Р Е
Ш Е Н
И Е № 1078
гр. Бургас, 29.04.2020 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 7763 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, предявени от “Първа
инвестиционна банка“ АД, гр.София, против Р. Не-делчев Д. ***.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е било образувано
ч. гр. дело № 636/2019г. на
РС Бур-гас. По него е била издадена такава, както и изпълнителен лист, срещу
ответника, за за-плащане на сумата 2 000 лв., представляваща главница, дължима
по Договор за издава-не на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт № 114РКО-А-473/03.12.2007г., ведно със законната
лихва считано от 24.01.2019г. до окон-чателното плащане, сумата 5 172.27 лв.
– договорна лихва за периода от 19.08.2010г. до 04.12.2018г., сумата
5 096.88 лв. – обезщетение за забавено плащане /наказателна лих-ва/ за
периода от 19.08.2010г. до 23.01.2019г., както и за направените по делото
разнос-ки – 245.38 лв. за ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Твърди и
че Д. е по-дал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това, моли Съда да
постанови реше-ние, с което да бъде признато за установено, че той му дължи
горните суми. Претенди-ра разноски.
Ответникът оспорва исковете – по основание и размер,
евентуално – направил е и възражение за погасяване на вземанията по давност. Иска
от Съда да отхвърли претен-цията. Пълномощникът му адв. К. претендира
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказа-телства, намира за установено следното:
Ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълните-лен лист против ответника за исковите суми по ч. гр. дело № 636/2019г. на РС Бургас. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение. Това
обуславя и наличие-то на правен интерес за Банката от водене на предявения
установителен иск.
На 03.12.2007г. страните са сключили Договор за
издаване на револвираща меж-дународна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт № 114РКО-А-473, прило-жен по делото. Съгласно същия, Банката е
открила на името на Д. картова разпла-щателна сметка и му е предоставила банков
кредит овърдрафт по нея в размер на 2 000 лв. Издала му е и револвираща
международна кредитна карта с чип за усвояване на тази сума. Ответникът се е
задължил да погасява предоставения му овърдрафт в сроковете и по начина,
уговорени в Общите условия.
Съгласно чл.3 от договора, срокът за ползване на
овърдрафта е до 03.12.2009г., ка-то той се подновява автоматично, при условията
и по реда, предвидени в Общите усло-вия на Банката за издаване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Visa и Mastercard – перманентно, за по още една година.
Във връзка с изясняването на делото от фактическа
страна, по искане на ищеца, е допуснато извършването на ССЕ.
От заключението на вещото лице по нея, включително
и направеното в съдебното заседание уточнение, се установява, че Р.Д. е ползвал
изцяло предоставения му от “Първа инвестиционна банка“ АД овърдрафт в размер на
2 000 лв., но не е заплащал дължимите минимални вноски. Установява се,
също така, че към 04.12.2009г. главница-та е станала изискуема изцяло, като
след тази дата ищецът е начислявал по сметката на ответника само договорната и
наказателна лихви, съответно – 5 172.27 лв. за периода от 19.08.2010г. до
04.12.2018г. и 5 096.88 лв. за времето от 19.08.2010г. до 23.01.2019г., на
основание цитираната по-горе клауза за автоматичното продължаване на срока на
дого-вора за банков кредит.
При негова доказателствена тежест Д. не е ангажирал
надлежни доказателства да е изпълнил своето задължение по процесния договор за
кредит – да върне на Банката предоставената му в заем сума, ведно с дължимите
договорна и наказателна лихви.
Основателно, обаче, е възражението на ответника за погасяване
на вземанията на ищеца по давност.
Както беше казано, към 04.12.2009г. цялата главница
по договора за кредит е ста-нала изискуема и по отношение на нея е започнала да
тече общата петгодишна погаси-телна давност, уредена в чл.110 от ЗЗД.
Банката не е ангажирала доказателства в срок до 04.12.2014г. тя да е била
спирана или прекъсвана по някой от предвидените, съответно в чл.115 и чл.116 от ЗЗД, способи, а автоматичното продължаване на срока на договора, послужило като
правно основание за начисляването на договорна и наказателна лихви след тази
дата, безспорно, не е сред тях, още повече че нова кредитна карта на ответника не е била предоставяна.
Предвид горното, следва да се приеме, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда, която
се счита и такава – за предявяването
на иска, а именно – 24.01.2019г., вземането на ищеца за главницата от 2 000 лв. е било погасено по
давност – от 04.12.2014г.
Съгласно чл.119 от ЗЗД, с погасяване на главното
вземане се погасяват и акцесор-ните, дори по отношение на тях давността да не е
изтекла, в случая – за претендираните договорна и наказатална лихви.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че предявените установителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на пълномощника на ответника – адво-кат К. сумата 898.07 лв. адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Драган Цанков” № 37, искове за уста-новяване по отношение на Р.Н.Д., ЕГН: **********,***, че същият дължи сумата 2 000 лв., представляваща глав-ница
по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
пре-доставяне на овърдрафт № 114РКО-А-473/03.12.2007г., ведно със законната
лихва вър-ху нея, считано от 24.01.2019г. до окончателното плащане, сумата
5 172.27 лв. – дого-ворна лихва за периода от 19.08.2010г. до 04.12.2018г.
и сумата 5 096.88 лв. – обезщете-ние за забавено плащане /наказателна
лихва/ за времето от 19.08.2010г. до 23.01.2019г., за които
са издадени Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.
гр. дело № 636/2019г. на РС Бургас, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА “Първа инвестиционна банка“ АД да заплати на адв. Е. Методие-ва К. ***, сумата 898.07
лв. – адвокатско възнаграждение, съ-гласно
чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връч-ването му на страните.
Съдия:/п/ К.Кунчев
Вярно с оригинала:
И.Г.