Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. ***,…12....
април….2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***ският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на…..ДВАНАДЕСЕТИ…. МАРТ….
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря...А.С.,…като…разгледа…
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…79...….
по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е
образувано на основание въззивна жалба
на Т.М.Д. *** – ответник в първоинстанционното производство по
гр.д.№685582018г. по описа на ***ски районен съд, Гражданско отделение,
подадена чрез пълномощника адв.З.М. ***, против съдебно Решение №2042/21.12.2018г.,
постановено по същото дело, с което същата е осъдена да заплати на ищеца –„***“-ЕООД
със седалище в гр.***, сумата от 1530.00лв. – обезщетение на основание
чл.220,ал.1 от КТ, както и направените по делото разноски.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли предявеният от
ищеца иск за обезщетение като неоснователен. Излагат се оплаквания, както
следва: Въззивницата е с ниска степен на грамотност и не е разбирала
съдържанието на документите, които са й връчени. Трудовият договор е следвало
да се прекрати по взаимно съгласие, а не чрез предизвестие; Жалбоподателката не
е имала възможност да работи през срока на предизвестието, тъй като със
заповедта на ралботодателя трудовият договор е прекратен, считано от издаване
на същата.
В съдебно
заседание на въззивната инстанция пълномощникът на въззивната жалбоподателка
поддържа изразеното становище.
Ответникът по
въззивната жалба – „***“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.***, ул.“***“№*,
не е подал писмен отговор на същата. В съдебно заседание на въззивната
инстанция чрез пълномощника адв.В. Д. ***, изразява становище за
неоснователност и предлага да бъде потвърдено обжалваното решение.
Пред въззивната
инстанция не са представени нови доказателства.
***ският окръжен съд,
като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната
жалба и обсъди събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба, подадена от Т.М.Д. – ответница в първоинстанционното производство по
гр.д.№6855/2018г. по описа на ***ски
районен съд, Гражданско отделение, против РЕШЕНИЕ №2042/21.12.2018г,
постановено по същото дело, е ДОПУСТИМА
като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№6855/2018г. по описа на Районен съд-***, Гражданско
отделение, е образувано на осъдителен иск за заплащане на обезщетение с правно
основание по чл.220,ал.1 от КТ и цена 1530.00лв.
В исковата молба се твърди следното: Страните по делото имали сключен трудов договор
№254/29.06.2018г. В т.7 от същия е
уговорено, че предизвестието за прекратяване на трудовия договор е 3 месеца.
Със заповед №171/05.06.2018г. е прекратен описания трудов договор на основание
чл.326, ал.1 КТ - по искане на работника. Последният не е отработил уговореното предизвестие. В самата
заповед за прекратяване на трудовия договор е описано, че работникът дължи
обезщетение съгласно чл.220, ал.1 от КТ, предвид неспазване на предизвестието,
в размер на три брутни работни заплати. Работникът следвало да отработи
предизвестието в следния период от 20.07.2018г. до 20.10.2018г. Прави се
искане, ответницата да бъде осъден да
плати на ищеца сумата от 1530 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие, съгласно т.7 от трудовия договор №254/29.06.2018г., за периода от
20.07.2018г. до 20.10.2018г., заедно с дължимата върху тази сума законова лихва
от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ изплащане. Претендират
се направените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Ответницата, чрез пълномощника адв. З. М. ***, е подала отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен. Излагат се
следните твърдения: Ответницата е полагала труд по трудово правоотношение с
ищеца по посочения в ИМ трудов договор. Поради това, че са ѝ възлагани
множество допълнителни функции, за които не се е договаряла да извършва и
съответно не ѝ се заплаща допълнително,
тя се е уговорила с работодателя да прекрати договора си по взаимно
съгласие от момента на подаване на молбата за това. Въпреки това, работодателят
й е поднесъл да подпише молба, в която
се заявява, че желанието на работника е да прекрати договора като не отработва
предизвестие. Тази молба е изготвена от работодателя и не е разбрана от
ответницата, поради това, че тя няма завършена степен на образование и не може
добре да чете и пише. При работодателя не са предоставяни документи за
завършена степен на образование, защото такива липсват, а той самоволно е
изписал в трудовия договор че Д. има средно образование. Самата заповед,
издадена от работодателя за прекратяване на трудовия договор не дава възможност
за отработване на предизвестие, поради това, че в нея е описано че договорът се
прекратява считано от 19.07.2018г. - деня на подаване на молбата за
прекратяване. Прави се искане да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение за неотработено предизвестие. Претендират се направените деловодни разноски.
По делото са
събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза.
***ският районен
съд, Х-ти гр.с-в се е произнесъл с обжалваното Решение №2042/21.12.2018г., с
което е уважил изцяло исковата претенция на ищеца,
като е постановил следното:
-Осъдил е на основание чл.220, ал.1 от КТ ответницата Т.М.Д., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.*** №*,
представлявано от управителя Д.К., сумата от 1530,00 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение съгласно
т.7 от трудовия договор №254/29.06.2018г., за периода от 20.07.2018г. до
20.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 26.09.2018г. до окончателното изплащане.
- Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата да заплати на ищеца,
сумата от 399,20 лв. направени
по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
- Осъдил е
ответницата да заплати по сметка на РС-***
сумата от 80,00 лв. за вещо лице.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО,
но НЕПРАВИЛНО.
Във
въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе
относно правилността на обжалваното
решение, съдът съобрази следното:
От съвкупната преценка
на доказателствата, с които е попълнено делото, се установява следното от фактическа страна:
Между ответника по въззивната жалба „***“-ЕООД
със седалище и адрес на управление в гр.***, ул.“***“№* ( ищец в
първоинстанционното производство), в качеството на „работодател“ и въззивната
жалбоподателка Т.М.Д. с постоянен адрес ***
(ответница в първоинстанционното производство) като „работник“, е сключен
Трудов договор №254/29.06.208г. за длъжността“сортировач бутилки и отговорник
сектор амбалаж“. В т.7 от същия е записано, че при прекратяване на трудовия
договор, срокът на предизвестието е еднакъв за двете страни и се определя на
три месеца от датата, следваща датата на подаване на предизвестието.
На 19.07.2018г. въззивницата Т.Д. е подала молба
до работодателя, в която е записано, че същата желае да бъде освободена от
работа по лични причини, без да отработва предизвестие. На същата дата
работодателят е издал Заповед №171/19.07.2018г., в която е посочил, че
прекратява трудовото правоотношение на основание чл.326,ал.1 от КТ, считано от
19.07.2018г.Като причина за прекратяване на договора е записано“с
предизвестие“, както и,у че лицето дължи обезщетение за незаработено
предизвестие. Заповедта на работодателя не е обжалвана и е влязла в сила.
На 26.09.2018г. работодателят е предявил срещу
работничката иск за заплащане на обезщетение с правно основание чл.220,ал.1 от КТ и цена 1530лв., въз основа на който е образувано гр.д.№6855/2018г. по описа
на ПлРС, Гражданско отделение, производството по което е приключило с
постановяване на обжалваното Решение №2042/21.12.2018г.
Въз основа на горната
фактическа обстановка и закона,
въззивният съд формира следните
правни изводи:
От
съдържанието на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение,
подадена от въззивницата Т. М.Д. в качеството й на работник, се установява, че
нейната действителна воля е за
прекратяване по взаимно съгласие на страните, а не чрез предизвестие, както е
посочил работодателят в издадената от него заповед. Последната обаче не е
обжалвана, влязла е в сила, поради което се приема, че трудовото правоотношение
е прекратено на основанието, посочено в същата.Въпреки това настоящият въззивен
състав намира, че искът да заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие
от три месеца съгласно т.7 от Трудовия договор, е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен поради следното: В исковата молба се твърди, че въззивницата е следвало да отработи предизвестието през
периода от 20.07.2018г. до 20.10.2018г., което не е сторила. Съдът посочва, че
същата е била в обективна невъзможност да работи през посочения период при
работодателя, тъй като с неговата Заповед
№171/19.07.2018г., трудовото й правоотношение е прекратено считано от
19.07.2018г., т.е от деня на подаване на молбата и на издаване на заповедта.При
това положение няма основание същата да бъде осъдена да заплаща обезщетение за
неотработване срока на предизвестието.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до
правни изводи, които се различават от тези на първоинстанционния, поради което
обжалваното решение, с което е уважена исковата претенция на работодателя по чл.220,ал.1 от КТ, следва да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което същата да бъде отхвърлена.
Като последица от изхода на въззивното
производство, работодателят като ищец в първата инстаниця и въззиваем в
настоящата следва да заплати следните
суми: 80лв. по сметка на РС-*** за вещо лице; 30лв. – д.т. по сметка на ОС-***
за въззивно обжалване; 600лв.- направените от въззивницата разноски за
адвокатско възнаграждение в първата инстанция.(л.15 и л.26 от
първоинстанционното дело)
Съгласно чл.280,ал.3 във
вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК настоящето
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, ***ският
окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ като
неправилно РЕШЕНИЕ №2042/21.12.2018г. на
***ски районен съд, Гражданско отделение, Х-ти гр.с-в, постановено по
гр.д.№6855/2018г. по описа на същия съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „***“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.***,
ул.“**“№*, ЕИК:*** против Т.М.Д. с постоянен адрес ***, ЕГН-**********, ИСК с
правно основание чл.220,ал.1 от КТ и цена 1530.00лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие
при прекратяване на трудов договор №254/29.06.2018г.
ОСЪЖДА „***“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.***,
ул.“***“№*, ЕИК:***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-***, СУМАТА от
30.00лв.(тридесет лв.)- д.т. за въззивно обжалване на основание чл.78,ал.6 от ГПК
ОСЪЖДА „***“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.***,
ул.“***“№*, ЕИК:***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-***, СУМАТА от 80.00лв.(осемдесет
лв.) – разноски за вещо лице, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „***“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.***,
ул.“***“№*, ЕИК:***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.Д. с постоянен адрес ***, ЕГН-**********,
СУМАТА от 600.00лв.( шестстотин лв.) – РАЗНОСКИ за адвокатско възнаграждение,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: