РЕШЕНИЕ
№ 3497
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110209235 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. П. К. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-
004384/01.03.2024 г. издадено от началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени административни
наказания - „глоба” в размер на 200 лева по чл. 177, ал.1, т. 4, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП; "глоба" в размер на 50 лева по
чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на
20 лева по чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за липса на осъществени нарушения от
водача на процесния автомобил, като жалбоподателят твърди, че описаните в АУАН и НП
обстоятелства са неясни, липсва конкретика относно спирането от движение на процесния
автомобил, както и относно неизправността на задните габаритни светлини. Намира, че в
НП са допуснати процесуални нарушения, които са нарушили правото му на защита. Поради
изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят К., редовно призован, се явява лично и заявява, че
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. В пледоарията си намира, че вменените му
нарушения не са съставомерни, тъй като не са извършени виновно. По отношение на
спирането от движение на автомобила сочи, че в НП не е посочен акта за спиране на
автомобила от движение и на какво основание. Изтъква, че издадената на 30.09.2022 г.
ЗЗПАМ е отменена с решение на АС Пазарджик, което е установено по делото. Допълва, че
поради изземването на СРМПС за автомобила при спирането му от движение през 2022 г.,
1
което не е било върнато и след отмяната на акта, автомобилът не е можело да бъде
представен за годишен технически преглед. Оспорва доказаността и съставомерността на
описаната неизправност на задните габаритни светлини, като посочва, че в средата на
задното стъкло е имало изправна габаритна светлина. Поради изложеното моли за отмяна на
НП в цялост. В последното съдебно заседание се явява и упълномощената от жалбоподателя
адв. К., която обаче не взема становище в хода на съдебните прения.
Административнонаказващият орган – началник на група в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М. която оспорва жалбата и моли
НП да бъде потвърдено. Намира, че описаните в НП нарушения са доказани, включително и
управлението на спряно от движение МПС, което не е било преминало ГТП и е било с
техническа неизправност. Излага подробни съображения в писмен вид. Моли за присъждане
на разноски за юрисконсултска защита.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.01.2024 г. около 22:50 ч. в *****, по бул. ***** с посока на движение от *****
към ******, жалбоподателят В. К. управлявал МПС – лек автомобил марка „****”, модел
„*****” с рег. № ******, собственост на баща му П. К.. Водачът бил спрян за проверка на
бул. ***** в района на кръстовището с **** от св. В. З. – на длъжност „****” в ОПП СДВР.
В автомобила на жалбоподателя пътувал св. Р. К..
При проверката св. З. установил самоличността на водача по представената от него
лична карта. При проверка чрез ОДЧ свидетелят установил, че издаденото на водача
СУМПС е с валидност до 28.05.2021 г. и със статус „унищожен“. Свидетелят установил, че
управляваният автомобил **** ***** е без поставени регистрационни табели, като същият
бил дерегистриран в 16:15 часа същия ден, когато регистрационните табели на автомобила
били иззети. При справка свидетелят установил, че автомобилът е спрян от движение на
30.09.2022 г. с издадена ЗЗПАМ на основание чл. 171, т.2, б. „а“ от ЗДвП. Освен това,
свидетелят установил и че автомобилът е с незначителна техническа неизправност -
неизправни задни габаритни светлини, както и че не е преминал ГТП.
Въз основа на лично възприетото от него, св. В. З. – **** при ОПП СДВР съставил на
жалбоподателя В. К. АУАН № 1167993/26.01.2024 г. за нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП
/управление на МПС спряно от движение/, чл. 147, ал. 1 ЗДвП /управлява МПС, което не е
преминало ГТП/, чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /МПС е с незначителна техническа
неизправност/ и по чл. 150а ЗДвП водачът е с изтекъл срок на валидност на СУМПС/, в
присъствие на нарушителя и на свидетел - очевидец на нарушението, което се установява от
положените от тях подписи. В акта ръкописно била добавена правната квалификация на
четвъртото нарушение по чл. 150а от ЗДвП, но същото било описано от фактическа страна.
Отделно от това, в акта изрично било вписано, че неизправността на задните габаритни
светлини била незначителна.
Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, като той не изложил възражения срещу
акта. Такива възражения не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.
При почти пълна идентичност на описаните нарушения и тяхната правна
квалификация на 01.03.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от
началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, като макар да било описано от
фактическа страна, за нарушението, свързано с непредставяне на автомобила на ГТП не
било наложено административно наказание. В т. 3 на НП изрично било описано
нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП като управление на МПС с изтекъл срок на валидност.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 29.05.2024 г. видно от
представеното копие на НП с инкорпорирана в него разписка на л. 10 от делото. Жалбата
2
срещу НП е изпратена по пощата до ОПП СДВР на 12.06.2024 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
В. З. и Р. К., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда.
Св. З. е възприел нарушенията, като той лично е спрял за проверка жалбоподателя и е
установил както изтеклият срок на валидност на неговото СУМПС, така и техническата
неизправност на автомобила, спирането от движение на автомобила и липсата на
технически преглед. Пред съда този свидетел потвърждава, че автомобилът е бил спрян от
движение и е бил без регистрационни номера. Относно неизправността на задните
габаритни светлини, св. З. потвърждава, че „нещо не е светело отзад“. Макар той да не си
спомня за изтеклата валидност на СУМПС на водача, това е отразено и в АУАН, а и
категорично се установява от справката-картон на водача, където е посочена датата на
издаване и съответно датата на валидност на издаденото на К. СУМПС с номер *******.
Освен това, във връзка с последното съдът отчете и че последните няколко години
жалбоподателят е бил санкциониран многократно с влезли в сила НП именно за нарушение
на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Липсата на регистрационни табели на автомобила се потвърждава и от показанията на
пътника в автомобила св. Р. К.. Той потвърждава и спирането на жалбоподателя за
предходна проверка от служители на РУ Благоевград малко по-рано същия ден. Тези
обстоятелства се установяват и от представените от РУ Ботевград документи, включително
АУАН № 362787/26.01.2024 г., издаден срещу В. К. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 3 ЗДвП
– управление на МПС без рег. табели. Съдът намира, че показанията на този свидетел не
следва да бъдат кредитирани относно обстоятелството, че задните светлини са работели,
доколкото той е непълнолетен и очевидно не притежава правоспособност като водач на
МПС, като освен това не сочи да е оглеждал задните светлини на автомобила, за да знае
дали са работели. Неговите показания се оборват от тези на св. З., който е професионалист и
е забелязал неработещите задни габарити на автомобила.
Съгласно представената справка за регистрацията на автомобила от АИС КАТ, на л. 36
от делото, автомобилът **** ***** е бил спрян от движение на 30.09.2022 г. Но съдът взе
предвид представеното от жалбоподателя Решение от 08.06.2023 г., с което е отменена
ЗЗПАМ № 22-4332-004889/23.09.2022 г. за временно спиране от движение на автомобил с
рег. № ******, издадена на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Доколкото по делото от
наказващия орган не е представена друга ЗЗПАМ за спиране от движение на автомобила,
съдът приема, че цитираната заповед е единствената и съответно към датата на нарушението
тя вече е била отменена, макар това да не е отразено в АИС КАТ.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
3
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
нарушение на процесуалните правила и необоснованост относно нарушението на чл. 5, ал. 3,
т. 2 ЗДвП и по чл. 139, ал.1, т. 1 ЗДвП.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално и териториално компетентни лица по смисъла на
закона. Съгласно т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „****” в ОПП-СДВР имат право да издават
фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 3.10 наказателни постановления могат да бъдат
издавани от началника на група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. По делото е
представено и удостоверение за заеманата от издалата НП длъжност към процесния момент.
В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да
установят нарушенията и да наложат за тях административно наказание.
Настоящият съдебен състав намира, че допуснатото в АУАН нарушение на чл. 42, ал. 1,
т. 4 от ЗАНН (изразяващо се в липсата на пълна правна квалификация на нарушението по чл.
150а ЗДвП) е отстранено при издаването на НП, като наказващият орган се е възползвал от
правомощието си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и е посочил пълната правна квалификация по чл.
150а, ал. 1 ЗДвП. Доколкото в НП не е наложено наказание за описаното в АУАН нарушение
по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, съдът не с,едва да излага и съображения по този въпрос. Не е
основание за отмяна на НП и липсата на изброяване на доказателствата в НП, доколкото
това по никакъв начин не е ограничило правото на защита на жалбоподателя.
Но съдът намира, че при издаване на обжалваното НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, изразяващи се в непълна правна квалификация на вмененото на
жалбоподателя нарушение по чл. 139, ал.1, т. 1 ЗДвП, както и в непълно описание на
обстоятелствата относно нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП.
Относно нарушението по чл. 5, ал.3, т. 2 от ЗДвП :
Съгласно посочената разпоредба, на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство, спряно от движение, като подобно нарушение се
санкционира по чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Но за да е осъществен състава на процесното нарушение, то следва да се докаже на
първо място, че управляваното от жалбоподателя МПС е спряно от движение по законовия
ред към датата на вмененото нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Затова е необходимо и в
НП да се посочи точно и пълно акта и правното основание, на което е спряно от движение
процесното МПС.
В АУАН и в НП не се съдържат данни за индивидуалния административен акт -
ЗППАМ, с който е наложена принудителната мярка спиране от движение по отношение на
управлявания от жалбоподателя лек автомобил с рег. № ******. Не е посочен номер на
заповедта, издаващ орган, или каквито и да е други данни в тази връзка, освен датата на
спирането от движение на автомобила - 30.09.2022г. Но това представлява нарушение на
изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН относно пълно и точно описание на
нарушението. Без да е посочен акта въз основа на който се твърди да спряно от движение
процесното МПС е невъзможна преценката за обективната съставомерност на деянието,
включваща и проверка на валидността на ЗЗПАМ. В този смисъл от служебно изисканата от
съда справка за регистрация на МПС, и от представения от жалбоподателя препис от
Решение по адм.д. № 62/2023г. по описа на АС-Пазарджик, се установява, че единствената
ЗППАМ, издавана във връзка с това МПС е ЗППАМ № 22-4332-004889 от 23.09.2022г.,
издадена от полицейски инспектор при СДВР. От това следва, че не се установява заповед,
издадена на посочената в АУАН и НП дата - 30.09.2022г. Липсата на надлежно описание на
4
това нарушение грубо ограничава правото на защита на санкционираното лице, поради
което и представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за
отмяна на НП в тази му част.
Единствено за пълнота, по отношение на това нарушение следва да се посочи и
описаното по-горе, че след отмяната на тази ЗЗПАМ, е отпаднало и правното основание за
спиране от движение на автомобила, което сочи и на материална незаконосъобразност на
изводите на наказващия орган по отношение на това нарушение.
Относно нарушението по чл. 139, ал.1, т. 1 ЗДвП :
Актосъставителят и административнонаказващият орган при цитиране на правната
квалификация на нарушението са посочили като нарушена разпоредбата на чл. 139, ал.1, т. 1
от ЗДвП и са описали нарушението като движение с техническо неизправно МПС, а при
фактическото му описание е посочено в какво се изразява тази неизправност и нейния
характер, а именно незначителна техническа неизправност – неизправни задни габаритни
светлини.
Съгласно посочената като нарушена правна разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Но
конкретните параметри на изправността на МПС са детайлно описани в Наредба №
32/16.12.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
както и в чл. 10, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, където детайлно са изброени
възможните технически неизправности на автомобилите. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 12, б. "в"
ППЗДП, елемент от техническата изправност са именно функциониращи дълги, къси,
габаритни светлини и стоп-светлините.
Очевидно в случая е допуснато процесуално нарушение при квалифициране на
нарушението по чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП, тъй като посочената квалификация е бланкетна и
се явява непълна. Цитираната разпоредба предвижда задължение за водачите да управляват
технически изправни ППС, но не и конкретни изисквания към тези превозни средства, още
по-малко касаещи техните габаритни светлини. Посочената непрецизност от страна на
актосъставителя принципно не препятства издаването на наказателно постановление (при
условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН), като същата подлежи на отстраняване посредством
даване на точна правна квалификация от страна на наказващия орган при издаване на НП.
Административнонаказващият орган обаче не само, че не е отстранил допуснатата от
актосъставителя непрецизност, а на свой ред е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.
57, ал.1 т.6 от ЗАНН, като при цитиране на правната квалификация на нарушението се е
задоволил единствено да посочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
без да се позове на разпоредбата на чл. 10, ал.1, т. 12, б. „в“ от ППЗДвП. Действително, при
словесното описание на нарушението е посочено в какво конкретно се изразява техническата
неизправност и че същата е незначителна, но това е следвало да намери отражение и в
дадената на нарушението правна квалификация.
Както вече беше посочено, в чл. 57, ал. 1 ЗАНН са изчерпателно изброени реквизитите
на наказателното постановление, като в т. 6 е предвидено посочването на „законните
разпоредби които са били нарушени виновно”. Като не е посочил конкретната норма
въвеждаща изисквания относно изправността на габаритните светлини на МПС и кога такава
неизправност ще бъде значителна /съгласно ППЗДвП и Наредба № 32/16.12.2011 г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията/, наказващият орган
не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена.
Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или посочването само на
бланкетната норма е винаги съществено процесуално нарушение, защото засяга правото на
защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои
текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения,
5
които той не е изпълнил. Санирането на нарушението на чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН не е
възможно на този етап от производството и има за последица единствено отмяна на
обжалваното наказателно постановление в тази му част. В случая не се налага и изследване
на въпроса за сериозността на неизправността на управляваното от жалбоподателя МПС,
като без посочване на конкретния законов текст от ППЗДвП и Наредбата, жалбоподателят е
значително затруднен да се позове на разграничението между значителна, незначителна или
опасна неизправност, откъдето всъщност се определя и размера на съответната санкция по
чл. 179, ал. 6, т. 1, 2 или 3 от ЗДвП.
В този смисъл се явява безпредметно обсъждането на субективната страна на
нарушението и индивидуализацията на наложеното на К. наказание за това нарушение.
На основание изложените съображения, съдът намери подадената жалба за частично
основателна, като обжалваното НП следва да бъде отменено поради допуснати процесуални
нарушения относно вменените на жалбоподателя първо и второ нарушения по ЗДвП, но
същото следва да бъде потвърдено по отношение на третото нарушение по следните
съображения :
Относно нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП :
Съдът намира, че нарушението макар и лаконично описано, е достатъчно
конкретизирано по отношение на време, място, начин на извършване и самоличност на
наказаното лице, поради което не са налице нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, водачът на МПС следва да притежава
СУМПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. В ал. 2 на
същия текст са посочени необходимите категории за управление на различните видове МПС,
като в т. 6 е предвидено, че за управление на лек автомобил е необходимо водачът да
притежава СУМПС с категория „В”. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП
предвижда налагане на административно наказание „глоба” в размер от 100 до 300 лева, за
водач, който управлява МПС без да притежава съответното СУМПС. Но правилно
отговорността на водача е ангажирана за нарушение на общата санкционна разпоредба на
чл. 185 от ЗДвП, доколкото В. К. е притежавал СУМПС, но то е било с изтекъл срок на
валидност. Това нарушение е със значително по-ниска степен на опасност от нарушението по
чл. 177, ал. 1 от ЗДвП, тъй като в случая водачът е бил правоспособен, неговото СУМПС не
е било иззето или отнето по административен или съдебен ред. Поради това констатираното
нарушение не би могло да се приравни на такова по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП, като в закона
липсва конкретна санкционна разпоредба, уреждаща подобен случай. Именно затова съдът
прецени, че правилно наказващият орган е наложил административно наказание на
жалбоподателя на основание чл. 185 ЗДвП.
Както беше посочено по-горе, от справката – картон на водача безспорно се установява,
че неговото СУМПС с номер ******* е било издадено на 28.05.2011 г., съответно е било
валидно до 28.05.2021 г. Преди или след тази дата на жалбоподателя не е издавано друго
СУМПС и към датата на процесното нарушение, той е управлявал МПС със СУМПС с
изтекъл срок на валидност.
Поради изложеното съдът намира, че от обективна страна е осъществен състава на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП, като на 26.01.2024 г. в *****, по бул. *****, жалбоподателят К. е
управлявал МПС – лек автомобил „****”, модел „*****” с ДК № ******, собственост на
неговия баща, което е било дерегистрирано, без да притежава валидно свидетелство за
управление на МПС поради изтекъл срок на валидност на издаденото му такова.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като нарушителят е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
6
общественоопасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото е
съзнавал, че срокът на неговото СУМПС е изтекъл преди години, но въпреки това е
управлявал автомобила. В подкрепа на този извод са и множеството съставяни на
жалбоподателя АУАН и съответно влезли в сила НП за същото нарушение през 2022 г. и
2023 г.
Законът в общата санкционна норма на чл. 185 ЗДвП към момента на нарушението,
предвижда наказание до 20 лева, като не е определен минимален размер. В случая съдът
намира наказанието за правилно индивидуализирано в максималния размер от 20 лева, с
оглед данните за наложените на жалбоподателя множество наказания по ЗДвП, включително
за идентични нарушения. Освен това съдът взе предвид и изминалия срок от над 2 години,
след изтичането на срока на валидност на СУМПС на водача К., през който същият е
управлявал МПС без валидно свидетелство и без да предприеме постъпки за неговата смяна.
Поради това съдът намира, че административното наказание е наложено
законосъобразно и съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление в тази
му част, като по отношение на другите две нарушения, НП следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и отмяната на НП по отношение на две от наложените на
жалбоподателя наказания, съдът следва да разгледа и претенцията на адв. К. за присъждане
на разноските за адвокатска защита. Разпоредбата на чл. 63д ЗАНН допуска присъждането
на разноски на жалбоподателя, като упълномощената адв. К. е участвала в четирите
проведени съдебни заседания. Тя е представила пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАНН.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА при безплатно предоставяне на защита, разноски се дължат на
адвоката, който е осъществявал защитата безплатно. А в чл. 38, ал. 1 от същия закон са
изброени и предпоставките за осъществяване на безплатна защита, включително и
посоченото в договора основание по чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА, а именно, че представляваният е
друг юрист. На съда е служебно известно, че жалбоподателят е бил вписан като адвокат,
което установява и неговото завършено юридическо образование. Съгласно константната
практика на ВКС, за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е
достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1, 2 или 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната да установява
и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В този
смисъл са и Определение № 521/06.11.2018 г. по ч.г.д. № 3956/18 г., ІV ГО; Определение №
118/15.03.2021 г. по ч.т.д. № 1469/20, І ТО; Определение № 97/12.02.2021 г. по ч.т.д. №
2895/19, ІІ ТО и др.
Следователно, СДВР следва да бъде осъдена да заплати директно на адв. К.
възнаграждение за оказаната правна помощ, в размер, определен от съда. В този смисъл
следва да се подчертае, че при уговорена безплатна правна помощ е недопустимо
вписването на размер на възнаграждение в договора за правна помощ и в списъка с
разноски, доколкото страните не са уговорили и такова не е било заплащано. С оглед
сложността на делото, проведените 4 съдебни заседания; проявената процесуална активност
от страна на адв. К. и броя на процесните нарушения, макар и с наложени глоби в нисък
размер; както и с оглед потвърждаването на НП в едната му част, съдът намира за
справедливо определянето на възнаграждение в размер на 400.00 лева.
А с оглед отмяната на НП в основната му част, съдът намира, че е безпредметно и
присъждането на разноски на наказващия орган за юрисконсултско възнаграждение
съобразно размера на потвърдената санкция в съотношение 20/270, което би означавало сума
около 6.00 лева.
7
Воден от горното на основание чл. 63, ал.2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 63, ал. 2, т. 5, вр.
ал. 9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-004384/01.03.2024 г. издадено от
началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, в частта, с която на жалбоподателя
В. П. К. на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания - „глоба” в
размер на 200 лева по чл. 177, ал.1, т. 4, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и "глоба" в размер на 50 лева по чл. 179, ал. 6, т. 1 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-004384/01.03.2024 г.
издадено от началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, в частта, с която на
жалбоподателя В. П. К. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева по чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адв. Е. К. сумата от 400.00 лева, представляваща
разноски за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8