№ 27163
гр. София, 14.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20211110139548 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 22899/2020 г. на СРС, 82 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в 1-седмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б., а адрес: гр. София, ж.к. „Л... тел. ..., специалност:
Счетоводство и контрол, Експерт по счетоводни и финансово - ценови експертизи.
Вещото лице да се призове след представяне на документ за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи в оригинал Договор за
потребителски кредит от 18.04.2008 г., Споразумение от 20.05.2013 г., Усвояване на кредит
от 18.04.2008 г. и Молба – декларация за потребителски кредит с рег. № ... от 10.04.2008 г.
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок да посочи дали ще се ползва от тези документи.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО на основание чл. 193, ал. 2 ГПК по проверка
истинността на оспорените частни документи - Договор за потребителски кредит от
18.04.2008 г., Споразумение от 20.05.2013 г., Усвояване на кредит от 18.04.2008 г. и Молба –
декларация за потребителски кредит с рег. № ... от 10.04.2008 г. по отношение на
автентичността на положения в тях подпис от името на ответницата.
УКАЗВА на ответницата, че нейна е тежестта за доказване истинността
(автентичността) на оспорените частни документи.
1
ДОПУСКА изслушването на съдебно-графологическа експертиза, която да отговори
на въпроси, посочени в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 300 лева от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Е. Ц., с адрес: гр. ...., специалност: Криминалистическо
изследване на документи.
На вещото лице да се издаде съдебно удостоверение, което да му послужи пред служба
„БДС“ към СДВР за снабдяване със сравнителни образци от подписа на ответницата.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.11.2022 г. от 10:50 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„Делта Кредит“ АДСИЦ е предявило против Л. В. В. установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. 99 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми:
6577,90 лв., представляваща неплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
166-231 от 18.04.2008 г. за периода 25.06.2015 г. - 25.02.2018 г., ведно със законна лихва от
09.06.2020 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 1362,99 лв. за
периода 26.02.2018 г. - 12.03.2020 г., за които суми по ч. гр. д. № 22899/2020 г. на СРС, 82
състав, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Ищецът твърди, че на 18.04.2008 г. между „......“ и Л. В. В. е сключен Договор за
потребителски кредит № 166-231, по силата на който на ответницата била предоставена
сумата от 10000 лв. за текущи потребителски нужди за периода 18.04.2008 г. - 08.04.2016 г.,
а заемателката от своя страна се задължила да върне кредита на 96 ежемесечни анюитетни
вноски, всяка от които в размер на 154,40 лева, при падеж 18-то число на месеца, за който се
отнасят. Поради преустановяване на плащанията си по договора, задълженията на
ответницата към 25.03.2010 г. възлизали на 11427,39 лева. Ищецът твърди, че с договор за
продажба на вземания от 25.03.2010 г. „......“ е прехвърлил на „.......“ ЕООД вземанията към
свои длъжници, произтичащи от сключени договори за потребителски кредити, посочени в
Приложение № 1 към договора. Цесионерът от своя страна прехвърлил възмездно на ищеца
с Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. и Приложение № 1 придобитите от
него вземания, в т.ч. и вземането на „.... А.Е., действаща чрез клона си „......“, произтичащо
от процесния договор за потребителски кредит „Ваканция“ № ........ г., сключен с
ответницата. В исковата молба се твърди, че отвтеницата е надлежно уведомена за цедиране
на задължението и за дължимостта му към новия кредитор. На 20.05.2013 г. между
страните е сключено споразумение, по силата на което ответницата признала
съществуването на дълга от 11427,39 лева и се съгласила за периода 25.06.2013 г. 25.02.2018
г. да го изплати на 57 разсрочени ежемесечни вноски, първата от които в размер на 250
лева, всяка следваща в размер на 200 лева и последна изравнителна, при падеж до 25-то
число от месеца, за който се отнасят. С оглед на обстоятелството, че ответницата не
извършила плащания на договорените ежемесечни вноски, ищецът моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на нея, че му дължи
горепосочените суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата чрез особения си представител е подала
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Оспорва подписа върху
процесния договор, усвояването на кредита, споразумението и молбата – декларация с рег.
2
№ .../10.04.2008 г. като заявява, че не е положен от нея. Възразява срещу твърдението на
ищеца, че е надлежно уведомена за извършената цесия на задължението по договора и
счита, че прехвърлянето не е породило действие спрямо нея. Приема, че единствено
уговарянето в общите условия, приложими към договора, че задължението по кредита може
да бъде прехвърлено, не е достатъчно за да се приеме, че е налице индивидуално уговорена
клауза за прехвърляне, с която ответницата се е съгласила.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за кредит за
текущи потребителски нужди „Ваканция“, като е предоставил на ответника съответната
парична сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок; че е настъпила и е
обявена предсрочна изискуемост на кредита спрямо ответника и стойността на непогасената
му част; че оспорените клаузи са действителни, в т.ч. индивидуално уговорени; че
вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключени договори за цесия, за
което длъжникът е бил надлежно уведомен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да
установи наличието на валидна писмена уговорка за заплащане на мораторна лихва за
забава, изпадането на ответника в забава, размера на мораторната лихва, както и че
вземането за мораторната лихва е прехвърлено на ищеца въз основа на валидно сключени
договори за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3