ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Плевен, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с., в закрито заседание на тридесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря … и в присъствието на прокурора …, като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д. № 481 по описа за 2020 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е частна жалба от „***“АД със седалище гр.С., чрез пълномощник,
срещу определение от 05.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 1308/2019 г. по описа
на ПлРС, с което е обезсилена издадената заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, тъй като заявителят
не е изпълнил задължението си по чл.415, ал.5 ГПК.Твърди се, че на 25.07.2019 г. са изпратили пратка до ПлОС и
до ПлРС, като двата са с еднакъв административен адрес, като на самата разписка
е отбелязано, че пратката е съдържала искова молба с приложения до ПлОС, както
и молба по чл.415, ал.5 с приложения до ПлРС, като прилагат системен бон
относно пратката.Обжалваното определение е неправилно, тъй като не са налице
предпоставките за обезсилване.
Ответниците И.М.И.
и Л.Й.И. не са депозирали отговор на частната жалба.
Частната
жалба е депозирана в преклузивния срок,
от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество частната жалба е основателна.
Ограниченията относно обхвата на дейността на
въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в
производството по частна жалба.
Предмет на обжалване в производството е определение от 05.09.2019 г. на
първоинстанционния съд, с което е обезсилена издадената по делото заповед № 775/01.03.2019
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
С определение от 12.06.2019 г. е указано на заявителя „***“АД
със седалище гр.С., че в едномесечен
срок може да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе
дължимата се държавна такса, което е получено на 28.06.2019 г.
Към частната жалба е приложен системен бон от 25.07.2019
г., в едномесечния срок от получаване на
съобщението с оглед на чл.415, ал.4-5 ГПК, за изпратена до ПлОС пощенска пратка
от адвокатското дружество, към която се сочи, че е приложена молба до ПлРС по
чл.415, ал.5 ГПК, както и искова молба до ПлОС, която пратка е получена на
29.07.2019 г. в ПлОС.
Съгласно чл.415, ал.5 от ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в
посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение.Тъй
като в дадения срок заявителят не е представил пред заповедния съд
доказателства, че е предявил иска в посочения срок, първоинстанционният съд е
приел, че е налице хипотезата на чл.415, ал.5 от
ГПК и е обезсилил издадената заповед.Обезсилването
на изпълнителния лист е последица от обезсилване на заповедта за изпълнение.
Горепосочената
разпоредба е аналогична на чл.415, ал.2 ГПК-ред.ДВ бр.42/2009 г.
Доказването на
факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя и не
е достатъчно само постъпването на исковата молба в регистратурата на съда, но и
уведомяването в указания едномесечен срок на съда по заповедното производство,
че искът е предявен.То може да се извърши освен с представяне на изрично
заявление, придружено с копие от исковата молба и данни
за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред
който е образувано исковото производство, като съдът по заповедното
производство би могъл да извърши справка, ако представените му доказателства са
неясни или съдържат противоречиви данни (определение
№ 494/2.07.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 403/2010 г., ІІ т.о., определение № 105/25.01.2011
г. на ВКС по т.д.№ 858/2010 г., ІІ т.о.).
Съдът счита, че
горепосочените изисквания са спазени от частния жалбоподател - заявител в
заповедното производство.
Съгласно чл.62, ал.2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е
станало по пощата, както и когато е подадена в друг съд, какъвто е и процесният
случай.От приложеното известие за доставяне е видно, че получател на пратката е
Окръжен съд-Плевен /РС/, като следва да се приеме, че в същата се е съдържала и
молбата до ПлРС по чл.415, ал.5 ГПК с препис от исковата молба.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното
определение следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№ 3709/05.09.2019 г. по гр.д.№ 1308/2019 г. по описа на Плевенски районен съд.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: