Решение по дело №2861/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3929
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Михаил Ангелов Алексов
Дело: 20191720102861
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1915

гр. Перник, 20.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ

при участието на секретаря АНТОНИЯ СТОЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2861 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от “ТЕКСИМ БАНК” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров” 117, представлявано от Ивайло Дончев и Мария Видолова -  – изпълнителни директори чрез юрисконсулт Катерина Янкова Манчева-Моновска

Срещу

Т.Н.И.,  ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: ***

за признаване на установено по отношение на ответника, че  дължи на ищцовото дружество  сумите както следва: сумата  от 2 000,00лв. /две хиляди лева/- представляваща главница по Договор за потребителски кредит – овърдрафт № ECL-000000009E1/01.06.2016г., сумата от 140,53 лв. /сто и четирдесет лева и 53ст./ - договорна лихва за периода от 01.07.2016г.до 09.09.2016г., сумата от 1468,16лв. /хиляда лева четиристотин шестдесет и осем лева и 16ст./ - наказателна лихва за забава за периода 09.09.2016г. до 19.08.2018г., сумата от 120,00лв. /сто и двадесет лева/ - такса за връчване на уведомление от ЧСИ,  ведно със законната лихва върху главницата от 2000,00лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -22.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски -заплатената държавна такса и 100,00лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл.422 във вр. 415 ГПК и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът  “ТЕКСИМ БАНК” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров” 117, представлявано от Ивайло Дончев и Мария Видолова -  – изпълнителни директори чрез юрисконсулт Катерина Янкова Манчева-Моновска твърди, че между него и ответника Т.Н.И.,  ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: *** е налице обигационно правоотношение по силата на сключен между тях Договор за потребителски кредит – овърдрафт № ECL-000000009E1/01.06.2016г. Въз основа на Договора кредитодателя “ТЕКСИМ БАНК” АД е предоставила на кредитополучателя Т.Н.И.,  ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: *** банков кредит в размер на 2 000,00лв. /две хиляди лева/, при  договорна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на “ТЕКСИМ БАНК” АД за кредити на физически лица в лева, съответния период на начисляване на лихвата, плюс фиксирана надбавка в размер на 26,12%. Към момента на сключване на Договора БЛП е бил 2,68%, а договореният годишен лихвен процент е в размер на 28,8%  и краен срок на издължаване  на кредита – 01.06.2017г. Съгласно Договора кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на разрешения кредит на кредитополучателя с лимит в размер на 2000,00лв /две хиляди лева/. От своя страна ответникът, не е изпълнил задължението си да погасява паричното задължение по разрешения и договорен размер на кредита съгласно чл.9, ал.1 от Договора за кредит. На 09.09.2016г. поради необслужване на кредитните задължения главницата по целия кредит ведно с всички дължими лихви, такси и комисионни е станало предсрочно изискуемо и кредиторът “ТЕКСИМ БАНК” АД е предприел действия за събирането му. На 22.08.2018г. “ТЕКСИМ БАНК” АД е пристъпила към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК  за сумата от 3728,69лв /три хиляди седемстотин двадесет и осем лева и 0,69ст./ от които както следва:  сумата  от 2 000,00лв. /две хиляди лева/- представляваща главница по Договор за потребителски кредит – овърдрафт № ECL-000000009E1/01.06.2016г., сумата от 140,53 лв. /сто и четирдесет лева и 53ст./ - договорна лихва за периода от 01.07.2016г.до 09.09.2016г., сумата от 1468,16лв. /хиляда лева четиристотин шестдесет и осем лева и 16ст./ - наказателна лихва за забава за периода 09.09.2016г. до 19.08.2018г., сумата от 120,00лв. /сто и двадесет лева/ - такса за връчване на уведомление от ЧСИ.

Ответникът, в законоустановения срок от един месец, чрез назначения му по делото особен представител – адв. И.В. *** от връчването на съобщението по установените в ГПК способи е подал отговор в който счита иска за допустим, но оспорва предявените искови претенциии, счита, че са неоснователни и необосновани. Оспорва действителността на процесния договор за потребителски кредит и реалното усвояване на отпуснатия кредит. Оспорва посочения размер и период на претендираната лихва – договорна и наказателна.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си представител, изразява становище, да бъде уважена изцяло исковата претенция и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез упълномощения си адвокат изразява становище, че не е настъпила автоматична предсрочна изискуемост.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Видно от представените по делото писмени доказателства на 01.06.2016г. е сключен Договор за потребителски кредит – овърдрафт № ECL-000000009E1/01.06.2016г. между „ТЕКСИМ БАНК“ АД, в качеството й на Кредитор и ответника - Т.Н.И., с който е отпуснат на последната банков кредит в размер на 2000,00 лева. Сумата е изплатена и получена лично от кредитополучателя на каса в Изипей. Кредитополучателят, от своя страна, не е изпълнил задължението си да погасява паричното задължение по разрешения и договорен размер на кредита съгласно чл.9, ал.1 от Договора за кредит.

Ответника не е погасила нито една от месечните си вноски, поради което и кредитора на 09.09.2016г. е обявил целия кредит за предсрочно изискуем, за което е изпратено уведомление до ответника. Същото му е връчено на 24.04.2018г. 

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Ищецът претендира вземанията за заплащане на главница и лихви по договор за банков кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ. Съгласно ал.1 на същия, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ал. 2 урежда задължението на заемателя за плащане на лихва по кредита, уговорена с банката. В ал. 3 е предвидена форма за действителност на договора за банков кредит, а именно- писмена форма. В настоящия случай е безспорно сключването на договор между банката и кредитополучателя в писмена форма. Същият е породил задължения за заплащане на главница и лихви.

Ответникът възразява, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Настоящия състав приема, че предвид неплащането на нито една вноска по кредита, са налице предвидените основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 09.09.2016г.. На следващо място приема, че е налице надлежно връчване на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 04.04.2018г.

Предвид уважаване на главния иск следва да бъдат уважени и акцесорните искове за заплащане на лихви и разноски. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза те са дължими в размерите, в които се претендират с исковата молба. Предвид уважаване на първоначално предявените исковете, съдът намира, че не следва да се произнася по предявените такива в условията на евентуалност, които съдът ги е допуснал.

По разноските:

С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането на ищеца за присъждане на разноски. В случая на основание чл. 78, ал. 1 заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, следва да се заплатят от ответника изцяло предвид цялостното уважаване на исковата претенция. Видно от приложения по делото списък по чл. 80 ГПК ищеца е реализирал в настоящето производство следните разноски: 100.00 – държавна такса, 200,00 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 450.00 – депозит за особен представител и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а в заповедното производство е сторил и разноски както следва: 74.57 – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение или общо 974.57 лв.  Предвид посоченото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 974.57 лв..

По изложените мотиви съдът

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Н.И.,  ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на “ТЕКСИМ БАНК” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров” 117, представлявано от Ивайло Дончев и Мария Видолова -  – изпълнителни директори, сумите както следва: сумата  от 2000,00лв. /две хиляди лева/- представляваща главница по Договор за потребителски кредит – овърдрафт № ECL-000000009E1/01.06.2016г., сумата от 140,53 лв. /сто и четирдесет лева и 53ст./ - договорна лихва за периода от 01.07.2016г.до 09.09.2016г., сумата от 1468,16лв. /хиляда лева четиристотин шестдесет и осем лева и 16ст./ - наказателна лихва за забава за периода 09.09.2016г. до 19.08.2018г., сумата от 120,00лв. /сто и двадесет лева/ - такса за връчване на уведомление от ЧСИ,  ведно със законната лихва върху главницата от 2000,00лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -22.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОСЪЖДА  Т.Н.И.,  ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на “ТЕКСИМ БАНК” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров” 117, представлявано от Ивайло Дончев и Мария Видолова -  – изпълнителни директори сумата от 974.57 лв. /деветстотин седемдесет и четири лева и 57 ст./ за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.

След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис за  прилагане по ч.гр.д. 05887/2018 по описа на съда, което да се върне в деловодството на ПРС  и докладвано на съдията-докладчик издал заповед №  4381/23.08.2018г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.