Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 201, 30.04.2019г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На осемнадесети април
две
хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Ганка Атанасова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2631 по описа за 2018г. на РРС
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК.
Депозирана
е искова молба от “Топлофикация Разград“ЕАД, с която молят съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че е налице вземане в размер на
1207.98лв.-главница за потребена топлинна енергия за периода
31.10.16г.-14.07.17г. за обект, находящ се в гр. Р., жк**сумата 194.48лв.
явяваща дължимо обезщетение за забава за периода 01.12.16г.-03.10.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.18г. до окончателното й
изплащане, както и разноските, направени в двете производства. Твърди, че
ищецът е доставял на ответника топлинна енергия за битови нужди, която
ответникът не е заплатил. Това наложило подаването на заявление по чл.410 ГПК.
Образувано е ч.гр.д.№1935/18г. на РРС, по което е издадена заповед за
изпълнение №4058/05.10.18г. Длъжникът е възразил в срок, че не дължи и ищецът е
предявил настоящия иск. Представя ОУ. Има искане за назначаване на ССЕ и
прилагане на ч.гр.д. на РРС.
Ответникът С.К.С. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК.
Назначеният му особен представител оспорва исковете, като твърди, че ищецът не
ангажира доказателства ответникът да е собственик на имота, както и липсата на
сключен договор между страните или доказателства за възникването на
облигационна връзка по силата на закона. Оспорва претенциите и по размер, като
твърди че не се доказва реално потребление на такава стойност. Прави възражение
за изтекла в полза на клиента и погасителна давност.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна, следното: Партидата на обект, находящ се в
гр.Р., ЖК ** се води на името на ищеца от 26.09.2011г., като собственик. При
подаване на заявление за промяна на партида ответникът е представил и
нотариален акт за дарение №83/2008г. Имотът е обитаем и в него има монтирани
отоплителни уреди. Сградата е с централно топлоснабдяване. На 04.10.18г. ищецът
е подал заявление по чл.410 ГПК /гр.д.№1935/18г. на РРС/. Съдът е издал заповед
за изпълнение №4058 от 05.10.18г. Заповедта не е връчена, и на ищеца е
предоставен месечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането.
По делото е назначена ССЕ, според което имота
е топлоснабден, на ответницата е предоставен аб.№13617, включен в абонатна
станция №172. Отоплителен сезон 2016/2017
е започнал на 26.10.15г. и е приключил на 10.04.16г. Подадената към абоната
топлинна енергия е 222.2300мВч, а подадената към имота на ответника топлинна
енергия е 13.936мвч на стойност 974.28лв.
с ДДС, от които 2.194мВч на стойност 153.38лв. е отнесена като загуба сградна
инсталация, 1.329мВч на стойност 92.89лв. е енергия за отопление /щранг лира/ и
10.413мвч на стойност 728.01лв. за отопление с уреди. Начислена е и абонаментна
такса от 12лв. и такса уреди 6.90лв. или общо 993.18лв. Сумата от 1207.98лв. е
начислена като прогнозно потребление на 17.261мвч, а не реалното
потребление. Определената от вещото лице
лихва върху главница 1207.98лв. е в размер от 195.17лв.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира исковете за допустими. Разгледани по същество същите се
явяват частично основателни.
Съгласно пар.1
т.42 ДРЗЕ, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице-
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.153
ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал.6 клиентите
в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Гореизложеното ангажира отговорността на ответника, в
качеството му на ползвател на имот, присъединен към топлоснабдителната мрежа, и
на който е предоставен абонатен номер, относно сградната инсталация и
отчетеното потребление.
Ответникът
дължи на ищеца реално потребеното количество топлинна енергия, което се
определя на база прогнозни сметки и крайна изравнителна. Видно от заключението
на вещото лице по прогнозни сметки ответникът дължи 1207.98лв. за отоплителен
сезон 2016/2017г., но реално топлинния счетоводител е установил, че към обекта
на ответника е подадена и потребена топлинна енергия за 974.28лв./13.936мвч./,
като остатъкът от 233.70лв./3.325мвч./ топлинният счетоводител е отразил като
дължима сума за възстановяване, тъй като прогнозираната мощност не е доставена
и потребена. Ако ответникът бе плащал прогнозните сметки, то в края на
отоплителния сезон след изравняването ищецът щеше да има да му връща сумата от
233.70лв. Следователно претенцията на ищеца се явява основателна и доказана до
размера на 974.28лв. Ответникът дължи още и начислените абонамента такса и
такса уреди общо от 18.90лв. като общо дългът му възлиза на 993.18лв. За
остатъка над тази сума до прогнозно начислената от 1207.98лв. претенцията е
неоснователна.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава върху главницата. В чл. 32 ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Ответникът дължи лихва за периода от 01.12.16г.-03.10.18г. в размер на 182.13лв. с оглед дължимата главница в по-малък размер.
Възражението
на ответника за изтекла в негова полза тригодишна давност е неоснователно.
Най-отдалеченото във времево отношение задължение е по фактура №
406555/31.10.16г. с падеж 01.12.16г. От този момент е започнала да тече
кратката погасигелна давност и същата би изтекла на 01.12.19г.
Ищецът претендира разноски и представя списък
за 551.95лв. разноски /държ.такса, депозити за вещо лице и за особен
представител, юк.възнаграждение/. Предвид
частичната основателност на иска, ищецът има право на направените разноски до
размера на 462.53лв..
Съдът
дължи на ищеца и направените от него разноски в заповедното производство,
съобразно дължимите суми за главница и лихви в размер на 25лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
за установено по отношение на С.К.С. ***, ЕГН **********, че дължи на
Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК ********* сумата 993.18лв./деветстотин деветдесет и три лева и осемнадесет стотинки/,
от която 974.25лв. потребена топлинна енергия за периода 31.10.16г.-14.07.17г. за
имот с абонатен номер №13617, 12лв. абонаментна такса, 6.90лв. такса уреди и
сумата 182.13лв. /сто осемдесет и
два лева и тринадесет стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.12.16г.-03.10.17г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2018г./депозирането
на заявлението по чл.410 ГПК/, за които има издадена заповед за изпълнение №
4058/05.10.18г. па гр.д.№1935/18г. на РРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ установителните искове
за главница над 993.18лв. до 1207.98лв. и за лихва за забава над 182.13лв. до
194.48лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С.К.С.
да заплати на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК ********* сумата от 462.55лв./четиристотин
шестдесет и два лева и петдесет и пет
стотинки/ съдебни разноски и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ разноски по
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: