Решение по дело №3472/2019 на Районен съд - Велико Търново

 

Р Е Ш Е Н И Е

№….

гр. Велико Търново, 05.06.2020 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

                Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИЛИЕВА

при секретаря П.Павлова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№3472 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предмет на производството са предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че на 02.12.2014 г. между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответника е сключен договор за потребителски кредит №*********, по силата на който кредиторът предоставил на ответника в качеството кредитополучател сума в размер на 500 лв., като последният се задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и такси на 60 седмични погасителни вноски. Ищецът заявява, че с подписването на договора кредитополучателят удостоверил получаването на заемната сума в пълния й размер. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил всички задължения по договора за кредит, преустановил е плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е 01.02.2015 г. Ищецът сочи, че е настъпил крайният срок на договора на 21.06.2016 г., с което са станали изискуеми всички суми по договора. На следващо място ищецът излага твърдения, че на 21.03.2016 г. между кредитора „Провидент Файненшъл България” ООД и ищеца е сключен договор за прехвърляния на вземания, като сочи, че по силата на този договор е прехвърлено на ищеца вземането на кредитора от кредитополучателя по процесния договор за кредит, посочен в Приложение № 1 към договора за цесия. Заявява, че в полза на ищеца има издадено пълномощно, с което стария кредитор упълномощава новия кредитор да уведомява длъжниците, чийто вземания са прехвърлени. Ищецът заявява, че е уведомил ответника с писмо с обратна разписка, получено лично от адресата. Ищецът заявява, че се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гр.дело №2230/2019 г. по описа на ВТРС за сумите 463 лв. - главница, 138,78 лв. - лихва за забава за периода 22.07.2016 г. - 05.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и след дадени указания от съда,ищецът предявил настоящите положителни установителни искове за установяване дължимост на горепосочените суми по заповедта за изпълнение. Отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В първото по делото заседание от 05.06.2020 г. ответникът редовно призован, не се явява, не се представлява.

С молба от 03.06.2020 г. пълномощникът на ищцовото дружество "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД гр.София е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника Н.Ф.Р., при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не се представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание, на последната са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.

От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира вероятна основателност на исковата претенция. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен предявения иск, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 463 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № ********* от 02.12.2014 г., сумата 138,78 лв. - лихва за забава за периода 22.07.2016 г. - 05.07.2019 г. (лихвата е претендирана като част от включената в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК лихва за забава в общ размер 204,59 лв. за периода 02.05.2015 г. - 05.07.2019 г.).

С оглед основателност на претенцията за главница, основателна е и претенцията за установяване дължимост на законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /23.07.2019г./ до окончателното изплащане.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 75 лв., от които държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В исковото производство направените от ищеца разноски са 75 лв. за държавна такса, като има заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер на 100 лв., който е минималния размер предвиден в цитираната разпоредба. При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 250 лв., като с оглед уважаване на исковата претенция на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 250 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Ф.Р., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, със законен представител Лилия Костадинова Димитрова – изпълнителен директор, чрез пълномощник юк Т.К., сумата 463,00 лв. /четиристотин шестдесет и три лева/ – главница за погасяване на парични задължения по цедиран договор за потребителски кредит с № ********* от 02.12.2014 г.; сумата 138,78 лв. /сто тридесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/ - лихва за забава за периода от 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението /23.07.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2230/2019 г. по описа на ВТРС.

ОСЪЖДА Н.Ф.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, със законен представител Лилия Костадинова Димитрова – изпълнителен директор, чрез пълномощник юк Т.К., сумата общо 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по Ч.гр.д. № 2230/2019 г. по описа на ВТРС и в настоящото исково производство.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Препис от решението да се приложи по Ч.гр.д. № 2230/2019 г. по описа на ВТРС.

                                                        

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: