№ 129748
гр. София, 12.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20241110146803 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 247707/31.07.2024 г. на „П..“ ЕООД,
ЕИК ..... , за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. В. В.
за сумите, както следва: 823,14 лв. – главница по договор за потребителски
кредит № **********/30.03.2018г.; 268,84 лв. - договорно възнаграждение за
периода от 25.08.2018 г. до 03.09.2019 г.; 900,40 лв. – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги ; 400 лв. – такса за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за
заплащане на вноска по договора за кредит , начислени на 03.09.2019г. , както
и за лихва за забава в размер на 134,71лева за периода26.07.2018г.- 03.09.19г. ,
и мораторна лихва за забава в размер на 1006,71лева за периода от 03.09.19г.
до 29.07.24г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде издадена за
вземанията за главница, договорно възнаграждение, лихва за забава и законна
лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира,
че следва да откаже издаването на такава за сумата от 900,40 лв. –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и за сумата
от 400 лв. - такса за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече
от 90 календарни дни за заплащане на вноска по договора за кредит ,
начислени на 03.09.2019г. , както и за мораторната лихва за забава ,
претендирана за периода 03.09.19г.- 29.07.24г. за сумата над 435,68лв. до
пълния предявен размер от 1006,71лева.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Видно от
1
описанието в договора допълнителната услуга е свързана с усвояване и
управление на кредита, поради което събирането на такси за същата е
забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК.
Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за събиране
на вземанията в размер на 400лева , начислена еднократно .Посоченото
вземане е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да
надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба,
тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава,
поради което посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е
така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за такса, защото не се
дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива
неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата.
Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си
представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции,
което също влече нищожността . Отделно от това, съдът приема, че
уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за
допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на
задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е
дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на
неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето
защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а
ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в
този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т.
о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 247707/31.07.2024 г. , депозирано от
„П..“ ЕООД, ЕИК ..... , за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу А. В. В. с ЕГН ********** за сумите, както следва: 900,40 лв. –
2
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги ; 400 лв. – такса за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни за заплащане на вноска по договора за кредит , начислени на 03.09.2019г. ,
както и за мораторната лихва за забава , претендирана за периода 03.09.19г.-
29.07.24г. за сумата от над 435,68лв. до пълния предявен размер от
1006,71лева./ или за сумата от 571,03лева/ , както и в частта за разноски от
над 33,25 лева за държавна такса и от над 25лева за юрисконсултско
възнаграждение .
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3