Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 12.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 19 с-в, в публично съдебно заседание
на осми март две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Невена
Чеуз
при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от
съдия Чеуз гр.дело № 8 806 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
субективно съединени искове с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД.
Ищците
З.В.В. и Р.Д.В. твърдят, че с ответника М.И.М. са в договорни правоотношения по повод,
сключен на 23.12.2009 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 179, дело 551/2009
г. на Нотариус с рег. № 310 – А. Ч. с район на действие – СРС. Твърди се, че
ответникът от 2014 г. не изпълнява задълженията си по договора, поради което е
обоснован извод за пълно неизпълнение по него.
При тези фактически твърдения е
мотивиран правен интерес от исковете и съдът е сезиран с искане да развали
сключеният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане поради неизпълнението му.
Ответникът М.И.М., редовно
уведомен, заявява писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който е заявено признание
на иска по реда на чл. 237 от ГПК. В съдебно заседание на 08.03.2021 г. процесуалният
представител на ответника поддържа – адв. А. поддържа заявеното признание на
иска по чл. 237 от ГПК.
Съдът,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК
и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:
От представен по делото договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане се установява, че на 23.12.2009
год. в гр. София между З.В.В. и Р.Д.В., от една страна като прехвърлител, и от
друга страна – М.И.М., в качеството на приемател, е бил сключен договор за прехвърляне
на следния недвижим имот: магазин, полуподземен, с площ от 154, 80 кв.м., на
две нива: първо ниво с площ от 113, 30 кв.м., състоящо се от търговска зала,
склад № 1, баня, коридор, второ ниво с площ от 41,50 кв.м., състоящо се от
склад № 2, при граници на магазина: изток – ул. „Княжевска“, запад – складови
помещения на сградата на ул. ********, север – полуподземен гараж на сградата
на ул. ********, юг – УПИ VII-335, заедно с припадащите се идеални части от правото
на строеж върху мястото, съставляващо УПИ - VI-337 в кв. 66 по плана на гр. София,
ж.к. „Карпузица“ с площ от 760 кв.м. срещу насрещното задължение да поеме издръжката
и гледането на прехвърлителите В. докато са живи. Договорът е обективиран в
нотариален акт 179, том III, рег. № 42781, дело 551 от 2009 г. на
Нотариус № 310 – А. Ч., с район на действие –
СРС.
Страните
не спорят, че ответникът по делото не е изпълнявал задълженията си по него.
С оглед ангажираните по делото доказателства съдът
приема, че между страните по делото на 23.12.2009 г. е бил сключен валиден
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в
изискуемата от закона нотариална форма за неговата действителност с оглед
нормата на чл. 18 от ЗЗД.
Съдът
приема, че договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане е алеаторен договор и поетото по него задължение предполага трайно
поведение от страна на приобретателя и трайни грижи и отношения от негова
страна спрямо прехвърлителя. Задълженията по този вид договори следва да се
изпълняват точно по вид, обем и количество, те не търпят отлагане във времето и
трябва да са изпълнявани цялостно и непрекъснато. В настоящия случай не бе
доказано, че ответникът “трайно и непрекъснато” е изпълнявал задълженията си по
договора в пълен обем.
При
съвкупна преценка на доказателствата по делото, преценени с оглед заявеното
признание на иска от страна на ответника, сторено при условията на чл. 237 от ГПК съдът намира, че заявеният иск е основателен и доказан и като такъв същият
следва да се уважи.
Налице
е изрично волеизявление от страните, че не заявяват претенция за разноски,
поради което настоящият съдебен състав намира, че такива не следва да се
присъждат.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
РАЗВАЛЯ на основание чл.
87 ал.3 от ЗЗД, сключеният
на 23.12.2009 г. между З.В.В., ЕГН ********** и Р.Д.В., ЕГН **********, и
двамата на съдебен адрес: *** – адв. В.В., прехвърлители и М.И.М.,
ЕГН **********,*** – адв. А.А., приемател, договор за прехвърляне на следния недвижим имот: магазин, полуподземен, с площ от 154, 80 кв.м., на две нива: първо ниво
с площ от 113, 30 кв.м., състоящо се от търговска зала, склад № 1, баня,
коридор, второ ниво с площ от 41,50 кв.м., състоящо се от склад № 2, при
граници на магазина: изток – ул. „Княжевска“, запад – складови помещения на
сградата на ул. ********, север – полуподземен гараж на сградата на ул. ********,
юг – УПИ VII-335, заедно с припадащите се идеални
части от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ - VI-337 в кв. 66 по плана на гр. София,
ж.к. „Карпузица“ с площ от 760 кв.м., обективиран в нотариален
акт 179, том III, рег. № 42781, дело 551 от 2009 г. на
Нотариус № 310 – А. Ч., с район на действие –
СРС.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните, с въззивна
жалба, пред САС.
СЪДИЯ: