№ 31050
гр. София, 22.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110103531 по описа за 2025 година
Подадена е искова молба от В. И. К. срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД.
Ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е подал отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК.
С исковата молба и отговора на исковата молба страните са представили документи,
които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна,
поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба, е необходимо и следва да бъде уважено.
С исковата молба е отправено искане по чл.190 ГПК за задължаване на ищеца да
представи определени документи, което в частта относно Договор за потребителски кредит
№290543/10.02.2020г., Стандартен европейски формуляр, Анекс №305036/05.01.2023г.,
Погасителен план към Анекс №305036/05.01.2023г. и Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“
АД следва да бъде оставено без уважение като безпредметно, доколкото посочените
документи са представени с подадения отговор на исковата молба.
По отношение на останалите отправени от ищеца искания, свързани с извършени от
него плащания в полза на ответното дружество съдът намира, че на същия следва да бъде
предоставена възможност след запознаване с отговора на исковата молба и в едноседмичен
срок от получаване на настоящото определение да заяви в писмена молба до съда дали
поддържа същите.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.11 2025 г. от 14:10 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца -
препис и от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба
1
при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М..
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца след запознаване с отговора на исковата
молба и в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да заяви в писмена
молба до съда дали поддържа искането си по чл.192 ГПК, както и по чл.190 ГПК относно
извлечение за получени суми от В. К. по процесното кредитно правоотношение.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Производството е образувано по предявени от В. И. К., ЕГН **********, срещу
ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК *********, обективно съединени искове с правна
квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит №290543/10.02.2020г. и Анекс по Транш №305036/05.01.2023г.,
сключен между страните, а в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26,
ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.143 ЗЗП за прогласяване нищожността на отделни клаузи от тях, а
именно: чл.6.6 от Договор за потребителски кредит №290543/10.02.2020г., предвиждаща
неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, т.9 от Анекс по
Транш №305036/05.01.2023г., определяща размер на неустойката от 235,56 лева, т.8 от Анекс
по Транш №305036/05.01.2023г., установяваща размера на ГПР по договора и чл.6 от
Договор за потребителски кредит №290543/10.02.2020г., въвеждаща срок и изисквания за
предоставянето на обезпечение, както и иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 341,40 лв., платена при начална липса на
основание по Договор за потребителски кредит №290543/10.02.2020г. и Анекс по Транш
№305036/05.01.2023г., ведно със законната лихва от 21.01.2025г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът, твърди, че на 10.02.2020г. е сключил с ответника от разстояние Договор за
потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ №290543, по силата на който последният му предоставил
потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит
съгласно спецификацията на кредитните продукти на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД. В чл. 6.1 от
договора било предвидено задължение в тежест на кредитополучателя да осигури
обезпечение в срок до края на следващия ден, считано от предоставяне на сумата по
кредита, под формата на банкова гаранция или поръчителство на две физически лица,
отговарящи на определени условия. При неизпълнение на това задължение била предвидена
неустойка, която се начислявала за всеки календарен ден, в който кредитът оставал
необезпечен. Сочи, че на 05.01.2023г. между страните бил сключен и Анекс към договор за
потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ №290543 по Транш с пореден №305036, по силата на
който ответникът му предоставил сумата от 500,00 лева, със срок на връщане/погасяване: 12
седмици, вид вноска „седмична“ и размер на вноската от 46,32 лева. В т.7 от Анекса било
записано, че лихвата за ползване на кредита по транша се равнява на 55,84 лева, а в т.8 било
посочено, че годишния процент на разходите (ГПР) възлиза на 48,73%, като взетите предвид
допускания при изчисляване на ГПР били посочени в Договора за кредит и Общите условия.
В т.9 от Анекса бил посочен размерът на дължимата в случай на непредоставяне на
обезпечение съгласно т.6.6 от Договора за потребителски кредит неустойка- 1,31 лева
средно на ден или 235,56 лева за целия срок (12 седмици) на погасяване на транша. В
погасителния план било отбелязано, че при непредставяне на изискуемото обезпечение
общото задължение по договора нараствало на 791,40 лв. Твърди, че е погасил задълженията
2
си по Анекс за транш с пореден №305036/05.01.2023г., като платил сума в общ размер на
841,40 лв. Счита процесния договор за изцяло недействителен. Оспорва клаузата за
неустойка като нищожна, доколкото не притежава присъщите за нея функции и прехвърля
риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка за платежоспособност на длъжника върху самия длъжник. Твърди, че
уговореният размер, който е близък до размера на отпуснатия кредит и възнаградителната
лихва, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата на страните по договора. Поддържа, че вземането за неустойка по своето
естество представлявала допълнителна печалба за кредитора и води до скрито оскъпяване на
кредита, което се намира в противоречие с принципа за справедливост и еквивалентност на
престациите, съответно и на добрите нрави. Счита, че нейното предназначение е да прикрие
действителните разходи по кредита, като намира, че стойността й е следвало да бъде взета
предвид при изчисляване размера на ГПР. В случая било налице заобикаляне на нормата на
чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото действителният размер на ГПР значително надхвърлял
максимално регламентирания. Навежда твърдения, че договорът за кредит бил
недействителен и поради посочване на ГПР, различен от действително прилагания, което
представлявало заблуждаваща търговска практика и нарушение на изискването на
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. С оглед на изложеното твърди, че е налице основанието по чл.21, ал.1
ЗПК за прогласяване нищожност на посочените клаузи, като доколкото същите не могат да
бъдат заместени по право от повелителните норми на закона- на чл.22 ЗПК. Твърди, че
съгласно чл.23 ЗПК в този случай потребителят дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, поради което платената от него сума над главницата от 500 лева, а
именно- сумата от 341,40 лева се явява получена без основание от ответника. Отправя
искане към съда за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски. Излага съображения срещу присъждането на разноски в полза на
ответното дружество.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК *********,
представя отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Не оспорва твърденията на ищеца за сключен между страните Договор за
потребителски кредит №290543/10.02.2020г. и Анекс №305036/05.01.2023г., с посочените в
исковата молба параметри. Поддържа, че процесният договор за кредит, анекс и оспорените
в исковата молба клаузи от тях са действителни, индивидуално уговорени и в съответствие с
изискванията на ЗПК. Счита, че предвидената неустойка представлява адекватно
обезщетение при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави
обезпечение по договора за кредит. Сочи, че при изчисляване на ГПР не следва да бъдат
включвани разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора, като неустойка. Поддържа, че ГПР има за цел да информира потребителя какви
биха били разходите му, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за
кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под
условие, че кредитополучателят няма да изпълни задължението си по договора. Оспорва да е
налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като твърди, че посочената норма не следва да
бъде тълкувана разширително, а установената в чл.22 ЗПК санкция следва да бъде прилагана
единствено в случаите, когато за потребителя е останал неясен размерът на задължението му
по договора за кредит, както и начинът на неговото формиране. Счита, че процесният
случай не е такъв, като посоченият в договора ГПР е съобразен с всички изисквания на ЗПК.
Признава извършените от ищеца плащания по Анекс към Договор за потребителски кредит
„ГЕТ КЕШ“ №290543 по Транш с пореден №305036/05.01.2023г. в общ размер на 841,40
лева. Оспорва да дължи търсената от ищеца сума. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
3
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска с правно основание чл.26, ал.1
ЗЗД - сключването на Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ №290543 и Анекс по
Транш с пореден №305036/05.01.2023г. със соченото в исковата молба съдържание на
оспорените клаузи, както и че посочените от него клаузи противоречат на закона, респ.
противоречат на добрите нрави.; 2) по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД –
извършено плащане на претендираната сума в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца суми, а именно валидно обвързващи страните договорни
клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното
плащане.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване между страните
следните обстоятелства: 1) че между страните е сключен Договор за потребителски кредит
„ГЕТ КЕШ“ № 290543 и Анекс по Транш с пореден №305036/05.01.2023г. със соченото в
исковата молба съдържание, както и 2) че ищецът е извършил плащания по Анекс към
Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ №290543 по Транш с пореден
№305036/05.01.2023г. в полза на ответника в общ размер на 841,40 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4