№ 1793
гр. Русе, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520103323 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл.92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Йеттел България” ЕАД (с предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД) срещу Г. К. Г., в която се твърди, че
по депозирано заявление от ищцовото дружество е образувано заповедно
производство и издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника по ч.гр.д. № *** от 2025г. по описа на Районен съд - Русе за обща
сума в размер на 483,05лв. С оглед дадени от съда указания за предявяване на
иск за установяване на вземането се сочи, че между ответника и ищцовото
дружество е сключен договор за мобилни услуги от 18.05.2023г. за
предпочитан номер ***, с уговорен срок на действие 24 месеца до
18.05.2025г., с абонаментна такса 32.99лв. на месец, както и му е предоставено
мобилно устройство TCL 405 32GB Grey. Стандартната цена на устройството
била 349лв., а с абонаментния план 0.99лв. Ответникът ползвал
предоставените услуги, а за дължимите за тях суми са му издадени фактури от
25.05.2023г. и 25.06.2023г., първата на стойност 31,64 лв., а втората 33.89лв.
Сумата по тях не била заплатена, поради което дружеството реализирало
отговорността на абоната, предвидена в Общите условия и е издало крайна
1
фактура от 25.08.2023г, прекратило е ползването на мобилните услуги и е
начислило неустойка за предсрочно прекратяване на услугата в размер на
417,52 лв. Тези суми били претендирани и в заповедното производство.
С оглед на изложеното, се моли да бъде постановено решение, с което да
се признае за установено по отношение на ответника Г. К. Г., че дължи на
ищцовото дружество „Йеттел България” ЕАД сумата в размер на 65,53лв.,
представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и
мобилни услуги по договор за мобилни услуги, дължими за периода от
25.04.2023г. до 24.06.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата в размер на 417,52 лв., представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 18.05.2023г. за мобилен
номер ***, от които 150,26лв. представляващи стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 267,26 лв. представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство TCL 405 32GB Grey с отстъпка от стандартната цена в
размер на 348,91 лв., съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от
18.05.2023г. Претендират се и направените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразява становище по
предявения иск. В съдебно заседание се явява лично и признава изцяло
основателността на исковата претенция.
Съдът, след като прецени, че ответникът изцяло признава иска,
намира, че са налице предпоставките по чл.237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Последното не може да бъде оттеглено.
Постановяването на съдебен акт от такъв характер е допустимо с оглед
наличието на всички елементи от хипотезиса на визираната правна норма, а
именно ответникът признава основателността на предявения срещу него
установителен иск, признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави и със същото страната може да се разпорежда. Също така исковата
претенция е подкрепена и от представените по делото и неоспорени писмени
доказателства. Анализът на последните не налага и извод, че исковата
претенция или част от нея произтича от неравноправни клаузи по договор с
потребител, какъвто се явява в случая ответника и за наличието на каквито
клаузи съдът следва да следи служебно и независимо от възраженията на
страните. Претендирани са от него суми за предоставени мобилни услуги,
които не са оспорени. Като изправна страна по договора за мобилни услуги,
2
ищцовото дружество е прекратило същите и е начислило на ответника освен
дължимите суми за потребени мобилни услуги и договорни неустойки.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при
предсрочното прекратяване на услугите по вина или инициатива на
потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи. Във всички договори
между страните, с удебелен шрифт изрично е уговорено, задължението на
абоната за заплащане на неустойката при прекратяване на договора, която е
ограничена до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както
и неустойка в размер на разликата от стандартната цена и тази на която е
предоставено мобилно устройство или оборудване на абоната.
Начислената неустойка по процесните договори е компенсаторна
договорна неустойка. Прекратяването на договор за мобилни услуги, за което
прекратяване длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес за
кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр.
второ ЗЗД. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при
предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на
номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на
действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни
абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително
потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради
виновното поведение на която договорното правоотношение е било
прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на
неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния
размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена,
като неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с
размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се
оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя
без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно
положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния
характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се
доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите
й функции. Същият извод важи и по отношение на предвидената неустойка в
случай на предоставено към абонаментния план устройство за ползване на
услуги, чийто размер се формира от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на
3
сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена в
брой или обща лизингова цена. Тази неустойка отговаря на изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, поради което не е неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, за което съдът извършва служебна
проверка, независимо от направите по делото възражения в тази насока.
Прекратяването на договорите за мобилни услуги е и в интерес на ответника,
защото при липсата на такова, към настоящия момент същият вместо
задължен за три месечни такси за ползвания номер, щеше да има изискуеми
задължения за много по-дълъг период (до изтичане срока на договорите) или
задължение за значително по-голяма сума от претендираната от ищцовото
дружество като неустойки.
По изложените съображения предявените установителни искове следва
да бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.
При този изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцовото дружество разноски за настоящото производство в
размер на 75лв. държавна такса, и 480лв. адвокатско възнаграждение или
общо 555лв., както и за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2025г. в
размер на 505лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. К. Г. ЕГН********** с адрес
гр. Русе, **** (понастоящем в ***), дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с
предходно наименование „Теленор България” ЕАД) с ЕИК130460283, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк
София, сграда №6 сумата от 65,53лв., представляващи дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги по договор за
мобилни услуги, дължими за периода от 25.04.2023г. до 24.06.2023г., ведно със
законната лихва, считано от 12.03.2025г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата в размер на 417,52лв., представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 18.05.2023г. за мобилен
номер ***, за които суми е издадена Заповед №***/12.03.2025г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2025г. по описа на
4
Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА Г. К. Г. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ****
(понастоящем в ***) да заплати на „Йеттел България“ ЕАД с
ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда №6 сумата от 555лв. разноски за
настоящото производство и сумата от 505лв. разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2025г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5