Р Е Ш Е Н И Е № 463/19.6.2019г.
гр. Ямбол, 19.6.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря Т.К. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 3781/
Образувано е по искова молба, вх. № ***/19.09.2018 г. предявена „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК *********, адрес гр.Пловдив,ул.“Христо Г.Данов“№ 37,чрез юрисконсулт Б. К. срещу Ф. Н.А. ***.
Ищецът твърди, че на 27.06.2018 год. депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за
сумата от 137,67 лв. – стойността на консумирана
ел.енергия за периода от 09.07.2016 г. до 08.06.2017 г., както и сумата от
23,43 лв. – лихва за забава за периода от 30.08.2016 г. до 26.06.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
По предявеното заявление било образувано
частно гр. дело №***/2018 год. по описа на ЯРС, и била издадена
заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника по
реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК, поради което и в законоустановения
едномесечен срок ищецът депозирал искова молба за установяване със сила на
присъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
Ищецът твърди,че в
качеството си на краен снабдител,съгласно разпоредбата на чл.98а Закона за
енергетиката,продавал електрическа енергия на клиентите си при публични
известни общи условия. През процесния период
действащи били ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на
ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,одобрени с решение на ДКЕВР № ***/10.05.2008
г. и влезли в сила на 27.06.2008 г.. Съгласно чл.35,ал.1 от ОУ,същите влизали в
сила 30 дни след първото им публикуване,без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. ОУ били публикувани на сайта на дружеството.
По силата на чл.7,т.1 ОУ ищцовото дружество поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обекта на ответника,обект с ИТН ***,находящ се в гр.Я.,***.Собствеността
на ответника се установявала от справка в службата по вписванията-Я. За
ответника бил открит клиентски номер ***. Същия от своя страна,съгласно
чл.11,т.1 ОУ,се задължил да заплаща всички свои задължения,свързани със
снабдяването с ел.енергия,в сроковете и по начините,определени от същите в
чл.18,ал.1 и ал.2.
Съгласно чл.27,ал.1 ОУ при неплащане в срок на дължимите суми,клиента
дължал обезщетение за забава в размер на законно лихва за всеки просрочен ден.В
изпълнение на задълженията си по ОУ ищцовото дружество доставило на обекта на Ф.
Н.А. за периода 09.07.2016г.-08.06.2017 год. електроенергия на обща стойност
137,67 лв.,която не била платена. Поради забава в плащанията на
главницата,ответника дължал законна лихва в общ размер на 23,43 лв. за периода
30.08.2016 г.-26.06.2018 г.Законната лихва се дължала за всяка една от
фактурите отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство.Срока за плащане на фактурата бил посочен
в същата,като издадените фактури,техния падеж и период,както и размера и
периода на дължимата лихва за забава били подробно описани в препис-извлечение
от клиентската сметка на ответника.
С оглед на което ищеца
предявява иск за установяване на вземането им за сумата 137,67 лв. – стойността на
консумирана ел.енергия за периода от 09.07.2016 г. до 08.06.2017 г., както и
сумата от 23,43 лв. – лихва за забава за периода от 30.08.2016 г. до 26.06.2018
г.,заедно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението-27.06.2018 год. до изплащане
на вземането.
Иска се присъждане на разноските както в
заповедното производство,така и в исковото производство.
В с.з. исковете се поддържат от
процесуалния представител.
В срока по чл.131 ГПК ответника
е депозирал отговор на исковата молба,чрез назначения му особен
представител адв.Ж.А.-ЯАК. Иска е оспорен по основание и размер,като се счита,че
същия е недоказан и неоснователен.Твърди се,че изразходваната ел.енергия в
исковия период е заплатена от ответника,като в тази връзка не можело да се
представят доказателства. Предвид плащането на главницата,не се дължало плащане
на претендираната мораторна лихва. Също така се оспорва,че в посочения в
исковата молба период от време реално,през посочения електромер била доставяне
ел.енергия на обекта на ответника. Ищеца не ангажирал доказателства,които да
установявали потребеното количество енергия и начина й на отчитане. Нямало
данни представените с исковата молба фактури да са предявени за плащане на
ответника,поради което се счита,че последния не е изпаднал в забава и не дължи
лихва за посочения период.Иска се отхвърляне на иска като неоснователен .
В с.з. ответника се
представлява от особен представител,чрез който оспорва предявените искове и
пледира за тяхното отхвърляне.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е
спорно, че ответникът е титуляр на партида при ищеца за имота му в гр. Я., ***.
Видно от фактури № ***,издадена за отчетен период 09.07.2016 г.-08.08.2016 г. за сумата от 8,56 лв.,с краен срок на плащане в срок до 29.08.2016 г.,фактура № ***, издадена за отчетен период 09.08.2016 г.-08.09.2016 г. за сумата от 33,80 лв., като са включени просрочени стари задължения в размер на 8.56 лв.,като
общото задължение за плащане възлизало на 42,36 лв с краен срок на плащане в срок до 27.09.2016 г., фактура № ***, издадена за отчетен период 09.09.2016 г.-08.10.2016 г. за сумата от 74,87 лв., като са включени просрочени стари задължения в размер на 42.36 лв.,като
общото задължение за плащане възлизало на 117,23 лв с краен срок на плащане в срок до 27.10.2016 г.,фактура № ***,издадена за отчетен период 09.10.2016 г.-08.11.2016 г. за
сумата от 20,22 лв., като са включени просрочени стари задължения в размер на
117.23 лв.,като общото задължение за плащане възлизало на 137,45 лв., с краен
срок за плащане в срок до 28.11.2016 г. и фактура № ***,издадена за отчетен
период 09.05.2017 г.-08.06.2017 г. за сумата от 0,22 лв., като са включени
просрочени стари задължения в размер на 137.45 лв.,като общото задължение за
плащане възлизало на 137,67 лв., с краен срок за плащане в срок до 27.06.2017
г. Представен е препис-извлечение от сметка по посочените фактури. С оглед на
това на ответника,като клиент на ищеца са начислени суми в общ размер на 137,67
лв. за отчетен период 09.07.2016 г.-08.06.2017 г.,както и за сумата 23,43 лева - мораторна лихва за периода 30.08.2016 г. – 26.06.2018 г.,като общата сума за плащане възлиза на 161,10 лв.
От назначената по
делото съдебно-техническа експертиза,неоспорена от страните се установява,че в
процесния период 09.07.2016 г.-08.06.2017 г. до процесния обект е доставяна
ел.енергия,като общото количество доставена електрическа енергия за посочения
период била в размер на 716 KWh,от които 601
KWh по дневна тарифа и 115 KWhпо нощна тарифа. Електромерът с фабричен номер № ***,който е бил монтиран в
измервателната точка номер № *** и отчитащ потребената ел.енергия от клиентски
номер *** на абоната Ф. Н.А. с адрес *** бил отчитан посредством отчетник,като
отчетените показания и пресметнатите количества ел.енергия съвпадали с
фактурираните такива.
От назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза,неоспорена от страните се установява,че за
периода 09.07.2016г.-08.06.2017г. консумираната от ответника ел.енергия и
предоставените до обекта мрежови услуги били в размер на общо 137,67 лв.,за
което били издадени процесните фактури.Посочените 5 бр. фактури били
осчетоводени редовно,съгласно изискванията на Закона за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти.Не се установили данни за извършени плащания
по процесните фактури.Стойността на консумираната от обекта на ответника
ел.енергия и мрежови услуги била формирана и фактурирана вярно и съобразно
решенията на ДКВР за съответните ценови периоди. Размерът на обезщетението за
забава в размер на законна лихва,изчислено върху задължението по процесните фактури
за периода от датата, следваща падежа на всяка една от тях,до датата, предхождаща
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда-27.06.2018 г. бил в общ
размер на 23,45 лв.
Не се спори относно
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от
ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното
ч.гр.д. № ***/2018 г. на ЯРС. Издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК
Въз основа на
горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени. Съгласно чл. 98а ал.1 от ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
В случая вземането
на ищеца произтича от сключени между страните общоизвестни Общи условия на
договорите за продажба на ел. енергия, заверено копие от които е представено по
делото, съгласно чл.1 т.4 от ОУ от които
потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ищеца,
което ползва енергията за домакинството си. С оглед на това ответникът като потребител
на ел.енергия за битови нужди дължи заплащане на
кредитора, тъй като е страна по договор при общи условия. В
настоящия случай се установи, че ищецът е доставил ел.енергия на стойност,
посочена във фактурите за процесния период в обекта на ответника, за който е
отредена измервателна точка, клиентски номер. С оглед на това,съдът приема че е
монтиран изправен електромер. Падежите на вземанията са настъпили и те са
изискуеми. Не се твърди от ответника, че сумите са платени.
Дължима е и законната лихва върху главницата, тъй
като се касае до забава на парично задължение, възникнала преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При основателността
на главния иск, основателен е и акцесорният
за мораторна лихва, чийто размер се установява от заключението на вещото
лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза.
Искането на ищеца
за присъждане на разноските по настоящото дело е основателно и следва да се
уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК .
Дължими са и разноските, направени
в заповедното производство.
Водим от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Ф. Н.А. ***, ***, ЕГН **********, дължи на ЕВН България
Електроснабдяване” АД- гр.Пловдив, ЕИК *********, адрес гр.Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” № 37, сумата 137,67 лв.-главница, представляваща стойността на
ел.енергия, доставена за периода от 09.07.2016 г.-08.06.2017 г. за обект на
потребление: гр.Я., ***,
клиентски номер ***,
както и обезщетение за забава в размер на 23,43 лв. за периода 30.08.2016 г.-26.06.2018 г.,
и законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2018 г. до изплащане на вземането, за
които е издадена Заповед за изпълнение № ***/28.6.2018г. по ч.гр.д. № ***/2018 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Ф. Н.А., ЕГН ********** да заплати на ”ЕВН България
Електроснабдяване” АД- гр.Пловдив направените по делото разноски в размер на
1005,00 лв. и разноските, направени в
заповедното производство, в размер на 75 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: