РЕШЕНИЕ
№ 3328
гр. Варна, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20253110101378 по описа за 2025 година
Ищцата Г. Д. З. сочи, че по силата на сключен договор за потребителски
кредит с ответника „Кеш кредит мобайл“ ЕАД от 9.04.2024г., тип кредитна
линия - премиум, се е задължила в петдневен срок от одобрено искане да
осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две
физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно
месечно възнаграждение за всеки в размер на по 1 500лв., или неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД
банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки, като тези
обезпечения са за нуждите на отпуснат и със същия договор потребителски
кредит с лихвен процент в размер на 36%, като размера на кредита е 2 500лв.,
при срок за погасяване 24 месеца с обща сума, дължима от потребителя в
размер на 3 542.88лв. Договорено е, че за погасяване на задължението на
ищцата по друг договор за кредит №********* в размер на 1 524.09лв.,
сключен със същия ответник, се превежда тази сума, а остатъка от отпуснатия
кредит в размер на 975.91лв. се усвоява от нея. На 09.04.2024г. между ищцата
и втория ответника „Кредит Гаранция" ЕООД се сключва договор за възлагане
на поръчителство, според чл.1, ал.1 на който поръчителят поема задължение
да отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и за
срока на договора за потребителски кредит тип „кредитна линия" №3-1-
12051-315131 от 09.04.2024г., между клиента и „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД.
Ищцата твърди, че никъде не е посочен общия размер на възнаграждението за
поръчителя, а са посочени само месечните погасителни вноски. Съгласно
погасителен план на възнаграждението, месечно дължимата се сума е в размер
на 183.38лв. или 183.38х24 = 4 401.12лв. Твърди се, че никъде в договора за
потребителски кредит не е посочен размера на годишния процент на
разходите, а такъв е даден към Приложение №1, където по таблица следва
1
всеки сам да си го намери според размера на получения кредит и срока за
погасяването му. Така при кредит в размер на 2 500лв. и 24 месечни вноски се
установява, че ГПР е в размер на 42.73%. Счита, че следва да се приложи
чл.22 от ЗПК, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1;
чл.11, ал.1, т.7 - т.12 и т.20 и ал.2; и чл.12, ал.1, т.7 - т.9 от ЗПК, договорът е
нищожен. Твърди, че в случая не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, защото договорът не съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и
общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение №1 начин. Твърди, че кредиторът не е определил
действителната обща сума, а е определил друга, която е в размер на 3
542.88лв. (дадена като сбор от отпуснатия кредит и договорената лихва) 2 500
+ 1 042.88лв., както и ГПР е в размер на 42.73, а е следвало да посочи, че общо
дължимата сума е в размер на: 2 500лв. кредит + 1 042.88лв. възнаградителна
лихва + 4 401.12лв. възнаграждение за възлагане на поръчителство = 7 944лв.
В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в него е посочен ГПР и
обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери обаче не
съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя
задължения. Това е така, доколкото уговореното задължение за потребителя да
учреди обезпечение и да заплати възнаграждение за това, неправилно не е
калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в договора за
кредит. Сочи, че съдържанието на клаузите за предоставяне на поръчителство
и съпоставянето им с естеството на сключения договор за потребителски
кредит, налага извод, че по своето същество те представляват неотменимо
изискване към потребителя и не му предоставят избор дали да предостави
обезпечение и какво да бъде то. Кредиторът го „насочва" към единствената
форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да
предостави - поръчителство от одобрено от ответника „Кеш Кредит Мобайл"
ЕАД дружество. Това дружество е другият ответник „Кредит Гаранция"
ЕООД, което от своя страна е уговорило да получи възнаграждението си по
банковата сметка, по която се дължат плащанията по договора за кредит. Така
в действителност възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство представлява цената за предоставяне необезпечен кредит,
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставяне на заетата сума.
Поради това независимо, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство се дължи на друго лице, различно от кредитодателя, доколкото
разходите за същото са пряко свързани с договора за кредит, съобразно
императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и & 1, т.1 от ДР на ЗПК,
следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Това не е сторено и като
резултат ГПР не съответства на действителния такъв, определен съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. С това
потребителят е поставен в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита. Налице е заобикаляне на императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР
по кредита, като посоченото поведение на кредитора цели единствено
неговото обогатяване за сметка на длъжника, като му осигурява забранено
2
допълнително възнаграждение. Изложеното до тук обосновава извода, че
процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, отнасящи се до посочване на годишния процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Неспазването на
посоченото изискване води до предвидените в чл.22 от ЗПК последици,
поради което и на основание същата разпоредба, договорът за потребителски
кредит следва да се прогласи за недействителен. Съгласно чл.1 от договора за
възлагане на поръчителство, поръчителят „Кредит Гаранция" ЕООД поема
задължение да отговаря солидарно за всички задължения на ищцата, съгласно
сключения договор за потребителски кредит тип „кредитна линия" №3-1-
12051-315131 от 09.04.2024г., между потребителя и кредитодателя „Кеш
Кредит Мобайл" ЕАД. От тук следва, че Договорът за възлагане на
поръчителство е акцесорен и единствено основание за сключването му е
договорът за кредит, съответно предвиденото в него задължение за
предоставяне на поръчителство. Ето защо, предвид недействителността на
Договора за кредит и доколкото от постигнатите между страните уговорки не
може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от
осигуряването на обезпечение по заема, чрез поемане на поръчителство,
липсва и основание за сключването на договора за поръчителство. Отделно от
това следва да се посочи, че швентираният договор за възлагане на
поръчителство по начало е лишен от основание, тъй като с него не се
предоставя услуга в полза на потребителя. Обезпечението е единствено и
само в полза на кредитора „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД. Така сключеният
договор за възлагане на поръчителство се явява нищожен, поради
липса на основание, съгласно чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД.
Моли съда, да признае, че сключения договор 3-1-12051-315131 за
потребителски кредит на 09.04.2024г., между ищцата Г. З. и „Кеш Кредит
Мобайл" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
Обл.София, Общ.Столична, гр.София, район „Илинден", ж.к.„Света Троица",
ул.„Зографски манастир" №15, вх.Г, ет.6, представлявано от Велислава
Велинова Тенева и Здравко Г. Славчев, е недействителен-нищожен поради
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и да признае, че сключения договор за
поръчителство на 09.04.2024г., между ищцата и ответника „Кредит Гаранция"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл.София,
общ.Столична, гр.София, район „Възраждане", бул.„Александър
Стамболийски", №24, ет.3, ап.7, е нищожен поради липса на основание и
поради противоречие на добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите. Моли се, да се присъдят и сторените по делото разноски.
Ответното дружество „Кеш кредит мобайл“ ЕАД в срока по чл.131 от
ГПК е подало отговор в който сочи, че счита предявения иск за неоснователен
и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен, като съображенията му в
таза насока са следните: Не оспорва, че на 09.04.2024г. между ищеца и него е
сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - премиум №3-
1-12051-315131, възоснова на който на ищцата е отпусната сума в размер на 2
500лв. Относно твърденията, че договорът е нищожен на основание чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно разпоредбата, договорът за кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
3
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.
Счита, че това изискване е спазено от страна на Кредитора. Сумата, която се
дължи по договора за поръчителство, сключен с другия ответни, не е
включена към годишния процент на разходите, доколкото не е достигнала до
знанието на кредитора към момента на сключване на договора за кредит, както
е посочено и в цитираната горе разпоредба. Счита твърдението на ищцата, че
кредитора е насочил кредитополучателя към единствената форма за
обезпечение, за неправилно и неоснователно. Съгласно чл.1, ал.4, т.4 от
процесния договор, то задължението може да бъде обезпечено, чрез един от
трите варианта, предложен - поръчителство на две физически лица, банкова
гаранция или поръчителство на одобрено от кредитодателя дружество. Това,
че ищецът се е спрял на третата опция, не следва да бъде тълкувано като
„насочване", а като негов личен избор. Във връзка с твърденията, че е налице
заобикаляне на чл.14, ал.4 от ЗПК, то както бе споменато и по-горе съгласно
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се
съдържа: „годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№1 начин". Сочи, че всички задължителни елементи посочени в разпоредбата
са спазени от страна на кредитора. Моли да се отхвърли предявения срещу
него иск като неоснователен и недоказан и да му бъдат присъдени сторените
по делото разноски.
Вторият ответник „Кредит гаранция“ ЕООД също е подал отговор в
срока по чл.131 от ГПК, в който сочи, че счита предявения иск за недопустим.
Не оспорва, че на 09.04.2024г. между него и ищцата е подписан Договор за
възлагане на поръчителство. По силата на последния, дружеството е поело
задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента при
условията и за срока на Договор за потребителски кредит тип „Кредитна
линия" №3-1-12051-315131 от 09.04.2024г. Оспорва твърденията, че е налице
свързаност между „Кредит Гаранция" ЕООД и „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и
че задължението на ищцата се прехвърля от едното дружество на другото,
като сочи, че няма изложени доказателства, въз основа на които да се правят
тези твърдения. Счита за неоснователни и неправилни изложените доводи за
нищожност на договора на основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД. Изложените
от ищеца съображения, че процесния договор е изначално лишен от
основание, доколкото не се предоставя услуга на потребителя, са неправилни.
На първо място, следва да се отбележи, че сключеният от ищеца договор за
кредит тип „кредитна линия" има характера на рамков договор, по който могат
да се усвояват многократно суми в рамките на кредитния лимит. Така в
рамките на договора за кредит ищецът може да усвоява многократно суми до
6 500лв. Така още на първото усвояване по договора за кредит е възможно
задълженията на ищеца да възлизат много над уговореното
възнаграждение за поръчителство, като поръчителят няма как да предвиди
колко ще бъдат евентуалните разходи, които кредиторът би изискал да
заплати, в случай че длъжникът прекрати плащанията по договора за кредит.
Моли съда да приеме, че предявения иск срещу дружеството е неоснователен
4
и недоказан и същият следва да бъде отхвърлен и да се присъдят разноските
по делото.
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит и договор за поръчителство, с правни основания чл.22
ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.26, ал.1,
предл.I ЗЗД и чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа
и правна
страна:
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е
следвало да установи наличието на посочените от нея основания за
нищожност на договорите. В тежест на ответниците е било да установят, че
сключените с ищцата договори са действителни. По делото не се спори, че
страните са подписали процесните - Договор №3-1-12051-315131/09.04.2024г.
за потребителски кредит тип „Кредитна линия-премиум“, като същият е
представен по делото заедно с Договор за поръчителство от 09.04.2024г., както
и съпътстващите ги стандартен европейски формуляр, декларации,
приложения, погасителни планове, преддоговорна информация и общи
условия /л.12 до 34 по делото/.
От представените писмени доказателства и съвпадащите твърдения
между страните се установява, че ищцата е сключила Договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия премиум“ с ответника „КЕШ
КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, както и Договор за поръчителство с „КРЕДИТ
ГАРАНЦИЯ“ ЕООД и двата от 9.04.2024г. Договорът за кредит е сключен чрез
кредитния посредник „КЕШ КРЕДИТ“ ЕАД, чиято банкова сметка е посочена
като такава, по която да се погасява кредита, както и задълженията към
поръчителя.
По силата на договора за кредит ищцата е усвоила сумата в размер на 2
500 лв., която е следвало да погаси на 21 вноски, ГПР 42,58 %, при обща
стойност на кредита 3 542.88лв., като съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за
кредит се е съгласила в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на
всяка сума в рамките на кредитния лимит по този Договор да осигури като
обезпечение по кредита поръчителство от страна на две физически лица,
наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно
възнаграждение всеки в размер на 1 500лв., одобрено от Кредитодател
дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от Кредит Мобайл ЕАД банка.
Предвид задължаването за осигуряване на поръчителство е сключен и
Договор за възлагане на поръчителство от 9.04.2024 г. с „КРЕДИТ
ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило да
обезпечи кредита срещу възнаграждение, платимо на 24 равни месечни
вноски в общ размер от 4 401.12лв. По този начин общата сума за връщане на
изтегления кредит от 2 500 лв. е станала 7 944лв. с включената
възнаградителна лихва. Ищцата твърди, че процесните два договора са
нищожни, както поради противоречието им със закона (позовавайки се на
съответните специални императивни правни норми на ЗПК), така и поради
5
противоречието им с добрите нрави. По посочените от ищцата основания за
нищожност съдът приема следното:
На първо място следва да се посочи, че ищцата е потребител и
процесните договори имат елементите на потребителски такива, поради което
и спрямо договора за кредит се прилага ЗПК, а спрямо двата договора
разпоредбите на ЗЗП, като спрямо договора за поръчителство следва да се
съобразява, че същият е сключен във връзка с договора за кредит.
Извършвайки проверка на договора за кредит за необходимите реквизити по
чл. 11 от ЗПК и тълкувайки уговорките в него, съдът приема, че ГПР не е
надлежно посочен, което само на това основание води до недействителност на
договора, съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, като потребителят следва да
отговаря само по реда на чл.23 от ЗПК. По отношение на договора за
предоставяне на поръчителство следва да се посочи, че чрез същия се
заобикаля изискването на закона за включването на всички разходи по кредита
в ГПР. Предвиденото в него възнаграждение реално представлява разход за
длъжника по кредита, като самият договор за поръчителство е свързан с
договора за кредит и не може да съществува отделно от него, доколкото е
сключен с цел да обезпечава неизпълнението на първия. Освен, че самият
договор заобикаля закона, то клаузата на чл. 1, ал.2, с която е договорено
възнаграждение, в случая се явява недействителна. По делото липсват
твърдения и доказателства оборващи ищцовото отрицателно твърдение, че
при сключването на акцесорния договор, като част от договора за кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за
индивидуално договаряне. Следователно, юридическото лице – поръчител
(гарант), което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с
него лице. Това води до значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в
частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално
договаряне. Също така, при условие, че финансовата институция е длъжна да
оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на
чл. 16 от ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от
евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в
противоречие с цитираната разпоредба на закона. В контекста на изложеното и
предвид нарушаване на повелителните норми на ЗПК и ЗЗП, в тази част
договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен това,
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 от ЗПК, за която
потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а, ал.1 и 2 ЗПК. Вземането за
поръчителство се основава съответно на неравноправна клауза за потребителя.
Доколкото самата цел на договора е да обезпечи вземането на длъжника
срещу заплащане на възнаграждение на поръчителя, то договорът се явява
възмезден и нищожността на тази клауза води до нищожност на целия
договор, доколкото същият не би могъл да съществува в правния мир, след
като се изключва изцяло едната насрещна главна престация по него.
За пълнота на изложението следва да се има предвид, че е налице и
нищожност на двете сделки, поради противоречието им с добрите нрави,
доколкото създават значително неравновесие между правата на потребителя и
търговеца, и представляват нелоялна търговска практика, целяща да обогати
6
кредитора чрез заобикаляне изискванията на ЗПК и да обвърже длъжника да
заплаща възнаграждения в размер надхвърлящ размера на отпуснатия му заем,
които не са включени в ГПР и които не се следват на кредитора и на трето
лице. Касае се за заобикаляне на закона, доколкото се цели получените
парични средства да постъпят в патримониума на свързано с кредитора лице,
вместо платежоспособността на длъжника да бъде преценена по надлежния
ред при сключването на договора. Кредиторът следва да откаже кредитиране,
ако не му бъде предоставено исканото обезпечение, а не да възлага под
условие допълнителна тежест при неизпълнение. Загубите и разходите от
кредитирането не следва да се възлагат в тежест на длъжника и същият не
следва да дължи никакви други суми, освен изрично предвидените в ЗПК,
независимо под каква форма и вид (с цел заобикаляне на закона) са уговорени.
В случая ищцата е въвела достатъчно основания за нищожност на сделките и
клаузите, като същите са от категорията на тези за чиято редовност съдът
следи служебно - спазването на императивни правни норми от публичен
порядък, както и неравноправност на клаузи. Предявените искове за
прогласяване нищожността на договорите следва да се уважат поради
противоречието на двата договора със закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД и в частност с
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (императивни правни норми от публичен
характер), доколкото това основание за нищожност има приоритет и изключва
останалите, съобразно практиката на ВКС, макар и повече от едно основание
да е налице. Договорът за поръчителство следва да се приеме за неразривно
свързан с договора за кредит, което и нищожността му поради противоречието
със закона има приоритет спрямо нищожността му поради нарушаване на
добрите нрави и заобикалянето на закона. В контекста на всичко изложено
следва да се посочи и актуалната практика на СЕС, изразена в Решение от
13.03.2025 г. по дело С-337/23, с която се приема, че разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в
подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия
размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на
разходите“. Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в чл.3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
В настоящия случай е видно и без използването на специални знания, че
разходите за
възнаграждение за поръчителство не са включени в посочения в
договора за кредит ГПР, което се потвърждава и от становището на кредитора,
който счита, че не следва да бъдат включвани. Грешното посочване на размера
на ГПР е достатъчно основание за нищожността на кредита, както беше
изложено по-горе в мотивите.
По разноските:
Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищцата сторените разноски. Ищцата е
7
направила искане за присъждане на разноски в размер на общо 947.76лв. от
ответниците, като то следва да бъде уважено и те да се осъдят да и заплатят
456.72лв. „Кеш кредит мобайл“ ЕАД и 491.04лв. „Кредит гаранция“ ЕООД.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между страните Г. Д. З.
ЕГН********** от гр.Варна, *** и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД,
ЕИК202376220 със седалище и адрес на управление гр.София, р.Илинден,
ж.к.“Св.Троица“, ул.“Зографски манастир“ №15, вх.Г, ет.6 (с кредитен
посредник „КЕШ КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК *********) - Договор №3-1-12051-
315131/09.04.2024г. за потребителски кредит тип „Кредитна линия-премиум“,
на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.26, ал.1, предл.I от
ЗЗД, поради противоречието му със закона.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между страните Г. Д. З.
ЕГН********** от гр.Варна, *** и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р.Илинден,
ж.к.“Св.Троица“, ул.“Зографски манастир“ №15, вх.Г, ет.6 - Договор за
възлагане на поръчителство от 09.04.2024г., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ж.к. „Света
Троица“, ул. „Зографски манастир“ №15, вх. Г, ет. 6 да заплати на Г. Д. З.
ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 456.72лв. сторени по делото
разноски на осн.чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, бул.
„Александър Стамболийски“ №24, ет.3, ап.7 да заплати на Г. Д. З.
ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 491.04лв. сторени по делото
разноски на осн.чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8