Решение по дело №112/2021 на Апелативен съд - София

Производството е по реда на чл. 48 от Закона за екстрадицията и европейската
заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Образувано е по жалба на адвокат Д. М., упълномощен защитник на С. В. М.,
срещу решение № 260016 от 14.1.2021 г., постановено по н.ч.д. № 2523/20 г. по описа на
Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение (НО), 15. първоинстанционен състав, с
което съдът е допуснал предаване на българската гражданка на Република Гърция въз
основа на Европейска заповед за арест (ЕЗА) от 24.4.2020 г., издадена от заместник
апелативен прокурор при Апелативна прокуратура на Тракия по водено срещу българската
гражданка наказателно производство. С решението е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
В жалбата е инвокиран довод за неправилност на решението, аргументиран с
твърдение за несъответствие на издадената ЕЗА с изискванията на чл. 37, т. 4 и т. 5 ЗЕЕЗА,
тъй като в нея фактите и обстоятелствата за твърдяната престъпна дейност били посочени
„твърде кратко, неясно, дори декларативно“, а и не била отразена правната квалификация,
доколкото били изброени множество членове от гръцкия наказателен закон. От въззивната
инстанция се иска да отмени решението и да постанови ново, с което да откаже предаването.
С отделна жалба е обжалвана частта от решението, с което е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“. В нея се изтъква, че досегашното процесуално
поведение на С. М. е било изрядно, поради което, въпреки императивното предписание на
закона, тя не би следвало да е с тази най-тежка мярка за неотклонение.
С жалбата не са наведени доводи за неизясненост на фактическата обстановка в
аспекта на необходимостта от събирането на доказателства.
Искане за събиране на доказателства е отправено в проведеното открито съдебно
заседание на 4.2.2021 г., когато защитникът е представил разпореждане на прокурор от
Софийска градска прокуратура (СГП) за спешно конвоиране и настаняване на С. М. във
Вътрешно отделение на болницата в Затвора в гр. *** и медицинско становище от д-р В..
Въз основа на приетите като доказателства два документа съдът намери за необходимо да
назначи съдебномедицинска експертиза със задача да установи актуалното здравословно
състояние на С. М. и да отговори дали установената при нея бременност протича нормално
или с усложнения и ако има такива, съществува ли риск за здравето и живота й в случай на
подлагане на стрес и пътуване в друга държава във връзка с воденото срещу нея
наказателно производство там. Заключението е прието след изслушване на вещото лице в
проведеното на 18.2.2021 г. съдебно заседание. Тогава са представени и приети като
доказателства и удостоверение за раждане на дете на С. М. (Б. С. М., роден на *** г.) и
медицински документи, свързани с неговото здравословно състояние, а именно: служебна
бележка с изх. № 45/08.07.2020 г. от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Клиника по детска
хирургия гр. ***, амбулаторен лист № 5237/02.10.2020 г., резултат от ехографско
изследване, служебна бележка изх. № 304/05.06.2018 г. (в уверение на това, че на Б. С. М. са
извършени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи към момента на
издаване на служебната бележка) и 6 броя епикризи, едната от които е за С. М. (установява
спонтанен аборт на 26.9.2017 г.)
В речта си в съдебните прения адвокат Д. М. поддържа жалбата по изложените в
нея съображения. Допълва, че пред апелативния съд са установени нови обстоятелства,
които не са били известни при разглеждане на делото в първата инстанция, а именно, че С.
М. е бременна и има реален риск да получи втори спонтанен аборт в случай че бъде
подложена на психоемоционално или физическо напрежение. Като препраща към
практиката на Съда на Европейския съюз, адвокат М. счита, че в случая българският съд
следва да се позове на чл. 4 от Хартата за основните права на Европейския съюз и да откаже
предаването на българската гражданка, за да не бъде подложена тя на нечовешко и
1

унизително отношение.
Прокурорът от САП пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт с
аргумент, че е правилен и законосъобразен и съобразен с изискването на ЗЕЕЗА и
рамковото решение на Съвета № 2002/13.06.2002 г. Намира, че издадената ЕЗА отговаря в
цялост на формалните изисквания на българския закон и в нея са посочени всички
обстоятелства, мотивирали нейното издаване. Що се отнася до заключението на приетата
медицинска експертиза, прокурорът намира, че при прегледа не е констатиран риск за
майката и ембриона, а хипотетичен риск винаги съществува при всеки един променен статус
на определено здравословно състояние. Представителят на прокуратурата допълва, че от
страна на Република Гърция са дадени гаранции, че веднага след като българската
гражданска бъде предадена на гръцките власти същата възможно най-скоро ще бъде
изслушана в съдебното заседание пред компетентния първоинстанционен гръцки съд. По
тези съображения прокурорът намира, че решението следва да бъде потвърдено,
включително и по отношение на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Исканата за предаване българска гражданка заявява, че поддържа казаното от
адвоката й. Допълва, че не желае да бъде предавана и очаква защита от българския съд.
Изтъква, че е майка на малко болно дете и е бременна с второ. Твърди, че психически не
издържа тук (в условията на ареста), а там – в държава, в която дори не е ходила, би се
почувствала още по-зле. Изразява тревожността си, че от стреса, който преживява, може да
загуби детето.
В предоставената й последна дума С. М. повтаря, че не желае да бъде предавана,
че се чувства психически зле и моли за защита от българския съд.

След като прецени изложените във въззивната жалба доводи, становищата
на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийски
апелативен съд намери следното:

Въззивната жалба е основателна, макар и по различни от изложените в нея
съображения.
За да постанови предаването на българската гражданка въз основа на издадената
от гръцките съдебни власти ЕЗА, първостепенният съд е обсъдил всички предпоставки,
уредени в закона, и в съответствие с доказателствата, с които е разполагал, обосновано е
заключил, че те са налице.
В производството пред апелативния съд се събраха нови доказателства, които
касаят обстоятелства от личния и семейния живот на българската гражданка и заради които
въззивната инстанция достигна до различни изводи.
Иначе фактологията по делото е била установена правилно от предната
инстанция на основата на представените материали и получените от гръцката държава
гаранция и информация за етапа на производството.
Със заповед за арест, издадена на 24.4.2020 г. от прокурор в Апелативна
прокуратура на Тракия, Република Гърция е постановено задържането на българската
гражданка С. В. М. с цел провеждане на наказателно преследване срещу нея за описано в
заповедта деяние, квалифицирано като тежко престъпление по чл. 1, 5, 6, 8, 12, 14, 16, 17,
18, 19, 26 nap. la, 27 nap. la, 47, 51, 52, 57, 59, 60, 61, 65, 79, 80, 94, пар.1, както е бил в сила
преди 1.7.2019 година и чл. 30, пар. 1в, б-а, 7, 10, на 3.4251/2014 от гръцкия наказателен
2

закон, а словесно като „обикновено съдействие при вземане от вътрешните граници на
страната на чуждестранни граждани, които не са имали право да влязат в страната, с цел
придвижването им във вътрешността на страната с последователност и с цел извличане на
печалба, акт, от който е можело да възникне опасност за човека“.
Във фактологията в ЕЗА е отразено, че С. В. А. на неустановено място и време,
но все пак до 26.12.2015 г. е предоставила, като собственичка, ползването на лек автомобил
с рег. № ***, марка „Форд“, модел “Транзит“, на нейния съобвиняем З. З., знаейки, че той е
взел от неуточнено място на широкия пограничен район, близо до с. Лира, област Еврос,
близо до гръцко-турската граница, в сутрешните часове на 26.12.2015 г. като водач на
процесния автомобил и с цел да ги придвижи във вътрешността на страната и по-точно до
град Солун, 16 граждани на Ирак и Сирия, които са влезли в страната в сутрешните часове
на 26.12.2015 г. с пластмасови лодки от неизвестен пограничен район. Отбелязано е, че З.
бил пристъпил към този акт с цел извличане на печалба, като същият щял да получи
парична сума след транспортирането на чуждите граждани, като можело да възникне
опасност за живота на последните, тъй като пространството в МПС не било достатъчно за
превозването на всички емигранти. Не е отбелязано описаната престъпна дейност да е
включена в каталога по чл. 2, § 2 от Рамковото решение за Европейската заповед за
задържане.
От страна на гръцките компетентни органи е предоставена гаранция (л. 80-81 от
съдебното дело на СГС) по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА.
С писмо на апелативен прокурор на Тракия, Р.Гърция е отговорено на
запитването на СГС, че срещу С. В. А. е предприето наказателно преследване за престъпен
акт на обикновено съучастничество в получаване от вътрешните граници на граждани на
трета страна, които нямат право да влизат на гръцка територия, с цел придвижването им във
вътрешността на страната, със спекулативна цел, при рецидив, акт, от който може да
възникне опасност за обществото. Посочено е в писмото, че веднага след като българската
гражданка бъде предадена на гръцките власти, същата възможно най-скоро щяла да бъде
изслушана в съдебното заседание пред компетентния първоинстанционен съд.
ЕЗА е издадена на основание Разпореждане № 61/2018 г. на Председателя на
Апелативен съд - Траки, с което е запазена валидността на Заповед за арест № 48/2017 г. на
следовател от Александруполи за временно задържане на С. В. А. по воденото срещу нея
наказателно производство.
Самоличността на исканото лице е установена несъмнено в съдебната процедура
и е констатирано съответствие с посочените в заповедта данни по отношение на имената,
рождената дата и адреса. Разликата във фамилията няма значението, което й отдава
защитата, тъй като М. е фамилното име на С. след сключването на брака.
Представената европейска заповед за арест е издадена от компетентен орган на
издаващата държава. Такъв несъмнено се явява съдебният орган – председателят на
Апелативен съд - Траки, потвърдил заповедта за арест, издадена от следовател.
Споделят се напълно съжденията на първия съд, че деянието, за което е издадена
заповедта налага проверката за двойна наказуемост, доколкото в заповедта не е отбелязано
да попада в каталога по чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА. Тази проверка е извършена и Градският съд
обосновано е заключил, че деянието съставлява престъпление и по българския наказателен
закон. Съобразени са и данните за предвидената санкция, предвиждаща предаването на
исканото лице. Видно от съдържанието на ЕЗА, посочено накратко по-горе, отразени са
конкретните фактически обстоятелства, както и съпричастността на исканото за предаване
лице към случая. В настоящата процедура, с оглед нейното естество, съдът на
изпълняващата държава не е компетентен да преценява нито един въпрос, свързан със
3

съществото на твърдяното престъпление, за което се води наказателно разследване в
чуждата държава. Преценката дали исканият гражданин е извършил престъпление и как
следва да се квалифицира същото е единствено в компетенциите на издаващата заповедта
държава. Съдът, сезиран с искането за допускане изпълнение на ЕЗА, не е оправомощен да
решава въпросите по съществото на наказателното производство в другата държава -
членка. И това е логично, защото съдът на изпълняващата държава не разполага с
доказателства, понеже не той разглежда обвинението по същество.
В заключение, споделя се извода на СГС, че не е налице нито едно от
задължителните основания за отказ за изпълнение на ЕЗА, уредени в чл. 39 ЗЕЕЗА.
Факултативните основания за отказ, уредени в чл. 40, ал. 1 ЗЕЕЗА, също не са
налице. А тези по ал. 2 от същия текст са неотносими в разглеждания случай, защото
исканото лице не се търси за изпълнение на наказание, а за провеждане на наказателно
разследване. Предоставени са нужните гаранции, че след изслушване българската гражданка
ще бъде върната в Република България.
В заключение от всичко изложено се налага извод, че първостепенният съд,
разполагайки с доказателствата пред него, е извел закономерен извод, че търсеното лице
следва да бъде предадено на компетентните съдебни гръцки власти за провеждане на
наказателно преследване за престъплението, описано в заповедта.
В производството пред апелативния съд обаче бяха установени нови
обстоятелства, които мотивираха въззивната инстанция да приеме различен резултат за
изхода на делото. Въпреки наличието на формалните предпоставки, не са налице всички
материалноправни условия за изпълнение на заповедта. Така е, защото с предаването на М.
биха били нарушени основни нейна права, а също и права на малолетното й дете,
гарантирани от правото на ЕС.
Установи се, въз основа на експертното заключение, прието след изслушване на
вещото лице, че С. М. е бременна. Изяснено бе, че в момента бременността протича
нормално, но също и че тя е трета поред, предшествана от едно раждане и от един
спонтанен аборт.
Несъмнено бе изяснено, че тригодишното дете на С. М. е хронично болно.
Първите признаци за влошаване в състоянието му са били проявени в кърмаческа възраст.
От приетата като доказателство епикриза от неонатологично отделение в МБАЛ - Пловдив
АД, е видно, че още след раждането му Б. М. е бил на апаратна вентилация за 96 часа, на
кислородотерапия за 1 ден, АБ – лечение и пр. Видно от епикризата от Клиниката по
педиатрия и генетични болести в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, Б. М., на възраст от 1 месец,
е приет за лечение с диагноза № 10 - остър тубулоинтерстициален нефрит.
От епикризата от Детско отделение към УМБАЛ „Пълмед“ ООД се изяснява, че
на 3 месеца и 18 дни Б. М. е постъпил в болницата с окончателна диагноза - № 10 - остър
тубулоинтерстициален нефрит; придружаваща диагноза - Е 86 – намаляване обема на
течностите.
От епикриза от Детско отделение на УМБАЛ „Пълмед“ ООД е видно, че на 4
месечна възраст бебето Б. е постъпило за лечение в незадоволително общо състояние и с
окончателна диагноза № 10 - остър тубулоинтерстициален нефрит; с придружаваща диагноза
– остър бронхит, неуточнен.
Клиника по педиатрия и генетично болести в УМБАЛ „Свети Георги“ АД е
видно, че на 5 месеца и 29 дни бебето отново е било прието за лечение.
4

На седем месечна възраст бебето Б. за пореден път е прието в болница – в Детско
отделение на УМБАЛ „Пълмед“ ООД. Поставената диагноза е К 21 – гастроезофагеална
рефлуксна болест без езофагит, а придружаващата – Н 65 – остро сериозно възпаление на
средното ухо.
По – късно, през същата година, на 25.11.2017 г., бебето на С. М. постъпва за
пореден път в болница. Отново с окончателна диагноза № 10 - остър тубулоинтерстициален
нефрит и с придружаваща Н 66 – остро възпаление на средното ухо.
От служебна бележка с изх. № 45/08.07.2020 г. от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД
Клиника по детска хирургия гр. *** е видно, че детето Б. е насочено за оперативно лечение,
със задължително придружаване от майка му.
На 2.10.2020 г. тригодишният Б. е диагностициран за пореден път с дигноза № 10,
като видно от амбулаторен лист № 5237, той е с хронично нефрологично заболяване,
налагащо постоянно лечение и чести изследвания в Лондон.
Към настоящия момент бременността на С. М. протича нормално и няма
непосредствен риск за здравето и живота й. Тази прогноза е валидна към датата на прегледа
й и не е обвързваща за по-нататъшното развитие. Рискът от рецидив за спонтанно и
нежелано прекъсване на бременността се увеличава от фактори, свързани с
психоемоционални и други натоварвания. Предходният спонтанен аборт не е обстоятелство,
годно да обуслови несъмнен извод за рецидив, но определя наличието на хипотетичен риск.
При тези данни за здравословното състояние на тригодишния син на М. и
нейната бременност сега, апелативният съд приема наличието на основания, препятстващи
изпълнението на издадената ЕЗА. Но не и на това, изтъкнато от защитника. Българският съд
няма никакво основание да счита, че гръцките съдебни власти биха подложили на
унизително и нечовешко отношение исканата за предаване гражданка. Защитникът впрочем
и не основава с конкретни твърдения общо формулирания довод. Затова и посоченото от
него решение (С – 218/18 по делото Dorobantu vs Romaniа) е релевантно за настоящия случай
само досежно принципното положение, че съд на изпълняващата държава може по
изключение да допусне отклонение от принципите за взаимно доверие и взаимно
признаване, ако нарушаването на основно право е такова, че не може да се съизмерва, с
оглед на вземането на решение за предаване, със съображения, свързани с ефективността на
сътрудничеството в областта на наказателното правосъдие. Апелативният съд се основава на
това принципно положение.
Разпоредбите на преамбюла на Рамковото решение на Съвета от 13 юни 2020 г.
относно европейската заповед за арест и процедурите за предаването между държавите –
членки (2020/584/ПВР, наричано по-нататък за краткост Рамковото решение), не са само с
характер на разяснителни бележки, но и с обвързващ такъв. При прилагане на нормите от
националното законодателство (транспониращи разпоредбите на решението) съдът е длъжен
внимателно да ги съобрази. Независимо че основните човешки права не са сред изрично
предвидените основания за отказ за предаване, съдържащите се разпоредби в преамбюла ги
превръщат в самостоятелни основания за отказ.
В § 12 на Рамковото решение е предвидено изрично, че то спазва основните
права и се съобразява с принципите, признати в член 6 от Договора за Европейски съюз и
отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално глава VI от
нея.
Член 6 от Договора за Европейския съюз прокламира, че:
1. Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на
5

основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември
2007 г. в Страсбург, която има същата юридическа сила като Договорите.
Разпоредбите на Хартата не разширяват по никакъв начин определените в
Договорите области на компетентност на Съюза.
Правата, свободите и принципите, съдържащи се в Хартата, се тълкуват съгласно
общите разпоредби на дял VII на Хартата, уреждащи нейното тълкуване и прилагане, и като
надлежно се вземат предвид разясненията в Хартата, които посочват източниците на тези
разпоредби.
2. Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи. Това присъединяване не променя областите на компетентност
на Съюза, така както са определени в Договорите.
3. Основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита
на правата на човека и основните свободи и както произтичат от общите конституционни
традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи
принципи.
Разпоредбата на чл. 1, § 3 от Рамковото решение също постулира, че то няма
действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и
основните правни принципи, залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз.
Релевантна е и разпоредбата на чл. 5, т. 4 от Договора за Европейския съюз, на
която апелативният съд също се позовава. Тя гласи, че по силата на принципа на
пропорционалност, съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят
необходимото за постигане на целите на Договорите.
Чл. 7 от Хартата на основните права на ЕС (наричана по-долу Хартата)
прокламира основното право на всеки на зачитане на неговия личен и семеен живот.
Разпоредбата на чл. 24 от Хартата прокламира, че децата имат право на закрила и на
грижите, необходими за тяхното благоденствие, както и че при всички действия, които се
предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата,
висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.
При тълкуване на всички горепосочени норми в съответствие с ангажимента си
да ги отнесе към националното право, когато в него има празноти, и отнасянето им към
разглеждания случай, апелативният съд оцени баланса между легитимно преследваната цел
от държавата, издала заповедта за арест (да се разкрие и накаже твърдяното извършване на
престъпление) и правата и основните свободи на исканата за предаване гражданка и нейното
дете. Извън съмнение е в този случай, че малолетното тригодишно дете се нуждае в още по-
голяма степен от майка си предвид хроничното му заболяване, налагащо регулярни
прегледи, изследвания, а и болнично лечение. Затова, въпреки че детето има и баща, съдът
счита, че лишаването (дори и за недотам дълъг период от време) от грижите на майка му и
принудителното прекъсване на контакта с нея би било оправдано само ако целта (за
провеждане на разпит и наказателно производство) не би могла да се постигне по друг
начин. Последното се налага с още по-голямо основание като се съобрази, че исканата за
предаване българска гражданка е бременна. Разбираемо и логично е, че в това й
физиологично състояние и отделена от тригодишното си дете, тя би била подложена на
тежко психоемоционално напрежение, увеличаващо и възможния риск от загуба на плода.
Освен всички тези обстоятелства съдът отчита и пандемичната обстановка, създадена от
разпространяването на COVID - 19, както и свързания с това висок риск от заразяване на
бременната жена. Същевременно съдът съобразява, че С. М. се издирва във връзка с
провеждане на наказателно производство, а не за изпълнение на присъда, както и че е
6

постижимо да се използва друг инструмент за международна правна помощ, който да не
налага предаването й на този етап.
Съдът заключава, воден от принципа за пропорционалност, че всички особености
на случая, с който е сезиран, определят като несъразмерна мярка предаването на търсеното
лице, защото така биха се засегнали флагрантно гарантираните от правото на ЕС основни
права на личен и семеен живот на майката, която би била поставена и в риск за здравето си,
и в риск да загуби носения от нея плод, и правото на грижа и закрила, от което се ползва
тригодишният й син. Затова и на този етап не намира основания за предаването на С. М., но
отбелязва, че гръцката държава разполага с възможност да поиска съдействие от
българската, ползвайки подбрани от нея други инструменти за оказване на правна помощ за
провеждане на необходимите действия, така че да не се препятства воденото в Република
Гърция наказателно производство.
Така изложените съображения мотивираха апелативния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови ново.

Председател: Членове: 1. 2.
7

Номер на акта:	48
Дата:	18 февруари 2021 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия:	Весислава Иванова

Дело:	20211000600112
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	29 януари 2021 г.

Решение по дело №112/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите