О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 873 16.05.2019година град Бургас
Бургаският окръжен съд,втори въззивен
граждански състав в закрито заседание на 16 май през две хидяди и деветнадесета
година ,в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При
секретаря…………………………………………..като разгледа докладваното от съдията
Темелкова…………….гр.д.№657 по описа за 2019година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
постъпилата въззивна жалба от „Уни инвест мениджмънт“ ЕООД ,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к/с“Изгрев“, бл.192, ап.114, чрез
процесуален представител адв.А.П. против
решение №426/25.02.2019г, поставеното по гр.д.№5871/2018г на районен
съд-Бургас,с което е отхвърлен предявеният установителен иск по чл.415 ГПК на въззивното дружество против В.Д.Д. да се
приеме за установено,че ответникът дължи на дружеството сумата в размер на
540лв,представляща дължимо възнаграждение по договори за управление и поддръжка
от 04.01.2016г и на 04.01.2017г на ап.711 и паркомясто 19,находящи се в сграда
с адм.адрес: гр.Бургас,ж.к.“Изгрев“,бл.192 за периода от м.септември 2017г до
месец май 2018г, за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№4401/2018г по описа на БРС.Отхвърлен е
искът за присъждане на законна лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане и е осъдено дружеството да заплати на
ответника разноски в размер на 300лв.Жалбата е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК – решението е връчено на процесуалния представител на 11.03.2019г ,а
жалбата е входирана на 25.03.2019г; от лице имащо правен интерес да обжалва; съдържа
реквизитите на чл.260,т.1,2,4 и 7 ГПК; отговаря на изискванията на чл.261 ГПК и
е допустима.В нея се твърди ,че атакуваното решение е неправилно,
необосновано,постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.От
една страна се твърди,че сградата с административен адрес :
гр.Бургас,к/с“Изгрев“,бл.192 отговаря на изискванията на ЗУЕС по смисъла на пар.1,т.3 от допълнителните
разпоредби и е жилищен комплекс от затворен тип.Процесният договор,
на основание на който се претендира исковата сума, е квалифициран в жалбата като
договор за поръчка по смисъла на чл.280
и сл.ЗЗД, като въззивникът излага
съображения за правната характеристика на договора за поръчка и неговите отлики
от други правни фигури- договор за изработка и
трудов договор.Твърди се ,че районният съд не е обсъдил всички
представени по делото доказателства, от анализът на които може да се направи
извод за характеристиката на
правоотношението между страните ,като договор за поръчка.Този анализ би
довел до извод ,че предметът на договора
е извършване на правни действия от страна на ищеца, които да осигурят
поддържка, организационно, техническо и административно управление на сградата.Съдът
не осъществил тълкуване на уговорките в договора,съобразно разпоредбата на
чл.20 ЗЗД ,а освен това е приел,че договорът не обвързва ответника, без да е
обсъдил представените доказателства и без да е изложил мотиви дали е налице
изпълнение на задълженията на дружеството по този договор.По този начин съдът е
допуснал неоснователно обогатяване на
ответника, който е ползвал услугите ,без да е заплатил такса за това.Сочи се
също,че провеждането на общо събрание на ЕС ,което е взело решение по
въпроси,свързани с управлението на общите части
не е пречка да се сключи самостоятелен договор за поддръжка на тези
части.Според въззивника само поради това,че не е налице затворен комплекс не
означава ,че договорът не е действащ,с правна характеристика на договор за
поръчка.Ирелеватно е дали ответникът се е ползвал от услугите по договора, след
като ,според въззивникът се е съгласил с извършването на дейностите по него.Счита,че
със сключването на договора за покупко-продажба на имотите в сградата е
възникнало и задължението на ответника да заплаща уговорената в договора
цена.Твърди се процесуално нарушение- недопускане на исканата експертиза ,
която е имала за цел да установи изпълнението на задълженията на дружеството
по договора.Изложени са съображения,че липсва законодателно определение на
понятието „инвеститор“ ,както в ЗУЕС ,така и в ЗУТ.Тексът на чл.2 от ЗУЕС
изисква страни по договора за управление на общите части на жилищен комплекс от
затворен тип да са собствениците и инвестора, като тълкуването според
въззивника следва да е разширително,а не стриктно, както е направил райнония
съд .Моли да бъде отменено атакуваното решение ,като бъде уважен предявеният
установителен иск по чл.415 ГПК.
По делото е постъпил отговор на
въззивната жалба от В.Д.Д.,чрез адв.Д.Т., в срока по чл.263 ГПК.В него жалбата
е оспорена като неоснователна,като се излагат съображения,че процесният договор няма
характеристика на такъв по чл.2 ЗУЕС, представлява договор за поръчка,който
обвързва само сключилите го страни и е непротивопоставим на ответника,който не
е страна по него.Счита,че във въззивната жалба е изменено основанието на
предявения иск от задължение за
изплащане на възнаграждение по договор за управление и поддържка на общите
части на чл.422 от ГПК ,във вр. с
чл.79,ал.1 от ЗЗД ,във вр.с чл.286 от
ЗЗД ,което на този етап от производството е недопустимо.Твърди се и ново обстоятелство – на 29.11.2018г е свикано
Общо събрание на ЕС ,на което е взето решение за заплащане на такса за поддръжка
на общите части на сградата ,при което,ако бъде уважен иска, ответникът ще
трябва да заплаща въпросните такси два пъти – веднъж на основание договора
,предмет на иска и втори път –на основание решението на ОС на ЕС.Моли да бъде
потвърдено обжалваното решение и да се присъдят разноските по делото.
Във въззивната жалба и в отговора
се съдържат доказателствени искания.
В жалбата се иска назначаване на
съдебно –техническа експертиза, с формулирани задачи , като въззивникът твърди,
че е допуснато процесуално нарушение от страна на районния съд ,който не е
назначил такава експертиза ,от значение за доказване на изпълнението на
договора. В исковата молба действително се съдържа искане за назначаване на
съдебно –техническа експертиза ,със задача: вещото лице да отговори на
въпроса:дружеството „Уни инвест мениджмънт „ЕООД извършва ли услугите по поддръжка ,така както
са описани в чл.15 от договора за поддръжка ,как ,с какви средства ,има ли
наети служители и работници, както и сключени договори с подизпълнители за част
от извършваните услуги?.По така направеното искане съдът не се е произнесъл
нито в определението по чл.140 ГПК,нито в откритите съдебни заседания на
29.11.2018г и на 24.01.2019г,което е процесуално нарушение,тъй като съдът дължи
произнасяне по всички доказателствени искания на страните. Независимо от това
следва да се отбележи,че по част от така поставените въпроси не се изискват
специални знания в областта на науката,изкуството и занаятите и могат да се
установят с други доказателствени средства/
напр.има
ли наети служители,има ли сключени договори с подизпълнители за част от
извършените услуги/. Друга част от въпросите не са поставени в исковата молба и
представляват искане за събиране на нови
доказателства,което е преклудирано - това е въпрос №1/ бл.192 в един урегулиран
парцел ли е/,въпрос № 3/има ли изградена
метална ограда/, въпрос №4 / колко на брой самостоятелни обекти има в бл.192 и
колко на брой паркоместа/,въпрос № 5/ има ли озеленяване ,ако да, в какво се
състои то ,как се поддържа- дали е изградена поливна система/,въпрос №6
/изградено ли е видеонаблюдение
,домофонна система,асансьорна уредба,вентилационна система, пожарозащитна
система, дизелов генератор,както и вътрешно осветление/,въпрос №7/има ли други
обекти,обслужващи собствениците и обитателите/,въпрос №8/заплатени ли са
консумативните разноски за вода и ел.енергия/.Освен ,че са преклудирани , отговорът
на тези въпроси също не изисква специални знания из областта на
науката,изкуството ,занаятите и други ,по смисъла на чл.195 ГПК ,страната е
ангажирала доказателства в първата инстанция за част от фактите, за които се
иска установяване чрез експертиза.Поради това искането за назначаване на
експертиза следва да се остави без уважение.
В отговора на въззивната жалба е направено
доказателствено искане за приемане на писмено доказателство –протокол от
проведено общо събрание на ЕС на 29.11.2018г.Това искане също е преклудирано-
общото събрание е проведено на 29.11.2018г ,а последното съдебно заседание по
делото пред районния съд – на 24.01.2019г ,в което процесуалният представител
на ответника не е посочил този нов факт,който счита ,че има значение за делото
,нито е представил въпросното
доказателство/чл.147,ал.2 ГПК/. Не се твърди в отговора да се касае за
новооткрито доказателство по смисъла на чл.266 ГПК.Според настоящия състав е
настъпила преклузия по смисъла на чл.266,ал.1 ГПК както за въвеждане на този
факт, така и за ангажирането на доказателства за него.
Мотивиран от
горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба от
„Уни инвест мениджмънт“ ЕООД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, к/с“Изгрев“, бл.192, ап.114, чрез процесуален представител адв.А.П. и отговора на В.Д.Д.,чрез адв.Д.Т.,съобразно
мотивите на настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивното дружество за
назначаване на съдебно-техническа експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
въззиваемия В.Д.Д. за приемане на ново доказателство: протокол от ОС на ЕС проведено
на 29.11.2018г.
Препис от доклада да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: