№ 3452
гр. Варна, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110115389 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявени от С. Е. Т.,
ЕГН:**********, в качеството й на майка и законен представител на С. З. П.,
ЕГН:**********, против З. Н. П., ЕГН:********** искове с правно основание
чл. 127а, ал.2 от СК и чл.150 СК, за даване заместващо съгласие на бащата З.
Н. П., ЕГН **********, за издаване задграничен паспорт за пътуване в
чужбина на детето С. З. П., ЕГН ********** от гр.Варна, като за целта на
майката С. Е. Т., ЕГН ********** от гр.Варна или от упълномощено от нея
лице се разрешава да подаде по реда на чл. 45, ал. 1 и ал. 2 и чл. 31а, ал. 2 от
ЗБЛД еднолично заявление за задграничен паспорт на детето и да получи
изготвените от компетентните органи документи, като бъде допуснато
предварително изпълнение на решението, задаване разрешение, заместващо
съгласие на бащата З. Н. П., ЕГН **********, детето С. З. П., ЕГН **********
от гр.Варна, да напуска пределите на РБългария, за да пътува до страните от
Европейския континент и Република Турция, независимо дали са членки на
Европейския съюз или не, придружаван от майка си или упълномощено от нея
лице, без ограничение на броя на пътуванията и тяхната продължителност за
срок до навършване на пълнолетие, на основание чл.76, т.9 от ЗБЛД,
вр.чл.127а от СК, както и да бъде изменен на осн.чл.150 от СК размера на
издръжката, определена с Решение №2423 от 20.06.2016г. по гр.д.
1
№14344/2015г. на Районен съд Варна, 34 с-в като бъде увеличен присъдения
до момента размер на месечна издръжка от 140лв. на сумата от 300лв.,
дължима от ответника в полза на синът си С. З. П., ЕГН:**********, чрез
неговата майка и законен представител С. Е. Т., ЕГН ********** от гр.Варна,
ул.**** 15, ет.3, ап.15, считано от датата на подаване на настоящата искова
молба, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска до настъпване
на законна причина за изменението или прекратяването и, която издръжка да
се заплаща до 1-во число на месеца за който се дължи.
С влязло в законна сила Определение №9320/09.07.2025г. съдът
прекрати като недопустима претенцията с правно основание чл. 45, ал. 1 и ал.
2 и чл. 31а, ал. 2 от ЗБЛД за даване заместващо съгласие на бащата З. Н. П.,
ЕГН **********, за издаване лична карта на детето С. З. П., ЕГН **********
от гр.Варна, ул.**** 15, ет.3, ап.15, при навършване на 14г. възраст като за
целта на майката С. Е. Т., ЕГН ********** от гр.Варна или от упълномощено
от нея лице се разрешава да подаде еднолично заявление за издаване на лична
карта на детето и да получи изготвените от компетентните органи документи.
Ищцата твърди, че с от съвместното съжителство с ответника З. Н. П.,
ЕГН ********** се родил синът им Стилян З. П., ЕГН ********** от
гр.Варна, като малко след раждането на синът им, през м.10.2014г. с ответника
се разделили, като първоначално ответника живял в гр.София, а след това е
заминал в чужбина. Твърди, че от както са се разделили, ответника не е правил
опити да се свърже с нея, или да види сина си. Твърди, че когато синът им бил
на 2.5 години се запознала със **** Т., с когото заживели на семейни начала, а
през 2021г. сключили и граждански брак. Тъй като от малък съпругът й се
грижил заедно с нея за сина й, той наричал Светослав „татко“, макар да знае,
че има биологичен баща и че той се казва З. Н. П.. Твърди, че цялата грижа и
издръжка във връзка със синът й се полага от нея и съпругът й Светослав.
Твърди, че липсата на задграничен паспорт на синът й и декларация-съгласие
от биологичния му баща води до това, че вече повече от 9г. не могат като
семейство да отидат на почивка или екскурзия извън РБългария. Твърди, че от
няколко години синът й проявил интерес и започнал да играе народни танци в
танцов състав „****“ Варна. От както играел в „****“, ансамбълът ходил на
участия в Италия и Хърватия, но без негово участие, тъй като не можели да
осигурят съгласие за излизане в чужбина от страна на ответника. Твърди, че
това, че не може да пътува с ансамбъла и има участия с останалите деца го
2
разстройва и натъжава.
Твърди, че опитите назад в годините чрез родителите на ответника да се
снабдят с нужните документи не дали резултат, като през м. октомври 2024г.
отново бил осъществен чрез фейсбук контакт с бащата, като му била
изпратена попълнена декларация-съгласие и пълномощно, които да разпише и
завери, за да може синът им да може да пътува в чужбина и се снабди със
задграничен паспорт, но към датата на подаване на настоящата молба нямат
предоставени от него разписани тези документи.
Твърди, че с Решение №2423 от 20.06.2016г. по гр.д. №14344/2015г. на
Районен съд Варна, 34 с-в. ответникът е осъден да заплаща издръжка на сина
си чрез мен в размер на 140лв., която на практика не заплащал. Твърди, че към
днешна дата определената издръжка на синът им се явява крайно
недостатъчна за задоволяване на най-елементарните му потребности, като се
има предвид поскъпването на стоките и услугите от датата на присъдената
издръжка и до настоящия момент.Синът им посещавал училище, като всички
суми за учебници, униформа, обувки, дрехи, джобни за храна се заплащат от
майката, която му е купила и телефон, за да има връзка с него, таксата за който
заплащала тя.
За народните танци на които ходел заплащали месечна сума в размер на
55 лв. Освен на народни танци синът им ходел на баскетбол, за което
заплащала 80лв.месечно. Детето ходело и на частни уроци по английски за
които заплаща допълнително по 15лв./час, както и отделно спортни екипи и
маратонки.
Твърди, че синът им е в период на интензивно израстване и нуждите му
от храна, дрехи, обувки и др.са нараснали. Твърди, че ответникът освен, че не
заплаща издръжка, не е вземал синът им при себе си нито за ден, не го е водил
на екскурзии или почивка, нито му е купувал подаръци.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор, чрез
назначения му особен представител, с който оспорва като недопустима
исковата претенция за даване разрешение, заместващо съгласието на бащата за
издаване на лична карта в полза на детето. Приема за основателни исковете за
даване разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на
задграничен паспорт на детето, както и за увеличаване размера на дължимата
от бащата издръжка. Оспорва основателността на предявения иск за даване
3
разрешение, заместващо съгласието на бащата за разрешаване на детето да
пътува извън границите на Р България.
В проведено о.с.з. ищцата се представлява. Процесуалният й
представител поддържа исковите претенции.
Ответникът се представлява. Особеният му представител изразява
становище за частична основателност на иска.
Контролираща страна Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Варна,
поддържа становище в подкрепа на молбата.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства-по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа страна следното:
Като доказателства по делото бяха приети и приложени във вид на
заверени преписи: Удостоверение за раждане №**** въз основа на Акт за
раждане №**** от ****г., Удостоверение за сключен граждански брак №****
от ****г. на община Варна, Служебна бележка от училище - ОУ „****"
гр.Варна, Служебна бележка от Танцов състав „****", Служебна бележка от
Баскетболен клуб „****" Варна, Решение №2423 от 20.06.2016г. по гр.д.
№14344/2015г. на Районен съд Варна, 34 с-в., касов бон за закупени обувки,
палто и яке за зимния период.
От представения по делото заверен препис от Удостоверение за раждане
№**** въз основа на Акт за раждане №**** от ****г. се установява, че
страните са родители на детето С. З. П., ЕГН:**********.
От приложено Решение №2423 от 20.06.2016г. по гр.д.№14344/2015г. на
Районен съд Варна, 34 с-в. се установява, че ответникът е осъден да заплаща
на детето С. З. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С. Е. ****, ЕГН **********, и двамата от гр. Варна, ул. „****”,
№ 15, ет. 3, ап. 15, месечна издръжка в размер на 150.00 лева /сто и петдесет
лева/, считано от 18.11.2015 год., с падеж 1-во число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване.
В полза на ищцата бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля ****-баба на ищцата. Съдът изцяло кредитира показанията на
4
свидетеля.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът, прави следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл.127А СК
Детето има право на свободно придвижване, но до навършване на
пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със
съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в
чужбина при разногласие между родителите съдът може да разреши
конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави
или неограничен брой пътувания през определен период от време, но до
определени държави. При решаване на въпроса за заместване съгласието на
единия родител за пътуване в чужбина водещи и най-важни са интересите на
детето.
Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това при разногласие на родителите е от
категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който
съдът прави преценка за целесъобразност. В производството по спорна
съдебна администрация по реда на чл.127а СК съдът не е обвързан от
формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време
и определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл.127а
СК съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от
време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от
поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до
определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за
заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите
на детето. /така решение № 150/12.06.2013г., по г.д. № 765/2012г. на ВКС, IV
ГО, решение № 403/29.02.2016г., по г.д. № 6903/2014г. на ВКС, IV ГО/.
Към настоящия момент е безспорно, че детето живее и се отглежда от
своята майка, а бащата напълно се е дезинтересирал от него. В хода на
производството бащата не бе открит, като са налице доказателства, че той не
се е свързвал и осъществявал лични контакти със своя син.
Съдът намира, че заместващото съгласието на бащата разрешение
следва да бъда дадено по отношение на посочените в ИМ държави и периоди.
5
По иска с правно основание чл.150 СК
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният
въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен
иск с правно основание чл.150 от СК за изменение размера на присъдената в
полза на детето С. З. П. месечна издръжка, чрез нейното увеличаване от 150
лева на 300 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението
на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите
на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието,
здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от
значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в
размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и
даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така
т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142,
ал.1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените
указания с т.5 от ППВС №5/1970г./. Според т.6 от цитирания тълкувателен акт,
двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията,
които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във
връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и
недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира,
неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази
възможност се преценява към момента на постановяване на решението.
Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл.
142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ/за 2024г. при МРЗ
от 933 лв., минималният размер на издръжка е 233,25лв., а за 2025г. при МРЗ
6
от 1077 лв., минималният размер на издръжка е 269,25лв./ Правото на детето
да получи издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е
безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Основателното провеждане на предявената искова претенция
предполага успешно провеждане на пълно и главно доказване наличието на
елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно
изменение на обстоятелствата по повод на които е присъдена издръжката.
Изменение на обстоятелствата е налице при една от следните две
хипотези - при трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното
лице или при трайна съществена промяна във възможностите на задълженото
лице. За изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една
от посочените предпоставки.
Според решение № 146 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5404/2014 г. на ВКС,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация, които са винаги обективни и
конкретни. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
В настоящия случай при формиране на изводите си по същество на
спора съдът съобразява, че първоначално присъдената издръжка дължима от
ответника в полза на детето С. е определена с влязло в законна сила на
13.07.2016г. съдебно решение. Към момента на предявяване на настоящия иск
за промяна на размера на издръжката чрез нейното увеличение – 04.12.2024г.
са изминали повече от осем години и половина, като следва да бъде отчетена
значителната негативна промяна в социално-икономическата обстановка в Р
България и цяла Европа, довела до значително повишаване на нивата на
инфлация, продиктувана от увеличаване цените на стоките. Безспорно с оглед
възрастта на детето към настоящия момент е налице трайно и съществено
7
изменение на нуждите на издържаното лице, което вече е ученик в начален
етап на обучение, докато към датата на определяне размера на издръжката –
13.07.2015г., детето С. е бил на две години. От представените доказателства се
установява, че към настоящия момент той вече е ученик в пети клас. По
делото бяха представени доказателства за необходими извънредни разходи,
извън нормалните за възрастта на детето разходи за обучение, извънкласни
занимания, или за лечение, или провеждане на терапии.
Съдът приема, че е изминал достатъчно дълъг период и са настъпили
значителни промени в социално-икономическата обстановка в Р България от
определяне на размера на дължимата издръжка до настоящия момент, като в
същото време с изключение на повишените цени на необходимите стоки,
както и в нуждите на дете в тийнейджърска възраст.
Изхождайки от възприетия размер на минималните средства,
необходими за покриване на минимални жизнени потребности от храна и
нехранителни стоки и услуги на едно лице към настоящия момент, съдът
намира, че средствата, необходими за средномесечната издръжка на детето
Кристиян е в размер на около 600 лева минимум. По делото не са налице
доказателства, че С. се нуждае от значителни допълнителни, или извънредни
средства.
Макар и по делото да не бяха представени доказателства за доходите на
родителите, предвид липсата на оспорване от страна на ответника на
претендирания размер на издръжка, както и съобразявайки, че сумата от
300лв. е не-много по-голяма от предвидения минимален размер на дължима
издръжка от 269,25лв., съдът приема размера за доказан.
Следва да се съобрази обстоятелството, че майката е заета с преките и
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
Следователно, изхождайки от приоритетния интерес на детето и настъпилите
трайни изменения в неговите нужди и потребности, решаващият състав
приема, че са налице предпоставки за изменение в размера на издръжката.
С оглед на горното съдът намира, че исковата претенция с правно
основание чл.150 от СК следва да бъде уважена за сумата от 300,00 лв. за
детето С. З. П..
По отношение на разноските:
8
Ищцата претендира разноски, поради което на основание член 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да й заплати направените разноски.
Ищцовата страна претендира репариране на заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800лв., 500лв.-депозит за особен представител,
както и ДТ от 25 лв., които следва да бъдат възложени на ответната страна, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Ответникът не претендира разноски, като следва да бъде осъден да
заплати и дължимата за производството държавна такса, определена
съобразно чл.1 от ТДТССГПК вр.чл. 69, ал.1, т.7 ГПК в размер на 216 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ по искането на С. Е. Т., ЕГН:**********,
заместващо съгласието на бащата З. Н. П., ЕГН:**********, непълнолетното
дете С. З. П., ЕГН:**********, да напуска пределите на РБългария и да
пътува със своята майка С. Е. Т., ЕГН:********** или упълномощено от нея
лице, до страните от Европейския континент и Република Турция, независимо
дали са членки на Европейския съюз или не, без ограничение на броя на
пътуванията и тяхната продължителност за срок от 5/пет/ години, считано от
датата на влизане в сила на настоящото Решение, както и РАЗРЕШЕНИЕ,
заместващо съгласието на бащата З. Н. П., ЕГН:**********, да бъде издаден
по реда на ЗБЛД, по искане на майката С. Е. Т., ЕГН:**********, задграничен
паспорт на детето С. З. П., ЕГН:**********, на основание чл. 127а, ал. 2 СК,
вр. с чл. 76, т. 9, изр. 2-ро ЗБЛД.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, на
основание чл. 127а ал.4 от СК.
ИЗМЕНЯ размера на определената с влязло в законна сила на
09.01.2015г. Решение №2423 от 20.06.2016г. по гр.д. №14344/2015г. на
Районен съд Варна, 34 с-в. месечна издръжка, дължима от З. Н. П.,
ЕГН:********** ДА ЗАПЛАЩА на детето С. З. П., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител С. Е. Т., ЕГН:**********,
посредством УВЕЛИЧАВАНЕ на същия от 150,00 лв. на 300,00 /триста/
лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
9
04.12.2024г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с
падеж първо число на месеца, за който се дължи, на основание чл. 150 от СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА З. Н. П., ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 216 лева
/двеста и шестнадесет/ лева, представляваща държавна такса върху
увеличения размер на издръжката.
ОСЪЖДА З. Н. П. , ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Е. Т.,
ЕГН:**********, сумата от 1325лв. /хиляда триста двадесет и пет/ лева,
представляваща сторени от ищцата разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10