което е изготвено въз основа на
представените от ответната страна платежни документи.
В тези платежни документи има абонатен номер. Абонатният номер е на
клиента, тоест на лицето Г. Л..
Платежните нареждания носят само абонатен номер, абонатният номер
е номерът, който носи определен клиент. Не мога да отговоря на този въпрос
дали няколко договора могат да бъдат с този абонатен номер. Данни са
изискани по този въпрос, тъй като са няколко въпросите от ответната страна
свързани с определянето на номерата – и на договорите, и на абонатните
номера на клиентите. Банката не предоставя никаква информация за реда,
начина, методиката, мястото на определяне на номера – било то абонатни,
било то референтни или номера на договор, като цесионерът казва, че няма
при него данни как се формират номерата. Така, че не може да отговори на
18
това, кой, как, къде и защо определя номер на клиент, номер на договор и
референтен номер, но платежните нареждания, които са представени от
ответната страна е с един и същ абонатен номер, и с името на титулярът Г. Л.,
и това е абонатен номер – сега ще видяу вносните бележки са налични и
приложени по делото. (Вещото лице прави справки с документите по делото).
Абонатен номер – 1218705. Всички платежни документи са с този абонатен
номер, с титуляр ответникът Г. Б. Л.. Тези платежни документи, всички
приложени от ответната страна, представляват разписки за приети суми в брой
на касите на Изи Пей, като получател на сумите е отразяван ** **та, със
съответния БУЛСТАТ.
В Приложение две са отразени, освен отразените от банката постъпили
276 лева, и бележките представени от ответника, в случай, че се приеме, че те
са по процесния договор.
Представените бележки са за периода от 21.04.2022 г. – тоест преди
цесията, като последната дата на представените платежни документи от
ответника е 02.08.2023 г. – всичките са по сметка на ищцовото дружество.
Цесията е 21.04.2022 г. е преди цесията, цесията е 10.02.2022 г.
Бележката не пречи да е в полза на цесионера, и да не се касае за този договор.
Твърденията на ответника, че покриват задължения са отразени в
Приложението, но дали покриват процесното задължение. Затова отговорът е
„би бил“, тъй като, във вариант, че приемете, че тези суми касаят процесния
договор, то би бил посоченият резултат посочен в заключението.
Затова на последна страница осма от заключението съм посочила, в
случай, че тези платежни документи с един и същ абонатен номер бъдат
приети, че касаят плащания по процесния договор, при положение, че другият
договор, който съм открила е рефинансиран с процесния, а трети договор
данни не са ми представени по делото, то посочените суми са внесена сума за
погасяване на кредита би била общо в размер на 6110,05 лева, и съм посочила
в какъв ред би следвало да са погасени задълженията – първоначалните
13272,62 лв., като е спазван редът за възникване, и съответно са променени
дължимите лихви. От първоначално дължимият размер по договора 13262,72,
съм направила тези изчисления, и на тази база съм посочила към дата
01.11.2024 г., към която дата съм правила и заключението, тогава съм
посочила сумите които се дължат – главница 5313,81 лв. и възнаградителна
19
лихва съм посочила в заключението.
В случай, че имаме същите задължения и имаме нови допълнителни
плащания, то резултатът би бил такъв. И в двете приложения са общо
задълженията, както първоначално са възникнали.
В Приложение едно е отразено единственото плащане, тоест това което
е отразено в банката, в Приложение две са отразени и това от банката, и това
от ответника.
АДВ. П.: – На страница трета, въпросът – Има ли плащания на тези
потребителски кредити в брой на Л., кога, в какъв размер, и в абзацът сте
посочили, че на 27.06 в извлечение от банковата сметка, е отразено теглене в
брой, Пазарджик, на Г. Л., сумата от 2536лв. Показан ли беше и запознахте ли
се с този РКО?
В.Л. Л.: - Малко по-надолу съм посочила, че платежни документи за
тегленето не са представени. Описанието на текста, който цитирахте е в
извлечението на банковата сметка, така, че данните са взети от извлечението
по банковата сметка.
АДВ. П.: – Може ли да проверите, в банката „Ти Би Ай“ или в
поредицата от цесионери „**и“ и „АСВ“, номерът на офисът им в Пазарджик?
Може ли да го установите?
Това ще установява, че никакви други договори, освен сключени в
офиса в Пазарджик, както сме го посочили, с този единствен абонатен номер
са били всички три договора, за които сочим, и АСВ няма самостоятелно
сключен договор за кредит.
В.Л. Л.: – Практиката е такава, че отивайки в клона на конкретната
банкова институция, те казват, ние данни по отношение на стари плащания
или съдебни търсения нямаме право да предоставяме, обърнете се към
централата на банката в София. Искането отправено към централата на
банката остава без отговор. В случая ми трябват разследващи компетенции, а
не икономически, за да мога да изследвам кой какво е длъжен или не, от
София или от Пазарджик, или тук, или да ги изземвам по друг начин.
АДВ. П.: – Във тази връзка, с този отговор, само заявявам, че няма
подписани теглене на суми от Л., така както са посочени – твърдя, че моят
доверител не е теглил тези суми, които са посочени –1567,84 лв., 776,18 лв. и
20
791 лв.
Да, твърдим, че му е погасен стар кредит с 2362 лв., и в отговора сме
посочили, че самият кредит е отпуснат за рефинансиране на стария, и в брой
той е получил само около 2000 лева. В момента на сключване на договора са
му дадени тези пари, еднократно, нищо повече не е имало. Нито са му дадени
застраховки, застрахователни полици, нито каквото и да е.
В.Л. Л.: – Гледайки отгоре, като цифри нещата, изплатената сума 2536 е
на същата дата, на която има вноска 276, тоест чистият резултат.
АДВ. П.: – Твърдим, че не е подписвал такива документи и тези
документи са подписани служебно от банката. На страница четвърта,
въпросът – С потребителски кредит от 27-и е рефинансиран потребителски
кредит от 26.03.2019 г. Въпросът ми: Това ли е договорът който сме посочили
с номер ********** – завършващ на 941?
В.Л. Л.: – Процесният кредит не е рефинансиран.
АДВ. П. – С него да е рефинансиран. А кой е този договор, който Ви
посочих, малко по-долу, с процесният кредит е рефинансиран кредит 912
накрая, номерът посочен на кредита е 941.
В.Л. Л.: – Вие посочвате във Вашите данни кредит 941 от 26-и март.
Данни за такъв, аз нямам. А с процесния, съм посочила – № 912 е
рефинансиран с процесния. Не мога да кажа 912 дали е договор от 17.06.2019
г.
АДВ. П.: – Тези разписки, които сме представили с отговора отразени ли
са в счетоводството на банката, или на който и да е от цесионерите – дали са
осчетоводени?
В.Л. Л.: – Изследвани са постъпленията в банката от Г. Л. само по
отношение на процесния кредит. По процесния кредит няма отразени други
постъпления с изключение на такова от 276 лв., тоест приложените от Вас
разписки не са отразени по този процесен кредит.
АДВ. П.: – А по кой кредит са? Как са отразени в счетоводството?
В.Л. Л.: – Не мога да кажа, няма такъв въпрос как са отразени Вашите
представени документи.
АДВ. П.: – Аз считам, че вещото лице не е отговорило по всички
въпроси, така, както сме ги поставили с отговора. По тези, по които зададох
21
въпроси – проверяване на първични счетоводни документи, проверка в
банката, не е достатъчно само писане на писмо и липса на отговор, а проверка
в самото счетоводство, ще моля да – с оглед твърдението, че не са
разследващи, да бъде поверено в счетоводството на Ти Би Ай, по въпроса: По
коя сметка и в какъв размер са преведени заемите на Л. от 26.03.2019 г. и
17.06.2019 г. под номерата, така, както ги твърдим, да се провери и изиска
разходният касов ордер от 27.06. за 2536, да се провери, дали е подписан от Л.
и осчетоводен, да се провери, по вносните бележки чрез „Изипей“ посочените
суми постъпвали ли са по сметката на ** **та?
В.Л. Л.: – По процесния кредит вече имаме становище, че не са отразени
по него.
АДВ. П.: – Аз считам, че вещото лице не е отговорило на поставените
въпроси. Да се приеме заключението, но е непълно.
Съдът счита, че заключението на вещото лице Л., с уточненията и
конкретизациите направени в днешното съдебно заседание, следва да бъде
прието по настоящото дело, като въпросите, евентуално, които ще имат
значение за по-пълното и правилно изясняване на предмета на настоящия
правен спор следва да бъдат поставени като допълнителни задачи на вещото
лице Л.. С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на съдебно-икономическата експертиза
изготвено от вещото лице М. Л..
ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице М. М. Л. да се изплати възнаграждение в
размер на 500 лв., 350 лв. от които да се изплатят от внесения от ищеца
депозит, а остатъкът в размер на 150 лв., във връзка с освобождаване на
ответната страна от разноски в настоящото производство, следва
първоначално да бъдат поети и да се изплатят от бюджета на Районен съд
Пазарджик.
Във връзка с възраженията направени от процесуалния представител на
ответника в днешното съдебно заседание, както и служебното задължение на
съда да проверява наличието на неравноправни клаузи, съдът счита, че следва
да постави допълнителна задача, при условията на чл. 162 от ГПК, на вещото
лице Л., която след извършване на необходимите проверки в ищцовото
22
дружество да отговори на въпроса, а именно, кои са сумите по пера, които са
включени в посочения в договора за потребителски кредит ГПР, и в случай че
има суми, които са посочени в договора, но не са включени в посочения в
договора ГПР, вещото лице да отговори на въпроса какъв би бил ГПР, в
случай че всички тези суми като разходи по кредита бяха включени в това
ГПР. По отношение на въпросите поставени от процесуалния представител на
ответника в днешното съдебно заседание, съдът счита, че неизяснени останаха
въпросите относно това, дали плащанията с посочен от ответника с абонатен
номер, касаят един или няколко договора, дали касаят договори, които са
рефинансирани с процесния договор или са плащания само по процесния
договор, поради което и във връзка с изявлението на вещото лице Л. за
затрудненията й за снабдяване с тези данни, съдът счита, че следва да постави
задача на вещото лице Л. да отговори на този въпрос.
АДВ. П.: - Нямам въпроси към вещото лице. Мисля, че въпросите, които
съдът зададе във връзка с изясняване на въпроса за ГПР са достатъчни, а по
отношение на нашите възражения във връзка с нарушение на чл. 10 от ЗПК,
доказателствената тежест се носи от ищцовото дружество, то трябва да
докаже, че отговаря на тези изисквания. И ще моля повторно да задължите
ищцовото дружество при условията на чл. 190 от ГПК, да представят тези
договори, които съм посочил – Договор за потребителски кредит
**/27.06.2019 г. с преписката – това е процесният договор, вторият е
**********/26.03.2019 г. с цялата преписка и Договор за потребителски
кредит ********** за 2362,15 лв., и застрахователната полица №
8100INLB2011 с цялата преписка. Нищо не са ни дали – настъпили са
всичките тези застраховки, които има – и безработица, но ние не знаем, и
затова твърдим, че не можем да ползваме нищо. Те са в процесния договор, и
затова твърдим, че има и неравноправни клаузи.
Съдът намира за основателно искането на процесуалния представител
на ответника повторно да се задължи ищцовото дружество да представи
посочените по-горе документи, с изключение на договора за потребителски
кредит № **/27.06.2019 г., който е процесният и вече е представен по делото.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ допълнителна задача на вещото лице М. Л., след като
23
извърши допълнителни проверки в ищцовото дружество и изиска данни да
отговори на въпросите поставени в мотивите на настоящото определение за
ГПР – дали са включени, а ако не са включени, като се включат, колко ще бъде
ГПР-то, и евентуално, плащанията дали не са отнесени по други задължения
на ответника, при депозит за изготвяне на заключението на вещото лице Л.
първоначално платим от бюджета на Районен съд Пазарджик.
ПОВТОРНО на чл. 190 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищцовото дружество да
представи посочените по-горе два договора, а именно Договор за
потребителски кредит **********/26.03.2019 г. с цялата преписка, и Договор
за потребителски кредит ********** с цялата преписка, както и
застрахователната полица посочена в процесния договор с №8100NLB2011 с
цялата преписка, като УКАЗВА на ищцовото дружество, че в случай на
повторно неизпълнение на посоченото задължение, на осн. чл. 190, ал. 2 от
ГПК, във вр. с чл. 161, съдът може да приеме за доказани фактите и
обстоятелствата, които се твърдят от ответната страна, тъй като ищцовата
страна е създала пречки за събиране на допуснати по делото доказателства,
включително и в случай, че създаде пречки по събиране на доказателствата по
допуснатата допълнителна СИЕ.
ДОПУСКА по делото да бъде разпитан един свидетел от ответната
страна, при режим на довеждане.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към отговора на
исковата молба от процесуалния представител на ответника писмени
доказателства.
За събиране на допуснати доказателства, а именно събиране на
доказателства по реда на чл. 190 ГПК, разпит на свидетел от ответната страна,
както и изслушване на допълнителна СИЕ, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 08.07.2025 г. от 09:30 часа, за която
дата и час ответната страна се счита за уведомена от днес, чрез своя
процесуален представител, уведомено от днес е и вещото лице Л..
Ищецът се счита за редовно уведомен при условията на чл. 56, ал. 2
ГПК, но на същия да се изпрати съобщение за задължението му по чл. 190
ГПК и последиците от неизпълнението на това задължение.
24
Свидетелят от ответната страна при режим на довеждане.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:30
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
25