Р Е Ш Е Н И Е № 528
гр.Стара Загора, 30.12.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VIII състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието
на прокурора Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №633 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба на Д.П.С., чрез адв.С.П., срещу Областна дирекция по
безопасност на храните (ОДБХ) Стара Загора за
присъждане на сумата от 300 лева на основание чл.1, ал.1, вр. чл.203 и сл. от ЗОДОВ. В исковата молба се сочи, че на ищеца е било издадено Наказателно
постановление №38/21.03.2017г. на Директора на ОДБХ
– Стара Загора. По жалба срещу това Наказателно постановление е образувано АНД
№1157/2017г. по описа на Районен съд
Стара Загора, като с решение от 19.07.2017г. районният съд е отменил санкционния
акт и съдебното решение е влязло в законна сила. За защита на интересите си
пред районния съд ищецът е упълномощил адвокат, за което е заплатил
възнаграждение в размер на 300 лева. Счита се, че от незаконосъобразно
издаденото наказателно постановление са причинени имуществени вреди на ищеца,
изразяващи се в изплатения адвокатски хонорар в производството по обжалване на
санкционния акт. С оглед на това се моли съда да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 300 лв., представляваща причинени му имуществени вреди,
вследствие на незаконно издадения санкционен акт. Претендират се и разноски в
настоящото производство.
Ответникът
– Областна дирекция по безопасност на храните – Стара Загора, редовно призован
за съдебно заседание, не изпраща представител, като по делото не е постъпил и
отговор на исковата молба. В представено становище се сочи, че в исковата молба
не е посочено незаконосъобразното действие на ОДБХ – Стара Загора, за вреди от
което се претендира обезщетението, като не е уточнено и качеството на
ответника. Излагат се съображения, че липсват доказателства за действително
заплатеното адвокатско възнаграждение, като договора за правна помощ от
15.05.2017г. не удостоверява заплащането на адвокатското възнаграждение, тъй
като в него е посочено само, че е платена сума от 300 лева, без да е посочено
как е платена тази сума. Твърди се, че подписите на пълномощното по
административнонаказателното дело и пълномощното по настоящото дело, положени
от клиента, доста се различават. В заключение се сочи, че разноски в настоящото
производство не се дължат от ОДБХ – Стара Загора, защото ищеца не е уведомил
ответника, че е претърпял каквито и да е
вреди от отмененото наказателно постановление, тъй като не са претендирани
разноски пред Районен съд Стара Загора. Алтернативно се сочи, че претендираните
от ищеца разноски са прекомерни. Моли се съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендират се разноски по делото.
Прокурорът
дава становище, че исковата претенция е доказана по основание и размер и следва
да бъде уважена.
Съдът, след
като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от
фактическа страна:
С Наказателно
постановление №38/21.03.2017г., издадено от Директор на ОДБХ – Стара Загора, на ищеца Д.П.С. на основание чл.417, ал.1 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.132, ал.1, т.19 от същия
закон.
Наказателното
постановление е оспорено пред РС – Стара
Загора, за което е образувано административно-наказателно дело № 1157/2017г. С
решение № 505/19.07.2017г. съдът е отменил
санкционния акт, като решението на съда е оставено в сила с решение №396/27.11.2017г.
по КАНД №377/2017г. на Административен съд Стара Загора. В образуваното
административно-наказателно дело, жалбоподателят се е представлявал от
процесуален представител - адвокат С.П. ***, за което, видно от договор за
правна защита и съдействие от 15.05.2017г. с предмет процесуално представителство пред РС – Стара
Загора по АНД № 1157/2017 (л.24 от АНД № № 1157/2017г.), е уговорено
възнаграждение в размер на 300 лв., която сума е заплатена в брой.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът е
подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник, поради което е
процесуално допустим. Неоснователно се твърди от процесуалния представител на
ответника, че в исковата молба не е посочено качеството на ответника. В
съответствие с разпоредбата на чл.205, ал.1 от АПК искът за обезщетение е
насочен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая
се претендират вреди, претърпени от незаконосъобразен административен акт, а не
както се твърди ot ответника – от
незаконосъобразно действие.
Разгледан по
същество предявеният в настоящото по производство иска е основателен.
По делото
няма спор, че с Наказателно постановление №38/21.03.2017г., издадено от Директор на ОДБХ – Стара Загора, на ищеца Д.П.С. на основание чл.417, ал.1 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.132, ал.1, т.19 от същия
закон. Същото е било оспорено по съдебен ред пред РС – Стара Загора,
посредством наетия адвокат С.П. ***. С решение № 505/19.07.2017г. съдът е отменил санкционния акт, като решението на
съда е оставено в сила с решение №396/27.11.2017г. по КАНД №377/2017г. на
Административен съд Стара Загора.
В
производството по обжалване на Наказателно постановление №38/21.03.2017г., издадено от Директор на ОДБХ – Стара Загора, ищецът е представляван от процесуален представител,
на когото е заплатил уговореното в размер на 300 лв. възнаграждение, заплатени
в брой. Договорът за правна защита и съдействие от 15.05.2017г. е приложен по
административно-наказателното дело на Районен съд Стара Загора.
Обикновено отношенията между адвокат и клиент се
уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от
адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и договора,
чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно тълкувателно решение
№ 6/2012 на Върховен касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В случая, противно на твърдението на ответника, в договора
за правна помощ е посочено, че уговорената сума е заплатена в брой.
Съдът приема,
че отмененото наказателно постановление представлява
незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на
чл.1 от ЗОДОВ.
В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен
административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на
същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този
закон.
Ето защо,
следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за
реализиране на тази отговорност. С решение № 505/19.07.2017г. съдът е отменил санкционния акт, като решението на
съда е оставено в сила с решение №396/27.11.2017г. по КАНД №377/2017г. на
Административен съд Стара Загора.
От
незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред с влязъл в сила съдебен
акт наказателно постановление, ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се заплатени средства като разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на наказателното
постановление, в размер на 300 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ,
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо,
че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може
да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи
успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него наказателно
постановление, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното
постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна
предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Налице е и
третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно по съответния ред и средствата за заплатеното във връзка с
неговото обжалване адвокатско възнаграждение.
Според
тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година,
неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка
и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно постановление,
тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права
са накърнени неправомерно от административния орган.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и
следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи средствата
за заплатено адвокатско възнаграждение
за обжалване на Наказателно постановление №38/21.03.2017г., издадено от Директор на ОДБХ – Стара Загора.
В заключение следва да се посочи, че твърденията на
ответника за различие в подписите „за клиент“ в представените пълномощни и
договори за правна помощ по административно-наказателно дело № 1157/2017 година
на РС Стара Загора и настоящото дело, са недоказани. Установяването на
автентичността на подписи се осъществява в специално предвидено в ГПК
производство, което се открива само при заявено от заинтересованата страна
оспорване на съответния документ или документи. В хода на настоящото делото искане
за откриване на такова производство от страна на ответника не е направено, а
съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК задължението за установяване на
факта, на който се основава възражението на страната тежи именно върху нея.
Ищецът е
внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 10 лева. Такава е
дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на
ответника, а така също и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство, съобразно представеното пълномощно
и договор за правна защита и съдействие (лист 5). Размерът на това
възнаграждение съответства на минимално предвидения по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №
1/09.06.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в тази
връзка възражението на процесуалния представител на ответника за негова
прекомерност се явява неоснователно. Възражението на ответника за
недължимост на разноски в настоящото производство, поради неуведомяване от
страна на ищеца, че е претърпял каквито и да е вреди от отмененото наказателно
постановление, тъй като не са претендирани разноски пред Районен съд Стара
Загора, също е неоснователно. През периода на разглеждане на делото по отмяна
на санкционния акт ЗАНН не е предвиждал присъждане на разноски по тези
производство, като такава възможност е въведена едва с ДВ бр.94/29.11.2019г. За
направени разноски в съдебни производства по отмяна на наказателни
постановления до този момент единствената възможност за обезщетяване е този по
реда на Глава XI от АПК и ЗОДОВ. Именно такова е и настоящото производство, а
съгласно разпоредбата чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Предвид на това в разглеждания случай са налице основания за
присъждане в полза на ищеца на направените разноски за възнаграждение за един
адвокат в настоящото производство.
С оглед на изложеното, на основание чл.203, ал.2
от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл.235 от ГПК,
съдът
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Стара Загора, да заплати на Д.П.С.,
с ЕГН **********,***, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, представляващи средствата за заплатено адвокатско
възнаграждение при оспорване на Наказателно постановление №38/21.03.2017г.,
издадено от Директор на ОДБХ
– Стара Загора, отменено с влязло в сила решение
№ 505/19.07.2017 година по административно-наказателно дело № 1157/2017 година
на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Стара Загора, да заплати на Д.П.С.,
с ЕГН **********,***, сумата от 310 (триста
и десет) лева – разноски по настоящото
дело.
Решението
може да се обжалва или протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: