№ 7922
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110125104 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание по чл.250 от ГПК и по чл. 248 от
ГПК и е по молба от 16.03.2023г. на ‚„***“ (*** Zrt.), чуждестранно
акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария,
вписано в ТР на Унгария (Orszagos Cegnyilvantarto es Ceginformacios
Rendszer) под номер 01-10-140174, със седалище и адрес на управление ****
ер. I1-V, представлявано от ***, извършващо търговска дейност в РБ чрез
клон с фирма „*** - клон България“, вписан в ТР с ЕИК *********, със
седалище и адрес гр. ***, сграда ИВТ, чрез адв. А., с която се желае решение
за допълване на постановеното по гр.дело с № 25104/ 2021г. по описа на СРС
СР с № 2314/16.02.2023г. и поправка на допусната фактическа грешка.
Излага се, че съдът е бил сезиран и с претенция на ищеца с основание
по чл.74, ал.4 от КТ за прогласяване недействителност на клаузи по
споразумения от 10.04.2018г., 19.07.2019г. и 29.04.2020г. към трудов договор
от 13.04.2010г., по които няма произнасяне, както и че не се е произнесъл по
пълния размер на претенцията по чл. 222, ал.1 от КТ, която е била изменена
на основание чл.214 от ГПК от 7364.53 лева на 7913.73 лева. Желае се
решение в този смисъл.
По молбата няма становище от ищеца.
Съдът като взе е предвид искането на ищеца и постановеното по
делото съдебно решение намира, че молбата е допустима, а досежно нейната
основателност съдът намира следното:
Досежно молбата за допълване / поправка на фактическа грешка в
частта, в която съдът е ОТХВЪРЛЯ на основание чл.222, ал.1 от КТ
исковете на П. И. И. за сумата от 7 364.53 лв., представляваща неизплатената
1
част от дължимото от ответника обезщетение за оставане без работа по чл.
222, ал.1 от КТ за периода от 05.05.2020 г. до 31.05.2020 г. ведно с
обезщетение за забава в размер на 615.76 лева за периода от 30.06.2020г. до
27.04.20201г. следва да се добави след думите „сумата от 7 364.53 лв.“ израза
‚“изменена с протоколно определение от с.заседание от 15.11.2022г. на
7 913.73 лева“ съобразно мотивите на съда.
Досежно молбата за допълване в останала част съдът намира следното:
Съдът е сезиран с приет на основание чл. 212 от ГПК инцидент
установителен иск на ищеца П. за прогласяване за недействителни поради
противоречие със закона – чл.16, ал.2, респективно чл.17, ал.1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно които – чл. 16,
ал.2 от НСОРЗ, съгласно която при изчисляване на брутната работна заплата
на работниците и служителите се включват: 1. основната работна заплата; 2.
възнаграждението над основната работна заплата, определено според
прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови
възнаграждения, определени по реда на наредбата, както и възнаграждението,
изплатено по реда на чл. 259 от Кодекса на труда; 4. възнаграждението по
реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението при престой
или поради производствена необходимост, изплатено по реда на чл. 267, ал. 1
и 3 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от
Кодекса на труда; 7. възнаграждението за платен годишен отпуск и по чл.17,
ал.1 от НСОРЗ, според която в брутното трудово възнаграждение за
определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на
обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната
работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната
работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на
труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с
друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с
вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4.
допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259
от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса
на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради
производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7.
възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда на
клаузата „плащането за разстояние няма да бъде включено при изчисляване
2
ма каквото и да е възнаграждение, което следва да бъде заплатено на
служителя по отношение, на който и да е период, през който служителят
не изпълнява полети“ ., както и на клаузата „плащането за кацане не се
включва, когато се изчислява каквото и да е възнаграждение, което следва
да е изплати на Служителя във връзка с който и да е период, през който
Служителят не изпълнява полет“, както и ‚Брутният размер на плащането
за кацане е в размер на 30 евро на сектор. Ако в съответствие с
приложимото законодателство дневни пари би следвало да бъдат платени
по отношение на такова плащане за кацане, това плащане е включено в
размера на плащането за кацане“.
Този иск е недопустим при липсата на правен интерес на ищеца от
предявяването му тъй като на тези основания с първоначалната искова молба
съдът е сезиран за присъждане на суми за плащания за кацане и за плащане на
разстояние, и обявяването на същите клаузи за нищожни би довело да липса
на основание за присъждане на тези суми, които се търсят от ищеца с
първоначално заявения иск. Ето защо в тази част по предявения и приет за
разглеждане инцидентен установителен иск производството по делото следва
да бъде прекратено, а постановеното съдебно решение следва да бъде
допълнено в този смисъл.
При горното съдът на основание чл.250 от ГПК във вр. с чл.242, ал.1 от
ГПК съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА съдебно решение № 2314/ 16.02.2023г. по гр.дело № 25104/
2021г. по описа на СРС в следния смисъл:
преди абзаца „ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ***“ (***
Zrt.), чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на
Република Унгария, вписано в ТР на Унгария (Orszagos Cegnyilvantarto es
Ceginformacios Rendszer) под номер 01-10-140174, със седалище и адрес на
управление **** ер. I1-V, представлявано от ***, извършващо търговска
дейност в РБ чрез клон с фирма „*** - клон България“, вписан в ТР с ЕИК
*********, със седалище и адрес гр. ***, сграда ИВТ, чрез адв. А. да заплати
на П. И. И., ЕГН ********** , гр. София, бул**** чрез адв. К. с адрес за
призоваване и съобщения: гр. София, **** сумата от 410 лева – разноски по
3
делото“ следва да се добави израза:
„ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело с № 25104/ 2021г. по описа
на СРС в частта, в която съдът е сезиран на основание чл. 212 от ГПК с иск на
П. И. И., ЕГН **********, гр. София, бул**** чрез адв. К. с адрес за
призоваване и съобщения: гр. София, **** за прогласяване за недействителни
поради противоречие със закона – чл.16, ал.2, респективно чл.17, ал.1 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно на
клаузите „плащането за разстояние няма да бъде включено при изчисляване
ма каквото и да е възнаграждение, което следва да бъде заплатено на
служителя по отношение, на който и да е период, през който служителят не
изпълнява полети“, както и на клаузата „плащането за кацане не се включва,
когато се изчислява каквото и да е възнаграждение, което следва да е изплати
на Служителя във връзка с който и да е период, през който Служителят не
изпълнява полет“, както и на клаузата ‚Брутният размер на плащането за
кацане е в размер на 30 евро на сектор. Ако в съответствие с приложимото
законодателство дневни пари би следвало да бъдат платени по отношение на
такова плащане за кацане, това плащане е включено в размера на плащането
за кацане“ и
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в съдебно
решение № 2314/ 16.02.2023г. по гр.дело № 25104/ 2021г. по описа на СРС в
следния смисъл: в абзац трети от диспозитива на страница 29 от решението, л.
660 от делото след израза „Сумата от 7 364.53 лв.,“ следва да се добави,
„изменена с протоколно определение от с.заседание от 15.11.2022г. на 7
913.73 лева“ .
Настоящото съдебно решение е неразделна част от постановеното
съдебно решение с № 2314/ 16.02.2023г. по гр.дело № 25104/ 2021г. по описа
на СРС и подлежи на обжалване в срок от една седмица от връчването му в
прекратителната част и от две в частта по уважаване на молбата за поправка
на очевидна фактическа грешка.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4