РЕШЕНИЕ
№………………………/………………
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На двадесет и шести април Година две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА
ИЛИЕВА
Секретар : МАРГАРИТА
СТЕФАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 225 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и
е образувано по жалба от „ОЛИМПИК-Й.Й“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Й.Г.Й. с ЕГН **********,чрез адв.Хр. Ф., ВАК, срещу НП № 03-012365/08.04.2020
год. на Директор на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което за извършено
нарушение на чл.62,ал.1 от КТ, вр.чл.1,ал.2 от КТ, на осн. чл.
416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 5000 лв...
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че
същото е незаконосъобразно. Твърди се, че установеното лице Траяна А.се
намирала на територията на фитнес залата за интервю за работа, не е извършвала
трудова дейност.
На следващо място се твърди, че НП е
неправилно,постановено в нарушение на материалния закон, необосновано, а
наложената имуществена санкция е явно несправедлива.
Алтернативно се иска намаляване размера на
санкцията до минимума предвиден в закона.
На последно място се твърди, че НП е издадено в
нарушение на чл.27 от ЗАНН, тъй като при определяне размера на
административното наказание не са съобразени правилата за индивидуализация на
административното наказание. В условията на евентуалност се иска намаляване
размера на наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание дружеството, редовно призовано
се представлява от адв. Хр. Ф., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено.
Въззиваемата страна – Д ИТ Варна, редовно призована
се представлява от юк Ошавкова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по
размер.
Актосъставителят , редовно призован, взема
становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на
наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа
страна:
С
АУАН с № 03-012365/31.03.2020 год.,
административния орган е приел за установено от фактическа страна, че „ О.“
ЕООД в качеството на работодател е допуснал до работа лицето Т.М.А.с ЕГН ********** да престира труд в полза на „ О.“ ЕООД с определено работно от 10.00 часа до 22.00 часа,
с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв., с определено
работно място фитнес „ Калигула“, находящ се в гр.Варна, ул.“ Синчец“ №
23,изпълняващо трудови функции на „ рецепционист“ без да е сключен трудов
договор в писмена форма между страните по трудово правоотношение.
Нарушението
е извършено на 05.03.2020 год. във фитнес „ Калигула“, гр.Варна, ул.“ Синчец“ №
23, когато е установено лицето Т.М.А.да престира труд в полза на „ О.“ ЕООД, към който момент е следвало да е
сключен писмен трудов договор между страните по трудовото правоотношение - нарушение на чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2 и
чл.61,ал.1 от КТ.
Акта
бил съставен и предявен на упълномощено лице,което в графата бележки и
възражения не отразило да има такива.
В срока по
чл.44 от ЗАНН не е направено възражение.
Въз
основа на съставения АУАН издал обжалваното НП, с което наложил на дружеството
за извършено нарушение
на чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2 и чл.61,ал.1 от КТ на
осн.чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 5000 лв..
В
хода на съдебното производство актосъставителя св. Е.Н., потвърждава изложеното
в акта за административно нарушение. Посочва, че при влизане в залата за фитнес зад
барплота установили лицето А., което обслужвало клиенти. Била и предоставена декларация, която
попълнила лично и отразила, че има сключен трудов договор в деня на проверката.
При документалната проверка установил, че действително А.имала сключен с
дружеството трудов договор, но той бил с дата последваща проверката.
С
показанията си св.И. потвърждава казаното от Н..
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Н. и И. като последователни, логични,
кореспондиращи си помежду си, които са категорични относно направените
констатации. Последните категорично се подкрепят от приобщените по делото
писмени доказателства:справки за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 от КТ, трудов договор от
06.03.2020 год.,декларация по чл.402 от КТ,Протокол Варна,
ПР2006879/31.03.20202 год. за извършена проверка на „О.“ ЕООД, ЕИК *********, прочетени
и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата
е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното
постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган
Директора на Дирекция "Инспекция по труда", въз основа на Заповед №
0280/03.08.2010 год. на изпълнителния директор на Главна Дирекция Инспекция по
труда. Компетентността на актосъставителя Н. произтича от разпоредбата на чл. 416, ал.
1 от КТ в качеството му на държавен контролен орган - главен
инспектор в Д "ИТ" Варна към момента на съставяне на акта.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН
е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на
нарушението.
В
рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода на
административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и да
нарушение на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на
всички установени от закона процесуалноправни изисквания.
Съгласно
императивната разпоредба на чл.1, ал.2 КТ отношенията при предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Това изискване е
спазено от работодателя когато сключи с работника или служителя писмен трудов
договор, съгласно чл.62, ал.1 КТ. В нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ е вменено
задължение на работодателя да сключи трудов договор с работника в писмена
форма, като задължението на работодателя съгласно чл.61,ал.1 от КТ следва да
бъде изпълнено преди започване на работа.
Въпросът за нарушаването на
посочените разпоредби е свързан с въпроса за наличието на трудово
правоотношение между работника или служителя и работодател.
Предметът на трудовото
правоотношение включва предоставянето от физическо лице на работна сила, като
съвкупност от физически усилия, професионални знания и практически умения за
изпълнение на определеният вид работа срещу трудово възнаграждение. Като
условие, за да се приеме, че е налице престиране на труд, без да е сключен
трудов договор в писмена форма преди постъпване на работа, следва да съществува
и съответно да е доказано по делото съдържанието на едно трудово
правоотношение, а именно, че лицето предоставя работната си сила за изпълнение
на даден вид работа при определен работен режим, заплащане и работно време.
Съдът намира, че по несъмнен начин от показанията на свидетелите Н. и И. се
доказва наличие на трудово правоотношение между Т.М.А.с ЕГН ********** и „О.“
ЕООД, ЕИК ********* към момента на извършване на проверката.
На следващо място според посоченото
в декларацията си А.е имала установено работно място фитнес зала „ Калигула“,
находяща се в гр.Варна, ул.“ Синчец“ № 23 , определено работно време от 10.00
часа до 22.00 часа и договорено трудово възнаграждение в размер на 650.00 лв..
Съгласно §1, т. 1 от
КТ „О.“ ЕООД, ЕИК ********* представлява
работодател по отношение на А., тъй като е юридическо лице, което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение, а А.е работила като „рецепционист“
в проверявания обект.
Според разпоредбата на чл. 414, ал.
3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.
В случая не е приложима
разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ, тъй като съгласно разпоредба на чл. 415в,
ал.2 от КТ "не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2" от
Кодекса на труда.
Съдът счита, че съобразявайки
се с императивната разпоредба на чл. 415в, ал.2 от КТ, АНО не би могъл да
приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните
обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба. Обект на защита
са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права
на гражданите - трудовите права. Нарушаването на визираните трудови права на
работниците води след себе си сериозни негативни последици за тях, което
изключва извода за маловажност на случая.
За административното нарушение
предмет на разглеждане по настоящето дело, административно наказващият орган на
основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ е наложил на
работодателя имуществена санкция в размер на 5000 лева. При определяне размера
на наложеното наказание, съдът обаче намира, че административно наказващия
орган не е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, съгласно която при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
а именно: не е съобразил, че допуснатото нарушение се явява първо и по делото
няма данни дружеството да е извършило други административни нарушения на КТ. С
оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че наложената санкция следва да
бъде изменена към предвидения в закона минимум – 1500 лева, като намери същото
в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на
чл.12 от ЗАНН.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Процесуалния представител на
жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане
на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв. В случая адвокатското
възнаграждение е над минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
възнаграждения, което съгласно чл.7, ал.2, т.2 от същата е 300лв.. В договора
за правна помощ е посочено, че е платено изцяло в брой.
Искане за прекомерност съгласно
чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено своевременно от въззиваемата страна преди края
на съдебното заседание. Настоящото производство протече в едно съдебно
заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са двама
свидетели, поради което съдът намира, че Д ИТ Варна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер до 300
лева.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 03-012365/08.04.2020 год.
на Директор на Дирекция Инспекция по труда Варна , с което на „ОЛИМПИК-Й.Й“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Й.Г.Й. с ЕГН ********** за извършено
нарушение на чл.62,ал.1 от КТ, вр.чл.1,ал.2 от КТ, на осн. чл.
416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000
лв., като НАМАЛЯВА имуществената санкция на 1500 лв..
ОСЪЖДА Дирекция Инспекция по труда
Варна да заплати на „ОЛИМПИК-Й.Й“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.Г.Й.
с ЕГН ********** сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК
и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ :