Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Асеновград, 04.02.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV
граждански състав на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
секретар МИХАЕЛА МАМАКОВА, като
разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 1752 по описа за 2020г. и като обсъди:
Предявени искове
с правно основание чл. 144,149 СК.
М.Д.Ч., с адрес *** моли
да бъде постановено решение, с
което да бъде осъден Д.Н.Ч., с посочен адрес *** да й
заплаща месечна издръжка в размер на
200лв, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва на
всяка просрочена вноска до окончателното плащане, както и сумата от 600лв
представляваща издръжка за минал период – от 01.07.2020г до 30.09.2020г.
Претендира направените разноски. Твърди,
че ответникът е нейн баща. Съгласно влязло в сила Решение № 1/03.01.2012г по гр д 1814/2010г на АРС е увеличен размера
на издръжката, която ответникът е заплащал за непълнолетното си тогава дете на
120лв. На 14.06.2020г ищцата е навършила пълнолетие, но през учебната
2020/2021г е ученичка в ПГ „Цар Иван
Асен ІІ“ гр Асеновград, редовна форма на обучение специалност „компютърна
техника и технологии“. Ответникът работи на постоянен дтрудов договор, няма
други деца, живее в собствено жилище. Ищцата живее с майка си, която й
осигурява средства за издръжка. Предвид редовната форама на обучение ищцата не
може и не реализира доходи, не притежава имущество от което да се издържа. Ангажира събиране на доказателства,
претендира разноски.
Ответникът твърди
, че е безработен от септември 2020г и не може да заплаща издръжка на ищцата.
Представя писмени доказателства.
След като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното: Ответникът е баща
на ищцата(у-ние за ражд изд въз основа АР № Ц-722/18.06.2002г- в заверен
препис). Ищцата е записана като ученичка в ХІІ клас дневна форма на обучение в ПГ
„Цар Иван Асен ІІ“ гр Асеновград за учебната 2020/2021г(служ бележка изх №
УР-08-72/12.10.2020г – в заверен препис). От представената и приета по делото
справка от ТД НАП гр Пловдив от 22.12.2020г, се установява, че ответникът е полагал труд в КАЛЦИТ АД гр
Асеновград до 04.09.2020г, а трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № 122 от същата дата, след подадена молба от работника. За периода
януари 2019г - септември 2020г
ответникът е получавал ТВ в размер на около 1200лв. Ищцата притежава л а с ДКН РВ 5401 МВ деклариран
19.12.2020г, не притежава недвижимо имущество. Представените и приети по
делото, приложени на л.5-9 вкл писмени доказателства не се коментират, като
неотносими.
В обясненията, дадени по реда на чл. 176 ГПК
ищцата заявява, че ответникът й е купил лаптоп.
В хода на производството бяха събрани гласни
доказателства. Св Недялка Здравчева(майка на ищцата) твърди, че изцяло издържа
ищцата, ответникът е давал по 120лв до юни 2020г. Свидетелят не знае дали
ищцата ще кандидатства, ищцата не посещава уроци или курсове, няма извъкласни
форми на обучение. Свидетелят й дава джобни пари. В момента ищцата се обучава
онлайн. Трудовото възнаграждение на свидетеля е 1000лв.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, съдът прави следните
изводи: С оглед наведените твърдения и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените искове като
такива по чл. 144, 149 СК. Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на своите
навършили пълнолетие деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за
предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при
обучение в средно и на двадесет и пет-годишна възраст при обучение във висше
учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. В настоящото производство в тежест на ищеца е
да докаже, че продължава обучението си, че не
може да се издържа от доходите си, както и че ответникът може да дава търсената
издръжка без особено затруднение. Не е спорно по делото обстоятелството, че ответникът
е баща на ищцата, а и това се установява от неоспорените писмени доказателства.
Установи се освен това, че ищецът е ученик
в ПГ „Цар Иван Асен ІІ“ , като за учебната 2020/2021г е записана като
ученичка в ХІІ клас, притежава лек автомобил с ДКН РВ 5401 МВ.
Ответникът е безработен, считано от 04.09.2020г и няма твърдения, нито
доказателства да работи понастоящем. Майката на ищцата работи и получава ТВ в
размер на 1000лв. Задължението за даване на издръжка на
пълнолетно дете не е абсолютно, поради което следва да се съблюдават
възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически условия на
живот понастоящем. Ето защо, и като взе предвид, че от ангажираните писмени и
гласни доказателства се установи, че ответникът не полага труд и не реализира доходи, съдът
намира че ответникът не може да
дава търсената издръжка без особено затруднение. Поради горното искът като неоснователен ще
следва да се отхвърли.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М.Д.Ч. ЕГН **********, с адрес *** за осъждане Д.Н.Ч. ЕГН **********,
с адрес ***,
да й заплаща месечна издръжка в размер на 200(двеста)лв, считано от
предявяване на исковата молба – 12.10.2020г до настъпване на обстоятелства,
налагащи изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, както и за минал период - в размер на 600(шестотин)лв за периода от 01.07.2020 до 30.09.2020г, ведно със
законната лихва до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив, в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил че ще бъде
обявено - 04.02.2021г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :