№ 215
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100508280 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 18.01.2021г., гр.д. 69180/18г., СРС, 42 с-в признава за
установено на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД по отношение на ЮЛ. Л. Л., че съществува вземане на „Р.
(България)“ ЕАД в размер от 99,31 лева - падежирала главница, 698,88 лева -
предсрочно изискуема главница, 4,62 лева - изискуема наказателна лихва за
периода 05.02.2018 г. до 21.06.2018 г., 18,06 лева - възнаградителна лихва за
периода 05.01.2018 г. до 07.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – 22.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 4397/2018 г. по описа на РС Перник, оставя без разглеждане
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, осъжда
ответника да заплати на ищеца сумата от 975 лева - разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответника по тях ЮЛ. Л. Л.. Счита за недоказано
1
предоставянето на кредита, т.к. заключението на вещото лице се основава
само на едностранно съставени документи от банката. Предсрочната
изискуемост не е надлежно обявена с достигане на волеизявлението до
кредитополучателя, поради което за него не възниква задължение за плащане
на кредитните вноски. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Р. (България)“ ЕАД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.4 ЗПК/отм./ вр. чл.240, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
По силата на договор за студентски кредит от 26.02.2014 г., ищецът „Р.
(България)“ ЕАД се задължава да предостави на ответника ЮЛ. Л. Л. кредит
от 1 750 лв. за заплащане на пет броя такси от по 350 лв., който следва да се
върне на 36 анюитетни вноски от по 64,41 лв., с краен срок 05.10.2020 г.
Според съдебно-счетоводната експертиза и уточненията на вещото лице
2
в о.с.з. 03.11.2020г., ответникът реално усвоява 700 лв., с преводи от
26.02.2014 г. и 08.09.2014 г., като върху този главен дълг е начислена
капитализираната лихва от 178,44 лв. След частични плащания на ответника,
остава непогасен остатък от 798,19 лв. - главница, 77,67 лв. - договорна лихва
и 92,45 лв. - наказателна лихва.
Няма пречка за кредитиране на заключението в тази част, като
изготвено след проверка върху движението по сметката, обслужваща кредита,
при носена наказателна отговорност на вещото лице за невярно заключение и
предвид обстоятелството, че заключението не е опровергано или разколебано
с други преки доказателствени средства.
Не се доказва настъпване на последиците от предсрочна изискуемост на
целия кредит поради неплащане в срок. Съгласно разясненията на т.18 от ТР
№ 4/18.06.2014г., ОСГТК на ВКС, във всички случаи волята на кредитора за
позоваване на предсрочна изискуемост трябва да бъде обявена по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ и доведена до знанието на длъжника и съдлъжниците в
момент, предхождащ заявлението. Самото заявление не материализира волята
на банката да направи задължението предсрочно изискуемо. В случая, не са
представени доказателства за извършено уведомяване на ответника преди
съдебния процес, чието начало поставя заповедното производство,
продължило в исково, т.к. изпратеното от банката уведомление на неговия
постоянен и настоящ адрес, не е подписано за получател.
Независимо от това, следва да се съобразят постановките на т.1 от ТР №
8/02.04.2019г., ОСГТК на ВКС, според които допустимо е предявеният по
реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен
само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
След като ответникът не обслужва кредита, чиито вноски са изцяло
падежирали към настоящия момент, исковете за признаване на тяхната
дължимост, ведно с акцесорните вземания за възнаградителна и мораторна
лихва са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
3
следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в частта, с която са оставени без разглеждане евентуалните
искове, като необжалвано е влязло в сила.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.01.2021г., гр.д. 69180/18г., СРС, 42 с-в в
частта, с която се признава за установено на основание чл.422 от ГПК, вр.
чл.415 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на ЮЛ. Л. Л., че
съществува вземане на „Р. (България)“ ЕАД в размер от 99,31 лева -
падежирала главница, 698,88 лева - предсрочно изискуема главница, 4,62 лева
- изискуема наказателна лихва за периода 05.02.2018 г. до 21.06.2018 г., 18,06
лева - възнаградителна лихва за периода 05.01.2018 г. до 07.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
22.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, относно което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 4397/2018 г. по описа на
РС Перник.
ОСЪЖДА ЮЛ. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул.
„******* да заплати на „Р. (България)“ ЕАД, със седалище7 гр. София, бул.
******* сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5