РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Бургас, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100502026 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивни жалби срещу Решение
№260192/25.08.21г., постановено от Районен съд Поморие по гр.д.№8/21г.
Въззивникът А. Д. И. - ищец по иска, чрез адв.Харизанов, обжалва решението в
частта, с което е отхвърлен иска му срещу ответника П. И. Н., над сумата от 5000 лева,
до предявения размер от 10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи болки, страдания, причинени на 31.05.20г. Въззивникът – ищец
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решене, с което искът да бъде уважен в пълен размер. При
обсъждане показанията на св.И.а и изводите на съдебно – медицинската експертиза,
излага съображения, досежно претърпените болки и страдания – трайна
нетрудоспособност за срок от 53 дни, неспособност да върви повече от месец,
неспособност нормално да стъпва на стъпалото 4-5 месеца, тридневен престой в
болница, 20 дни невъзможност да спи, посттравматичен стрес, спецификата на деликта,
осъществен под вода. Поради това намира, че искът му следва да бъде уважен в пълен
размер.
Въззивникът – ответник П. И. Н. обжалва решението в частта, с което са
уважени исковете на ищеца и ответникът е осъден да му заплати сумата от 5000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи обезщетение за понесени
болки, страдания, причинени на 31.05.20г. и 140.00 лева - обезщетение за имуществени
вреди от посочения инцидент, представляващи разходи за лечение. Въззивникът –
ответник изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решене, с което исковете да бъдат отхвърлени. При
извършване подробен анализ на нормите на чл.2, чл.3, чл.4, чл.8, ал. 4 от Наредба №Н-
7/12.06.2008г. за извършване на водолазна и друга подводна дейност, въззивникът
излага съображения че той не е осъществил деликт, а ищецът е допуснал нарушение на
тези норми, т.е. нарушение на правнорегламентирана дейност. В тази връзка се
оспорват изводите на съда, като се заявява, че съдът не е посочил кои норми е нарушил
1
ответника и се излагат съображения. Според въззивника показанията на св. К. не
следва да се кредитират, т.к. той не е бил посочен като такъв през време на
предварителната проверка, довела до отказ да се образува досъдебно производство и с
ищеца са приятели, а св. И.а е негова съпруга, а показанията й са и противоречиви.
Въззиваемият – ищец А.И. представя писмен отговор на въззивната жалба на
ответника П.Н.. В него излага подробни съображения за потвърждаване на решението
в обжалваната от ответника част. Въззиваемият – ищец заявява, че възражението на
ответника за съпричиняване на вредите е направено едва с въззивната жалба, поради
което е преклудирано. При подробно обсъждане на фактологията, установена от
твърденията на ответника в отговора на исковата молба и показанията на св. Н. – негов
син и св. К., ищецът обосновава тезата, че ищецът не е нарушил посочените от
ответника норми на Наредбата, а ответникът е извършил нарушение, като не е
предприел маневра, за да се отдалечи от зоната за извършване на водолазна дейност.
Излага съображения и по възражението на ответника касаещо показанията на св.К., на
когото е била разяснена отговорността по чл.290 НК. Оспорва твърдението, че е
осъществявал водолазна дейност в акваторията на пристанище. Излага съображения, че
след инцидента ответникът не се е върнал, за да му окаже помощ, а е продължил.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.263, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно извършвана от ищеца водолазна дейност на 31.05.2020г., в
акваторията на северния плаж на гр.Поморие, в близост до осигуряващо плавателно
средство – собствена лодка, обозначена с издигнат флаг „Алфа“. Установил е че през
същото време, ответникът, управлявайки собствената си лодка преминал в близост и
причинил на ищеца порезна рана на лявото стъпало, като въпреки това се отдалечил и
не оказал помощ на ищеца. Установил е претърпените от ищеца болки и страдания, в
следствие на увреждането. Поради това и на осн. чл.272 ГПК въззивната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
По изложените във въззивната жалба оплаквания следва да се каже: В отговора
на исковата молба ответникът е заявил възражение, че се касае за случайно събитие.
Възразил е, че дейността на ищеца не е била обозначена с флаг или буй. В тази насока
са събирани доказателства – за установяване наличието и/или липсата на флаг, респ.
буй. В отговора на исковата молба не са направени твърдения за липсата на
обозначителни фигури – сфера, ромб, сфера, съобр. нормата на чл.4, ал.1, т.1 от
Наредба №Н-7/12.06.08г. за извършване на водолазна и друга подводна дейност
(Наредбата), поради което и доказателства в тази насока не са събирани. В отговора на
исковата молба не са направени възражения досежно липса на предпоставки за
извършване на водолазна дейност от ищеца по чл.8 от Наредбата, поради което и в тази
насока доказателства не са събирани. Всъщност в отговора на исковата молба не са
направени възражения за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, поради
неизпълнение от негова страна на задължения по посочената Наредба. Поради това
въвеждането на тези твърдения за пръв път във въззивната жалба са преклудирани.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, и като взе пред вид становищата на страните не
установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото,
поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и като съобрази Закона, намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. И в тази част
въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
В допълнение следва да се каже: съгласно нормата на чл.45 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съобразно нормата на
ал.2, вината се предполага до доказване на противното. За да се освободи от
отговорност, ответникът следва да опровергае презупцията, като докаже, че не е
извършил увреждането или че ищецът е допринесъл за него в максимална степен. В
настоящия случай своевременно наведените в отговора на исковата молба възражения
в тази насока са, че ищецът не е обозначил дейността си с флаг или буй. Съобразно
2
нормата на чл.4, ал.1 от Наредбата, при спускане на водолаз или по време на
осигуряване на безопасността на водолаза от плавателно средство се вдигат следните
предупредителни сигнали през деня - флаг „Алфа“ и три фигури, разположени във
вертикална линия, на най-видно място: горният и долният - сфери, а средният – ромб.
Свидетелските показания на св.К., а в известен смисъл и тези на св.Н. установяват
поставянето на обозначителен флаг „Алфа“ – „… синьо и бяло като триъгълник
отрязан, като лястовича опашка“ (св.К.); „… някакво триъгълниче от ламарина или
табелка от някаква ламарина за обозначение“ (св.Н.). Доколкото, както вече стана дума
по-горе, ответникът не е възразил относно наличието и на обемни фигури сфера-ромб-
сфера, в тази насока доказателства не са събирани. Поради това въззивната инстанция
намира, че съобразно надлежно въведените в процеса твърдения и възражения и
представените във връзка с тях доказателства, по делото е установено обозначаване на
водолазната дейност, извършено от ищеца, с изискуемия флаг „Алфа“.
Съобразно нормата на чл.5 от Наредбата, при извършване на водолазна
дейност от брега или при отдалечаване на водолаза от осигуряващото плавателно
средство на повече от 100 м водолазът закрепва за себе си контролен буй, оцветен в
контрастен червен или оранжев цвят, с плавучест не по-малка от 5 kg. Буят се закрепва
с растително или синтетично въже, с якост на опън не по-малко от 100 кг и да има
дължина с минимум 20 % по-голяма от максималната дълбочина на района, в който
водолазът ще извършва водолазната дейност. В настоящия случай от показанията на
свидетелите се установява, че ищецът е извършвал водолазна дейност на разстояние
около 10-15 метра от лодката, поради което съобразно цитираната разпоредба, не е бил
длъжен да закрепи за себе си и контролен буй, в каквато насока са твърденията и
възраженията на ответника.
Както вече стана дума, едва във въззивната жалба се излагат твърдения за
нарушаване от ищеца на нормите на чл.8 от Наредбата, относно липсата на
уведомления до посочените дирекция „Морска администрация“ – Бургас и др.
Доколкото тези възражения не са направени с отговора на исковата молба, същите са
преклудирани във въззивното производство и не следва да се обсъждат.
По отношение размера на обезщетението, който следва да бъде присъден в
полза на ищеца, следва да се вземат предвид вида и характера на причинените болки и
страдания, периода за отстраняване на последиците от увреждането, вида, характера и
продължителността на създадените неудобства. Всички тези компоненти въззивната
инстанция отчита и се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че
справедлив е размер от 5000 лева за претърпените болки и страдания.
По отношение на иска за имуществени вреди въззивната инстанция препраща
към мотивите на първоинстанционното решение, досежно начина на определяне на
размера им.
Предвид неоснователността на двете жалби, всяка от страните следва да понесе
направените от нея съдебно – деловодни разноски.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260192/25.08.21г., постановено от Районен съд
Поморие по гр.д.№8/21г.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4