РЕШЕНИЕ
№ 3033
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110206654 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-029187 от 27.03.2023 г.,
Г.В.Б. началник група към СДВР ОПП е наложила на Г. А. В., с ЕГН
**********, административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало
наказаното лице, което подава в срок жалба срещу НП, като посочва, че не е
узнал за прекратената регистрация, като твърди и че автомобилът не е негова
собственост.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. Д., която пледира за отмяна на НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована – не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 02.02.2021 г. в гр. Пловдив, в кантората на нотариус Д.К. бил сключен
нотариално заверен предварителен договор за покупко продава на лек
1
автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК 240“, с per. № РВ **** СА, с
продавачи Г.И.Г. и Г.В.Г., и купувач П.Н.Т.. Съгласно предварителния
договор автомобилът следвало да бъде изплатен от Т. на вноски, като
собствеността върху същия следвало да бъде прехвърлена на името на Т. едва
след заплащане на всички месечни вноски по продажната цена. П. Т. не
излатил всички месечни вноски, като на неустановена дата през пролетта на
2022 г. „продал“ горепосочения автомобил на Г. А. В. от гр. София, без да
изготвят договор за покупко-продажба на МПС. П. Т. казал на Г. В., че
собственикът на автомобила по документи - Г.Г., в момента е чужбина, но
след като се върне в България ще се свърже с В., за да уредят прехвърлянето
на собствеността върху автомобила. Когато през пролетта на 2022 г. Т. продал
автомобила на В., същият му предал документите на автомобила (СРМПС
част I и част II), както и документите за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и за годишен технически преглед. Когато
П. Т. „продал“ автомобила на Г. В. същият все още имал валидна зстраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Докато автомобилът се
намирал във владение на Г. А., застраховката „ГО“ на автомобилистите за
автомобила изтекла. С уведомление № 013702 / 04.07.2022 г. по чл. 574, ал. 10
от Кодекса за застраховането собственикът на автомобила Генадий Илков
Генчев бил уведомен, че към 04.07.2022 г. автомобилът нямал сключена
валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, както и че ако в 14-дневен срок от получаване на
уведомлението Генчев не сключи такава застраховка, то Гаранционният
фонд, на основание чл. 574, ал. 11, изречение второ от Кодекса за
застраховането, ще информира компетентните органи на МВР за това
обстоятелство, за да предприемат мерки по прекратяване на регистрацията на
горепосоченото МПС. Поради несключване на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за горепосочения автомобил, на 01.08.2022
г., по електронен път. Гаранционният фонд уведомил Дирекция „КИС“ - МВР
да прекрати регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК
240“, с per. № РВ **** СА. Въз основа на уведомлението от Гаранционния
фонд регистрацията на горепосочения автомобил била автоматично
прекратена от органите на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР - Пловдив на 03.08.2022 г., на основание чл. 143, ал. 10
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Реалният собственик на МПС или
друго лцие не били уведомени за прекратяване на регистрацията.
На 10.08.2022 г., около 23:10 часа, в гр. София, ж.к. „Люлин“, по бул.
„Джавахарлал Неру“, с посока на движение от бул. „Луи Пастьор“ към ул.
„Индира Ганди“, Г. А. В. управлявал горепосочения лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „ЦЛК 240“, с per. № РВ **** СА. който бил със служебно
прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В. не знаел, че
автомобилът бил със служебно прекратена регистрация поради липса на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като не
бил уведомяван за това обстоятелство от нито от Гаранционният фонд или
2
органите на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР - Пловдив, нито от собственика на автомобила Г.И.Г. (нито от
П.Н.Т.). Същият бил спрян за проверка от служителите на ОПП СДВР – Й.К.
и Н.Н., които след проверка установили това обстоятелство и К. съставил на
водача АУАН № АД414026, от 10.08.2022г.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му връчен за
подпис и запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са
постъпили в рамките на срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Материалите били
изпратени на прокурор от СРП за преценка образуване на досъдебно
производство за извършено престъпление.
Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува ДП,
било съставено процесното наказателно постановление (НП) № 22-4332-
029187 от 27.03.2023 г., Г.В.Б. началник група към СДВР ОПП е наложила на
Г. А. В., с ЕГН **********, административно наказание – глоба, в размер 200.
00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени
доказателства: АУАН, НП, Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за
нарушител/водач, Заповеди и актове за удостоверяване на заеманата
длъжност, постановление за отказ да се образува ДП и материалите от
проверката.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е
от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
За правилното решаване на делото съдът счете, че не е необходимо да се
разпита неявилият се свидетел.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на
което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на
съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН, който е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при
СДВР ОПП, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.
3
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и
материално компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени
изискванията за форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и
връчване на процесуалните документи. Според настоящия съдебен състав
нарушението е описано достатъчно ясно за да разбере жалбоподателят в
какво точно е обвинен. Съдът намира, че следва изрично да отбележи, че
административно-наказателното производство е започнало именно със
съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, а не по реда на чл. 36, ал. 2
ЗАНН, както неточно е посочено в наказателното постановление, че същото е
издадено на основание отказ на прокуратурата да образува наказателно
производство. Това е така, доколкото нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН урежда
изключения от правилото за започване на производството, които допускат
същото да се проведе и без съставен АУАН, при наличието на изрично
предвидените в нея предпоставки. В настоящия случай не се налага
приложение на изключението, предвид наличието на съставен акт за
установяване на административно нарушение, който е сложил началото на
производството.
Посочената разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП допуска по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се движат само МПС, които са
регистрирани и регистрационните табели са монтирани на съответните места,
като съгласно НП нарушението се е изразило в управление на МПС, чиято
регистрация е прекратена служебно.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от
настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на
посочения състав на административно нарушение. Управляваното от
жалбоподателя МПС е било без валидна регистрация към датата на деянието,
с оглед служебното прекратяване на същата в предходен момент. При това,
като е управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е
и уличната мрежа на територията на гр. София, жалбоподателят формално е
нарушил правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В настоящия случай обаче не може да се направи
извод, че поведението на жалбоподателя, което се субсумира под състава на
административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, е извършено виновно.
Превозното средство не е било негова собственост и както повелява
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП самият собственик е следвало да бъде
уведомен за това, че служебно е прекратена регистрацията на МПС. Това не е
било сторено, както се установява от изисканите справки от СДВР и
4
справките от приобщеното ДП, още по-малко има данни по делото
жалбоподателят да е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена.
Доколкото по делото липсват данни за служебната дерегистрация на
автомобила да е уведомен жалбоподателят или да са били иззети
свидетелството за регистрация или снети регистрационните табели на
автомобила, не може да се вмени нито в негова вина, нито във вина на трето
лице, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението
обаче, а именно – прекратяването на регистрацията по служебен път, налага
извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в
условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН,
която всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са
ангажирани от наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е
била съобщена на собственика, каквото задължение е вменено на органа,
оправомощен да прекратява регистрацията, съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 10 ЗДвП. В този смисъл и Решение № 7423 от 21.12.2020 г. на АдмС -
София по адм. д. № 8338/2020 г.
В постановеното Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на
ВКС и ВАС се приема, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който
управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата,
без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение,
жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, който
претендира и доказва плащането на 400 лева адвокатски хонорар и същите
следва да му се присъдят.
Воден от гореизложеното, СРС, НО, 116ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) 22-4332-029187 от 27.03.2023
г., Г.В.Б. началник група към СДВР ОПП е наложила на Г. А. В., с ЕГН
**********, административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Г. А.
В., с ЕГН ********** сумата от 400 лева - разноски по делото пред СРС.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
5
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6