Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 19. 10. 2020 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Плевенският районен съд, тринадесети
граждански състав, в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при
секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА
гр. д. № 1209 по
описа за 2020 г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена
искова молба от *** против ***., с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 240, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор
от ответната страна чрез ***. - особен представител. Оспорва исковете по основание и
размер. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли изцяло предявеният
иск като неоснователен.
В
публичното съдебно заседание за ищеца ******– не се явява представител, редовно
призован. За ***. – явява се ***.,
назначена за особен представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно
е, че съдът е издал заповед за
изпълнение, с която е разпоредил ***., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
кредитора ******, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:****, представлявано от ***– ***, чрез ***сумите,
както следва: сума в размер на 451.49лв. – главница; сума в размер на 70.83лв. – договорна лихва, за периода ***.
– ***.; сума в размер на 210 лв. – такса
за експресно разглеждане на документи; сума в размер на 210 лв. – неустойка за
неизпълнение на задължение; сума в размер на 245 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране; сума в размер на 21.61лв. - законна лихва, за периода от
***. – ***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – ***. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Вземането
произтича от следните обстоятелства:
Задължение
по Договор за паричен заем № *** / ***г, скл. между длъжника и ***, като в последствие на дата ***. е
подписано Приложение № 1 към Договор за цесия
от ***. между *** и ******,
за прехвърляне на вземането.
Предявеният
установителен
иск е допустим, тъй като исковата молба е подадена в законоустановения
срок. С разпореждане, постановено по ч.
гр. дело по описа на Районен съд - гр. Плевен е уважено искането на ищеца и е
издадена заповед за изпълнение против длъжника. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не е
открит на постоянния му и настоящ адрес, а в получената справка от ***липсват
данни за актуални трудови договори и месторабота, с оглед на което съдията -
докладчик е указал, че ***може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
Претенциите
са неоснователни и недоказани, поради следните съображения:
Предявеният
иск против ***., за сумата от 1208.93 лв. е неоснователен и недоказан. В
приложените документи към исковата молба има сключен договор за кредит от ***г.
за срок 9 месеца, размера на погасителната вноска е 91.54 лв., в която сума са
включени част от дължимата главница, лихвите и таксите за експресното
разглеждане на отпуснатия кредит в размер на 500 лева. Падежната дата е ***. ***.
е извършила плащане на сума в размер на 117, 79 лв. Исканата от ищеца сума в
размер на 210 лева за експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричен заем е прекомерно висока. Ответницата не е получила уведомление, с
което да е уведомена за извършеното прехвърляне на нейното задължение към *** ***.
В случая тя не е уведомена лично за предприетите действия на кредитора *** относно прехвърлянето.
Предявеният
иск не е основателен, тъй като кредиторът в исковата молба е *** ***.
Я. не е подписала договор с тази *** ***и
не е уведомена лично от кредитора *** за предприетите действия за прехвърлянето
на нейното задължение. Особеният представител е
назначен служебно от съда - не
може да се приеме като съобщаване за извършената цесия по см. на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Ето защо, цесията няма действие за
длъжника. Не е изрично упълномощена от длъжника да го представлява и няма
контакти с ***. Исканата неустойка е в
голям размер. Според разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД, е предвидена възможността страните да
обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят
неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално
неизпълнение вреди, без да е нужно да се
доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване
на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.
Според ТР №
7 / 2013 г. гр. София, 13. 11. 2014 г, не
се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, когато двустранен
договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален
поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено
неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне -
неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. Доколкото не е уговорено
друго следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл.87, ал.2 от ЗЗД.
Писмените договори подлежат на прекратяване с
изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от
изричната регламентация в чл.87, ал. 2 от ГПК и на разпоредбите на чл. 164, ал.
1, т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени
съглашения с гласни доказателства.
С оглед
уговорения алгоритъм за изчисляване неустойката, установяването на факта на
получаване писменото предизвестие е от
значение не само за доказване основанието, но и на размера на иска. В случая няма писмено предизвестие за
прекратяване договора между страните и предявеният
иск е неоснователен.
Не е доказано по безспорен начин, че длъжникът се
намира в облигационни отношения с ***и обстоятелството, че е сключил процесния
договор.
Предоставената
сума представлява съществен елемент на заемния договор и установяването на
предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на
договора.
Писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма
за доказване произтича както от изричната регламентация в чл. 87, ал. 2 от ГПК и на разпоредбите на чл. 164, ал.1, т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения с
гласни доказателства.
Претендираната от ищеца сума в размер на
1208, 93 лв. е в завишен размер, също
така исканата неустойка по договора е с завишен размер, като и липсата на
писмено предизвестие между страните.
Назначеният
особен представител няма лични контакт с
ответника по делото и не може чрез него да се счита за уведомен за извършеното
прехвърляне на задължението му.
Особеният представител на ***. е назначена служебно от съда, не може да се приеме като съобщаване за
извършената цесия по см. на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Ето защо, цесията няма действие за длъжника. Не е
изрично упълномощена от длъжника да го представлява и няма контакти с ***..
Разпоредбата
на чл. 92, ал.1 от ЗЗД, предвижда
възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор
задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на
претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се
доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване
на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. Исканата от ищеца сума в
размер на 210 лева за експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричен заем е прекомерно висока. Исканата
неустойка е в голям размер.
Поради гореизложеното, така предявената искова претенция е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли изцяло. При
този изход на делото, разноските по делото се възлагат на ищеца.
Водим от
горното, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.415, по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК, от ******, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление:****, представлявано от ***– ***, чрез ***против ***., ЕГН**********,***, сумите, както
следва: сума в размер на 451.49лв. – главница; сума в размер на 70.83лв. – договорна лихва, за размер периода
***. – ***.; сума в размер на 210 лв. – такса за експресно разглеждане на
документи; сума в размер на 210 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение;
сума в размер на 245 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране; сума в размер
на 21.61 лв. - законна лихва, за периода
от ***. – ***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – ***. до окончателното изплащане на вземането,
както и направени деловодни разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78 от ГПК, ******, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:****, представлявано от ***– ***, чрез ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на ПлРС, сумата от 25
лв. за държавна такса.
Решението
може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от получаване обявлението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: