РЕШЕНИЕ
№ 1505
гр. София, 26.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:В.СТ. К.
като разгледа докладваното от В.СТ. К.Административно наказателно дело
№ 20211110211587 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-
011182 от 03.06.2021 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2021 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на ЕВТ. Д. Д. , ЕГН:********** са му наложени
административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП
вр. чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни
съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни
доводи и съображения за липсата на административни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично.
Представлява се от защитник, които инвокира допълнителни съображения в
подкрепа на изложениет такива в жалбата. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
1
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Жалбоподателят ЕВТ. Д. Д. от 01.04.2001.03.2002г. Наказван е с влезли в
сила 7 броя фишове за периода 14.08.2018 г. до 30.06.2021 г. Наложени са му
две ПАМ временно отнемане на СУМПС на 20.05.2021 г. Наказван е с 16 на
брой наказателни постановления. Всички ЕФ и НП са за различни по вид
административни нарушения, включително и за нарушения (№ 10 и № 11
от справката за водач на МПС) по съставите на чл.174, ал.3 от ЗДвП за
шофиране в пияно състояние.
Жалбоподателят Д. употребил алкохол, като на 20.05.2021 г. след
полунощ, същият се качил в лекия си автомобил „Ауди“ с рег. № ... Запалил
двигателя и потеглил. Движел се с него в гр.С. по ул. „Т.“ с посока на
движение от бул. „К.П. към бл.... Стигнал с управлявания от него автомобил
до блок... Бил спрян за проверка на 20.05.2021 г. в 01.32 часа от служители на
08 РУ – СДВР, като на инкриминираното място се отзовали свидетелите АЛ.
СТ. АЛ. и В. Р. СТ. – автоконтрольори към СДВР – ОПП за проверка по ЗДвП
за алкохол и наркотични вещества. След спирането за проверка и до
изчакването им, свидетелите А. и С. се легитимирали. Поканили
жалбоподателят Д. да слезе от автомобила, тъй като състоянието му било
неадекватно, говорел завалено и лъхал на алкохол. След като слязъл от лекия
автомобил, жалбоподателят Д. започнал да се държи неадекватно. Показвал
кунг-фу и карате стойки. Имал неестествено поведение на водач на МПС.
Отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози. Свидетелите А. и С. му разяснили правата, че е
изборът е на жалбоподателя Д., като е следвало да бъде санкциониран по друг
законов ред за отказа му да бъде изпробван с техническо средсрво за
употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. За тази цел бил
съставен АУАН № серия GA №385766 от 20.05.2021 г. от свидетеля АЛ. СТ.
АЛ.. За отказът на жалбоподателя Д. да бъде изпробван с техническо средство
и за употреба на алкохол бил съставен АУАН № серия GA №385765 от
20.05.2021 г., който не е предмет на разглеждане в настоящото наказателно
производство. На жалбоподателя Д. за двата му отказа да бъде избробван за
наркотици и за алкохол бил съствен един медицински талон, съгласно
показанията на свидетеля А.. Жалбоподателят Д., заради неоказаното
съдействие не е бил съпроведен силом до болнично заведение за изследване
на кръвта му за алкохол и наркотици, тъй като това е практика, когато
алкохола в кръвта е над 1.2 на хиляда.
Въз основа на съставения АУАН № серия GA №385766 от 20.05.2021 г.
2
от свидетеля АЛ. СТ. АЛ. е постановено от АНО НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-011182 от 03.06.2021 г. издадено
Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з – 515/14.05.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
ЕВТ. Д. Д. , ЕГН:********** са му наложени административно наказание
парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и
четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.2
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства и от показанията на свидетелите АЛ. СТ. АЛ. и В. Р.
СТ. – автоконтрольори към СДВР – ОПП , въз основа на които е издадено
обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на
изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал
като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на
такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са
предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало
време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко
лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема
със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в
пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно
възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
Свидетелите АЛ. СТ. АЛ. и В. Р. СТ. – автоконтрольори към СДВР –
ОПП са възприели като преки очевидци, че жалбоподателя Д. лъхал на
алкохол, имал забавени реакции, провлачен говор, правил кунг-фу и карате
стойки, държал се неествествено за водач на МПС – все обстоятелства
потвърждаващи се от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства. Отказът за проверката на жалбоподателя Д. да бъде изпробван със
специално техническо средство за употребата на наркотични вещества и/или
техни аналози е допустима да се доказва с всички доказателства и
доказателствени средства, включително и със свидетели. Именно свидетелите
А. и С. потвърждават факта на отказът на жалбоподателя да бъде изпробван
за наркотици и неговото неествено поведение на водач на МПС показващ
кунг-фу и карате хватки в обективната действителност, а не например като
сцени от филмовото изкуство. В настоящия случай е точно така. Съдът
намира, че не може да оправдае действията на дееца Д.. Фактите съдът ги
3
извежда въз основа на обективните му действия от местопроизшествието, за
които са налице безспорни доказателства. Не от субективните му твърдения
или интерпретация на факти. Жалбоподателят Д. е създал изключително
сериозна опасност в това си състояние да предизвика ПТП и да накърни
живота и здравето на останалите участници в движението, както и на
пешеходците.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че от външна
страна съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма,
при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
Т.е. като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията
по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките
на неговите пълномощиия, като констатираното нарушение по всеки отделен
пункт от НП е изчерпателно описано в акта за установяване на
административно нарушение, по идентичен начин – описано и в
наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма
на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено
от него лице с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини
съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани.
За пълнота на изложението, съдът намира, че обстоятелствата, описани в
АУАН-на, съставен срещу жалбоподателя Д. са разбираеми и ясно отразени,
при което за съдебният състав не възникват затруднения да разбере волята на
актосъставителя А., още повече, че жалбоподателят Д. е бил наясно
фактически с описаните в акта обстоятелства, докато е бил на
местопроизшествието и знаейки за елементите на нарушението, свързано с
обективирания отказ да бъде проверен за наркотични вещества, което е бил
извършил. Съдът намира, че жалбоподателят Д. е бил наясно за какво е
4
наказан, и не са създадени никакви предпоставки за нарушение на правото на
защита на жалбоподателя, доколкото в конкретния случай не са налице и
последващи пречки за жалбоподателя да се запознае по негова инициатива
със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е "обвинен" чрез
получаване на екземпляр от него, а откъзът да подпише издаденият срещу
него АУАН е удостоверен по надлежния ред. В този смисъл е и практиката на
съдилищата – Решение № 1141/26.06.2015г по к. н. а. х. д. № 859/2015 г. по
описа на АдмС-Бургаз, Решение № 104/17.02.2012 г. по к. н. а. х. д. № 14/2012
г. по описа на АдмС-Плевен и много други.
Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган, дори и актосъставителят, не е извършил процесуални нарушения или
други пропущения при провеждане на процедурата по съставяне на АУАН-на
и на обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани.
Съдът приема, че административното нарушение на жалбоподателя ЕВТ.
Д. Д. дов по чл.174, ал. 3 от ЗДвП е доказано и установено.
Настоящият съдебен състав намира на основание събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства на свидетелите А. и
С., че се доказват от обективна страна вменените в отговорност на
жалбоподателят ЕВТ. Д. Д. е извършил от обективна страна състава на чл.174,
ал.3 от ЗДвП, тъй като на 20.05.2020 г. в 01.32 часа е отказал да бъде проверен
от свидетелите Алексиве и С. от СДВР - ОПП с техническо средство за
употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, след спирането му от
служителите на 08 РУ СДВР за проверка при управлението на своя лек
автомобил „Ауди“ с рег. № ...в гр.С.по ул. „Т.“ с посока на движение от бул.
„К.Пастухов към бл.121. Напротив на инкриминираното място
жалбоподателят Д. се държал неадекватно, неестествно, говорел завалено,
лъхал на алкохол, показвал уменията си по кунг-фу и карате на служителите
на 08 РУ СДВР и СДВР-ОПП.
От субективна страна съдът счита, че установеното като доказано
административно нарушение по съставите на чл.174, ал.3 от ЗДвП е
извършено при субективна форма на вината – пряк умисъл. Жалбоподателят,
знаейки, че следва да бъде проверен с техническо средство за употребата на
наркотични вещества е отказал напълно доброволно и съзнателно да окаже
съдействие на органите на СДВР-ОПП по приложение на техните
правомощия по ЗДвП, предвиждал е тези правни последици, породени от
желаното му поведение, преследвал е тази цел, осъзнавал е обществената
опасност на своето поведение и бездействие по обективирания отказ,
противоправно отказвайки да бъде тестван за концентрация на наркотични
вещества в кръвта с техническо средство, като е съзнавал, че извършва
извършва умишлено съставът на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и
доколкото е бил в съзнание и възприемащ фактите от случая. Също така,
нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е,
че не бива да управлява МПС след употреба на наркотични вещества, чието
5
установяване по вид с точност е отказал чрез съдействие да установи по
регламентирания от закона ред и с оглед дългогодишната си правоспособност
като водач на МПС е нарушил пряко установените от ЗДвП запрети, с което е
целял настъпването на обществено-опасните последици за извършеното
деяние.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Съдът намира, че посочената по-горе норма съдържа два самостоятелни
и алтернативни състава на административно нарушение, един от които е
отказът за тестване с техническо средство дрегер, без значение дали
жалбоподателят желае да даде кръвна проба за установяването на наркотични
вещества в кръвта му чрез химическо изследване. Нормата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП ясно сочи, че се наказва водач, който „ откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози“. Т.е. според самият закон за движение по
пътищата, с посоченото наказание от 2000 глоба и 2 години лишаване от
правоуправление на МПС се наказва както водач, който откаже да бъде
тестван с техническо средство, било алкохол, било за нарктоци, така и този,
който откаже да даде кръвна проба или не изпълни даденото му предписание
навреме.
В случая водачът е наказан за това, че е отказал да му бъде направено
изследване с техническо средство за наркотични вещества, поради което с
този отказ е осъществен съставът на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП от
обективна страна. Именно в тази насока, и АНО е опредил за извършеното
административно нарушение, а и събраните по делото гласни доказателствена
средства по делото в показанията на свидетелите А. и С., какото и събраните
по делото писмени доказателства обосновават и доказват, че водят до извод,
че жалбоподателят Д. е наказан за отказ да бъде изпробван с техническото
средство дрегер за установяване на наркотични вещества и/или техни аналози
(чрез този способ), като неизпълнението на задължението на жалбоподателя
6
Найдов касателно даването на кръв за изследване са факти, обосноваващи по
еднопосочен начин високата тежест на извършеното административно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В тази насока съдът се позова на ТР 13/20.12.2021 г. на ВАС по
тъл.дело № 1/2021 г., според което отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на
алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни
нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за
административните нарушения и наказания. ВАС е приел, че едновременната
употреба на алкохол и наркотични вещества допълнително засилва
отрицателния ефект върху психо-моторните функции на човешкия организъм,
което увеличава обществената опасност. Противоречащо на правната и
житейската логика и несъответстващо на целта на закона е приемането, че
двата отказа могат да се приравнят като правни последици и степен на
обществена опасност на един отказ по някоя от проверките, респ. да бъде
наложено едно общо наказание при наличие на два отказа.
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да
бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените
в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача
на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение
на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа алтернативни
способи за приложение за доказване на алкохолна коцентрация и отказ
на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва
състава на едно и също административно нарушение. Независимо обаче
чрез кое от предвидените в закона способи за приложение за доказване на
алкохолна коцентрация – чрз отказ от изпробване с техническо средство за
употреба на наркточини вещества и/или техни аналози или чрез неизпълнение
на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор, се
осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП -
Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС – Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г.
Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност
водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на
алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не
следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго,
отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП например.
В конкретния случай от показанията на приложените по делото
доказателства, събраните гласни доказателствени средства (за кредитираните
такива) се установява, че въпреки че е бил поканен – жалбоподателят Д.
противоправно е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
7
употреба на наркотици, както и въпреки че му е бил издаден талон за
медицинско изследване, същият чрез отказа си да изпълни предписанието от
връчения му талон, без да има обективна невъзможност да не го изпълни, е
показал с поведението си, че няма да даде кръвна проба за анализ,
представляващ отказ. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната
част на наказателното постановление, отправеното "обвинение" по чл.174,
ал.3 от ЗДвП е индивидуализирано в степен позволяваща на жалбоподателя
Д. да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно
покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и
административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е
наказал жалбоподателя с наказанието предвидено в чл. 174, ал. 3, пр.2 от
ЗДвП, които в дадения случай са правно лимитивирани от закона като
основание и размер. Наказанията, предвидени от закона за нарушенията, са в
правилно индивидуализиран размер, поради което за съда не съществува
възможност да ревизира същите като ги намали.
Настоящият състав приема, че по отношение на извършеното деяние по
чл.174, ал.3 от ЗДвП не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като описаното нарушение по всеки от тези състава е свързано
пряко и непосредствено с осигуряването на безопасни условия за движение на
водачите и на останалите участници в движението. При това извършеното
нарушение по всеки отделен състав по съществен начин засяга и застрашава
обществените отношения, като среща широк, отрицателен, административен
и обществен отзвук, с оглед на големия обем на деяния от този вид.
Наложените на жалбоподателя административни наказания по чл.174,
ал.3 от ЗДвП са определени в предвидения размер, предвиден в закона за
извършеното нарушение, което обективира извод, че същите са съобразени с
разпоредбите на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН и не са налице основания за
изменение на обжалваното НП.
В заключение относно размера на наложената глоба и лишаване от
правото да се управлява МПС в определеният срок спрямо санкционираното
лице, съдът намира, като инстанция по фактите, че това административно
наказание по 174, ал.3 от ЗДвП изпълва целите на административното
наказание по чл.12 от ЗАНН, съответно е на обществената опасност на
установеното административно нарушение, завишената обществена опасност
на личността на дееца като опасен водач на МПС и причинените от него
вреди в обективната действителност по засягане на държавното управление
на обществените отношения, регулирани от ЗДвП, като наказанието е
определено при правилно приложение на материалния закон.
Настоящият съдебен състав отчете причините за извършване на
деянието по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а те са изключително ниска правна култура
и липсващо правосъзнание, противоправен и явен, дори престъпен стремеж
на жалбоподателя Д. към демонстративно незачитане на правилата на ЗДвП,
показвайки на местопроизшествието стойки по кунг-фу и карате,
нереспиктиран по никакъв начин от свидетелите от налаганите му до момента
8
административни наказания по ЗДвП, включително и такива след управление
на МПС при употреба на алкохол, и с оглед правилата на чл.174, ал.3 от
ЗДвП, недопускащи управление на МПС, след управление на алкохол, които
административни нарушения и дори престъпления от подобен вид са
изключително ежедневно често срещано безнаказано явление в страната ни,
както и при явно незачитане на установения обществен ред и правопорядък,
обусловени от принципите на правовата и демократична държава.
С оглед на всичко гореизложеното съдът счита, че подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното НП следва да се потвърди
като законосъобразно и обосновано.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивният жалбоподател от
жалбата му и от съдебо заседание, тъй като същите изцяло и в изложената
пълнота обслужват упражняваната защитна функция в процеса и като най-
заинтересована страна да избегне инициираното срещу нея административено
– наказателно обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на
тезите от въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и
правна страна се опровергават обратните по съображения доводи на
жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е
отговорено и не следва отново да им се противопоставят аргументи за
тяхната неоснователност, с цел процесуална икономия.
Съдът не дължи произнасяне по разноските, с оглед липсата на тяхната
дължимост в полза на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-011182 от
03.06.2021 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2021 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на ЕВТ. Д. Д. , ЕГН:********** са му наложени
административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП
вр. чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9