Решение по адм. дело №710/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от Т. Г. Т. от гр.Русе срещу ЗППАМ №25-0938-000421/02.10.2025г. на началник сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен , с която на основание чл.171 т.1 б.б вр.чл. 5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена ПАМ „ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В жалбата се излагат съображения, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби. Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендират се и направените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата не взема становище

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което е адресат на оспорената заповед и има правен интерес от оспорването, поради което се явява процесуално допустима.

Независимо, че ЗППАМ №25-0938-000421/02.10.2025г. на началник сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен е със статус в АИС „отпаднало основание“ на база постановление на РП-Плевен № 6874/04.11.2025г. за прекратяване на досъдебното производство по чл.343б ал.3 от НК и резултата от назначената химическа експертиза във ВМА-София за липсата на наркотични и упойващи вещества в кръвта и урината на жалбоподателя Т. и СУМПС му е върнато на 12.11.2025г. поради отпадане на основанието,

Съдът, в настоящия си състав, намира за необходимо да посочи, че действително решаването на въпроса за отговорността на водача в наказателно производство с влязъл в сила акт е основание за отпадане на наложената принудителна мярка, жалбоподателят обаче, несъмнено има правен интерес да установи незаконосъобразността на ПАМ към датата на прилагането й и още повече и предвид нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, която изисква преценка за съответствие на издавания акт с материалния закон към момента на издаването на акта. Нещо повече оспорената ЗППАМ не е оттеглена или изрично отменена от издателя й, а е преустановено действието й съобразно нормата на закона, поради решаване на въпроса за отговорността. „Отпадането на основание“ не е предвидено като крайно решение по ИАА, но с него се прекратява действието му по отношение на лицето.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със ЗППАМ №25-0938-000421/02.10.2025г. на началник сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен, връчена на 17.10.2025г., на основание чл.171 т.1 б.б вр.чл. 5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП на осповащият е наложена ПАМ „ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

За да наложи тази мярка, административният орган е съобразил, че на проверката на 02.10.2025г. около 10.17ч. след констатирано ПТП на път 1-3 при км. 42+282 в посока с.Българене при управление на влекач и ремърке с описани регистрационни номера, жалбоподателят като водач е дал положителна проба № 450 с техн.средство Drager Drug Check 5000 с фабр.№ ARRB-0016 за употреба на амфетамин. При оспорена проба са издадени талон за медицинско изследване и връчени 7 броя стикери на МВР, сектор ПП и е съставен АУАН, като е образувано и досъдебно производство. Жалбоподателят изпълнил предписанието и дал проби за изследване, изпратени за химическо изследване във ВМА-София.

В хода на образуваното съдебно производство са представени от ответника и от третата страна Сектор ПП-Русе, където е на отчет жалбоподателя, както и от РП-Плевен доказателства за прекратяване на досъдебното производство с постановление № 6874/04.11.2025г. поради отрицателен резултат на извършена химическа експертиза от ВМА, установяваща липса на употреба на наркотични вещества в кръвта. Т.е. към настоящия момент въпросът за отговорността на жалбоподателя е решен.Така в картона от АИС по отношение на издадената и оспорена ЗППАМ е отбелязано“ отпадане на основанието“. В постановлението на РП-Плевен е посочено, че препис се изпраща на Сектор „ Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен за отмяна на наложената ПАМ. СУМПС е върнато на 12.11.2025г. Липсва изричен акт за отмяна на ЗППАМ.

Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт, заповед №316з-2561/04.07.2022г., с който изрично се възлага съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.

С оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН, серия GA № 3968119/02.10.2025г. , който изрично е посочен като основание за издаване на оспорения административен акт.

При преценка спазване на административнопроизводствените правила и на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, в приложимата и хипотеза, който управлява моторно превозно средство… след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест…. – се налага ПАМ „временното отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

За да е приложима цитираната норма е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно лицето да е водач, който управлява МПС и да извършва това след употреба на наркотични вещества, установено по реда на закона и Наредбата .

Според чл.171, ал.1, т.“б“, in fine от ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Редът по чл.174, ал.4 от ЗДвП е този по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, която, съгласно § 2 от ПЗР на същата, е издадена именно на основание чл.174, ал.4 от ЗДвП. В този смисъл е и чл.23, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., който предвижда, че при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. А само при отказ за изпълнение на предписанието за изследване на кръв се приема резултата от теста-чл.15 ал.6. Очевидно е, че водещо значение от гледна точка на основанието за прилагане на ПАМ по чл.171, ал.1, т.“б“ от ЗДвП има резултата от изследването на кръвната проба, а резултата от теста само при хипотезата на чл.15 ал.6 и ал.7 от Наредбата. Административния орган е бил наясно с оспорването на резултата от теста и изпълнението на предписанията за медицинско изследване на кръв и урина, но въпреки това се е позовал само на резултата от теста, без при издаването на своя ИАА, какъвто е ЗППАМ, да съобрази нормата на чл.35 от АПК и да изясни всички спорни обстоятелства и да събере служебно доказателства по реда на чл.36 АПК.

Действително ПАМ по ЗДвП имат законова, легитима цел: осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Изземването на СУМПС с АУАН за нарушение на чл.5 ал.3 ЗДвП постига такава. Налагането на мярката „временно отнемане на СУМПС“ като по-ограничителна като резултат, изисква и спазването на правилата в АПК и определено налагането й изисква и спазването на предпоставките в материалния закон при прилагането й. ЗДвП не предвижда дори санкция при управление с временно отнето СУМПС, нещо повече чл.343в ал.3 от НК касаеща управление при наложена ЗПАМ за временно отнемане на СУМПС е обявена за противоконституционна. Т.е целеният ефект не би могъл да бъде постигнат. Той се постига по реда на чл.172 ал.3 ЗДвП чрез изземването на СУМПС, а издаването на ИАА като ПАМ следва да отговаря на вече коментираните изисквания на Наредбата, като приложима за реда за установяване на употребата на наркотични вещества. Т.е в случая дори не е доказана и установена преследваната легитимна цел.

С оглед коментирания в постановлението на РП-Плевен резултат от химическото изследване на дадената кръвна проба, не е установено наличието на наркотични вещества към датата на проверката. Следователно наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя не е имало и към момента на постановяване на административния акт. Административния орган е основал своя акт на резултата на установената с тест употреба на наркотични вещества, удостоверена в протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и резултата от тест с техническо средство Drager DrugTest 5000, отчел положителен резултат за амфетамин, което е алтернативната форма по законовия текст и приложимата Наредба.

Щом липсата на наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя е била обективно налице при извършената му на 02.10.2025 г.проверка, в резултат на експертно изследване на кръвната проба по съответния ред в рамките на образуваното досъдебно производство, то ЗППАМ е издадена без наличието на законово основание и съгласно чл.142 ал.2 АПК.

На следващо място, мярката по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП действително се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. Въпросът за наказателната, респ. административнонаказателната отговорност на последния обаче е комплексен и зависи от кумулативното наличие на всички обективни и субективни елементи от състава на съответното престъпление или нарушение, респ. отсъствието на законови пречки (процесуалноправни или материалноправни) за нейната реализация. Дали тези нови обстоятелства са основание само за отпадане занапред на нейното действие е въпрос, който, както беше посочено, зависи от това дали съответното обстоятелство, което има значение за отговорността на водача, е съществувало към момента на постановяване на административния акт или пък то е настъпило впоследствие. В светлината на изложеното следва да се приеме, че установеното обстоятелство, а именно липсата на наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя към датата на проверката на 02.10.2025 г., е основание за незаконосъобразност на наложената ПАМ и отмяната й. „Отпадането на основание“ не е предвидено като крайно решение по ИАА. При тези вече известни на 06.11.2025г. обстоятелства от постановлението на РП-Плевен, адм.орган е следвало изрично да отмени или оттегли издадената ЗППАМ, което не е сторено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 10, 00 лева – държавна такса за образуване на дело и 400, 00 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие или общо в размер на 410, 00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № №25-0938-000421/02.10.2025г. на началник сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен , с която на Т. Г. Т. на основание чл.171 т.1 б.б вр.чл. 5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена ПАМ „ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на Т. Г. Т. [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Бяла [улица]сумата от 410, 00 лева - разноски по делото.

Решението е окончателно.