№ 220
гр. Свиленград, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20255620100390 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба от П. Х. П., с която са предявени срещу „БиСи
Индъстрис“ ЕООД, ЕИК: *********, обективно съединени искове с правно основание
чл.128, т.2 и чл.221, ал.1 от Кодекса на труда и чл.86 от ЗЗД - за осъждане на ответника да
заплати на ищеца суми, дължими въз основа на сключен между тях трудов договор от
26.02.2024 г., а именно: сумата 6981,75 лева - неплатено трудово възнаграждение за периода
28.08.2024 г. – 18.08.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаването на исковата молба - 25.04.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата 337,66
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предходната сума, начислено
за периода 28.08.2024 г. – 18.02.2025 г.; сумата 9867,00 лева - обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.
327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаването на исковата молба - 25.04.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата 82,19
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предходната сума, начислено
за периода 01.04.2025 г. – 25.04.2025 г.
Ищецът твърди, че работил по трудово правоотношение с ответника, на основание
сключен между тях трудов договор от 26.02.2024 г., с място на работа с. Капитан Андреево,
общ. Свиленград, обл. Хасково, комплекс „Голдън Ай“, с основно трудово възнаграждение в
размер на 8562,00 лева – в срока за изпитване и в размер на 9867,00 лева – след изтичане на
срока за изпитване. Уговореният в трудовия договор 6-месечен срок на изпитване изтекъл на
27.08.2024 г., така че след тази дата ищецът имал право на трудовото възнаграждение в по-
високия размер. Въпреки това и след изтичане на изпитателния срок ответникът продължил
да заплаща на ищеца трудово възнаграждение в размер на 8562,00 лева, а не дължимото
такова в размер на 9867,00 лева. Тъй като работодателят – ответник забавил изплащането на
трудовото възнаграждение на ищеца, последният упражнил правото си да прекрати
трудовото правоотношение без предизвестие – чл.327, ал.1, т.2 от КТ, като подал
уведомление за прекратяване на трудовия договор с вх. рег. № В-08 от 18.02.2025 г.
1
Предвид изложеното, ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди
направените разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове по основание и размер.
Ответникът не спори, относно сключването и прекратяването на трудовия договор
между него, като работодател, и ищеца, като работник/служител. Посочва, че въз основа
трудовия договор ищецът заемал длъжността „директор на отдел „Човешки ресурси““.
Оспорва твърдението на ищеца, че уговореният в трудовия договор 6-месечен срок на
изпитване бил изтекъл на 27.08.2024г. Поддържа, че в срока за изпитване не се включвало
времето, през което работникът бил в законоустановен отпуск или по друга причина не
изпълнявал трудовите си функции, а в случая ищецът бил ползвал отпуск до края на месец
август 2024 г. Ответникът твърди, че за периода 09.12.2024 г. – 10.01.2025 г. ищецът работил
при условията на непълно работно време – чл.138а от КТ, поради което за този период му се
дължало трудово възнаграждение, пропорционално на отработеното време.
Предвид горното, ответникът моли съда да отхвърлите изцяло предявените искове и
да осъди ищеца да му заплати разноските по делото.
С отговора си ответникът прави и две възражения за прихващане.
Първото възражение на ответника е за съдебно прихващане на негово вземане от
ищеца с правно основание чл.203, ал.1 от КТ, с претендираното от ищеца вземане за трудово
възнаграждение с правно основание чл.128, т.2 от КТ. В тази връзка ответникът посочва, че
ищецът, като директор на отдел „Човешки ресурси“, имал задължение да осъществява
контрол върху работата на подчинените му служители. Въпреки това, съзнавайки, че в
периода 12.03.2024 г. – 26.04.2024 г. непосредствено подчинената му служителка М.М.Б.
полагала извънреден труд, ищецът нито се бил противопостави на тази практика, нито бил
предприел други мерки с цел предотвратяване на нарушението, с което нарушил служебните
си задължения. В резултат на извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина,
ответникът бил осъден от Районен съд – Свиленград да заплати на М.М.Б. претендираното
от нея възнаграждение за извънреден труд в размер на 4000,00 лв. – частично от 5718,87 лв.
Затова, с оглед разпоредбата на чл.206, ал.2 от КТ, ищецът дължал на ответника сумата
5718,87 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени на работодателя, вследствие
неизпълнение на трудовите задължения от служителя.
Второто възражение на ответника е за съдебно прихващане на негово вземане от
ищеца в размер 15 000,00 лв. с правно основание чл.203, ал.1 от КТ, с претендираното от
ищеца вземане в размер на 9867,00 лв., представляващо обезщетение с правно основание
чл.221, ал.1 от КТ. В тази връзка ответникът посочва, че ищецът, като директор на отдел
„Човешки ресурси“, имал задължение и да контролира дали подчинените му служители,
включително упълномощени от ответника и/или от негови клиенти лица, били подали в
предвидения в закона срок уведомления за сключване и прекратяване на трудови договори
по чл.62, ал.3 от КТ. В нарушение на служебните си задължения ищецът не бил осъществил
адекватен контрол, относно това дали съответно упълномощено лице било подало в срока по
чл.62, ал.3 от КТ уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение между Б.Й.А. и
клиент на ответника „Джи И Резортс“ ЕАД. В резултат на това било констатирано от
компетентните контролни органи, че такова уведомление било изпратено на 26.09.2024 г.,
вместо не по-късно от 04.09.2024 г., поради което било издадено Наказателно постановление
№ 26 – 2400268/27.11.2024 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково,
с което на дружеството „Джи И Резортс“ ЕАД била наложена имуществена санкция в размер
на 15000,00 лв. Тъй като ответникът бил длъжен да компенсира „Джи И Резортс“ ЕАД за
вредите, причинени от пропуска на ищеца, последният следвало да му заплати обезщетение
в размер на имуществената санкция. Затова, с оглед разпоредбата на чл.206, ал.2 от КТ,
ищецът дължал на ответника сумата 15000,00 лв., представляваща обезщетение за вреди,
причинени на работодателя, вследствие неизпълнение на трудовите задължения от
служителя.
2
В срока по чл. 312, ал. 2 от КТ ищецът е депозирал становище, относно възражението
на ответника, касаещо крайния срок за изпитване. В тази връзка счита, че в случая
разпоредбата на чл.70, ал.4 от КТ не намира приложение, тъй като тя имала значение при
изчисляване продължителността на изпитателния срок, когато се прекратява трудовото
правоотношение, а случая трудовото правоотношение продължило и след този срок.
Със становището си ищецът възразява и относно допустимостта и основателността
на направените с отговора възражения за прихващане. Счита, че те са недопустими на
основание чл. 314, ал. 2 от ГПК и неоснователни, тъй като били неликвидни – не било
установено основанието, актът, въз основа на който се дължат. Ответникът не бил предприел
процедура по ангажиране на имуществената отговорност на работника и не бил издал
предвидената в чл.210 от КТ заповед, която да е влязла в сила, поради което не било налице
и основание за извършване на каквото и да било прихващане.
Със същото становище ищецът оспорва и направеното с отговора възражение,
относно дължимото трудово възнаграждение за периода 09.12.2024 г. – 10.01.2025 г., в който
ищецът работил при условията на непълно работно време – чл.138а от КТ. Твърди, че
ищецът полагал труд в условията на пълно работно време и през този период, като липсвали
заповед на работодателя или изменение на трудовия му договор, с които се въвеждало
непълно работно време.
С определение, постановено в открито съдебно заседание по делото, съдът не приема
за разглеждане в настоящото производство възражението на ответника за съдебно
прихващане на негово вземане от ищеца с правно основание чл.203, ал.1 от КТ, с
претендираното от ищеца вземане за трудово възнаграждение, с правно основание чл.128,
ал.1 от КТ, и приема за разглеждане възражението на ответника за съдебно прихващане на
негово вземане от ищеца в размер 15 000 лв. с правно основание чл.203, ал.1 от КТ с
претендираното от ищеца вземане в размер на 9867,00 лв., представляващо обезщетение с
правно основание чл.221, ал.1 от КТ. В определението си съдът е изложил следните мотиви:
Разпоредбата на чл. 314, ал. 2 от ГПК постановява, че са недопустими в бързото
производство, каквото е настоящото, насрещните искове, но не и възраженията за
прихващане. Принципно възражения за прихващане е допустимо да се правят в бързото
производство, с изключение на възраженията за прихващания с претендирани вземания за
трудово възнаграждение. В този смисъл е постановено Решение № 295 от 18.06.2012 г. по
гр.д. № 251 от 2012 г. на ВКС, 4 ГО, с което е даден отговор на въпроса: „Допустимо ли е
прихващане срещу вземане за трудово възнаграждение и без съгласието на работника?“,
като отговорът е отрицателен. Настоящият Съдебен състав споделя изложеното в това
Решение, като не намира за необходимо да преповтаря мотивите му. Изрично в същото
решение е прието, че е допустимо възражение за прихващане с други вземания,
произтичащи от трудовото правоотношение освен вземането за трудово възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, и
прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа
страна следното:
С доклада по делото, Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение,
възникнало въз основа на сключен между тях Трудов договор от 26.02.2024 г. и прекратено
на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 18.02.2025 г.
Представен е с исковата молба и приет като писмено доказателство Трудов договор №
563HR/26.02.2024 г., видно от който ищецът П. Х. П. е работил при ответника „БиСи
Индъстрис“ ЕООД, като е заемал длъжността „Директор ЧР“, с код по НКПД: 12126002, с
място на работа – офис на работодателя, намиращ се в с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград, обл. Хасково, извън регулация, комплекс „Голдън Ай“ № 1, и с уговорено
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 8562,00 лв., а след изтичане на
изпитателния срок – 9867,00 лв. (чл.4.1). Уговорено е в трудовия договор трудовото
възнаграждение да се заплаща до десето число на месеца, следващ месеца, за който то е
3
дължимо (чл.4.4). Договорът е сключен със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на
работодателя (чл.2.1 от договора). Уговорено е в чл.6.1 от договора, че работното време на
служителя е с нормална продължителност от 40 часа на седмица (от 9.00 ч. до 18.00 ч. от
понеделник до петък), като служителят изрично се съгласява, че работодателят има право по
своя преценка да определи начина на разпределение на работното време и неговото
изчисляване, в това число да въвежда ненормирано работно време. В чл.8.2 от трудовия
договор страните са се уговорили, че всяка от тях може го прекрати с предизвестие, като
срокът на предизвестието е тридесет дни.
Представено е и прието от съда, и изходящо от ищеца и адресирано до ответника
Уведомление за прекратяване на трудов договор с вх.№ В-08/18.02.2025 г., с което
служителят заявява, че прекратява трудовия договор без предизвестие, на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ, поради неизплащане на трудовото му възнаграждение в договорения размер.
Не се спори, че това уведомление е достигнало до знанието на работодателя, а и факта на
прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание е отразен в трудовата
книжка на ищеца, препис – извлечение от която е представен с исковата молба.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която,
неоспорено от страните, се установява, че през месец август 2024 г. ищецът е ползвал четири
дни платен годишен отпуск, а през месец декември 2024 г. и месец януари 2025 г. и по-точно
в периода 09.12.2024 г. – 10.01.2025 г. е получил възнаграждение при условията на непълно
работно време. В заключението са направени изчисления, така че в размер на 6968,78 лв. е
определено вземането на ищеца за трудовото възнаграждение, в случай, че изпитателният
срок е изтекъл на 31.08.2025 г. (включвайки в 6-месечния срок и 4-те дни платен годишен
отпуск) и се приеме, че е работил на непълно работно време в периода 09.12.2024 г. –
10.01.2025 г., както и в размер на 331,09 лв. е определено вземането на ищеца за мораторна
лихва върху дължимото трудово възнаграждение. Вещото лице изрично е посочило в
заключението си, че е направило констатациите и изчисленията си въз основа на
документите по делото – трудовия договор и фишовете за работна заплата на ищеца,
представени с исковата молба. Уточнило е и при изслушването му в съдебно заседание, че
изчисленията са направени по фишовете, т.е. ако се признае, че лицето е изработило
часовете по фишовете.
От ответника са представени и приети като писмени доказателства Наказателно
постановление № 26 – 2400268 от 27.11.2024 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Хасково (НП) и предхождащ го Акт № 26 – 2400268 от
23.10.2024 г. за установяване на административно нарушение. С НП се налага на „Джи И
Резортс“ ЕАД имуществена санкция в размер на 15 000,00 лв. за нарушение на чл.62, ал.3 от
КТ – за това, че работодателят „Джи И Резортс“ ЕАД не е изпълнил задължението си в
седемдневен срок да изпрати уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение с
Б.Й.М., считано от 28.08.2024 г. Посочено е в НП, че такова уведомление е подадено след
седемдневния срок. Видно от мотивите на НК, нарушението е повторно, извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление, с което нарушителят е
наказан за нарушение от същия вид. Върху НП не е отбелязано, че същото е влязло в законна
сила, нито са представени доказателства за това.
По делото е разпитана ангажирания от ответника свидетел Я.Л.Г., която посочва, че е
юридически съветник на ответното дружество, както и на всички свързани с него такива
дружества. Посочва, че е наясно със санкцията, наложена на „Джи И Резортс” ЕАД в размер
на 15 000 лв., както и че по време на налагането й ищецът е бил Директор на отдел
„Човешки ресурси“ и е отговарял за ръководството и контрола на функциите, осъществявани
от „ТРЗ“ и отдел „Човешки ресурси. На въпроса „Кой реално подава уведомленията до НАП
- Вие ли, отдел „Човешки ресурси“ или друг служител?“, свидетелят Г. отговаря, че това
било „колективно усилие“ и че няколко лица отговаряли за изпълнението на това
задължение, но в случая отговорът на този въпрос бил, че се извършвало от отдел „ТРЗ“.
Свидетелят уточнява, че по отношение на ищеца „формално нямало установени нито
нарушения, нито наложени санкции, но имало вербални консултации, които били системни“.
4
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът достигна
до следните изводи:
Съгласно чл.128, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове
на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
При предявен иск по чл.128, ал.2 от КТ в тежест на работника/ служителя е да докаже, че
претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с
работодателя и че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение, както и че
е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно
работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че
дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че в случая са налице
всички материални предпоставки, включени във фактическия състав на предявения иск по
чл.128, т.2 от КТ. Безспорно се установи, че в трудовия договор между страните е било
уговорено трудово възнаграждение в размер на 8562,00 лева – за срока за изпитване от 6
месеца и в размер на 9867,00 лв. – след изтичането на този срок. Установи се, че
уговореният в полза на работодателя срок за изпитване от 6 месеца е изтекъл на 31.08.2024
г., с оглед разпоредбата на чл.70, ал.4 от КТ, доколкото в срока за изпитването не се
включват четирите работни дни през месец август 2024 г., в които ищецът е бил в
законоустановен отпуск. В случая няма основание да не се приложи тази законова
разпоредба, независимо от това дали договорът е бил прекратен или не след срока за
изпитване, така че направеното в тази връзка възражение от ищеца е неоснователно.
Безспорно се установи също, че след изтичане на 6-месечния срок за изпитване
трудовият договор между страните не е бил прекратен и се е превърнал в договор за
неопределено време по силата на закона. При това положение, след 31.08.2024 г. ищецът е
имал право да получава договореното трудово възнаграждение в размер на 9867,00 лв.
Ответникът, в чиято тежест, съобразно нормата на чл.154, ал.1 от ГПК, бе да докаже
изплащането на уговореното в по-високия размер трудово възнаграждение (9867,00 лв.),
съответно претендираната от ищеца разлика между получаваното по-ниско и дължимото по-
високо трудово възнаграждение (1305,00 лв.), не ангажира доказателства. Всъщност,
ответникът не спори, че тази разлика от 1305,00 лв. не е плащана на ищеца след изтичане на
срока за изпитване, като единствено възразява, че в периода 09.12.2024 г. – 10.01.2025 г.
такава не се дължи, тъй като в този период ищецът бил работил при условията на непълно
работно време – чл.138а от КТ.
Така направеното възражение съдът намира за неоснователно. За установяване на
непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 КТ задължително се изисква нарочен акт - писмена
заповед на работодателя или допълнително споразумение към трудовия договор. Заповедта
трябва да бъде издадена за всеки отделен случай и да съдържа конкретна информация
относно срока, работните места и продължителността на работното време, както и данни за
проведеното съгласуване със синдикатите или представителите на работниците. Принципно,
заповедта следва да се връчи на всеки един работник или служител, за който се установява
непълно работно време, за да съществува ясното в отношенията им.
В случая нито се твърди, нито се представят доказателства за наличието на нарочен
акт, с който за периода 09.12.2024 г. – 10.01.2025 г. по отношение на ищеца да е установено
непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 КТ. Както се отбеляза и по-горе, и в приетото по
делото експертно заключение не се съдържат данни за наличието на такъв акт, като то
почива единствено на договорките в трудовия договор и фишовете за работна заплата на
ищеца.
С оглед горното, съдът приема за доказано, че в периода от 01.09.2024 г. (първият ден
след изтичане на 6-месечния срок за изпитване) до 18.02.2025 г. (датата на прекратяване на
трудовото правоотношение) ищецът е полагал труд при ответника, при договорена нормална
продължителност на работното време от 40 часа на седмица, поради което и трудовото
възнаграждение е отработено. Не се спори, че за този период ищецът не е получил
5
отработеното трудово възнаграждение в уговорения по-висок размер от 9867,00 лв., дължим
след изтичане на 6-месечния срок за изпитване, съгласно трудовия договор. Ето защо,
ищецът има право да получи разликата между уговорения по-висок и по-нисък размер
трудово възнаграждение, възлизаща на 1305 лева месечно, или общо 6981,75 лв. - за периода
от 01.09.2024 г. до 18.02.2025 г.
Не се спори също, че след прекратяването на трудовото правоотношение и преди
депозиране на исковата молба в съда (25.04.2025 г.) договореното трудово възнаграждение в
пълен размер не е било платено на ищеца от ответника. Затова, върху уважената главница
6981,75 лв. следва да се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва, каквото
се претендира. Тъй като в трудовия договор е определен срок за изплащане на трудовото
възнаграждение – до десето число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо,
мораторната лихва ще е дължима за периода от единадесето число на следващия месец до
25.04.2025 г. Следователно, върху дължимата за месец септември 2024 г. сума от 1305,00 лв.
се дължи мораторна лихва в размер на 97,34 лв. – за периода 11.10.2024 г. – 25.04.2025 г.,
върху дължимата за месец октомври 2024 г. сума от 1305,00 лв. се дължи мораторна лихва в
размер на 82,02 лв. – за периода 11.11.2024 г. – 25.04.2025 г., върху дължимата за месец
ноември 2024 г. сума от 1305,00 лв. се дължи мораторна лихва в размер на 67,20 лв. – за
периода 11.12.2024 г. – 25.04.2025 г., върху дължимата за месец декември 2024 г. сума от
1305,00 лв. се дължи мораторна лихва в размер на 51,88 лв. – за периода 11.01.2025 г. –
25.04.2025 г., върху дължимата за месец януари 2025 г. сума от 1305,00 лв. се дължи
мораторна лихва в размер на 36,56 лв. – за периода 11.02.2025 г. – 25.04.2025 г., върху
дължимата за месец февруари 2025 г. сума от 456,75 лв. (съответна на отработените часове)
се дължи мораторна лихва в размер на 7,94 лв. – за периода 11.01.2025 г. – 25.04.2025 г. Т.е.,
дължимата мораторна лихва (изчислена от съда с помощна на онлайн калкулатор) възлиза
на сумата 342,94 лв., но се претендира и поради това следва да се присъди на ищеца
мораторна лихва в размер на 337,66 лева.
За да достигне до тези изводи съдът намери за неоснователно направеното от
ответника възражение за прихващане с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от КТ работникът или служителят отговаря
имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на
работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения.
Според ал. 2 на същата разпоредба, за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на
престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения,
отговорността се определя от гражданския закон.
Следователно, за да възникне отговорност по чл. 203, ал. 2 от КТ следва да се
установят елементите на фактическия състав на този текст: наличие на трудово
правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите; противоправно
деяние; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; умишлено причиняване от
ответника на твърдените вреди.
По делото безспорно се установява, че страните са били в трудово правоотношение
към момента на причиняване на твърдяната вреда. Не се доказва обаче, че ответникът е
претърпят такава вреда. Представеното наказателно постановление сочи налагане на
имуществена санкция на друго дружество, а не на ответното такова. Няма данни дали това
наказателно постановление е влязло в законна сила, дали санкционираното дружество се
обеднило, плащайки имуществената санкция, както и дали ответното дружество се е
обеднило, плащайки на санкционираното дружество. При липса на доказателство, че
ответникът е претърпял твърдяната вреда, е ненужно да се коментира дали вредата е
причинена от ответника и дали е налице причинна връзка между деянието и вредата.
Освен това, законодателят е предвидил специален ред за реализиране на
имуществената отговорност на работника или служителя за случаите, когато се касае за
ограничена имуществена отговорност (в която хипотеза попада и разглежданият спор). В
тези случаи съгласно разпоредбата на чл. 210 от КТ работодателят издава заповед, с която
определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Заповедта
6
се издава в едномесечен срок от откриването на вредата или от плащане на сумата на
третото лице, но не по-късно от една година от причиняването . Ако в едномесечен срок
служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа
дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите,
посочени в ГПК. В разглеждания спор нито се твърди, нито са представени доказателства от
страна на ответника да е предприел процедура по ангажиране на имуществената
отговорност на работника. Не се твърди работодателят да е издал предвидената в чл. 210 КТ
заповед с посочено основание и размер на отговорността на работника, нито същата да му е
връчена съобразно изискванията на чл. 210, ал. 3 от КТ, за да има същият възможност да я
оспори писмено, респ. да предяви иск в съда срещу нея. Доколкото не е налице влязла в сила
заповед на работодателя, с която размерът на имуществената отговорност да е установен по
основание и размер, то не е налице и основание за извършване на каквото и да било
прихващане.
Относно иска с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ, съдът намира, че същият е
доказан и основателен, поради което следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1,
т. 2, т. 3 от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочна трудово правоотношение и в
размер на действителните вреди при срочно трудово възнаграждение. Трудовия договор
между страните е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 70, ал. 1 от
КТ, със срок за изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя, който договор не е
прекратен след изтичане на изпитателния срок. В чл.8.2 от трудовия договор страните са се
уговорили, че срокът на предизвестието е тридесет дни. Изпитателният 6-месечен срок е
изтекъл на 31.08.2024 г. и ищецът е продължил да работи и след тази дата, като трудовото
правоотношение е прекратено на 18.02.2025 г. Следователно, след 31.08.2024 г. ищецът е
продължил да престира работната си сила по безсрочно трудово правоотношение. Безспорно
по делото се установи, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 от КТ, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение. Ето защо,
обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ е дължимо, така че работодателят дължи на работника
сумата от 9867,00 лева, представляваща обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение. Това обезщетение е дължимо, ведно с лихва за забава, каквато се
претендира за периода от 01.04.2025 г. до датата на подаване на исковата молба –
25.04.2025г. и възлиза на сумата 93,39 лв. (изчислена с помощта на онлайн калкулатор).
Ищецът претендира лихва за забава върху обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на
82,19 лв. и тя следва да му се присъди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски, каквито претендира и за които е представил списък по чл.80 от ГПК, обективиран
в молба-становище от 11.09.2025г. Направените от ищеца разноски се установиха в размер
на 1800,00 лева - за заплатено адвокатско възнаграждение, които ответникът следва да бъде
осъден да му заплати.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд - Свиленград сумата 778,95 лева, от които сумата 279,27 лева - за
държавна такса по иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ, сумата 394,68 лева - за
държавна такса по иска с правно основание чл.221, ал.1 от КТ, сумата 100,00 лв. – за
държавна такса по двата акцесорни иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и
сумата 5,00 лв. - за държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца,
който се явява работник/ служител и в това си качество е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски в производството.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА „Би Си Индъстрис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шейново“ № 7, с ЕИК: *********, да заплати на П. Х. П., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. ************, сумата 6981,75 лева - неплатено трудово възнаграждение,
дължимо за периода 31.08.2024 г. – 18.08.2025 г., включваща сумата 1305,00 лв. - неплатено
трудово възнаграждение за месец септември 2024 г., сумата 1305,00 лв. - неплатено трудово
възнаграждение за месец септември октомври 2024 г., сумата 1305,00 лв. - неплатено
трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г., сумата 1305,00 лв. - неплатено трудово
възнаграждение за месец декември 2024 г., сумата 1305,00 лв. - неплатено трудово
възнаграждение за месец януари 2025 г. и сумата 456,75 лв. - неплатено трудово
възнаграждение за месец февруари 2025 г., ведно със законната лихва върху сумата 6981,75
лева, считано от подаването на исковата молба - 25.04.2025 г. до окончателното й изплащане;
сумата 337,66 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за
периода 31.08.2024 г. – 18.02.2025 г., сумата 9867,00 лева - обезщетение по чл.221, ал.1 от
КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба -
25.04.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата 82,19 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва, начислено върху сумата 9867,00 лева за периода 01.04.2025 г. –
25.04.2025 г.
ОСЪЖДА „Би Си Индъстрис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шейново“ № 7, с ЕИК: *********, да заплати на П. Х. П., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. ************, сумата 1800,00 лв. – направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Би Си Индъстрис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шейново“ № 7, с ЕИК: *********, да заплати по сметка на Районен съд –
Свиленград сумата 773,95 лева – държавна такса по делото, а в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист – и държавна такса в размер на 5,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
датата на обявяването му – 25.09.2025 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8