№ 59
гр. Тутракан, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200273 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-0362-000626 от 20.10.2023 г. на
началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на В. М. Д., с ЕГН:
********** от *****, за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление, жалбоподателят
го обжалва в срок, излагайки доводи за неговата незаконосъобразност. С
жалбата последният оспорва установената от контролните органи фактическа
обстановка, твърдейки че е управлявал МПС с поставен обезопасителен
колан. Твърди се, че несъобразяването на АНО с представеното писмено
възражение, както и несъобразяването относно приложимостта на чл. 28 от
ЗАНН, било опорочило процеса по издаване на НП. В хода на съдебните
прения надлежно упълномощеният да представлява жалбоподателя защитник
поддържа изложеното в жалбата, като прави искане за присъждане на
сторените в процеса разноски.
Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ –
Тутракан, редовно призован, не се явява, не се явява негов представител. По
1
делото е приобщено писмено становище от надлежно упълномощената В.А. –
главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, в което се навеждат по бланкетен
начин доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Отправя
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за
прекомерност на адвокатското такова.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.10.2023 г., около 12:30 ч., актосъставителят С. И. и свидетелят К.
В. – полицейски служители в РУ – Тутракан, изпълнявали служебните си
задължения, като патрулирали със служебен автомобил по ул. „Трансмариска“
в посока площад „21-ви септември“ в гр. Тутракан. В същото време
непосредствено пред тях се движил жалбоподателят с управлявания от него
лек автомобил марка/модел „Фиат Брава“ с рег. № ****. Полицейските
служители установили, че водачът бил без поставен обезопасителен колан,
поради което предприели действия по спирането му, което се случило на
площад „21-ви септември“. Там, при слизането си от автомобила, те се
уверили, че жалбоподателят бил без поставен обезопасителен колан.
Актосъставителят И. съставил срещу водача АУАН серия GA № 1089261, с
който му повдигнал обвинение за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без възражения и получил препис от
същия.
С пощенска пратка от 18.10.2023 г. жалбоподателят, чрез своя защитник,
отправил възражения срещу съставения АУАН, които били получени в РУ –
Тутракан на 20.10.2023 г. АНО приел, че същите били подадени след
законоустановения 7-дневен срок, поради което не ги взел предвид при
издаване на НП.
На 20.10.2023 г. било издадено атакуваното НП 23-0362-000626, препис
от което бил връчен на жалбоподателя на 26.10.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
2
доказателства и доказателствени средства – показанията на актосъставителя и
свидетеля; з. к. на НП № 23-0362-000626 от 20.10.2023 г.; АУАН серия GA №
1089261 от 11.10.2023 г.; з. к. на Товарителница *********; з. к. на писмо №
3588/31.10.2023 г. с талон вх. № 3-351/26/10; з. к. на квитанция от 26.10.2023 г.
за извършено плащане чрез сПОС терминално устройство с обща сума на
транзакцията 40 лв., картодържател В. Д.; з. к. възражения от В. М. Д. вх. №
362000-3462/20.10.2023 г.; докладна записка относно постъпили възражения;
справка картон на водача В. М. Д.; справка АИС – собственици на МПС;
справка АИС – регистрация на МПС; з. к. на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г.; з. к. на Заповед № 342з-1669/21.10.2022 г.; з. к. на График УРИ 342р-
15378/07.10.2022 г. по описа на ОДМВР – Силистра; з. к. на Служебна бележка
от „Човешки ресурси“ при ОДМВР – Силистра.
Съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители,
тъй като същите са обективни, взаимосвързани и кореспондиращи с редовно
съставения АУАН (аргументи в тази насока по-долу), който на основание чл.
189, ал. 2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административно-наказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН серия АД № 162, бл. № 271214 от 17.02.2024 г. в
сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Актът съдържа законово изискуемите
реквизити по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и е съставен от компетентен орган.
Последният извод следва от разпоредбите на чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във
връзка с 189, ал. 1 и чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с т. 2.2 и т. 1.3.3 от
Заповед № 812з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и
Заповед № 342з-1169/21.10.2022 г. на директора на ОДМВР – Силистра. От
изложеното се налага изводът, че АУАН е съставен законосъобразно и като
такъв, на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, той има презумптивна
доказателствена сила. Съдът намира, че формалното несъгласие на
жалбоподателя с установената в акта фактическа обстановка (без
3
ангажирането на никакви доказателства в тази насока с оглед оборването
доказателствената сила на АУАН и неговото съдържание) не е в състояние да
дискредитира приетите за достоверни свидетелски показания и писмени
доказателства. Поради изложеното, възражението на жалбоподателя за
недоказаност на деянието следва да се отклони като неоснователно.
Наказателно постановление № 23-0362-000626 от 20.10.2023 г. е
издадено от компетентен АНО – чл. 47, ал. 2 във връзка с ал. 1, б. „б“ от ЗАНН
във връзка с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и т. 3.9 от Заповед № 812з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН и съдържа законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
като с него е наложено наказанието, предвидено в чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП,
определено от закона в абсолютен размер – 50 лв.
Съдът намира за неправилно становището на АНО, че писменото
възражение на жалбоподателя срещу АУАН било просрочено. Същото е
подадено, видно от Товарителница *********, на 18.10.2023 г. Съгласно
разпоредбите на чл. 184 във връзка с чл. 183, ал. 2 от НПК, приложими на
основание чл. 84 от ЗАНН, датата на изпращане с пощенски куриер
(18.10.2023 г.) е последният ден от 7-дневния срок, предвиден в чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН, следователно срокът е спазен. Въпреки това, обстоятелството, че АНО
при издаване на НП не е взел предвид възраженията на жалбоподателя, не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като последният има
възможност да се позове на тях и пред съда, действащ като въззивна
инстанция,което и е сторил,преповтаряйки ги в сезиращата жалба до съда .
Следва да се отбележи също и че конкретните възражения на жалбоподателя
(че не е съгласен с фактическата обстановка, отразена в АУАН) не предполагат
да бъдат вземани предвид от АНО, тъй като не изискват извършването на
някакви допълнителни действия, а изразяват единствено становището на
жалбоподателя по отношение съдържанието на акта.
Жалбоподателят е административно-наказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 във
връзка с чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, доколкото е установен като водач на МПС от
категория M или N. Липсата на конкретизация в коя точно категория попада
управляваното от него МПС (М1, М2, М3, N1, N2, N3) не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като, видно от чл. 4 от Регламент
4
(ЕС) 2018/858 на ЕП и Съвета, тази категоризация е с оглед допустимия брой
на пътниците (М1, М2, М3) или с оглед максималната маса на превозното
средство (N1, N2, N3), като е безспорно, че процесното МПС попада в някоя
от тях.
Изпълнителното деяние се свежда до бездействие – неизпълнение на
нормативно вменено задължение за поставяне на обезопасителен колан по
време на движение. От кредитирания доказателствен материал се извежда, че
жалбоподателят е извършил нарушението, в което е обвинен. Предвид
формалния характер на нарушението, осъществяването на изпълнителното
деяние изпълва неговата обективна страна.
Деянието е осъществено от жалбоподателя и от субективна страна с
небрежна форма на вината, доколкото обективно е бил длъжен да управлява
МПС с поставен обезопасителен колан и субективно, при полагане на
дължимата грижа, е бил в състояние (т.е. е могъл) да избегне извършването на
административното нарушение.
Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение
по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 във връзка с чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Искането в жалбата случаят да бъде квалифициран като маловажен не
следва да се уважава поради следните съображения. На първо място, съгласно
чл. 189з от ЗДвП институтът на маловажния случай по ЗАНН не се прилага за
нарушения по ЗДвП. На второ място, дори и да беше допустимо прилагането
на чл. 28 от ЗАНН, съдът счита, че настоящият случай разкрива белезите на
стандартно нарушение от този вид, поради което би било необосновано
прилагането на коментирания институт.
Имайки предвид горното, съдът счита, че липсват основания
обжалваното НП да бъде отменено, поради което същото следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е
направено искане за присъждане на сторените разноски по делото в полза на
АНО, като не е посочен техният размер. Предвид ниската фактическа и
5
правна сложност на казуса и бланкетния характер на становището на
процесуалния представител на АНО, съдът счита, че следва да присъди
разноски в минимален размер. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с
чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП, той се равнява на 80 лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0362-000626 от
20.10.2023 г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, с което
на В. М. Д., с ЕГН: ********** от *****, за извършено нарушение на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от
ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв., като
законосъобразно.
ОСЪЖДА В. М. Д., с ЕГН: ********** от ***** да заплати на ОДМВР –
Силистра, представлявана от директора М.Н., сторените разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6