Решение по дело №1876/2018 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 794
Дата: 31 октомври 2018 г. (в сила от 31 октомври 2018 г.)
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20181420101876
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2018 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е  № 794

гр.Враца, 31.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

 

при секретаря Валя Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1876 по описа за 2018 год. на РС-Враца и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ.

В исковата молба ищецът твърди, че се намира в облигационна връзка с ответника по реда на Наредба № 4/2004 г. на МРРБ и по договор при общи условия за предоставяне на В и К услуги. Посочва, че ответникът има открита партида за доставка на вода в дружеството-ищец за жилище находящо се в гр.Враца, *********. Твърди, че за периода от 13.09.2015 г. до 17.01.2017г. на потребителя – настоящ ответник са издадени 6 бр. фактури за изплащане на дължимите 54,70 лева – главница и начислена лихва върху нея, които не била заплатени. Поддържа, че до потребителя била изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно с приложена справка за дължимата сума, но Д. не била открита на адреса за връчване. Ищецът твърди, че за защита на интересите си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по повод на което в РС Враца било образувано ч.гр д. № 4246/2017 г. по описа на ВрРС, по което била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Тъй като издадената от съда заповед била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът обуславя интереса си от водене на  настоящото производство. Поддържа, че задължението за заплащане на начислените лихви върху главницата не са предмет на настоящото производство. Моли за установяване на вземането за главница, за което е издадена заповед за изпълнение, ведно със законна лихва, считано от 13.09.2018 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до окончателното изплащане, както и направените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.

С молба вх. № 15482/24.10.2018 г. ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.

За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки. 

На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направили искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Освен това, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание /разпореждане № 3062/08.05.2018 г. е редовно връчено на ответника на 24.07.2018 г. /.

Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.

На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

С оглед задължителните указания, дадени в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. С оглед предходното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в хода на заповедното производство разноски в размер на 25,00 лева /платена държавна такса/ и сумата от 150,00 лева – разноски по исковото производство /платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.

Така мотивиран и на основание чл.239, ал.1 ГПК, съдът

 

   РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.198о, ал.1 ЗВ, че Д.В.Д., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Враца, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.“А. Стамболийски“ № 2 сумата от 54,70 лв., представляваща главница за доставени, незаплатени ВиК услуги за жилище, находящо се в гр.Враца, *********, за периода от 13.09.2015г. до 17.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.В.Д., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Враца, ЕИК ********* сумата от  150,00 лева, представляваща разноски по настоящото производство и сумата от 25,00 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№ 4246/2017 г. по описа на РС - Враца.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: