МОТИВИ
към Присъда № 31/15.07.2019 г. по НОХД № 1608 по описа на Добричкия районен съд за
2018 г.
Съдебното производство е образувано на 27.12.2018 г. по
внесен за разглеждане в Районен съд – Добрич от Районна прокуратура – Добрич
обвинителен акт по досъдебно производство № 430/2016 г. по описа
на Първо РУ на МВР – Добрич срещу Г. ***,
ЕГН ********** за извършено
престъпление по чл. 354a, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от
НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че А.
***, без надлежно разрешително е
държал високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло от 0,24
грама, със съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол - 5,9%, на
стойност 1,44 лева, като случаят е маловажен.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен
в извършване на вмененото му престъпление, като му бъде наложено наказание глоба
в средния размер на санкцията, предвидена в закона.
По пренията защитникът на
подсъдимия пледира за налагане на минимално по размер наказание глоба.
Относно провеждането на съдебното
производство в отсъствие на подсъдимия: С обвинителния
акт на подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354a, ал. 5, вр. ал. 3, т.
1 от НК, което не се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.
7 от НК. На досъдебното
производство А. е бил привлечен в качеството на обвиняем с Постановление от 30.05.2016 г. за същото
престъпление, като постановлението му е било предявено лично и е бил
разпитан в това качество по делото. След това обвиняемият е търсен на
известните по делото адреси, но не бил установен и в резултат на което бил
обявен за ОДИ с Телеграма № 29644/12.07.2016 г. на ГДНП, актуализирана на
04.10.2016 г. Досъдебното производство било приключено в негово отсъствие, като
за целта му бил назначен служебен защитник по надлежния ред.
Към датата на съдебното заседание, в което е постановена
присъдата /15.07.2019 г./, са били проведени общо четири съдебни заседания. От
върнатите в цялост призовки се установило, че подсъдимият е в чужбина, а
адресът му там не може да бъде установен от получените данни.
В случая, с оглед
обстоятелството, че обвинението не е за тежко умишлено престъпление,
присъствието на подсъдимия не е било задължително /по аргумент на противното на
чл. 269, ал. 1 от НПК/. И в тези случаи обаче съдът има правомощие да прецени,
че присъствието на подсъдимия е необходимо за изясняване на обективната истина
и при условията на чл. 269, ал. 2 от НПК да разпореди да се яви на следващото
съдебно заседание. Извършвайки тази преценка съдът е намерил, че разглеждането
на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина, като са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. А от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие (подсъдимият се намира извън
пределите на страната и местонахождението му не е известно), т. нар. задочно
производство, в която насока съдът се е произнесъл с протоколно определение в
съдебно заседание, проведено на 13.05.2019 г.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене
относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На *** часа, подс. Г.К.А. ***, където живеел. В
този момент край блока приближил патрулен
автомобил на Първо РУ на МВР - Добрич,
в който били полицаите Р.М.К. и М.Д.Д. - служители
на Първо РУ на МВР - Добрич.
Последните попитали подс. А. дали носи в себе си наркотични вещества, на което той отговорил положително и извадил от портфейла си найлоново пликче със суха
тревна маса.
Г.К.А. бил отведен в Първо РУ на МВР - Добрич,
като вече след полунощ, на 30.05.2016 г.
предал с протокол за доброволно предаване /л. 14/ следните вещи: суха тревна
маса 0,5 гр, която била тествана с полеви тест за наркотици и реагирала на
канабис.
От заключението на вещото лице по назначената и изготвена
физикохимическа експертиза -
протокол № 881 от 19.08.2016 г.
на БНТЛ- Варна /л. 18-20/ е установено, че: сухата
кафяво-зелена тревна маса, поставена в найлоновото пликче представлява
„марихуана“ /индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 0,24 гр. с процентно
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,9 %.
„Марихуаната“ има наркотично действие и е поставена под контрол
съгласно приложение № 1
към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите - „растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина”, като подсъдимият не е имал надлежно разрешително да държи наркотични вещества.
При изследването, цялото наркотично вещество било изразходвано без
остатък и с експертизата били върнати от експерта само опаковките.
От изготвената оценка на наркотичното вещество с протокол от
16.09.2016 г. съобразно Постановление на Министерски съвет
№ 23 от 29.01.1998 г. е
видно, че изследваната по делото марихуана е на стойност 1,44 лева.
Описаната
фактическа обстановка безспорно се установява от всички събрани по делото
доказателства. Гласните такива, включващи показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви.
Гласните доказателства кореспондират и с приложените по делото писмени
доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл.
283 от НПК към доказателствения материал по делото: постановление за привличане на обвиняем; протокол за
разпит на лицето Г.К.А. от 30.05.2016 г.; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на Г.К.А.; справка от УИС на Прокуратурата на Република
България към 30.5.2016 г.; справка за съдимост рег. № 1033/01.06.16 г.;
протокол за доброволно предаване от 30.05.16
г.; физикохимическа експертиза № 881/19.08.2016 г.; протокол за доброволно
педаване от 30.5.16 г.; протокол за оценка на наркотични вещества № ДП
430/16/16.09.16 г.; предложение относно издирване на обвиняемо лице рег. № ДП
430/16; справка рег. № 697600-4783/31.05.2016 г. от Първо РУ – Добрич; справка
рег. № 6976р-1741/31.05.2016 г.; постановление за привличане на обвиняем от 06.11.2018
г.; уведомително писмо рег. № 1215/2018/06.11.18 г., както и приложените по делото: справка за съдимост №
7/09.01.2019 г.; 5 броя бюлетин; копие от протокол по ЧНД № 181/2009 г. по
описа на Варненски окръжен съд; справка от затвора Варна; справка от 11.09.2009
г.; бюлетин за съдимост 101530; копие от решение № 19/22.1.15 г.; бюлетин за
съдимост 101642; справка от РП – Тервел № Р-0…9/2014/10.8.15 г.; справка от
атвора Белене; справка вх. № 4336/28.02.2019 г.
от ОД на МВР – Добрич; справка вх. № 4977/11.03.2019 г. от Дирекция „български
документи за самоличност“.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият Г.
***, ЕГН **********
от обективна и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл.
354a, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 29.05.2016 г. в гр. Добрич, без надлежно
разрешително е държал високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно
тегло от 0,24 грама, със съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол
- 5,9%, на стойност 1,44 лева, като случаят е маловажен.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в
писмените и гласни доказателства по делото данни сочат по безспорен начин времето
и мястото на извършване на процесното деяние. Писмените и гласни доказателства
са безпротиворечиви, че обвиняемият е осъществил една от формите на
изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно – “държане”, тъй като
същият е установил фактическа власт върху предмета на престъплението
посредством действие /съхранение у себе си/, което обективира принадлежността
на вещта.
Видно от заключението на вещото
лице по изготвената на досъдебното производство, неоспорена и приета от съда
физикохимична експертиза, представената за изследване сухата
кафяво-зелена тревна маса, поставена в найлоновото пликче представлява
„марихуана“ /индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 0,24 гр. с процентно
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,9 %.
От приложения по делото протокол
за оценка на наркотични вещества се установява, че общата стойност на
наркотичните вещества е 1,44 лева, която стойност, съдът намира за безспорно
установена.
Безспорно е и че Марихуаната
/конопът/ има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство
и е поставен под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с
чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/.
Съдът намира, че деянието,
извършено от подс. А. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК, вземайки предвид вида на наркотичното вещество, неговата стойност и
количество, както и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, поради което
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от този вид.
Съдът намира, че в конкретния
случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение
на подс. Г.К.А. по следните съображения:
Ноторно известно е, че нормата на
чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при които извършеното, макар и
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е
престъпно. Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно,
поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Вярно е, че се касае за деяние, свързано с държането на
малко количество наркотично вещество – марихуана с общо нетно тегло – 0.24
грама на ниска стойност – общо 1.44 лева.
Количеството и стойността на
наркотичното вещество обаче не са определящи, за да се прецени, че следва да се
приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, а следва да се обсъди в случая
сериозността на стореното, обществените отношения и интереси, които засяга и
въпросите, свързани с превенцията. Следва да се има предвид, че обект на
престъпно посегателство са обществените отношения, свързани с опазването на
здравето. Широкото разпространение на този вид престъпление в обществото ни и
то най-вече в средите на учащите се и млади хора, както и пагубните последици
за здравето им, прави този вид престъпление такова, с висока степен на
обществена опасност. Безспорно е, че престъпленията с наркотични вещества
/най-общо казано/ са с висока степен на обществена опасност. Не може да се
говори за малозначителност или за явна незначителност на обществената опасност
на деянието, при условие че се касае за деяние по чл. 354а от НК. Последиците
са тежки и дори подсъдимият е жертва на разпространителите на наркотични
вещества.
В настоящия случай, независимо от
незначителното количество и стойност на държаното от подсъдимия наркотично
вещество, то степента на обществената опасност и морална укоримост на
конкретното деяние, реализирано в присъствието на други лица, не е по-ниска от
обикновените случаи.
От друга страна, данните за
личността на подс. А. не са безупречни. Видно от приложената по делото
характеристика, изготвена от съответния полицейски инспектор, обвиняемият
поддържа връзки и се движи в среди на криминално проявени лица, който факт не
следва да бъде подминаван безкритично. Същият е многократно осъждан.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината – пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването им.
Причина за извършване на деянието е ниската правна култура
на обвиняемия.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността му:
Г.К.А. е *** **********
Престъплението
е извършено от подс. А. при превес на отегчаващи вината обстоятелства, предвид
наличието на множество предходни осъждания за извършени умишлени престъпления
от общ характер.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът прецени факта, че е осъществено деяние, придобило
изключително широко разпространение в обществото ни.
В санкцията на правната норма на чл. 354а, ал. 5, вр. ал.
3, т. 1 от НК законодателят е предвидил наказание глоба до хиляда лева.
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите на
наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят
принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност и
целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна
връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието.
Изложеното досежно личността на
дееца и особеностите на конкретното деяние, мотивира съдът да приеме, че справедливо и относимо към извършеното от А. деяние ще
бъде налагането на наказание глоба в размер над минималния, предвиден в
санкцията на приложимата материално правна норма, поради това на основание чл. 54, ал. 1 от НК определи наказание глоба в размер на 300
лева.
Съдът намира, че наказание глоба
в размер по-висок от определения от съда, би било несъразмерно тежко и израз на
излишна репресия с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки
както тежестта на престъплението, така и ниската степен на обществена опасност
на дееца.
Съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе
своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането им, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се
поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки
в обществото.
С присъдата си
съдът се произнесе и по приобщеното веществено доказателство – опаковки от наркотични вещества, като
постанови същото да бъде унищожено.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на подсъдимия за виновен, съдът го осъди да заплати
по сметка на Първо РУ на ОД на МВР – Добрич сторените по делото разноски в
размер на 55.44 лева и в размер на 100 лева по сметка на НБПП за изплатеното на
служебния защитник адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
/Галя Митева/