Р Е Ш Е Н И Е
№ 3415
град Бургас, 05.12.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49
– ти граждански състав
на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 7013 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на Ж.И.Т., ЕГН **********,*** чрез адв. И.К.,***.
Ищецът претендира, че в периода 01.07.2017г. до 30.06.2019г. е полагал труд в Група „****“ на Сектор
„Пожарна безопасност и спасяване“ на **** в ОД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР.
Претендира се, че за периода бил положил общо 992часа нощен труд, който след
преизчисляване с коефициент 1.143 възлизал на 1113,856часа. Последното водело
до извънреден труд в размер на 141,856часа, който не бил надлежно заплатен.
Претендира се за сумата от 815.672лева. Претендира се законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата. В исковата молба са изложени и подробни правни съображения.
Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се явява,
представлява се от адв. И.К.,***. Исковата молба се поддържа. По реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на
ответника са сумата 1046.45лева за положен извънреден труд, приравнен от нощен
в дневен такъв, както и законна лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на исковата молба.
Ответникът
РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР е
депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Т* С*.
Исковата молба се счита за допустима , но неоснователна. Ответникът не спори
наличието на служебно правоотношение между него и ищеца, който заемал
длъжността „*****“ в СПБЗН ******** към РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР.
Ответникът счита претенцията за неоснователна и недоказана. Оспорва се
твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по – специално твърдяната
трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент.
Ответникът сочи, че нормативният акт, от който ищецът извлича основанието на
иска си се прилага само за работници по КТ. Сочи се, че ищецът е служител на
МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Сочи се
приложимостта и на две наредби , издадени на осн. чл. 187 от ЗМВР : Наредба №
8121з- 592/ 25.05.2015г. за реда за организацията, разпределението на работното
време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното
работно време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР и Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията,
разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Извежда се виждането, че според
приложимата правна уредба съотношението между дневен и нощен труд на
служителите на МВР е 8:8часа или равно на коефициент 1, а не на твърдения
1,143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в която е
указано нощният труд да се заплаща по 0,25лева. Излага се, че за определен
период , когато е действала Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. за реда за
организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане ,
компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, се е извършвало
такова компенсиране с прилагането на коефициент 0,143, но според ответника това
е било в разрез с ЗМВР и е било поправено с последвалите издадени наредби.
Излагат се подробни съображение за разликата между нощен и извънреден труд,
както и за приложимата в тази насока правна уредба. Цитира се и писмо на МТСП.
Отрича се и основателността на претенцията за лихва. Приложени са писмени
доказателства. В съдебно заседание ответникът не се представлява, като
процесуалният му представител депозира молба и писмена защита.
Предявен е иск с правно основание чл. 179,
ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр.
ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена
съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице Т.Д. е, че за
периода от 01.07 2017г. до 30.06.2019г. ищецът е положил общо 1008часа нощен
труд. Същият приравнен към дневен такъв при умножение с коефициент 1.143 се
равнявал на 1152.14часа труд. Съответно вещото лице е посочило, че на ищеца не
са заплатени 144.14часа извънреден труд, който е оценен на 1046.45лева.
Съдът, след като обсъди представените с исковата молба
писмени материали и становището на ответната страна по делото, счита за
установено следното.
По делото не се спори, че между ищецa Ж.И.Т.,
ЕГН **********,*** и ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР е
било налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността „***“ в СПБЗН ****** към РД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР в процесния период, което не се
оспорва от ответника.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното
месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени.
В процесния случай ищецът е
работил на 24- часови смени и е следвало да му бъде заплатено
трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези
от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014
г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179,
ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени,
работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по- неблагоприятно положение
спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който коефициент според съда възлиза на 1, 143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (8 часа към 7 часа). Може също така
да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен
труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се
преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ:
„Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе
заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа,
отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова
дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага
коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза,
според което от 01.07.2017г. до 30.06.2019г.
ищецът
е положил общо 1008часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1152.14часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 144.14часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1046.45лева и при липса на доказателства това
допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то
изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в
предявения след увеличението размер.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 20.08.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 360.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи за заплащане на ответника.
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото е в
рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 . В случая е заплатена
сумата от 360.00лева, която съответства на разпоредбата на Наредбата.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен
от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за
разглеждането на иск и изплатеното
възнаграждение на вещото лице- дължимата държавна такса е в размер на 50.00лева
и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 200.00лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва
върху него, считано от датата на
предявяване на иска.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“ МВР, гр. ***, представлявана от Директора Н* Н., ДА ЗАПЛАТИ на Ж.И.Т.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***- адв. И.К.,*** , сумата от 1046.45лева/
хиляда четиридесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/ представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.07.2017г. до 30.06.2019г. - разликата между положения нощен труд и
преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 20.08.2019г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. *******,
представлявана от Директора Н* Н., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на Ж.И.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***- адв. И.К.,***,
сумата от 360.00лева /триста и шестдесет лева/
разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. ****,
представлявана от Директора Н* Н., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева/ за
изготвената експертиза и 50.00лева /петдесет лева / държавна такса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 05.12.2019г.
Съдия:/П/
Вярно с оригинала: М Е