ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1359
гр.
Пловдив, 09.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ-ри състав, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
като разгледа
докладваното адм. дело № 1961 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по жалба на С.Х.И. ***, в отделената и част от
административно дело № 571/ 2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив,
с която се иска прогласяване на нищожността на Заповед № ЗСП/Д-РВ/7051/ 01.12.2016
г. на Директора на ДСП - Пловдив и изпращане на преписката на съответния
компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона /делото е върнато от ВАС за ново разглеждане от друг
състав на съда/.
Не е спорно и е видно от доказателствата, че
жалбодателката е подала две заявления - декларации за отпускане на целева помощ
за отопление за един и същи отоплителен сезон /2016-2017 г./ - вх. № ЗСП/Д-РВ/7051 от 12.10.2016 г. и вх. № ЗСП/Д-РВ/8049 от 28.10.2016 г. Не е спорно също така и е видно от
доказателствата, че със Заповед № ЗСП/Д-РВ/8049/ 11.04.2017 г. на
жалбодателката е отпусната целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен
сезон от 01.11.2016 г. до 31.03.2017 г. При това положение безспорно липсва правен
интерес за оспорване, тъй като искането на жалбодателката за отпускане на
целевата помощ, на която има право само веднъж за един отоплителен сезон, е удовлетворено, макар и по другото подадено заявление, а не по
това, по което е издадена Заповед № ЗСП/Д-РВ/7051/ 01.12.2016 г. Правният
интерес е процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно във всеки
момент на производството, включително и когато се иска прогласяване на
нищожност на административен акт, и при констатираната липса на правен интерес
следва жалбата да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно
производство следва да бъде прекратено.
Тъй като обаче към момента на подаване на жалбата правен
интерес е бил налице /и по двете
заявления са били постановени откази, а удовлетворяването на искането на
жалбодателката е станало повече от месец след подаване на жалбата и след
неколкократно обжалване на издадените актове и по двете заявления/, ДСП следва да понесе разноските, както са
поискани, тъй като с издаването на негативен за жалбодателката акт, директорът
на ДСП – Пловдив е станал причина за завеждане на делото. Поради това и съобразно направеното искане и
представените доказателства следва да бъде осъдена ДСП – Пловдив да заплати
на С.Х.И. *** разноски в размер на общо
700 лв., като направеното от ответника възражение за прекомерност е
неоснователно.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Х.И. ***, с която се иска прогласяване на
нищожността на Заповед № ЗСП/Д-РВ/7051/ 01.12.2016 г. на Директора на ДСП -
Пловдив, и ПРЕКРАТЯВА
производството
по Адм. д. № 1961/ 2018 г. по описа на Административен съд –
Пловдив.
ОСЪЖДА ДСП – Пловдив да заплати на С.Х.И. *** разноски в размер на 700 лв.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: