№ 142
гр. Ловеч, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200509 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 4298729 на ОД на МВР Ловеч е наложено на
Ас. Ст. Ст. от гр.В.Т., в качеството му на законен представител на **********,
административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.6, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП
– глоба в размер на 800 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят С., който го е обжалвал. В
жалбата сочи, че при издаването на електронния фиш не са били изпълнени всички
изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, в частност разпоредбите на чл.7,
ал.1 и ал.2, тъй като на мястото за контрол не е бил поставен пътен знак Е24, както и че
контролът не е бил предварително оповестен като място и времеви интервал. Счита, че
независимо от отмяната през 2017 г. на разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, то
нормите от наредбата са в сила и следва да бъдат спазвани от органите по контрол на
пътното движение.
Подробно в жалбата са развити съображения относно обстоятелството, че реда за
санкциониране на нарушението с електронен фиш е бил неприложим, тъй като нарушението
е било установено с мобилно техническо средство, а не със стационарно такова. Позовава се
и на ТР № 1 от 26.02.2014 г., постановено по т.д.№ 1/2013 г. на ВАС. Развити са и доводи за
маловажност на нарушението и наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от
ЗАНН. Моли издаденият електронен фиш да бъде отменен и му се присъдят направените по
делото разноски.
1
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят С. не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо са направили възражение за прекомерност
по чл.63, ал.4 от ЗАНН в случай, че жалбата срещу ЕФ бъде уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 04.12.2020 г., в 12:07:03 часа, на първокласен път I-4 (София – Варна), при км
38+600, в землището на с.Голец, област Ловеч, позиционираната система за контрол на
скоростта засякла и заснела движещо се в посока гр.София със скорост от 167 км/ч МПС –
лек автомобил от категория В. Предвид обстоятелството, че контролирания от системата
участък от пътя се намирал в извън населено място и няма данни на него да е имало
въведено ограничение със съответния пътен знак (схема на организация на движението на
републикански път I-4, от км 38+200 до км 39+000, включващ км 38+600 - л.28-29), то
съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост за тази
категория ППС била 90 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от разпечатка от
видеоклип № 11743С0/0134882 /л.14/ установили, че засечената в 12:07:03 часа на 04.12.2020
г. скорост от 167 км/час била от лек автомобил ************ с рег.№ *****. След като бил
приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването
на скоростта, наказуемата такава била определена на 162 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.19/ било установено, че собственик
на автомобила е ********** – В.Т., представлявано от Ас. Ст. Ст..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 23.12.2020 г. /справка на л.15 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 4298729 /л.13/ срещу Ас. Ст. Ст. от гр.В.Т.,
в качеството му на законен представител на дружеството собственик на автомобила. Във
фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за
което му наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП в размер на 800 лева.
Според приложеното по делото копие от фиша /л.18/, електронният фиш е бил връчен
на А.С. на 20.05.2021 година.
2
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
С. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил
връчен на А.С. (20.05.2021 г.) и от пощенското клеймо върху плика, с който жалбата е била
изпратена до ОД на МВР Ловеч (02.06.2021 г. – л.6), то съдът приема, че същата е подадена
в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна,
доколкото именно Ас. Ст. Ст. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице,
поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.
С оглед цялостният контрол за законосъобразност, който следва да бъде проведен в
настоящето производство, съдът намира, че атакуваният електронен фиш за налагане на
глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро
от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
Електронният фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган предвид мястото,
където е било установено нарушението, а нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му
имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било
заснето от АТС, като и максимално изчерпателно във фиша е било описано и мястото,
където е извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е
посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на
наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението -
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Правилно и коректно също така, при изчисляване на наказуемата скорост е бил
приспаднат толеранса от 3 % в полза на водача. Както се посочи по-горе в установената по
случая фактическа обстановка, АТС е измерила скорост на движение на автомобила от 167
км/час – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0134882 /л.14/. Пак от вещественото
доказателство се установява, че още с обработването на видеоматериала е бил приспаднат
коректно в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта и така наказуемата скорост, т.е. тази, от
която се изчислява превишението спрямо разрешената за движение скорост е била
изчислена на 162 км/час. Именно от така определената наказуема скорост е била изчислена
и отразена в обжалвания ЕФ превишената стойност на скоростта от 72 км/час.
Категорично не може да бъде кредитирано възражението за неизпълнение на
изискванията на чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, тъй като
към датата на установяване на нарушението – 04.12.2020 г. тази норма е била отменена
3
(Отм., ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) и изискванията за обозначаване на местата
за контрол на пътното движение с пътен знак Е 24, както и оповестяването им чрез
средствата за масова информация или на интернет страницата на МВР не са били в сила.
Неоснователно и категорично също така не може да бъде споделено наведеното с
жалбата възражение за неприложимост на процедурата за санкциониране на нарушението с
ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС и доводите в този смисъл, както и позоваването
на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание
на колегиите. Следва да се има предвид, че тълкувателното решение на ВАС и даденото с
него разрешение, че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на
нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди
редакцията на ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната
дефиниция на понятието „електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на
„Автоматизирани технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно
същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за
мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени
на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя началото и край на работния процес, т.е. функциите на контролния орган
(съответният служител на Пътна полиция) са сведени до това да разположи техническото
средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен
режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е необходимо при
заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му
състави АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. разрешението
дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайният му извод, загуби своето значение.
Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на ЕФ, няма
позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен фиш се
съставя АУАН и се издава наказателно постановление.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип № 11743С0/0134882 /л.14/, заснет от видеосистемата за контрол
на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила
собственост на дружеството чийто управител е жалбоподателят С. и регистрационния му
номер, като фиксираната скорост е 167 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % е
било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост със 72
км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта –
видеосистемата за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0 е конструирана
така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така,
че ако автомобила не се е движел с превишена за конкретния участък скорост, то той е
нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, с които
убедително да оборва данните от вещественото доказателство. Видно от протокола–
4
приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.16/, за деня
04.12.2020 г., пътният участък на който е била измерена скоростта от автомобила на
жалбоподателя е бил контролиран за времето от 11:40 до 13:15 часа, като установените от
системата нарушения на скоростния режим са били общо 21 броя.
За пълнота на изложението и с оглед цялостния контрол за законосъобразност, който
се провежда в настоящето производство, следва да се посочи, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било
сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /л.12/ и от
протокол от проверка № 30-С-ИСИС/09.07.2020 г. /л.11/, системата за контрол на скоростта
е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и
била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на
съответните технически изисквания.
Законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
именно на жалбоподателя Ас. Ст. Ст., тъй като, както се посочи по-горе, в качеството му на
управител на юридическото лице собственик на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-
ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и
съгласно нормата на чл.188, ал.2, предл.1-во от ЗДвП, като законен представител на
дружеството му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият орган
е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателя Е.Ц. е лицето, което следва да носи отговорност за описаното в електронния
фиш нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че стойността
на скоростта в извън населено място за автомобил от категория В не следва да превишава 90
км/ч и в този смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или
такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена,
както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция
на жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а
подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед
и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя С. наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 800 лева, който размер, в хипотезата на тази
норма е в зависимост от стойността на установеното превишение на скоростта. В случая
превишението на разрешената в пътния участък скорост е било със 72 км/ч и съобразно него
наказващият орган правилно е изчислил глобата на 800 лева. В този смисъл размерът на
5
санкцията е точно определен в закона, поради което не може да се обсъжда въпроса за
намаляването . Категорично случаят не може да се приеме и за маловажен. Управлението
на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за
настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост. В
случая установената скорост е била много над разрешените от закона 90 км/час (162 км/ч,
при приспаднат толеранс от 3 %) и това обстоятелство не може да бъде игнорирано, за да се
определи случая като маловажен. А и жалбоподателят не навежда основателни доводи и
подкрепящи ги доказателства, които да обосновават уважителни причини за движението с
подобна скорост.
При този изход на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат
претендираните разноски, а и не са ангажирани никакви доказателства такива да са били
направени.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 4298729 на
ОД на МВР Ловеч, с който на Ас. Ст. Ст. от гр.В.Т., ул.”********” № ***, ЕГН :
**********, в качеството му на законен представител на **********, ЕИК *********, му е
наложено административно наказание - глоба в размер на 800 лева на основание чл.182,
ал.2, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Оставя без уважение искането на Ас. Ст. Ст. за присъждане на направените по
делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6