Р Е Ш Е Н И Е №
номер 3328 гр.
Пловдив, 12.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІІ гр. състав,
в публично съдебно заседание на 28.09.2010г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
при
секретаря МАРИЯ ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 335 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по искове за делба във
фазата по извършването.
С
постановеното по делото Решение №3570/1.02.2010г. е допусната съдебна делба на
следния недвижим имот:
Дворно място, цялото застроено и незастроено, с
площ от 1370 кв.м, включващо УПИ ХV-151 от кв.10 по плана на с.П., община С.,
обл.П., с площ от 1214 кв.м и придаваемо място с площ от 156 кв.м, ведно с
построените в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 78
кв.м, стопанска сграда със ЗП от 48 кв.м, масивен гараж с площ от 24 кв.м,
както и всички подобрения и приращения към сградите и дворното място,
МЕЖДУ: Е.Б.Ш.,
ЕГН:**********, П.Б.Ш., ЕГН:********** и Р.С.Ш., ЕГН:**********,
ПРИ КВОТИ – 1/6
ид.част за Е.Б.Ш., 1/6 ид.част за П.Б.Ш. и 4/6 ид.части за П.Б.Ш. и Р.С.Ш. в
режим на СИО.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, прие следното:
І.
Поделяемост и пазарна оценка:
По
отношение на дворното място е изискано служебно становище за поделяемост по
чл.201, ал.1 ЗУТ от Община С. От Общинска администрация е постъпило писмо,
придружено с нареждане от кмета на общината за изготвяне на проект за частично
изменение на ПУП за процесния УПИ. Не са ангажирани от страните доказателства, че
е инициирана процедура съобразно горното нареждане, поради което допуснатото до
делба дворно място следва да се приеме за неподеляемо. Съгласно допълнителното
заключение на СТЕ, оценило имота съобразно площта му в решението по допускане
на делбата, т.е. дворно място с площ от 1370 кв.м, справедливата пазарна
стойност на същото е в размер на 6886 лв.
Съгласно
заключението, стойността на допуснатите до делба сгради, построени в дворното
място, е както следва: 2-етажна масивна жилищна сграда с площ от 78 кв.м- 13780
лв, стопанска сграда със ЗП от 48 кв.м – 1054 лв, масивен гараж с площ от 24 кв.м – 3306 лв. Останалите постройки в
дворното място също са оценени от ВЛ, но доколкото с решението по допускане на
делбата е прието, че същите са незаконни и не са допуснати до делба като
самостоятелни обекти на правото на собственост, следва да се приеме, че те представляват
подобрения в имота, а със стойността им се увеличава стойността на дворно
място, в което са извършени.
ІІ. Извършване на делбата.
Съсобствеността
в делбеното производство се прекратява чрез теглене на жребий, разпределение на
имотите по реда на чл. 292 ГПК /отм./, чрез възлагане по реда на чл. 288, ал. 2
и ал. 3 ГПК /отм./ или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен
критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на
броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на
делбата всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество.
Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на
публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела си от
продажната цена.
В
настоящия случай, по изложените по-горе съображения, допуснатото до делба
дворно място с явява неподеляемо и единствения възможен способ за
прекратяването на съществуващата по отношение на него съсобственост между
страните е изнасянето му на публична продан. След осребряване на имуществото, всеки
от съделителите следва да получи съответстващата на квотата му от
съсобствеността част от получената сума.
Следва също да
се има предвид, че всеки от съделителите има възможност, съгласно чл.354, ал.1 ГПК, когато имотът
се изнася на публична продан като неподеляем, да го изкупи при условията на чл.
505, ал. 2 ГПК.
По отношение
допуснатите до делба сгради, те са 3 на брой и съответстват на броя на
съделителите, макар собствеността върху 4/6 ид.части да е на П.Б.Ш. и Р.С.Ш. в
режим на СИО. Съдът намира, че с оглед принципа по възможност всеки съделител
да получи реален дял от делбеното имущество, следва делбата на сградите в имота
да се извръши чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК, доколкото тегленето на
жребий е невъзможно, тъй като страните не са с равни по големина дялове.
Ето защо, с
оглед квотите, при които е допусната делбата и стойността на всяка от трите
сгради, на основание чл.353 ГПК, в самостоятелен дял на П.Б.Ш. и Р.С.Ш. с квота
от 4/6 ид.части в режим на СИО, ще се разпредели построената в дворното място
двуетажна масивна жилищна сграда, със ЗП от 78 кв.м, на стойност 13780 лв, в
дял на П.Б.Ш. с квота от 1/6 ид.части ще се разпредели стопанска сграда със ЗП
от 48 кв.м, на стойност 1054 лв, а в самостоятелен дял на Е.Б.Ш. ще се разпредели
масивния гараж с площ от 24 кв.м, на стойност 3306 лв.
За уравнение на
самостоятелния дял на П.Б.Ш. в размер на 1/6 ид.части от допуснатите до делба
сгради, равняващ се на 3023,33 лв съобразно оценката на същите от ВЛ в приетата
СТЕ, следва Е.Б.Ш. да бъде осъдена да му заплати сумата от 282,67 лв, колкото
се явява разликата между стойността на дела й от допуснатите до делба сгради и
стойността на възложения й в дял масивен гараж с площ от 24 кв.м.
ІІІ. Претенции
по сметките
От
ищцата Е.Б.Ш. е предявена претеция по сметките против П.Б.Ш. и Р.С.Ш. с правна
квалификация по чл.31, ал.2 ЗС – обезщетение за ползата от която е била лишена
от тях като съсобственици, ползващи лично и само те сградите в съсобствени
имот, за периода от 03.05.2005г. до 03.05.2010г., съобразно размера на квотата
и в размер на 1/6 ид.части.
Претенцията е
неоснователна и ще се отхвърли изцяло по следните съображения:
Съгласно
горецитираната разпоредба, съсобствениците, които ползват лично общата вещ, дължат
на останалите, които не я ползват, обезщетение за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. Не се установи обаче от страна на ищцата, при
условията на пълно и главно доказване, че е отправила писмено изявление, достигнало
до П.Б.Ш. и Р.С.Ш., с искане да й заплащат наем за ползването на съсобствените
сгради в процесното дворно място, които се ползват само от тях, на посочената в
претенцията по сметките начална дата, от която се претендира заплащането на
обезщетение - 03.05.2005г. Действително, налице е индиция, че от Е.Ш. е
отправена нотариална покана до П.Ш. за заплащане на наем за ползването на
собствената й 1/6 ид.част от процесния имот, което се установява от
предствената по делото от П.Ш. нотариална покана от 05.11.2008г. до Е.Ш.,
връчена на последната лично на 10.11.2008г. от нотариус Д. С., което е удостоверено
в нотариалната покана и е видно от приетата по делото разписка, подписана от
ищцата. В представената от ответника нот.покана обаче не се посочва кога е
получена поканата от Е.Ш. за заплащане на наем. Същевременно, от текста й е
видно, че П.Ш. е отправил писмено изявление до Е.Ш., че не ползва лично целия
имот, никога не имал нещо против имота да се ползва и от нея и останалите
съсобственици и е отправил покана същата да се яви в канората на нотариус
Солакова на 17.11.2008г. в 10,00ч., за да бъде постигнато споразумение за
ползването на имота, както и за да получи ключове от същия. Видно от съставения
на 17.11.2008г. протокол от нотариуса, чрез когото е връчена поканата на Е.Ш.,
същата не се е явила на горепосочената дата, час и място, за да получи ключове
от имота и за да посочи кои части от имота жжелае да ползва.
С оглед
гореизложеното, се налага извод, от една страна, че не се доказа твърдението на
ищцата, че на 03.05.2010г. е отправила нотариална покана до П.Б.Ш. и Р.С.Ш. да
й заплащат наем за ползването на съсобствените сгради в процесното дворно място
считано от тази дата. От друга страна, установи се, че П.Б.Ш. е получил
нот.покана от Е.Ш. за заплащане на наем за ползването на собствената й 1/6
ид.част от процесния имот, но не и момента, в който поканата е получена от
адресата й. Установи се безспорно обаче, че именно във връзка с тази покана, на
05.11.08г. П.Ш. на свой ред е изпратил нотариална покана до Е.Ш., получена от
последната на 10.11.08г., с която я е уведомил, че не ползва лично целия имот,
никога не имал нещо против имота да се ползва и от нея и останалите
съсобственици и е отправил покана същата да се яви в канората на нотариус
Солакова на 17.11.2008г. в 10,00ч., за да бъде постигнато споразумение за
ползването на имота, както и за да получи ключове от същия.
