НОХД № 448/2013 година
по
описа на РС - ******град
МОТИВИ
към присъда от 14.08.2013 г.
Против подс. Д.Б.А.,
ЕГН ********** е повдигнато обвинение от РП- ******град за престъпление по
чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК за това, че в периода от 09.00 ч. до 11.00 ч. на
12.05.2013 г. в с.********* при условията на продължавано престъпление и чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот /скъсване на комарна мрежа на прозорец/, отнел чужди
движими вещи – парична сума от 126 лева от владението на А.П.К. и Б.Б.К. *** и 1 бр. раница, 4 бр.
ръкавици, 1 бр. тефтер, 3 бр. химикали, 4 бр. ключове, 1 бр. мобилен апарат ********”,
модел Е 1210 М и парична сума от 45,72 лева от владението на Г.М.Г. ***, всичко
на обща стойност 229,72 лева без тяхно съгласие с намерението противозаконно да
ги присвои, като деянието и извършено при условията на опасен рецидив.
Подс. А. заявява, че разбира в какво е обвинен, на основание чл.
371, т.2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези
факти. Изразява съжаление за извършеното. Заявява, че е извършил деянието под
въздействието на алкохол.
Назначеният защитник адв. Д. *** пледира за признаване на
подсъдимия за виновен и за налагане на наказание в размер на 6 месеца лишаване
от свобода, предвид съдействието за разкриване на обективната истина, вкл. и на
досъдебното производство.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и пледира за
признаване на подсъдимия за виновен и предвид протичането на протичане на
съдебното следствие по реда на чл.370 и сл. НПК да се определи наказание в
размер на 1 година и шест месеца лишаване от свобода с приспадане на
предварителното задържане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подс. Д.Б.А. ***. Същият
е моногократно осъждан – 16 пъти за извършени от него умишлени престъпления от
общ характер, част от които изтърпявал ефективно. Последното наложено по
отношение на наказание – общо такова – наложено по нохд № 1617/2011 г. на
РС-Хасково в раз0мер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода подс. А.
изтърпял на 29.03.2013 г.
На 12.05.2013 г. сутринта подс. А. *** за да се срещне със свои
познат. Тъй като не го открил, започнал да се разхожда из селото. Около 9.00 ч. същият минал през имота на
свид. А.К. и Б.К.,***. подсъдимият видял, че същите излизат от дама си и взел
решение да проникне в имота, от където да извърши кражба.
Влязъл в двора на къщата и се насочил към прозорец, намиращ се
на приземния етаж, който бил отворен. С ръце обвиняемия скъсал комарната мрежа
на процореца, като през получилият се отвор подс А. проникнал в дома на
свидетелите. На закачалка в коридора подс. А. видял дамска чанта. След като
проверил съдържанието на същата, от нея взел паричната сума в размер на 120
лева, а от спалнята – под дюшека на леглото намерил и взел паричната сума от 6
лева. При излизане от прозорчето на дома подс. А. неволно изпуснал мобилния си
телефон марка „Нокия”. Излязъл на улицата и продължил да се разхожда
из селото.
Около 11.00 ч. по ул. *****”
подс. А. минал покрай дома на свид.Г.Г.,
намиращ се на № 48. Подс.А. решил да проникне в него и отново да извърши
кражба. Влязъл през входната врата на двора и от там се насочил и влязъл в
коридора. Вратата на къщата не била заключена. Оглеждайки намиращите се вътре вещи -1 бр.
раница, 4 бр. ръкавици, 1 бр. тефтер, 3 бр. химикали, 4 бр. ключове, 1 бр.
мобилен апарат ********”, модел Е 1210 М и парична сума от 45,72 лева,
подсъдимия ги взел и напуснал дома. Отдалечил се на около 400 метра от дома на
свид. Г. и в близост до черен път извършил оглед на съдържанието на раницата,
но тъй като намиращите се в нея вещи не му харесали – той я изхвърлил и
задържал за себе си само мобилния телефон ********” и паричната сума. Продължил
към с.Горски извор. Там на жената с който живеел на съпружески начала - свид. М.
******а дал паричната сума от 30.00 лева в банкноти с номинал от 2 лева.
Когато се прибрали в дома си свид. ***** констатирали
извършената кражба и подали сигнал на органите на РУП-******град, като намерили
в дома и мобилния телефон на подсъдимия.
При извършената проверка по случая свид. ************
установили, че мобилния телефон, открит в дома на пострадалите ***** се ползва
от подс. Д.А., като при издирването на последния и след проведена с него
беседа, последният разказал за извършената кражба от дома на свид. ***** и
свид. Г., като посочил, че част от паричната сума и мобилния телефон се намират
у него и посочил къде е изхвърлил раницата.
При извършения оглед е открита раницата, съдържаща останалите
вещи. Свид. М. ******а с протокол за
доброволно предаване предала остатъка от дадените й от подс. А. парични
средства в размер на 22.00 лева, всички с номинал от 2 лева.
С протокол за доброволно предаване подс. А. е предал и
останалите у него 41 бр. банкноти с номинал по 2 лева. С протокол подс. А.
предал и останалите вещи – мобилен телефон ********” и 1 бр.- сим карта. Паричната сума от 104 лева е върната на свид.
*****.
От заключението на назначената съдебно—оценителна експертиза е
установено, че стойността на отнетите 1
бр. раница, 4 бр. ръкавици, 1 бр. тефтер, 3 бр. химикали, 4 бр. ключове, 1 бр.
мобилен апарат ********”, модел Е 1210 М възлиза на 58 лева.
Гореописаната фактическа обстановка изцяло се потвърждава от
показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, експертни заключения, както и останалите събрани в хода на досъдебното производство
доказателства, по отношение на всички които съдът на основание чл. 372, ал.4 НПК констатира, че подкрепят самопризнанието на подсъдимия.
При така
установената фактическа обстановка съдът, приема за безспорно установено, че от
обективна страна подс. Д. ****** А. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК, а именно: в периода от 09.00 ч. до
11.00 ч. на 12.05.2013 г. в с.********* при условията на продължавано
престъпление и чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот
/скъсване на комарна мрежа на прозорец/,
отнел чужди движими вещи – парична сума от 126 лева от владението на А.П.К. и Б.Б.К. *** и 1 бр. раница, 4 бр.
ръкавици, 1 бр. тефтер, 3 бр. химикали, 4 бр. ключове, 1 бр. мобилен апарат ********”,
модел Е 1210 М и парична сума от 45,72 лева от владението на Г.М.Г. ***, всичко
на обща стойност 229,72 лева без тяхно съгласие с намерението противозаконно да
ги присвои, като деянието и извършено при условията на опасен рецидив.
За да достигне до вещите подс. А. е разрушил преграда, здраво
направена за защита на имот – скъсал е комарната мрежа. Подсъдимият е успял да
довърши изпълнителното деяние – да установи - да установи своя фактическа власт
(владение) върху вещите, поради което е осъществен престъпния резултат. Налице
е и годен според състава на престъплението
предмет на посегателство, т.к процесните вещи са движими такива, на
които подсъдимия не е собственик, което безпорно се установи от събраните по
делото доказателства и към момента на осъществяване на изпълнителното деяние
имат конкретна парична равностойност, която не е малозначителна.
Отделните деяния осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление, са извършени през непродължителен период от време – в
рамките на около няколко часа, при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Подс. Д. ****** е осъществил престъплението при условията опасен
рецидив пи смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК, тъй като подс. А. е извършил
деянието след като е бил осъждан на лишаване от свобода за срок от 6 години –
по нохд № 790/2003 г. на РС-******град, по нохд № 1987/2011 г. на РС-Хасково в
размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и по нохд № 1617/2011 г. на
РС-Хасково в размер на 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение не е било
отложено.
От субективна страна при осъществяване на престъплението,
подсъдимият е действувал с пряк умисъл като форма на вината, изразяващ се в
конкретното му психично отношение към извършеното от него деяние, към
общественоопасния му характер и общественоопасните му последици. Съзнавал е
обществено опасния характер на деянието, и е целял настъпването на последиците
– установяване на фактическа власт и разпореждане с вещите.
Мотивиран от
горното съдът прие, че подс. Д.Б.А. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК, а именно: в
периода от 09.00 ч. до 11.00 ч. на 12.05.2013 г. в с.********* при условията на
продължавано престъпление и чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот /скъсване на комарна
мрежа на прозорец/, отнел чужди движими вещи – парична сума от 126 лева от
владението на А.П.К. и Б.Б.К. *** и 1
бр. раница, 4 бр. ръкавици, 1 бр. тефтер, 3 бр. химикали, 4 бр. ключове, 1 бр.
мобилен апарат ********”, модел Е 1210 М и парична сума от 45,72 лева от
владението на Г.М.Г. ***, всичко на обща стойност 229,72 лева без тяхно
съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието и извършено
при условията на опасен рецидив.
Подс. Д.Б.А. е роден на *** г. в гр.Хасково,
живущ ***, понастоящем в Затвора гр.*******, български гражданин, неграмотен,
неженен, безработен, осъждан.
Съдът намира, че причини за извършване на престъплението са
ниската правна култура, тежкото финансово състояние и стремежът на подсъдимия
за облагодетелствуване по неправомерен път.
При определяне
на вида и размера на наказанието за така извършеното престъпление по отношение
на подс. Д.А. като смекчаващи отговорността обстоятелства отчете невисоката
стойност на отнетите движими вещи, факта, че същия доброволно е предал остатъка
от намиращата се в него парична сума, съдействал е на разследването – посочил е
къде е изоставил вещите, проявява критично отношение. Независимо от това съдът
отчете, че подсъдимият е в зряла възраст, поради което не би могло постъпката
му да се дължи на лекомислие, а единствено и само на установените трайни
престъпни наклонности, като въпреки изтърпените наказания същият не се е
поправил и не е променил начина си на
живот.
С оглед
разпоредбата на чл.373, ал.2 НК съдът определи наказанието при условията на
чл.58а, ал.1 НК, като намери, че са извършеното престъпление на подсъдимия се
следва наказание лишаване от свобода за срок от
две години или 24 месеца, което следва да се намали с една трета и на
подсъдимия се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година
и 4 (четири) месеца, което следва да се изтърпи при първоначален „Строг” режим
в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
От наложеното
наказание съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан,
считано от 13.05.2013 г. с оглед постановената мярка за неотклонение, на
основание чл.59, ал.1, т.1 НК.
С така наложеното наказание съдът счете, че ще се постигнат
целите на личната и генералната превенция, като се въздейства предупредително и
възпитателно както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК
Срещу подс. Д.А. беше приет за съвместно разглеждане иск,
предявен от пострадалите А.П.К. и Б.Б.К. за сумата в размер на 22.00 лева –
обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
дължимата сума.
От събраните в наказателното производство доказателства се
установява по безспорен начин, че е извършено противоправно деяние от
подсъдимия - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК. Същото е виновно
извършено - пряк умисъл. Безспорно се установи, че за пострадалите са настъпили
вреди - имуществени такива, които са пряка и непосредствена последица от
деянието. Съгласно чл. 45 ЗЗД подсъдимият следва да репарира причинените
виновно вреди.
От владението на пострадалите е била отнета паричната сума в общ размер на
126 лева, като по досъдебното производство от тази сума са предадени 104.00
лева, която срещу разписка е била върната на пострадалите. Останалата част от
22.00 лева, която не е възстановена, следва да се заплати от подсъдимия.
Водим
от горното съдът осъди подс. Д.А. да заплати на А.П.К. и Б.Б.К. сумата в размер
на 22.00 лева – обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 12.05.2013 г. до окончателното й
изплащане.
След като призна подсъдимия за виновен, съдът го осъди да
заплати направените по делото разноски и дължимата държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Вещественото доказателство – мобилен телефон „Нокия 100” –
собственост на подсъдимия, съдът постанови да му бъде върнат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: