Присъда по дело №156/2024 на Районен съд - Тутракан
| Номер на акта: | 23 |
| Дата: | 26 ноември 2024 г. (в сила от 12 декември 2024 г.) |
| Съдия: | Огнян Кирилов Маладжиков |
| Дело: | 20243430200156 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 24 юни 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Мотиви към Присъда № 23 от 26.11.2024 по НОХД № 156/2024
на Районен съд - Тутракан
Районна прокуратура – Силистра, чрез ТО-Тутракан е повдигнала
обвинение с обвинителен акт на Е. С. Р., ***, с ЕГН **********, за това, че на
неустановена дата, през втората половина на месец август 2023 г., в ***, се
заканил с убийство на Н. Т. Г., живущ на същия адрес, като се опитал да
нахлуе със сила в жилището му, отправяйки изразите „Излез да те пребия, да
те убия. Ей там ще те хвърля в казана“ и „Излез, майка ти да еба, излез да те
бия. Ще те натроша целия. Ще ви утрепя всичките“, като това заканване
възбудило основателен страх у Н. Т. Г., за осъществяването му, с което е
извършил престъпление по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата
поддържа повдигнатото обвинение. Настоява подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9
месеца, което на осн. чл. 66 от НК да бъде отложено с 3-годишен изпитателен
срок.
Защитникът на подсъдимия поддържа, че не е налице умисъл у него за
извършеното деяние, тъй като дори да е изрекъл изразите, включени в
обвинението, той не е придавал на същите съдържанието на закана за
убийство. Моли съдът да оправдае подзащитния му.
Подсъдимият признава по реда на чл. 371, т. 2 от НПК фактите и
обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, придържа се към казаното от
защитника му. Дава обяснения във връзка с други факти и обстоятелства от
значение за отговорността. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Е. С. Р. е роден на ***.
Свидетелят Н. Т. Г. живее със съпругата си П. А. Г. на адрес***. В
същия вход живеят Е. С. Р. и бившата му съпруга свидетелката М. Н. К.. Те
имат два апартамента — на първия и на третия етаж, като на първия живее
майката на М. К., а на третия – тя и подсъдимият, допреди развода им.
На 17.08.2023 г. живущите във входа провели общо събрание.
На следващия ден – 18.08.2023 г., на пейка до входната врата се
намирали свид.П. Г. и свид. З. К. И.. При тях дошъл подсъдимият Е. Р. и
започнал да им говори на висок тон. Това привлякло вниманието на Н. Г.,
който се намирал в дома си. Той излязъл на терасата си и направил забележка
на подсъдимия да не се заяжда и да не обижда жените. В отговор подсъдимият
Е. Р. започнал да обижда Н. Г., като го нарекъл „М.ишка, ударил с юмрук по
изолацията на терасата му и започнал да го приканва да излезе навън, тъй
1
като искал да го пребие. Свидетелят Н. Г. се изненадал от крайно агресивното
поведение на Е. Р., който продължил да се държи агресивно. Той влязъл във
входа и започнал да блъска по входната врата на апартамента на свид. Н. Г.,
отправяйки закани към него: „Излез да те пребия, да те убия. Ей там ще те
хвърля в казана“ и „Излез, майка ти да еба, излез да те бия. Ще те натроша
целия. Ще ви утрепя всичките“. Блъскането по вратата и отправянето на
заканите било възприето от свидетелката С. Д.. Свидетелят Н. Г. се уплашил,
че обвиняемият ще осъществи намеренията си, като го спирала единствено
входната врата, която била съвсем обикновена. Опасявал се, че вратата може
да не издържи ударите на Е. Р.. Свидетелят решил да избяга, като скочил през
задна тераса на жилището си. При падането наранил сериозно и двата си
крака. Впоследствие Е. Р. се прибрал у дома си, а Н. Г. потърсил помощ при
свид. С. И., който живеел в съседен блок.
Свид. С. И. видял, че Н. Г. бил бос и много уплашен. Не можел да ходи
и се наложило да му даде летва, за да се подпира на нея. Н. Г. обяснил какво се
е случило и поискал свидетелят да му услужи със стълба, за да се прибере в
апартамента си, тъй като входната врата на жилището му останала заключена
от вътрешната страна и свидетелят не можел да влезе. В следващите дни Н. Г.
се възстановявал от травмите на краката си. Той живеел в непрекъснат страх,
че подсъдимият Е. Р. може да осъществи заканите си. Този страх у Н. Г.
променил обичайния му начин на живот, като свидетелят съществено
ограничил престоя си извън жилището.
Свидетелят Н. Г. се надявал, че Е. Р. ще промени отношението си към
него, но вечерта на 04.01.2024 г. подсъдимият започнал да звъни на вратата на
жилището на семейство Г.и и отново отправил обидни слова и закани за
саморазправа с тях, най-вече към Н. Г..
В хода на съдебното производство свид. Н. Г. декларативно заявява
пред съда, че е простил на подсъдимия.
Последният е започнал работа в Германия и се прибира във връзка с
делото и да осъществи режима на лични отношения с детето си. От началото
на годината, след 04.01.2024 г. подсъдимият е променил поведението си към
свид. Н. Г. и не е създавал проблеми към останалите живущи във входа.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмН.
установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства и доказателствени средства – обясненията на
подсъдимия, направените самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК за фактите и
обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт;
писмените доказателствени средства, събрани на ДП: всички протоколи за
разпити на свидетелите от ДП № 362 ЗМ-32/2024 г. от л. 26 до 39 по описа на
РУ на МВР – Тутракан; протоколът за разпит на подсъдимия на л. 83 след
привличането му в качеството на обвиняем, както и другите писмени
доказателствени средства, събрани на ДП, имащи значение за изяснявана на
2
обстоятелствата по делото, в т.ч. Решение № 11/02.03.2024 по АНД № 56/2024
на ТнРС (л. 62), постановление за привличане в качеството на обвиняем (л.
82), автобиография и декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на подс. Р. (л. 80-81); както и събраните в съдебното
производство – актуална справка за съдимост, справка в НБДН, разпити на
свидетелите П. Г., Н. Г. и М. К.
Съдът намира, че са спазени всички процесуални правила при
събирането на доказателствата на досъдебното производство.
Не са налице спорни откъм фактическата страна обстоятелства, нито се
оспорва процесуалната годност и достоверност на доказателствените
средства.
Съдът отчита единственото противоречие, а именно, че в разпита на
подсъдимия, веднага след привличането му в качеството на обвиняем, е дал
обяснения, с които отрича да е казал думите, които са посочени в
обвинението. Те обаче се установяват от разпитите на свид. Н. Г. и свид. С. Д.,
включени са в обстоятелствената част на обвинителния акт, а не само в
диспозитива му, и същите са признати от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2
НПК, ето защо съдът ги приема за доказани, а обясненията на ДП – за защитно
средство.
Датата, на която е извършено деянието, не е неизвестна, макар и да е
във втората половина на август 2023 г. Безспорно е установено от разпита на
свид. Д. Й., че събранието на входа е било на 17.08.2023 г. Същата дава
показания, че конфликтът между подсъдимия и свид. Н. Г. е бил или същият
ден, или на следващият, но от показанията на останалите свидетелите става
ясно, че не е бил същия ден. Ето защо, съдът приема, че денят на
престъплението е 18.08.2023 г. и същият трябва да бъде конкретизиран в
диспозитива на присъдата.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Подсъдимият Е. Р. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 1 от НК.
Престъплението по този текст на закона е умишлено, на формално
извършване. За него не се предвижда настъпването на съставомерни
общественоопасни последици извън засягането на непосредствения обект на
престъплението, а именно обществените отношения, които осигуряват на
човека възможност психичните процеси, в резултат на които волята му се
формира свободно, да протичат нормално и в съответствие с неговите
представи за собствените му потребности.
Субект на това престъпление е всяко наказателноотговорно лице.
От обективна страна престъплението е осъществено с действие.
Действието на подсъдимия се изразява в отправяне на изразите „Излез да те
пребия, да те убия. Ей там ще те хвърля в казана.“ и „Излез, майка ти да еба,
3
излез да те бия. Ще те натроша целия. Ще ви утрепя всичките.“ към свид. Н.
Г., съпроводени с блъскане по вратата и опит да нахлуе със сила в жилището
му.
От обективна страна не е нужно заканата да е предизвикала страх, а
само възможност за възбуждане на основателен страх у жертвата. В случая
съдът приема, че такъв страх не е останал само като възможност, а дори се е
реализирал, тъй като свид. Н. Г. – на 67 години, е възприел за реална
възможността подсъдимият, който е едър мъж на 39 години, да осъществи
обективираното намерение – бил е видимо ядосан, блъснал с юмрук по
изолацията на терасата му, след което се насочил към входната врата на
жилището му и започнал да блъскал по нея, викайки и изричайки заканите.
Доказателство за възникналия страх е бягството на свид. Г. чрез скок от
терасата, довел до последици за здравето му. Тоест, той е предпочел риска от
увреда на здравето си, пред угрозата да остане зад заключената врата на
жилището си, която очевидно не му е вдъхвала сигурност. Следователно,
обстановката, начинът, по който е отправена заканата и психическото
състояние на дееца са били такива, които обективно са създали възможност за
възбуждане на основателен страх у жертвата от извършване на
престъплението, и реално са предизвикали такъв страх.
Престъплението е извършено в момента, в който свид. Н. Г. е възприел
думите „Излез да те пребия, да те убия. Ей там ще те хвърля в казана.“ и
„Излез, майка ти да еба, излез да те бия. Ще те натроша целия. Ще ви утрепя
всичките.“
Квалифициращият признак от обективна страна – заканата да е с
убийство, се извлича от думите на подсъдимия: „Излез…, да те убия“ и „Ще
ви утрепя всичките“.
От субективна страна престъплението е извършено виновно от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Интелектуалният момент
включва в съзнанието на подсъдимия, че отправя към свид. Н. Г. заплаха с
престъпление срещу личността му – с убийство. Той е съзнавал, че заканата се
възприема от свидетеля и че у него може да възникне основателен страх за
осъществяване на убийството. Волевият момент на заканата с престъпление се
изразява в целта на дееца, която е била заплахата да бъде възприета от свид. Г.
и той да изпита страх от осъществяването и.
̀
По изложените съображения съдът признава подсъдимия Е. Р. за
виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс, за което се предвижда наказание от една до три години
лишаване от свобода до шест години.
При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия
съдът отчита, като смекчаващи отговорността обстоятелствата, че към
момента на деянието е бил семеен, има дете, за което също полага грижи;
започнал е работа (в чужбина); има добро процесуално поведение; с
необремеН. съдебно минало е; заканата е извършена чрез думи, без показване
4
на оръжие, което определя като цяло по-ниска обществена опасност на
деянието измежду множеството начини, по които би могло да се извърши.
Не е смекчаващо вината обстоятелство самопризнанието по чл. 371, т. 2
от НПК, тъй като то влече последиците на чл. 58а от НК и предвидената
бонификация не може да бъде отчитана още веднъж, като смекчаващо вината
обстоятелство.
Отегчаващите отговорността обстоятелства са: реално предизвиканият
страх у свид. Н. Г., провокирали го да скочи през терасата и да си нарани
краката; агресивното и неприемливо поведение на подсъдимия, което е
започнал да демонстрира сред обществото известно време преди деянието,
както и след това – доказателство за което е влязлото в сила Решение №
11/02.03.2024 по АНД № 56/2024 на ТнРС по УБДХ, а по отношение на свид.
Г. е извършил и на 04.01.2024 г. деяние, с което е целял да го смути и да
поддържа страха му, като отново е звънял на вратата да пита за него и да го
притеснява. Отегчаващо е и обстоятелството, че освен с убийство, заканата е
съпътствана със заплаха от престъпление срещу здравето, което означава, че
подсъдимият е целял да предизвика у представите на свидетеля Г. страх от
болезнена и жестока смърт; освен това е съпътствана с обидата „майка ти да
еба“.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с
оглед на относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност, съдът
приема, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК, подходящото и
справедливо наказание на Е. Р. следва да бъде определено при условията на
чл. 54 НК, доколкото липсват доказателства за многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Съгласно този
нормативен текст съдът определя наказанието в пределите, предвидени от
закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на
общата част на НК и като взема предвид: степента на обществената опасност
на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът намира, че
наказанието следва да е ориентирано при превес на смекчаващите над
отегчаващите вината обстоятелства, които обуславят дванадесет месеца
лишаване от свобода.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, така
определеното наказание лишаване от свобода следва да се намали с една
трета, като бъде наложено в размер на осем месеца.
Не са налице предпоставки за освобождаването на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагането на административно наказание по реда
на чл. 78а от НК, тъй като за престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 НК се
предвижда повече от 3 години лишаване от свобода.
Налице са формалните предпоставки на чл. 66 от НК за отлагане
изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок, а и съдът
преценява, че за постигане на целите му и преди всичко за поправянето на
5
подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието. Изпитателният срок
следва да е тригодишен.
На основание чл. 67, ал. 3 от НК, съдът намира за необходимо на
подсъдимия да бъде наложена пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от
НК – включване в програма за обществено въздействие, която да изтърпи в
изпитателния срок. В конкретния случай без нея поправителният и
превъзпитателен ефект на наказанието не би се постигнал.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд постанови
присъдата.
Съдия при Районен съд - Тутракан,
председател на съдебния състав,
постановил присъдата:
/Огнян Маладжиков/
6