При това
положение, след като ищцата е била поканена да получи ключове от имота и да
уточни каква част от него желае да ползва, на която не е откликнала,
претенцията й за обезщетение в размер на 5000 лв за ползата от която е била
лишена от тях като съсобственици, ползващи лично сградите в съсобствения имот,
за периода от 03.05.2005г. до 03.05.2010г., съобразно размера на квотата й в
размер на 1/6 ид.части, е неоснователна и ще се отхвърли изцяло.
Следва да се
отбележи, че за покана, респ. писмено поискване по см.на чл.31, ал.2 ЗС, не
може да бъде счетено и подаването на исковата молба по настоящото дело, която е
депозирана на 13.01.09г., преписи от която са връчени на ответниците на
18.03.2009г., т.е. в периода на предявената претениця по сметките. В ИМ не се
съдържа изявление в този смисъл, а за първи път такова е направено при
предявяване на претенциите по сметките в с.з. на 03.05.2010г. Доколкото обаче
периода на претенцията е до тази дата, а не и за напред, това обстоятелство се
явява ирелеватно по отношение на предявената от Е.Ш. претенция по чл.31, ал.2
ЗС.
По претенциите
по сметките на ответника П.Ш. – същите са с правна квалификация по чл.30, ал.3
ЗС, с оглед твърдението на същия, че претендира от ищцата, в качеството й на
съсобственик, заплащане на съотвестващата на квотата й от съсобствеността част
от стойността на извършени от него, със нейно съгласие, подобрения в
съсобствения имот, извършени през 1998г., представляващи: краварник-обор, със ЗП 102 кв.м и помещение за съхранение на мляко,
със ЗП 15 кв.м, находящо се в северната част на дворното място. Тоест, касае
се за претенции от единия съсобственик за извършени от него полезни разноски
/подобрения/, тъй като очевидно не са били необходими за запазването на имота,
а представляват нововъведения, които го променят. С оглед на тези твърдения и правната
квалификация на претенциите по чл. 30, ал. 3 ЗС, подобренията могат да се претендират само
в размер на изразходеното, т.е. в размер на направените разходи, дори и
обогатяването вследствие на извършените подобрения да е в по – малък обем.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства – в производството по допускането на
делбата, както и в настоящата му фаза, безспорно се установява, че
горепосочените подобрения в имота са извършени от П.Ш. през 1998г., със
съгласието на Е.Ш., за което категорично сочи и приетата по делото декларация
от 12.12.1997г. с нот.заверка на подписите на деклараторите, един от които е
именно тя. Поради това, претенциите по сметките на П.Ш. се явяват доказани по
основание.
Досежно
размерът им, от допълнителното заключение на СТЕ се установява, че стойността
на разходите за извършване на горепосочените подобрения в съсобствения имот към
днешна дата, с отчетено овехтяване с оглед датата на изпълнение на СМР – 1998г.
(таблица -прил.№2 към СТЕ), е както следва
– помещение за съхранение на мляко, със ЗП 15 кв.м - общо 3266 лв за материали
и труд, краварник-обор, със ЗП 102 кв.м
– общо 10599 лв за материали и труд. Съдът кредитира заключението в тази
част като компетентно и обосновано. С оглед направените от вещото лице
изчисления, съдът намира, че припадащата
се на Е.Ш. част от направените от П.Ш. разходи за извършените в съсобствения
имот подобрения съобразно квотата й в съсобствеността, е съответно 544,33 лв за
помещението за съхранение на мляко и 1766,50 лв за краварника-обор. При това положение, претенцията по
сметките на П.Ш. се явява доказана и по размер и ще бъде уважена изцяло, като
бъде осъдена Е.Ш. да му заплати
горепесочените суми, представляващи припадащата й се част съобразно притежаваната от нея
квота в съсобствеността от направените от П.Ш. полезни разноски (подобрения) в
съсобствения имот.
ІV.
Държавни такси
Съделителите
следва да бъдат осъдени да заплатят ДТ по сметка на ВСС, в размер на 4% върху
стойността на дяловете им съобразно допълнителното заключение на ВЛ, както
следва: Е.Б.Ш., ЕГН:********** – ***,96 лв, П.Б.Ш., ЕГН:********** – ***,96 лв,
П.Б.Ш., ЕГН:********** и Р.С.Ш., ЕГН:********** – ****,80 лв. Е.Б.Ш., ЕГН:**********
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВСС и държавна такса върху
размера на отхвърлените й претенции по сметките в размер на 200 лв, както и
върху размера на уважените против нея претенции по сметките на П.Б.Ш. в размер
на 554,60 лв..
V.
Разноски
Съгласно чл.
355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По
присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.
78 ГПК. Т.е. в делбеното производство по иска за делба разноските
остават за страните така, както са ги направили, което касае определянето на ДТ
и внасянето на депозита за СТЕ относно пазарната стойност и поделяемостта на
имота, без които производството не може да продължи във втора фаза на делбата. Поради
това, в полза на П.Ш. ще бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 160 лв съгласно представения списък от пълномощника му, която сума следва
да бъде осъдена Е.Б.Ш. да му заплати.
По тези
съображения съдът
Р
Е Ш И :
ИЗНАСЯ на публична продан следния недвижим
имот:
Дворно място,
цялото застроено и незастроено, с площ от 1370 кв.м, включващо УПИ ХV-151 от
кв.10 по плана на с.П., община С. обл.П. с площ от 1214 кв.м и придаваемо място
с площ от 156 кв.м, ведно с всички подобрения в дворното място,
като получените
след осребряване на имуществото суми следва да бъдат разпределение между
съделителите съобразно квотите им в съсобствеността, определени с решението по
подупскане на делбата, а именно - 1/6 ид.част за Е.Б.Ш., 1/6 ид.част за П.Б.Ш.
и 4/6 ид.части за П.Б.Ш. и Р.С.Ш. в режим на СИО.
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл.353 ГПК, в
самостоятелен дял на Е.Б.Ш., ЕГН:**********, масивен гараж със застроена площ
от 24 кв.м, находящ се в дворно
място, цялото застроено и незастроено, с площ от 1370 кв.м, включващо УПИ
ХV-151 от кв.10 по плана на с.П., община С., обл.П., с площ от 1214 кв.м и
придаваемо място с площ от 156 кв.м.
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл.353 ГПК, в
самостоятелен дял на П.Б.Ш., ЕГН:**********, стопанска сграда със застроена площ от 48 кв.м, находяща се в дворно място, цялото
застроено и незастроено, с площ от 1370 кв.м, включващо УПИ ХV-151 от кв.10 по
плана на с.П., община С., обл.П. с площ от 1214 кв.м и придаваемо място с площ
от 156 кв.м.
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл.353 ГПК, в
самостоятелен дял на П.Б.Ш., ЕГН:********** и Р.С.Ш., ЕГН:********** в режим на
СИО, масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м, находяща се в дворно
място, цялото застроено и незастроено, с площ от 1370 кв.м, включващо УПИ
ХV-151 от кв.10 по плана на с.П., община С., обл.П., с площ от 1214 кв.м и
придаваемо място с площ от 156 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Е.Б.Ш., ЕГН:********** против П.Б.Ш., ЕГН:********** и Р.С.Ш.,
ЕГН:********** претенция по сметките за сумата от 5000 лв обезщетение за
ползата, от която е била лишена от тях като съсобственици, ползващи лично
сградите в съсобствения имот, за периода от 03.05.2005г. до 03.05.2010г.,
съобразно размера на квотата й от съсобствеността в размер на 1/6 ид.части.
ОСЪЖДА Е.Б.Ш., ЕГН:********** да заплати на П.Б.Ш.,
ЕГН:**********, за уравнение на дела му, сумата от 282,67 лв, явяваща се
разликата между стойността на дела й от допуснатите до делба сгради и
стойността на възложения й в дял масивен гараж с площ от 24 кв.м.
ОСЪЖДА Е.Б.Ш., ЕГН:********** да заплати на П.Б.Ш.,
ЕГН:**********, стойността на припадащата й се част от направените от П.Б.Ш.
разходи за направените от него, със нейно съгласие, подобрения в съсобствения
им имот през 1998г., представляващи: краварник-обор, със ЗП 102 кв.м и
помещение за съхранение на мляко, със ЗП 15 кв.м, съобразно квотата й в
съсобствеността, съответно - 544,33 лв за помещението за съхранение на мляко и
1766,50 лв за краварника-обор.
ОСЪЖДА Е.Б.Ш., ЕГН:********** да заплати на П.Б.Ш.,
ЕГН:********** разноските по делото в размер на 160 лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС - Пловдив в 14 - дневен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Христо Симитчиев
Вярно
с оригинала
М.Х.